Следвайки номерацията на маршрутите над Сеславци, публикувани в МТБ-БГ, този е пети поред, а също така може да се каже, че е удължен и доразвит вариант на четвъртия, тъй като в по-голямата си част съвпадат, но тук е добавена още една пътека, за която не знаех по времето, когато е описван по-старият. Новият също не е много дълъг, но не е и съвсем кратък; като терен е сравнително лесен, но все пак включва цели две пътеки, по които има и технични елементи; и като цяло е с приятни и леки изкачвания, но има и едно доста стръмно.
Доколкото по-голямата част от маршрута е разгърната по южните склонове на Софийска планина, карането по него е възможно от ранна пролет до късна есен, а даже и през зимата в периоди с няколко по-топли дни. Имайте предвид обаче, че първото спускане е по черен път на северен склон, който задържа кал и влага, така че през зимата и след по-обилни дъждове там със сигурност ще се поизцапате.
Има две важни уточнения, които трябва да направя, за да няма недоволни. Първото е, че този маршрут е замислен и описан изцяло с идеята за ХС каране, т.е. с редуващи се изкачвания и спускания, а по стечение на обстоятелствата и с по-лесни и скоростни пътеки. Това не пречи на снимките повечето хора да са с шлемове и ендуро велосипеди – такава ни беше компанията. Въпросът обаче е в това, че от гледна точка на ендуро карачите в този маршрут има едно излишно спускане и едно още по-излишно стръмно изкачване (макар че точно тези две отсечки осигуряват повечето красиви гледки към вътрешността на планината). Ако целта ви е просто да пробвате двете пътеки, по-лесният, кратък и ефективен начин е да карате последователно маршрутите „Урановият рудник над Сеславци 3“ и „Урановият рудник над Сеславци 2“. А пък настоящият маршрут е за хора, които искат да повъртят повече, да се поизпотят, да погледат долини и ридове и да прекарат повече време в планината.
Второто важно предупреждение, валидно за всички маршрути над Сеславци е, че те преминават в непосредствена близост до стари уранови рудници, чиято експлоатация е прекратена в началото на 90-те години на 20 в., но въпреки това според различни източници има съмнения доколко консервацията и рекултивацията са били извършени добре и поради това е възможно в района да има повишен радиационен фон. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.
Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, тъй като в близост има няколко места, където може да се паркира – отбелязани са с точки в GPS следата. Разбира се, може да го започнете и от центъра на селото – така ще добавите още 2-3 км към дължината.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: разклона към изоставената административна сграда на уранодобивното предприятие над кв. Сеславци; https://maps.app.goo.gl/3hNANrZvCrYoYJqK6
Дължина: 21.0 км
Изкачване: 740 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 2.5 км
– черни пътища – 12.7 км
– пътеки – 5.8 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От началната точка 01 (0.0 км) поемаме по разбития асфалтов път вдясно и започваме изкачване по него. След 570 м в т.02 наляво се отделя черен път – поемаме по него. Първите метри са стръмни, после наклонът става сравнително лек и приятен на повечето места. Следваме само основния път, пропускайки доста отклонения вляво и вдясно (второстепенни или занемарени черни пътища, моторджийски пътеки и др.), като по-важните такива са в т.03, т.04 и т.05 (и в трите случая сме по основния път надясно).
В т.06 (4.1 км) излизаме на билото на Софийска планина, на седловината между вр. Обръше и вр. Баланов дел. Тук вдясно тръгват няколко черни пътя, вляво също има пътеки, а ние продължаваме по основния път в източна посока, само че вече в посока надолу. Тъй като сме от северната страна на рида, тук през зимата и след обилни дъждове може да очаквате доста повече влага, кал или сняг. Иначе наклонът е лек, пътят е в добро състояние, има даже и 1-2 кратки изкачвания.
В т.07 (6.6 км) е един от най-важните разклони. Тук започва стръмно и трудно изкачване по черен път надясно. Затова пък гледките, които се откриват от него, ще ви възнаградят по време на почивките. Пътят не е „главен“, но е достатъчно ползван и е в добро състояние. В т.08 (7.0 км) пропускаме един дърварски път вляво, а в т.09 (7.7 км) излизаме на широка поляна с хубава панорама, където трябва да направим остър обратен завой и да продължим изкачването от западната страна на вр. Попова чукла. След него наклонът става по-лек, дори има едно кратко спускане. В т.10 (8.7 км) отляво се включва друг черен път и е време за един последен „щурм“ към билото, където в т.11 (9.4 км) излизаме на седловината между вр. Баланов дел и вр. Керимова чука.
Тук започва първата пътека – право на юг, в посока София. Началото ѝ е трудно забележимо, но след първите 20-30 м става по-ясна и леко вкопана (ползва се и от мотористи). Надолу няма разклонения, широчината на места е малка, наклонът като цяло е лек, настилката е предимно почвена или почвено-чакълеста. В т.12 (11.2 км) пътеката се превръща в черен път (какъвто някога е била цялата) и продължаваме по него направо. В т.13 (11.8 км) се спускаме наляво излизаме отново на асфалтовия път в т.14 (12.0 км), точно при разклона към една от шахтите на урановия рудник.
Продължаваме с третото основно изкачване за този маршрут наляво и нагоре по асфалтовия път. В т.15 (13.1 км) пътят се разделя. Асфалтът продължава надясно и надолу към друга основна шахта на рудника. Ние сме наляво и нагоре по черен път, който се изкачва между вече обраслите табани, останали от изкопните дейности в рудника. Наклонът е плавен и постоянен, сравнително лек, така че изкачването може дори да бъде наречено приятно. Пътят се вие по склона с множество серпентини, пропускайте всякакви отбивки вляво и вдясно.
В т.16 (16.5 км) при една от поредните серпентини (лява), започва втората пътека – надясно от пътя. В началото тя е широка като черен път (какъвто е била някога), но след 400 м в т.17 се отклоняваме вляво и пътеката увеличава наклона си и става по-тясна. Като цяло обаче чак до долу тя е бърза, с достатъчно широчина около основната линия, с добра видимост и не много трудна, макар че има и места с по-стръмен наклон, и отделни технични препятствия (които на скорост може да ви изненадат!).
Пътеката свършва в долината на р. Беровица – т.18 (19.7 км). Оттук надясно по черен път се прибираме към Сеславци, където в т.19 излизаме на главната улица в горния край на селото. Ако трябва да се върнете към началото на маршрута (например заради паркиран някъде там автомобил), изкачването е по пътя надясно.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
