Войнеговци – м. Бабин катун – в.з. Манчов валог

*Текст: Любомир Ботушаров; снимки: Любомир Ботушаров и Николай Василев*

Хората, които редовно навестяват чудесната пътека от в.з. Манчов валог над Войнеговци (разговорно наричана „Манчо“), вероятно бързо ще измислят по-простичко име и на този маршрут – нещо от типа „Дългото над Войнеговци“. И това е съвсем логично, защото това каране може да се разглежда като по-дълъг вариант на „Манчо“, само че с изкачване по съседния хребет (през вилна зона Русия) и спускане, което включва още една приятна пътечка, намираща се над Манчов валог.

Маршрутът всъщност изобщо не е нов – има го публикуван в МТБ-БГ под името „Локорско – Войнеговци 1“ още от 2010 г. Не помня тогава кой и как ме е „открехнал“ за горната пътека, но пък за долната (основна в момента) не знаех изобщо. Затова онзи маршрут започва и завършва в Локорско, но всъщност пропуска пътеката от Манчов валог, а в наши дни това си е жива загуба. Затова използвах един от по-топлите дни в началото на зимата да си припомня горната пътечка и да подготвя този по-логичен от днешна гледна точка маршрут.

И така, най-важното за „новия стар“ маршрут е следното:

Спускането е предимно по пътеки, които са много забавни и не са трудни. Е, в горната има един кратък участък, който е техничен, а пък по долната са изградени много скокчета, които обаче не са задължителни за ползване. Заради тези изключения техническата трудност на маршрута формално е средна, но реално, ако избягвате скоковете и внимавате на стръмните места в горната част, маршрутът е напълно подходящ и за планински колоездачи с по-малък опит и увереност.

Нагоре пък ще ви трябва малко повечко сила в краката, ако искате да се изкачите без бутане. Следват се само черни пътища, но височинният профил е такъв, че колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става. Но пък поне е кратко.

Както е известно, почвите в този район носят на влага, така че може да се кара дори и през зимата, стига снегът да се е стопил или да не е навалял. Имайте предвид обаче, че при изкачването може да се натъкнете на коловози и локви, включително и такива, които е трудно да бъдат избегнати. Това е най-вече през зимата и пролетта, през лятото и есента обикновено е сухо.

Началото е в центъра на Войнеговци, където обикновено има място за 3-4 автомобила, но не повече. Има и варианти за паркиране в края на спускането, в края на пътеката от Манчов валог или при Кръста – и до трите места се стига по един и същи път, може да го видите на картата (североизточно от селото), отбелязал съм ги и с точки в GPS следата.

За късмет в групата имахме и човек, който направи видеоклип от карането, така че преди да премина към техническата част, ви предлагам да го изгледате:

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: центъра на кв. Войнеговци; https://maps.app.goo.gl/zjWBiqwBRQwZU4Js8
Дължина: 10.0 км
Изкачване: 400 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 2.0 км
– черни пътища – 4.8 км
– пътеки – 3.2 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От центъра на Войнеговци (т.01) поемаме по главната улица на север към планината и след малко навлизаме във вилна зона Русия. Следваме само основния път, който е със стара асфалтова настилка. Основните разклони, които са отбелязани и в GPS следата, са в т.02 (направо сме), т.03 (по десния път), т.04 (1.4 км, пак сме направо/леко вдясно, левият път води към конна база), т.05 (по десния път) и т.06 (по левия път). В края на вилната зона наклонът на пътя се увеличава и до края на изкачването преобладават стръмните секции с кратки отсечки за отдих. В т.07 има точно такъв по-равен участък, където след дъжд и през зимата има доста кал, но вдясно през гората има дублираща пътека – минете по нея.

В т.08 (3.8 км) достигаме един от важните разклони по маршрута. Пътят се разделя по открития склон – вие трябва да тръгнете по десния главен път (защото вдясно има и поне още един занемарен/рядко ползван път). Изкачването продължава да е стръмно, на места може да се наложи да бутате.

В т.09 (4.8 км) излизаме на една малка седловина между две възвишения и може да се каже, че тук основното изкачване приключва. Ако носите защитна екипировка, сложете я. Продължаваме по черен път надясно (югоизток), който в началото е равен, но след малко започва да се спуска. След 500 м (т.10) пътят се разделя на две, като ние следваме десния, който тръгва стръмно надолу по склона. Не прекалявайте със скоростта, защото на места може да е изровен. Постепенно пътят се превръща в пътека и в т.11 (6.2 км) тя тръгва вдясно и леко нагоре през едни поляни (вляво има нещо като друга пътека, но не е ясно дали е проходима). Изкачваме се на едно голо връхче (т.12) и според картата пътеката е вдясно, но на практика тя продължава по лявата част на склона и чак след това завива надясно. Тук теренът е по-стръмен и техничен. В подножието на хълма пътеката отново преминава в черен път, но по него караме само за кратко – в т.13 (7.1 км) продължаваме по дублираща пътечка вляво от пътя (който завива надясно). В т.14 (7.5 км) отново излизаме на пътя и отново го напускаме почти веднага по пътечка вдясно. Тя ни извежда точно във вилната зона Манчов валог – т.15 (7.6 км).

Поемаме надясно по черния път през вилната зона и след малко той прави два последователни завоя вляво и вдясно – преди десния направо започва пътеката от Манчов валог (т.16, 7.7 км). За нея няма нужда от подробно описание – ясна е, добре поддържана, редовно карана. Ако искате да скачате, има многобройни скокове – повечето са сравнително малки и лесни, но са с дупка, така че е добре да имате необходимата скорост. Ако не, заобикалянето им не е проблем.

В т.17 (9.4 км) пътеката завършва при един завой на пътя от Войнеговци към м. Кръста над селото. По този път надясно се спускаме към долината на реката, където в т.18 преминаваме по моста надясно и с кратко, но стръмно изкачване, след което пак надясно, се връщаме до началната точка.