Снимките на 2012 г.

Изтърколи се още една година, изпълнена със събития, карания и снимки, които отразяват всичко това. Макар и по друг повод, наскоро се случи да преброим грубо снимките, публикувани в МТБ-БГ само през 2012 г. Оказа се, че са над 2000 бр., а показванията им надхвърлят 500 000. От всичко това задачата ни да изберем за пореден път само няколко от най-хубавите, за да направим тази обзорна статия, не стана по-лека, дори когато „няколко“ = на около 40 фотографии. Надяваме се все пак, че селекцията ще ви допадне, макар че има поне още толкова снимки, които ни се искаше да включим…

Снимка: Павел Галчев

Чисто съвпадение е (да бе!), но отново започваме с Андрей Цолев и един негов полет. Така е то, свободна душа е Зозката и ако сравните тази снимка с миналогодишната статия, ще видите, че се наблюдава и устойчивост в пируетите му. Следователно, можете да го ползвате с учебна цел и точно затова горният кадър стана част от цялостно помагало, наречено „Как да направим епическо падане“.


Снимка: Васил Митев

А зимата беше вълшебна! Толкова сняг не бяхме виждали кажи-речи от десетилетие, така че от пудрата се възползваха не само любителите на зимните спортове, но и колоездачите. Друго си е да се бухнеш със снежна експлозия в пресния пухкав сняг!


Снимка: Васил Митев

Вярно е, че това може би затрудни в известна степен придвижването на Дядо Коледа, който също се оказа любител на зимното спускане, но в крайна сметка и той, и джуджетата, и децата, че и възрастните, всички се радваха по пързалките – било то по курортите, по пътеките или в парковете:


Снимка: Васил Митев

Колкото и да е трудно за вярване, дори при такава перфектна зима организаторите и домакините на второто състезание Winter Bike Duel в Боровец не случиха на късмет с времето. Сняг имаше, но бе поомекнал от високите температури в средата на март, така че карането по време на тренировките и квалификациите бе в непрестанна борба със снега и коловозите от другите участници. Точно това обаче даде възможност на Петър Савов направи следната снимка:


Снимка: Петър Савов

Скоро след това дойде и пролетта. Някои я посрещнахме на юг, където още през април, когато скиорите продължаваха да пълнят зимните курорти, се караше съвсем спокойно на височина до 1000 м. Мелник е известен с много неща, включително с красотата на природните образувания наоколо, но се оказа, че предлага и доста интересни възможности за каране!

Друга задължителна дестинация, осигуряваща страхотен контраст между покаралата пролетна зеленина и бялата шапка на високите планини, бе Кресненското дефиле и Малешевска планина – Крупник, Горна Брезница, Кресна… където и да „копнете“, ще намерите добри възможности за първи карания на сухо и топло.


Снимка: Георги Кръстев

Спускачите и техните фотографи също се сетиха да извадят някои есенни снимки, преди да се впуснат в сезон 2012, който се оказа изключително добър за тази дисциплина.

Така например, още в началото на май по традиция се проведе Shambhala Open Cup с обичайните облаци от прах по стръмното трасе над Сопот.


Снимка: Петър Савов

Надпреварата за пръв път беше категоризирана като Class 1 на UCI, което не само накара българските участници да покажат най-доброто си каране, но доведе и чужденци, каращи на ниво, непознато досега у нас – Сам Дейл и Адам Брайтън бяха най-известните имена, но с победата си и словенецът Жига Пандур бързо доби популярност сред българската публика.


Снимка: Петър Савов

Стремежът към все по-бързи линии доведе и до някои грешки… а пък те доведоха до уникални снимки като тази, на която Петър Савов запечата Асен Стратиев, докато все още е закопчан за велосипеда си, прелитайки зловещо каменната река.


Снимка: Петър Савов

По същото време, пак в Сопот, макар и извън състезанието, бе реализирана и една от най-яките идеи за нестандартно каране… Теодор Тодоров се спусна по изоставената водна пързалка в града.


