Кокаляне – Герман – Германски манастир

Това е поредният хубав веломаршрут за планинско колоездене над яз. Панчарево. Той включва пътеката „Панчи ВЕЦ“, която е сравнително нова – аз поне научих за нея през 2023 г. Заради стръмния наклон в последната ѝ част, тази пътека е може би най-трудната за момента в района, което се пренася и към самия маршрут. За сметка на това обаче, тъй като достъпът до началото ѝ е по комбинация от асфалт, бетонен и хубав черен път, а спускането е по южен склон, карането по маршрута е възможно както след дъждове, така и през зимата (в по-топли и слънчеви дни, когато снежната покривка се е вдигнала над 1000 м н.в.). Даже бих казал, че е препоръчително да карате тази пътека след дъжд, защото при суша в края ѝ сцеплението наистина е минимално!

Иначе началото на пътеката с нищо не загатва какво ви очаква в края ѝ. В първите си метри тя е направо равна, после наклонът става среден, появяват се и предизвикателства под формата на странични наклони, включително и в много от завоите. Така се стига и до финалния участък, който не само е с доста стръмен наклон, но и с чакълеста настилка и улеи, образувани от гумите на мотори и от водата. Тук поддържането на скоростта и сцеплението са сериозно предизвикателство, особено в по-сухите периоди от годината. На всичкото отгоре тази част не е и никак къса, така че е добре още в началото ѝ да прецените добре уменията си и ако не сте сигурни, че ще запазите контрол, по-добре не рискувайте.

Началната точка е от големия паркинг в Кокаляне, в горния (южен) край на яз. Панчарево. Пътеката „Панчи ВЕЦ“ свършва в близост до него, а и тук обикновено се намират места дори в почивните дни. Оттам заобикаляме язовира от източната му страна, като за загрявка изкачваме пътеката „Зиг-заг“ и се спускаме по „Пътеката с гледката“, за да излезем в с. Герман. Преминаваме през него по главната улица и в края му (откъм Околовръстното шосе) се отбиваме по асфалтовия път към Германския манастир. След манастира изкачването продължава по бетонен път, а третата му част е по хубав черен път. За спускането по „Панчи ВЕЦ“ вече казах достатъчно. Както виждате от това съкратено описание и от картата, при желание може да започнете карането и от Герман – от центъра на селото или от стената на яз. Панчарево.

Ако решите да карате по маршрута през уикенда или по празници, най-добре е да пропуснете пътеките между Кокаляне и Герман (т.е. да минете по асфалтовата алея по брега на езерото), защото по тях има много пешеходци, или поне да преминете по тях бавно и с много внимание. По „Панчи ВЕЦ“ по-вероятно е да срещнете мотори, отколкото пешеходци.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: Кокаляне, паркинга в горния (южен) край на яз. Панчарево; https://maps.app.goo.gl/WmbdALM2B76eXbgt7
Дължина: 16.5 км
Изкачване: 575 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; в двора на Германския манастир има чешма
Храна: не е необходима, но може да вземете нещо дребно
Терен:
– асфалт – 8.6 км
– черни пътища – 2,1км
– пътеки – 5.8 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

Заставайки с гръб към паркинга (т.01), поемаме по асфалтовия път наляво и след моста над р. Искър пак наляво покрай ВЕЦ „Кокаляне“. След ВЕЦ-а вляво има паркинг, а вдясно пътека (т.02), по която започваме първото изкачване. Наклонът е умерен, пътеката се вие с множество завои над източния бряг на язовира и в т.03 (2.4 км) излиза при изоставена почивна станция, където направо продължава алея, а ние започваме първото спускане по пътека наляво. След първите 200 м при един десен завой има пейка с „широкоъгълна“ гледка към язовира и кварталите Кокаляне и Панчарево. Пътеката продължава с лек наклон надолу, подсичайки склона с множество завои – не е трудна, но на места е доста тясна и със стръмен склон отляво, така че внимавайте! В т.04 вляво се отклонява друга пътека, ние продължаваме направо. В т.05 след пресичането на едно дере се включваме в по-широка и посещавана туристическа алея и, карайки с повишено внимание (!), се спускаме по нея до стената на язовир Панчарево в края на с. Герман (т.06).

Оттук преминаваме по главната улица на селото през централния площад (т.07) и в края му, преди Околовръстното шосе, се отклоняваме по асфалтов път вдясно (т.08, 6.1 км) и след 100 м вляво (т.09) по пътя към Германския манастир. Преминаваме покрай много търговски сгради, после покрай строящи се жилищни комплекси и къщи и в т.10 (10.3 км) достигаме Германския манастир „Св. Иван Рилски“, който е приятно място за почивка, в двора му има и чешма. От манастира продължаваме изкачването по бетонен път, който е построен заради намиращите се по-нагоре военни поделения. В т.11 (12.1 км) излизаме на широка поляна, където бетонения път отново става асфалтов и завива вдясно, а ние продължаваме направо. След 50-100 м пътят става черен и продължаваме изкачването по него, следвайки само основния път и пропускайки второстепенни пътища и пътеки вляво и вдясно. Такива има в т.12 (една от основните туристически пътеки надясно), т.13 и т.14 (между тях има пряк черен път, а ние заобикаляме по основния отляво), и на други места.

В т.15 (14.2 км) е време да сложите защитната екипировка, защото тук започва пътеката „Панчи ВЕЦ“ – вдясно от пътя, почти в обратна посока. В началото е равна и следва основата на някогашен черен път. След първия ясно изразен ляв завой внимавайте, защото в т.16 (14.7 км) не трябва да следвате широкото трасе на някогашния път, а да намерите тясната пътека надясно (югозапад). Оттук нататък вече няма къде да я сбъркате – макар и с доста шума , пътеката се вижда и се следва лесно. По-голяма трудност са завоите, много от които със силен страничен наклон. А пък по-надолу наклонът на терена се увеличава, за да стане в последната част плашещо стръмен. Там и почвата става доста песъчливо-чакълеста, от което сцеплението намалява и трябва да поддържате скоростта в контролируеми граници.

Пътеката завършва на същото място (т.17), където и тази от Ловната хижа. Оттук може или да се спуснете направо по черния път надолу, или да продължите надясно по пътя и след 100 м в т.18 наляво по една кратка моторджийска пътека, след което да пресечете черния път в т.19 и по тясна и леко обрасла пътечка да се спуснете до моста над р. Искър, откъдето се вижда и началната точка (паркинга).