Велопарк Пампорово – откриването

През изминалия уикенд най-новият български байкпарк отвори врати. Всъщност по-точно би било да се каже отвори трасета, по които няколкостотин души, привлечени и от мястото, и от безплатния лифт, и от изгодните оферти на хотелите, прекараха 30  юни и 1 юли разучавайки всички линии и елементи във Велопарк Пампорово.


Надявам се да ми простите, но тази статия ще е я започна малко ретроспективно. Зная, че всички, които не успяха да дойдат, вероятно се интересуват как изглеждат пътеките, какви са условията и т.н. Тези, които бяха пък, вероятно очакват да видят снимки, коментари… Аз обаче ще започна със спомени, защото Пампорово беше едно любимо място за каране в далечните 2002-2004 г. Не само за мен, за няколко души от редовно каращите тогава, като всяка година групичката от посетители се увеличаваше, даже станаха няколко. В онези години бях написал и три статии, които при обновяването на сайта по-късно не прехвърлих към новия, защото бяха изгубили актуалността си. Казано накратко, до 2004 г. Пампорово беше нещо като естествен байкпарк – имаше няколко пътеки, които благодарение на все по-редовното каране бяха добили доста приятен вид; имаше лифтове, на които ни качваха без проблеми; имаше и безброй възможности за ХС маршрути във всички посоки – та това все пак са Родопите! Година след година се завръщахме с приятели, карахме, снимахме, мечтаехме си как някой ден може тук да се направят професионални трасета,  откъде бихме ги прокарали, как биха изглеждали. И изведнъж всичко свърши! Почти съм сигурен, че беше през 2004 г., последната ми вело ваканция там, бяхме се събрали едно 10-15 човека. Това, което заварихме обаче, бяха строежи на огромни хотели, просеки за нови писти, курортът се развиваше. За съжаление пряката последица от това беше, че някои от най-хубавите ни пътеки бяха прекъснати – трябваше да се свличаме по изрязани склонове, да заобикаляме строежи, нямаше я вече DH идилията, която бяхме намерили преди. И тогава пътищата започнаха да ни отвеждат в други посоки… През Пампорово, разбира се, минах още няколко пъти в рамките на различни ХС преходи и събития, но не и като спускач. Споменът за трите поредни години кеф обаче никога не избледня – не само пътеките, но и тучните поляни, сенчестите гори, рохкавата почва, силуетът на кулата на вр. Снежанка… една картичка стоеше завинаги на витрината в съзнанието ми.

И ето, че на самата граница между месеците юни и юли, благодарение на „Пампорово“ АД и Concept Creative, аз лично направих едно дългоочаквано, жадувано и, вече мога да кажа, страхотно завръщане в родопския курорт. Завръщане, с което си заслужава да започна нова „глава“, посветена на Пампорово. Тя може би няма да е толкова романтична, както преди 10 години, но за сметка на това ще е съвсем модерна.

И за да не се изгубим напълно в метафори и лирични отклонения, ето я новината, която всички знаете – най-новият български байкпарк бе официално открит с двудневна програма и стотици гости. И не само бе открит, а директно се нарежда сред най-добрите места за каране в страната, така че наистина си струва да го посетите поне веднъж  за няколко дни. Надявам се следващите редове да ви дадат достатъчно причини да го направите.

Първо няколко думи за самото събитие, макар че то няма да е в центъра на тази статия. Велопарк Пампорово покани своите гости на официално откриване на 30 юни и 1 юли, като в рамките на целия уикенд лифтовете бяха безплатни за колоездачите, а имаше и специални оферти от хотел „Орловец“ (5 звезди) и хотел „Перелик“ (3 звезди). В събота програмата бе изцяло свободна, всеки можеше да кара колкото иска и колкото може, като дори след 16 ч (предварително обявеното време за край) лифтът продължи да качва жадните за нови пътеки спускачи. Организаторите вероятно имат някаква статистика колко са били гостите на байкпарка в този първи ден, но дори без такива данни смело мога да кажа стотици. Покрай състезанията имам представа как изглеждат 200-300 души на лифта и по трасетата, а тук бяха повече! Друг ориентир ми е фактът, че почти нямаше спускач от тези, които познавам, който да не беше тук. А аз познавам доста. Още по-изненадващ за мен бе фактът, че още от първия ден по трасетата се появиха хора, които бяха взели велосипеди и екипировка под наем (да, и такава услуга се предлага) и караха семейно или с приятели. Така че в тези първи два дни домакините определено не можеха да се оплачат от липса на посетители, а опашката на лифта бе напълно съизмерима с такава през зимата, при това в натоварен ден.

