През последните няколко години провеждането на зимно състезание на сняг в средата на месец март би изглеждало невъзможно, но през 2012 г. зимата бе от най-истинските и много хора си припомниха, че официално краят на този сезон е едва на 21 март, а други вероятно ще изпитват още поне месец забравеното усещане за каране на ски през април на височина над 1500 м, докато в ниските части природата облича пролетните краски. С оглед на това датата 17 март, за която бе насрочен вторият зимен дуел, организиран в Боровец, изглеждаше съвсем приемлива, макар и в края на сезона – сняг имаше в изобилие и единственият въпрос беше дали ще бъде в твърдо или „течно“ състояние. Може би за да се предпазят донякъде от този риск, а и за да направят събитието по-атрактивно, организаторите от байкпарк „Боровец“ избраха то да е вечерно с планиран край в 22:00 ч.
За участници и кибици това означаваше късно ставане, дълго размотаване, спиране по пътя, лениво настаняване в хотела и дори възможност за следобедна дрямка, макар че от нея май никой не се възползва – в крайна сметка отвън беше слънчев и топъл ден; толкова топъл, че на човек чак му се прищяваше да провери дали някоя кръшна скиорка не е решила да се отърси от дебелата грейка и да развее хубави… коси например. Е, това си бяха само блянове – в реалността повечето скиорки на полегатия плац пред хотел Рила се измъчваха не само от жегата, но и от все още началните си умения в карането на ски. Нищо, ще ги изчакаме да се понаучат!
Както и да е, с подобни пролетни мисли и при липсата на друго за гледане, нашата групичка, състояща се предимно от кибици, се насочи към трасето. Всъщност, беше ни повече от интересно как изглежда то тази година, след като знаехме, че по него са работили ратраковете и изобщо организаторите се бяха постарали доста. Личеше си – и по огражденията, и по гладките му все още форми, които изглеждаха добре утъпкани. Имаше си всичко – и виражи, и скокове, и синя ивица, маркираща границите на трасето. Единствено високите следобедни температури внасяха съмнения за това какво ще стане, когато започнат да „орат“ участниците.
А те нямаха търпение за това и макар че в предварително обявената програма не бе предвидена тренировка, повечето състезатели се надяваха да има такава и в крайна сметка организаторите решиха да я добавят. Мен ако питате, това бе „грешка“ от гл.т. запазване на трасето, но пък аз на тяхно място вероятно също бих я направил. На хората им се караше и доколкото в подобен тип надпревара забавлението би трябвало да е водещ фактор, решението за добавяне на тренировки бе напълно оправдано.
Като стана дума за организаторите, това отново бяха Бороспорт и Concept Creative (които заедно стоят зад байкпарк „Боровец“), подпомогнати от Drag и Monster Energy.
Докато чаках да започнат тренировките, се оглеждах за интересни моменти и детайли и се поздравявах с хора, с които се бяхме виждали за последно в Златица при последното състезание по спускане за миналия сезон. Някои се оправяха след контузии, други имаха нови байкове и/или спонсори. Изобщо, в началото на сезона винаги има с какво да се занимава човек.
Ето например Росен Ковачев (Drag Racing), обичайно усмихнат, възстановяващ се след счупването на ръката, заради което насмалко да му правят операция. Насочва погледа ми към колелото и към това, че педалите му може би за пръв път от години са платформи. Мен това няма как да ме учуди, все пак на сняг ще се кара. Друго ще ме учуди по-късно и пак в тази връзка, но ще стигнем и дотам.
След това отдолу се задава Митко Гайдов (True Riders), миналогодишният победител в надпреварата. Тренира със свободни тежести, както се вижда от снимката.
Една от основните атракции в това състезание, като оставим настрана карането, падането и пързалянето, бе транспортирането на участниците. Замисълът бе това да става със ски-влек тип паничка и ако само месец по-рано не бях видял в един видеоклип подобно нещо, вероятно бих го сметнал за невъзможно. Сега обаче знаех, че е съвсем изпълнимо, макар че на състезателите им трябваше известно време, докато улучат правилната техника. Нея можете да видите на първата снимка, а на двете по-малки са показани някои други вариации по темата от самото начало на тренировките. Някои участници например така и не успяваха да закачат колелото си към влека – вместо това те самите възсядаха паничката и при липсата на ски подтичваха бодро по склона нагоре, бутайки байка до себе си. Танеца пък на дясната снимка се вози върху колелото, държейки с ръка паничката – отстрани това ми изглеждаше доста уморително, но кой знае…
Въпреки влека, в горната част на трасето трябваше малко и да се бута, а за тренировката някои състезатели бяха толкова нетърпеливи, че започнаха още отдолу, преди да започнат да пускат другите на паничката. Между другото, цели пет дами решиха да се пробват на сняг – тук виждаме Мария Амзина от тима на Drag. На линия бяха и съотборничката ѝ Илинда Евтимова, Ева Димитрова от Чета++, Ани Томева от Свободно измерение и Диди Караджова.