Снимка: Павел Галчев

Малко след това, през май, в Габрово се проведе и най-калното състезание за 2012 г. А всъщност това бе първата надпревара по градско спускане в България, но тъй като трасето включваше и горска част, която след обилните дъждове придоби вида на разтопен (а някой би казал и на „преработен“) шоколад, всички вероятно ще го запомнят по този начин. Затова пък само няколко месеца по-късно Concept Creative и Община Габрово поканиха спускачите за втори път – тогава трасето бе сухо и доста по-градско.

Не се размина калта и в Троян, въпреки че имаше изгледи за това. Дъждът свари участниците тъкмо в последния ден и доведе до забележителни балетни фигури…


Снимка: Петър Савов

Нощта в старопланинския град също беше забележителна, а Цолев както обикновено бе в центъра на събитията!


Снимка: Петър Савов

На траял сцената също се случиха интересни неща. Две британски звезди от отбора M.A.D., Рос Макартър и Бен Травис, посетиха България и в рамките на два дни показаха страхотните си умения. Шоуто бе добре дошло и за българските траял карачи.


Снимка: Рътеп

Междувременно дойде и лятото, на вр. Бузлуджа кацна летяща чиния и се оказа, че извънземните имат доста колоездачен вид… Сигурно затова туристите все още ни гледат сякаш сме паднали от друга планета. 🙂

Шегата настрана, но спускачите започват все повече да карат като инопланетяни, които не познават земните физични закони. Особено полезни за развитието им в тази насока са участията на чужди карачи в големите DH състезания у нас. На горната снимка е Робърт Смит по време на състезанието в Боровец, което беше Class 2 на UCI. Роб вече е редовен гост по българските трасета, а през 2012 г. дори караше велосипед на български производител.

И докато сме на тема Боровец, едно от най-зрелищните падания там бе на Тодор Киров – добре, че пънът беше изгнил!


Снимка: Петър Савов

Август. Жега. Всички ги тегли към морето, но стотина души бяха привлечени от още по-силен магнит – Перпендикулярна вселена 6. Началото и краят бяха в Доспат, а през петте дни, както обикновено, се докоснахме до уникалната природа в Родопите, спуснахме се по вълнуващи пътеки и прекарахме незабравими моменти с приятели. Ето още една снимка от това каране:


Снимка: Владимир Русев

Още преди това страната ни се сдоби с нов байкпарк – този път в Родопите, в курорта Пампорово. Откриването събра стотици хора, жадни за рохкавата почва на чисто новите трасета.

Три седмици по-късно Пампорово бе и домакин на Националния шампионат по планинско колоездене. ХС състезателите се изправиха пред страхотно трасе, съчетаващо брутални изкачвания и технични горски пътеки надолу.

Спускачите пък вече добре бяха опознали трасето в Пампорово, макар че само за двайсетина дни в някои участъци то коренно бе променило облика си.


Снимка: Лора Желязкова

Винаги е трудно да се каже, че някоя снимка е най-добра, но „златният“ кадър на Лора Желязкова от петия ден на Супермаратона Ком-Емине като че ли бе снимката на 2012 г. за нашата общност.

Да, през 2012 г. Райко Стефанов осъществи още една своя мечта – да организира състезание по билото на Балкана. От вр. Ком до морето. Дузина колоездачи и един маратонец откликнаха на идеята и се включиха в тази първа по рода си 10-дневна надпревара, при това успяха да запазят от началото до края както борбения дух и състезателната интрига, така и доброто си настроение и приятелските чувства. Ето още една, много по-обикновена снимка от това необикновено събитие:

Два дни след неговия завършек край хисарското село Мътеница се проведе за шести път 24-часовия маратон на „Крива спица“. Ново място, ново трасе, но добре познатите стари муцуни и приятели.