И не че лифтът е бавен – той работеше на пълни обороти, качвайки със скорост около 20 км/ч. Става дума за 4-седалковата въжена линия от хижа „Студенец“ до върха, един от най-модерните лифтове в курорта, който вече е снабден и с куки за велосипеди, но това не е единственият лифт, който обслужва байкпарка. Тъй като голяма част от хотелите, включително и центъра на курорта, са разположени доста по-ниско, за извозване на колоездачи до Студенец е оборудван и долният 4-седалков лифт, а картата важи и за лифта от Смолянските езера до Снежанка, който наистина е в стила на българската DH класика (Драгалевци, Сопот, на тези съоръжения е връстник) и не предлага удобства, но пък каква пътека има до него!

И така, в събота аз, наред с всички останали, реших да се почувствам човек и зарязах фотоапарата в хотелската стая – взех си само велосипеда, екипировката и желанието за каране и прекарах цял следобед по трасетата на байкпарка, които малко по-надолу ще ви представя по-подробно. Затова от този ден няма снимки, но първите впечатления бяха чудесни, макар че някои от елементите бяха завършени буквално предишния ден и поради това все още не бяха идеални за каране – някои скокове и виражи имаха нужда от слягане и доутъпкване, на много места в гората почвата все още бе прекалено рохкава. Това обаче не спираше никого и в късния следобед DH трасето вече бе добило вид на „карано“.

Беше страхотен ден, но за жалост се случи и един инцидент, който малко го помрачи. Георги Даскалов (известен още като Агента) от Bikeporn, счупи доста брутално ръката си, докато караше с кеф по пътеките, свободен от обичайния си ангажимент да клечи край трасето с фотоапарат в ръка. Жоро бе станал нещо като хроникьор на байкпарка, подготвяйки серия от материали за работата по него и оформянето на DH трасето. Ако случайно сте ги пропуснали, можете да ги прочетете тук:
http://www.bikepornmag.com/?p=1434
http://www.bikepornmag.com/?p=1702
http://www.bikepornmag.com/?p=1729
http://www.bikepornmag.com/?p=1758
Въпреки неприятното падане, надявам се, че Агента ще съумее и този път да подготви як репортаж от откриването, какъвто винаги очакваме от него. Но най-вече се надяваме да се възстанови бързо от травмата и да яхне отново колелото още тази година.

В събота повечето хора караха до последно, т.е. до 18 ч. След това имаше моменти на хотелски комфорт, вечеря, байк парти в един от баровете на хотел „Перелик“ – за някои програмата продължи до 2 ч през нощта, че и след това!

Неделята не протече много по-различно. За повечето гости на курорта тя включваше каране, пак каране и още каране – от 10 до 16 ч. Домакините знаеха за какво са дошли повечето колоездачи и нямаха никакво намерение да ги отегчават с дълги и тежки церемонии по откриването. Всъщност дори го нямаше тържествения момент с рязане на лента и т.н. Просто по обяд в рамките на половин час хората около финала се събрахме, за да чуем по няколко думи от кмета на град Смолян Николай Мелемов и мажоритарния собственик на Пампорово АД г-жа Цветелина Бориславова. Тя дори се качи на един от велосипедите и се разходи по някои от по-лесните пътеки на байкпарка. По важното е, че бяха заявени намерения за продължително развитие на велопарка и съоръженията в него, за още трасета, за състезания на национално и международно ниво и т.н. С други думи, нещата са си сериозни!

Като стана дума за състезания, повечето от вас вече са разбрали, че именно в Пампорово ще се проведе Националния шампионат по планинско колоездене, на 20-22 юли. Така че съвсем скоро ще видим истински екшън по DH трасето, а районът винаги е бил много добър и за ХС каране, така че вероятно и в тази дисциплина участниците ще имат трудно, предизвикателно и забавно трасе.