Началото на тренировките бе към 14:30 ч и още при първите спускания стана ясно, че в тези следобедни часове снегът е много мек. Направо ми дожаля за изваяното преди това трасе, което буквално за половин час се превърна в набраздена от коловози мека снежна маса. Каквото и да си говорим обаче, факт е, че същото щеше да се случи и на квалификациите, така че за състезателите бе добре, че могат поне да опитат поведението на байковете си, преди да се наложи да карат срещу часовника, за да продължат към елиминациите или да се присъединят към публиката.
Организаторите нямаше как да се противопоставят на високите температури, но направиха всичко по силите си, за да загладят трасето преди квалификациите и между самите спускания след това. Цяла бригада скиори и сноубордисти сновяха непрекъснато отгоре надолу, „замазвайки“ издълбаните от гумите следи.
През това време по-голямата част от състезателите се събраха горе в очакване да стартират един по един. След измерването на техните индивидуални времена, напред щяха да продължат във всяка група максималният възможен брой участници, запълващи стартовата схема за директни елиминации, т.е. 4, 8, 16, 32 и т.н. Иначе казано, ако в групата има например 40-50 участници, квалификацията трябваше да отсее 32-ма, които да продължат към същинското състезание. Горе-долу точно такава бе ситуацията при мъжете, които бяха най-голямата група. Иначе записалите се в Borovets Winter Bike Duel 2012 бяха общо над 100 и представляваха внушителна гледка, наредени в горната част на пистата.
По принцип квалификациите бяха по-скучната част от състезанието, но колко скучно може да е, когато всеки втори се надпреварваше да направи по-запомнящо се падане. Участникът на горната снимка например така се засили в горната част, че е цяло чудо как не се изпързаля чак до финала, когато изпусна байка в завоя. Вместо това обаче той прояви нинджа-способности и за отрицателно време се метна обратно, продължавайки със същия устрем. Аз имах чувството, че той е спечелил няколко секунди още в първите 100 метра, така че никак не се учудих да го видя и на елиминациите.
Бранислав Гервазиев от True Riders пък печели нашата виртуална награда за най-добър дрифт (плъзгане с двете гуми едновременно). Той спечели и истинска награда, де – за трето място при младежите.
Любомир Недялков от Shockblaze демонстрира сложни танцови стъпки около байка си, устремявайки се право към част от публиката, а също и към стативи, светкавици и колчета, маркиращи трасето.
Между другото той, както и всеки друг, който пропуснеше кол, стриктно се връщаше обратно до мястото, където е излязъл от пистата. На някои това костваше доста време и дори добри карачи отпаднаха още по време на квалификациите заради подобен лош късмет. Правилата са си правила обаче. Що се отнася до оцветените сини ивици сняг, маркиращи широчината на трасето, за тяхното нарушаване никой не се заяждаше, стига състезателят да е успял да се върне в правата линия преди следващия кол. Предвид мекия сняг и пълната загуба на контрол в някои участъци, това бе едно разумно негласно смекчаване на регламента.
Каквото не успя да постигне Любо Недялков, направи го Стоян Костанев от Чета++, който буквално помете едната светкавица на Георги Кръстев от gravitamin.com. За щастие голямата щета я отнесе стативът, а Костанев въпреки падането успя да се класира за елиминациите.
Не се развиха така благополучно обаче нещата за Денис Стоянов (ZLE Racing), който миналата година достигна трето място. Освен че бе сложил „гуми за мъгла“, т.е. летен модел, при това изтъркани, Денис получи и бонуса „помощ от приятели“. В долната серия от снимки Павел Галчев е запечатал хроника на едно предизвестено падане. Дали снежните топки наистина запратиха Денис на земята, дали той все още има приятели и дали те не смениха пред очите му сексуалната си ориентация… това са важни въпроси, на които тепърва изследователите ще търсят отговор, но сигурният факт е, че квалификацията завърши ЗЛЕ за него.