За втора поредна година реших да участвам в щафета, но този път се раздадохме и завършихме трети, което, трябва да призная, значително промени възприятията ми. Ако ви е интересен погледът на участник, можете да го видите ТУК.

Септември определено беше месецът на състезанията, празен уикенд нямаше! Проведоха се за пръв път две нови маратонски прояви с дължина на маршрутите около или над 100 км – в Узана и в Банско. Затова в началото на октомври, когато ХС състезателите се изправиха пред добре познатия маршрут на Велорали „Черни връх“, много от тях вече бяха натрупали умора. Това обаче не попречи да станем свидетели на нови рекорди – 1:37:50 ч до върха и 2:21:57 ч за цялото трасе! Уоутър Клепе, разбира се.


Снимка: Петър Савов

Есента, както винаги, бе благодатна за каране. Дори и след затварянето на байкпарковете любителите на спускането продължаваха да търсят адреналина в мекия и хлъзгав горски килим от шума.

Състезателният календар бе запълнен чак до ноември и ако си мислите, че само в DH състезанията има спиращи дъха падания, с горната снимка искаме да ви убедим в обратното.

Купа „Мургаш Maxbike“ за пръв път се проведе при хубаво време, но за пореден имаше статут на Национален шампионат по крос-кънтри маратон (ХСМ). За целта маршрутът бе удължен с още няколко километра, но без да бъде спестено нито едно от бруталните изкачвания в предишните години.

Златната есен продължи дълго, особено в югозапада, където дори в края на ноември продължавахме да откриваме нови и нови пътеки. В конкретния случай – Огражден!


Снимка: Георги Радев

В последните месеци на годината, когато състезанията са зад гърба ни, но времето все още е твърде приятно, всеки се сеща за някои стари планове. За Георги Радев такъв проект бе карането по голите хълмове над Желява – перфектен терен за фрийрайд и за въздействащи снимки!


Снимка: Димитър Щуров

Дори в Рила през октомври и ноември все още можеше да се кара! А имаше и твърде добри причини за това – например пътеката от вр.Ташмандра към с. Овчарци, която безспорно е една от най-добрите находки за 2012 г.!

В началото на ноември едно дългоочаквано събитие бе център на вниманието. В центъра на София, в самия Национален дворец на културата, се проведе състезание по спускане с велосипеди! Red Bull Ride The Palace може и да не се хареса еднакво на всички, но след него със сигурност „невъзможните“ неща са с едно по-малко! За участие бяха поканени и много чуждестранни състезатели, включително звезди от калибъра на Филип Полк и Мати Леиконен.


Снимка: Петър Савов

Огромните галерии и вътрешни пространства на НДК дадоха възможност на фотографите да се развихрят и да експериментират с десетки гледни точки.


Снимка: Петър Савов

А благодарение на обектив тип „рибешко око“, огледало и фотографска находчивост Петър Савов направи и този уникален кадър, при който Асен Стратиев сякаш е получил раздвоение на личността.


Снимка: Николай Петков

Габровци продължаваха да доказват, че когато става дума за сериозни карания, те са винаги на линия – готови дори в студените есенни дни да се качат над нивото на мъглите.


Снимка: Васил Тодев

А някои и сега продължават да карат, при това не по сняг! Васко, Ичо и Стъни от Байкария поеха в средата на ноември към Хималаите, където в продължение на 3-4 месеца ще кръстосват с байкове или пеша подстъпите на най-високата планина на Земята. Тримата редовно ни информират за напредъка си, можете да намерите техните пътеписи в нашата секция „По пътеките„.


Снимка: Милко Костов

И така, краят на годината наближаваше, време бе да се тренира с червено вино на седянка с приятели. Ако е на височина 2000 м, толкоз по-добре – чували сте за височинната подготовка на спортистите, нали? 🙂

Какво по-хубаво от тези споделени мигове с приятели, съпътстващи карането по поредната „няма толкова яка!“ пътека… Пожелаваме ви много такива мигове и най-вече здраве през новата 2013 година!