В неделя имаше и интересни демонстрации по траял, представени от клуб „Байктраял София“, които се изявяваха и в ролята на Dare2b Demo Team. Смея да твърдя, че изграденото трасе бе едно от най-интересните и трудни, които някога сме виждали в България, тъй като включваше дори легендарния багер, използван при изграждането на DH пистата. Момчетата също караха на обичайното си високо ниво и ако нещо липсваше на тези демонстрации, това бе по-голяма публика – спускачите, идвайки отгоре, често спираха за по 2-3 минути да погледат една твърде различна от тяхната дисциплина, но като цяло около лентите не се натрупаха много хора – може би и заради припичащото слънце, което жулеше плаца на Студенец.

След толкова споменавания на пътеките, крайно време е да обърнем повече внимание на тях. Разбира се, най-голям интерес предизвика трасето за спускане, наречено „Стената“, тъй като е прокарано от двете страни на едноименната писта. Затова и аз се съсредоточих върху него, доколкото нямах време за снимане по всички пътеки.

С дължина 1800 м това е едно от най-късите DH трасета у нас, поне сред тези, обслужвани от лифт. Дори в световен мащаб подобна дължина е малка (най-скорошният пример е кръга от СК в Уиндъм, САЩ, където пистата бе с такава продължителност) и за мен лично това е плюс от гл.т. на състезанията, защото надпреварата става интензивна, умората отпада като сериозен фактор, а времената се сгъстяват максимално и често победата се решава със стотни, като всяка грешка може да обърне нещата. Освен това подобни трасета са доста лесни за проследяване и обхождане от публиката, така че очаквам доста интересно състезание в рамките на Националния шампионат.

Но дори да оставим настрана състезанията, подобно по-късо трасе е добре дошло и за любителите-спускачи, доколкото няма да им се налага да спират толкова често за почивка и ще могат наведнъж да минават цялата писта. Тук е моментът да споделя и друга характеристика на трасето – то е сравнително лесно, но с едно важно уточнение. Като изключим три от скоковете, всеки карач със средни умения и с АМ/ендуро велосипед би могъл да мине по трасето с не много висока скорост и без да изпитва твърде голямо напрежение в по-трудните участъци.

Ако искаш обаче да минеш трасето на скорост, да прелетиш двата най-големи скока и да държиш най-добрите линии, тогава трябва да си добър спускач. В този смисъл DH пистата в Пампорово е доста универсална, тъй като е еднакво забавна и за напреднали спускачи, и за любители.

„Забавно“ всъщност е основното определение за карането по това трасе. В споменатите 1800 м са включени толкова много елементи, че почти няма участък, където човек да се отпусне и да скучае. Още при влизането в гората, след два леки виража човек се озовава пред първите прескочи-камъни:

Следва вираж и поредица от 2-3 прага, след които серията от 3-4 последователни виража може да ви докара до истински екстаз:

За да се успокоите, следва пресичане на пистата, като дори тук има леки бабунки и страничен наклон, които не позволяват просто да се возите. Влиза се в тясна горичка с приятен скок през една скала…

… и при пресичането на просеката за лифта има отново малък праг от камъни, последван от бабуна и рязко хлътване със страничен наклон. Доста интересен участък и дори опасен – ако не се лъжа, точно тук Агента пострада в събота.

Следва един средно голям скок и нова серия от виражи, която с един от най-интересните елементи по трасето – т.нар. wallride, т.е. висок дървен вираж. За съжаление точно по него се оказа, че ще има нужда от още работа – съоръжението е красиво, но трудно се влиза в него от естествената траектория на виражите, така че главният дизайнер на трасето Александър Илиев (познат още като CrZ) обеща тази секция да бъде преработена, а и самата дървена конструкция вероятно ще претърпи малки промени.

Веднага след това отново се пресича пистата по дървена пътека, завършваща с едно от най-приятните скокчета, които мога да си представя – лесно и изключително забавно.

Следва малко каране през рохкава почна и корени, за да се излезе при следващата голяма дървена конструкция, представляваща тераса в скалите със стръмна рампа, след която можете да използвате засилката, за да прескочите няколко стъпала, оформени в почвата.