Не бяха малко и случаите, в които се налагаше състезателите да пресичат финалната линия по този начин. В долната част трасето бе по-равно, имаше и няколко скока, които при мекия сняг означаваха потенциално падане и след такова бе почти немислимо да подкараш отново байка дори с пешеходна скорост. За Венци Луканов (True Riders) обаче квалификацията се превърна в дълга „разходка“ към подиума (няколко часа по-късно).
Поглед отгоре към Андрей Цолев (True Riders), който демонстрира колко е трудно следването на права линия в ниската част на пистата.
Макар и без никакви шансове за класиране, за атракция на публиката по трасето се спусна дори един участник с ВМХ.
След приключването на квалификацията отново имаше пауза – за оформяне на стартовите групи за елиминациите и за изравняване на трасето, в която дейност се включиха и много от състезателите, скачайки като на митинг върху долната и най-проблемна част на пистата.
По това време започна и да се свечерява, което означаваше, че скоро снегът ще започне да се втвърдява. За състезателите това бе добре дошло, но не и по време на бутането до старта, където намирането на опора под краката бе близко до невъзможното.
Същинското състезание започна с дамите, тъй като тяхната група бе най-малка – само две двойки с дуелираха в елиминациите. Първо стартираха Илинда срещу Ани Томева, после Ева Димитрова срещу Мария Амзина. На финалите (следващия кръг) Илинда и Ева се бореха за първото място – спечели го състезателката на Drag. Мария и Ани си оспорваха третото място на подиума, като в крайна сметка на него застана Ани – така призовата тройка се запази в обичайния си вид от сезон 2011, но не приемайте това за даденост – момичетата стават все по-добри и борбени, така че нищо не е гарантирано.
Когато дойде редът на мъжете и юношите, настана време за истински екшън, дори за същинска драма в някои случаи. Паданията в горната част, където снегът вече бе постегнал и където всъщност имаше най-големи шансове за предопределяне на изхода от дуела, придобиха доста стряскащ вид и вероятно само хлъзгавата настилка помогна инцидентите да са забавни, а не плачевни. Ето една своеобразна класация на въргалите, които съм запечатал с фотоапарата.
3-то място – Снимката е смотана, трябва да призная, но мелето, което сътвориха тези двама участници си го биваше. От момента, който е запечатан на горния кадър, всеки от тях продължи да се пързаля поне 10-20 метра, като дори успяха да се разминат по някое време. Единият мина на косъм от един фотограф отвъд завоя или пък спря в него… не си спомням ясно. Помня само, че движението на всички хора в радиус 10 метра от епицентъра наподобяваше това на билярдни топки, ударени доста силно.
2-ро място – Има ли изобщо нужда от коментар това епично прегазване? Всъщност има и той е, че това падане заслужава не по-малко първото място.
1-во място – Все пак първото място го запазваме за тази снимка с отворен край, обещаваща десетки варианти за омазване, усукване, почупване и каквото фантазията ви успее да нарисува. За щастие, както вече казах, състезанието се размина без нито един сериозен инцидент, макар че заоралият на заден план тук Теодор Тодоров (Drag Racing) бая изплаши всички, когато няколко рунда по-късно направи мощна човка и остана да лежи и охка след нея – в крайна сметка обаче доказа за пореден път, че е „жеуезен“ и слезе към финала в сравнително добро състояние.
И докато сме на тема класации, в категория „Агитка“ членовете на клуб „Свободно измерение“ отдавна са без конкуренция. Те обаче не почиват на стари лаври и винаги бранят титлата си ревностно, както с горните плакати в стил вторични суровини.
Както казах, имаше фаворити, които отпаднаха още на квалификацията, но никой не очакваше класиралият се за елиминациите Георги Радев (True Riders) да отпадне още в първия рунд. И той не го очакваше и точно в това му беше грешката. На горната снимка ясно се вижда как Танеца пада, след което Жоро се огледа и като не видя повече заплаха, продължи спокойно надолу, без зор и без рискове. Съперникът му обаче се амбицира, даде газ, оцеля на няколко пъти без падане и в крайна сметка задмина Жоро метри преди финала. Със сигурност един от най-драматичните дуели в цялото състезание!
Иван Колев, облечен в новия екип на Ram Bikes, в първите рундове не прощаваше на никого и печелеше наред. Това обаче бе до момента, когато се изправи срещу Стивиан Гатев, който от тази година е в отбора на Kona Etnies. На долната снимка виждате Стиви, който бе невероятно стабилен, а Иван тъкмо излита от завоя.
По подобен начин приключи участието си и Росен Ковачев, който се падна на четвъртфинал със съотборника си Ники Стоянов (Drag Racing). Ники беше от вътрешната страна и това се оказа добре за него, когато Росен просто излетя по допирателната (можете да го видите на заден план все още свит), помитайки по пътя си 2-3 души от близката агитка.
Между другото, на тази снимка се вижда и още един детайл, а именно скиорът, каращ зад състезателите и снимащ с камера действието пред него. Прочетох разни критики към този подход, че тези подвижни оператори без да искали пречели на паднали участници да догонят съперниците си. Не знам, възможно е да е имало такъв случай, но трябва да отбележа, че тия хора бяха просто професионалисти в карането и да гледам как майсторски следят дуела на моменти ми беше по-интересно от самото състезание. Нямам търпение да видя какво се е получило от кадрите им, но сигурно ще е добро!
Тодор Гочев направи запомнящо се състезание, достигайки също до четвъртфинал. Тази зима той бе превърнал велосипеда си в ски-байк – не знам дали това му е помогнало, или по-скоро опитът от минали години, но Тошо правеше страшни дрифтове, караше бързо и стоеше по-стабилно от повечето си съперници.
Full contact! Младежите също напрягаха публиката на метри от финала с подобни изпълнения. Мартин Бочуков (на предна позиция) продължи чак до финала, където остана на второ място.
Първи при юношите стана Иван Гиргинов (Ram Bikes). Ванката караше бързо и достатъчно прецизно, за да не допусне груби грешки. Не му липсваше и ефектност, както се вижда от снежната джет струя, излизаща изпод задното му колело. Отличен старт на сезона за младия състезател от Пловдив!
Както споменах, Венци Луканов стигна успешно до второто място, след като съотборници като Димитър Гайдов, Георги Радев и други отпаднаха в един или друг етап от надпреварата. The last man standing, ако мога си послужа с едно филмово заглавие. Как го направи? Най вече с внимателно каране. Венци едва ли беше най-бързият, най-агресивният и т.н., но бих казал, че той допусна най-малко грешки.
Единствено Стивиан Гатев може би допусна по-малко и напълно заслужено спечели това първо за сезона състезание. Стиви летеше – буквално и преносно. Сами виждате, че той скачаше на места, където повечето му съперници се бореха да останат на колелата, носени в непредвидими посоки от дълбоките улеи от гумите. Освен всичко друго, победителят караше с автомати – как го правеше и колко му е помогнало това, само той си знае. Стиви обаче нито за момент не изпусна инициативата, успяваше пръв да влиза в завоите и повече не поглеждаше назад. Има ли някой съмнения, че ни очаква интересен сезон?
С финала при мъжете шоуто не приключи. Щом на едно място има хора като Андрей Цолев, Alien, Денис Стоянов и още няколко такива, неминуемо се стига до краен предел в „идиотизма“… Спускането с вътрешна гума по трасето изглеждаше дотолкова забавно и екстремно, че направо би било добре да се развие като самостоятелна спортна дисциплина!
Къде ли младежите се научават да боравят така добре с бутилките шампанско? Едва ли е само по състезания…
Всичко приключи по план и навреме, дори малко преди 22:00 ч. Още не бе завършила церемонията по награждаването, когато един ратрак започна „ритуално“ да изравнява трасето, което тъкмо бе започнало да става перфектно. За някои силната вечер едва сега започваше, за организаторите вероятно най-трудното приключваше, а за всички нас сезонът официално е открит и то подобаващо. Чудесно е, че организаторите от байкпарк „Боровец“ намериха начин да превърнат това събитие в традиция и на фона на различни критики, които чух/четох тук и там, ще припомня, че зимата не е типичен сезон за колоездене и Borovets Winter Bike Duel не е типичното състезание по спускане. Нека не забравяме, че най-важен в него е увеселителният момент, тръпката да караш на границата на сцеплението, а от тази година и на изкуствено осветление. Погледнато по този начин, състезанието бе страхотно начало на сезон 2012!