Озоваваме се пред следващата емблематична секция, която вероятно също ще бъде наречена „каменна река“, както е и по другите трасета. Така си е, камъни не липсват, линии също. Изборът е толкова голям, че аз лично успях да мина поне по три различни, при това избягвайки по-трудните като тази със скачането от пъна например.

Бърза секция с виражи и два леки прага ви отвежда до един от двата най-големи скока по трасето. Дървената скара преди попивката помага да не се размажете зловещо в случай на грешка, но най-добре е да не стигате до нея, а до попивката. Както се изрази един от добрите карачи, скокът не е страшен, но е техничен, т.е. изисква известно обмисляне и насочване на велосипеда във въздуха, така че да се приземите перфектно на попивката. За мен лично си е и доста страшен с тези размери… това е един от елементите само за напреднали спускачи, затова не е учудващо, че много от гостите на откриването тактично го заобикаляха.

Следващата секция също бе доста трудна – най-стръмната в цялото трасе, с редуващи се завои ляв-десен и почти вертикален склон между тях. Още в събота тази част от пътеката започна и да се изравя, показаха се камъни, така че стана още по-плашеща за едни и забавна за други. Много от каращите по трасето бързо намериха и алтернативна линия, заобикаляща отгоре със страничен наклон и свличане в рохкавата почва цялата серия от завои. Тя донякъде беше по-лесна, макар че рискът от падане си бе все същият.

Може би тук е мястото да кажа, че още от първия ден на откриването домакините от Велопарк Пампорово бяха сложили защитни дюшеци на някои от най опасните дървета и действително се намериха хора, които да се възползват от защитата им. Освен това на по-важните места трасетата са оградени и с ленти, така че да не се чудите накъде точно да карате. Още със слизането от лифта виждате табели, ленти и стрелки във всички посоки, тъй като пътеките за момента са пет.

Да се върнем обаче към DH трасето – вече сме в долната му част и набързо пропускаме 200-300 м много приятно каране сред широколистна гора, където се редуват участъци за отпускане на спирачките със завои, които ту са с вираж, ту с обратен наклон. Доста забавна секция, която завършва с малък скок, който ви изстрелва в долната част на пистата, право на засилката за големия скок преди финала.

За този скок и гигантския вираж след него се говореше разпалено още преди откриването на байкпарка, така че в събота много от гостите трябваше някак да се примирят с факта, че той бе затворен за преминаване. Причината е в падналите през седмицата дъждове и в това, че участъкът бе завършен броени часове преди съботния ден – поради това почвата още бе мека и това си пролича по бабуните и дупките, които се образуваха във виража от преминаването на стотици колела в рамките на първите 1-2 часа. От друга страна, виражът бе толкова голям, че набръчканата част от него лесно се заобикаляше чрез по-ниско или по-високо влизане. Тя вероятно вече е и оправена, тъй като просто ѝ трябваше малко време за утъпкване и втвърдяване.

В неделя вече бе отворен и големият скок, което бе сигнал за всеки куражлия да го пробва. Аз не съм такъв, затова само седях отстрани, щраках с фотоапарата и извеждах някои важни изводи относно прескачането му.

Извод №1 – Необходима е много скорост. Тези, които успяваха без проблем да прелетят цялата равна част и да се приземят меко на попивката, влитаха отгоре наистина бързо. Някои за всеки случай дръпваха велосипеда нагоре и напред.

Извод №2 – Ако карате като Димитър Гайдов, може да си позволите дори да направите малък whip (завъртане на колелото напречно по време на скока) и това ще изглежда напълно естествено.

Извод №3 – Ако не сте се засилили достатъчно, приземяването е твърдо и велосипедът издава твърде жални звуци.

Мисля, че отделих достатъчно внимание на DH трасето. Истината е, че удоволствието от карането по него може да се изпита само… с каране. Ето кратко описание и на останалите четири трасета, с които Велопарк Пампорово посрещна гостите си при откриването:


Натиснете за отваряне в по-голям размер

Малина – някои го наричат също „фрийрайда“, макар че аз не видях никакви фрийрайд елементи в него. Казано най-просто, това е едно доста по-лесно трасе за спускане, като определено не му липсват интересни елементи и при бързо каране пътеката е доста забавна. Подозирам, че когато се поизрови малко от каране, ще стане още по-разнообразна и предизвикателна, но като цяло тази писта е чудесно начало за начинаещи спускачи, преди да се „хвърлят“ на сериозното трасе.

Малката стена – това трасе също носи име на писта, чието друго име навремето бе „Дамската“. Пътеката минава някъде встрани от пистата, но аз не я улучих, тъй като по стар навик помислих, че се следва една друга пътека по самата писта и отпраших по нея. Даже се оказа, че именно „Малката стена“ е т.нар. учебно трасе, където всеки може да се упражнява с по-леки препятствия, преди да се спусне по най-сериозните пътеки.

Езерата – тук вече си припомням екстаза, който за пореден път изпитах по туристическата пътека от Снежанка към Смолянските езера. Точно така, това трасе в по-голямата си част следва туристическа пътека и е добре да го имате предвид, когато карате по него – макар да е включена и като част от байкпарка, пешеходните туристи са там много преди нас и са с предимство. Иначе за самата пътека какво да кажа… за мен тя е нещо като естествено трасе за спускане! Много разнообразна, технична, с поне 2-3 линии на някои места. Изключителна пътека, която бях карал няколко пъти преди това, но няколко години по-късно и със съвсем различен като възможности велосипед я преоткрих по нов начин. Нямаше човек, който да не я хареса! Някои дори казаха, че им допада повече от DH трасето. Предимство на пътеката към езерата е и по-голямата дължина, недостатък е това, че тя се обслужва от стар двуседалков лифт, но спускачите в България не се плашат от такива антични съоръжения.

Стойките – това е т.нар. семейно трасе с дължина около 5 км, предназначено за съвсем начинаещи. То не е за спускане, макар че в по-голямата си част наклонът е надолу – има обаче и доста равни части и дори изкачване. До него не ми остана време да стигна, но още от предишните си посещения в Пампорово зная черните пътища, по които минава то – казано най-общо те заобикалят върха, спускайки се постепенно чак до панорамния път, по който се кара обратно до Студенец.

Така стигам и до финалните обобщения за най-новия български байкпарк. На първо място, в Пампорово наистина има по нещо за всеки любител на планинското колоездене, това не е дестинация само за хора с DH байкове. Ако карате крос-кънтри, възможните маршрути варират от 10 до 100 км дължина. Ако обичате спускането, вече описах наличните варианти, които са напълно караеми дори с АМ велосипед или твърдак. А ако се реализират и някои бъдещи планове, които дочух оттук-оттам, Велопарк Пампорово ще има наистина богат асортимент и трасета за всички дисциплини.

Истина е, че за хората от София Пампорово не е твърде близо, но от друга страна морето е още по-далече, а това не спира хиляди хора да пътуват дотам и обратно за едноседмична почивка или дори само за 2-3 дни. Какво пречи да си подарите и една почивка в планината? За мен лично само два дни в Пампорово не бяха достатъчни – това е място, където бих могъл без проблем да изкарам цяла седмица в каране, така че когато обмисляте посещение там, опитайте се да измъкнете още 1-2 дни отпуска в пакет към уикенда, за да осмислите по-дългия път.

Дневната карта за лифтовете във Велопарк Пампорово е 22 лв., като има и намаление на цената при карта за 2 или 3 дни. Както споменах, на разположение са три лифта, като двата четириседалкови работят всеки ден от седмицата, а този към Смолянските езера – от петък до неделя. За лятото „Пампорово“ АД е подготвило и специални оферти за х-л „Орловец“ (5 звезди), които включват и флекси лифт карта, която може да се ползва за втората половина от първия ден и първата половина от последния. Можете да видите тези пакети тук:
http://summer.pamporovoresort.com/files/2012/06/veloadv.pdf
http://summer.pamporovoresort.com/files/2012/06/DHadventures.pdf

Актуална информация и новини за Велопарк Пампорово можете да намирате и на страницата във facebook: http://www.facebook.com/pages/Velo-Park-Pamporovo/315889031811106

Очаквайте в следващите дни и галерия с още снимки от откриването!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>