
Автор: Христо Николов – Ичо
Снимки: Васил Тодев, Венелина Белева, Веселин Мандаджиев, Елисавета Гилина, Христо Николов – Ичо, Янко Чобанов
Други без снимки: Александър Павлов, Димитър Беров, Кънчо Цвятков, Николай Петков, Ясен Желязков
През лятото на 2023-та започнахме с Байкария да осъществяваме едни стари мечти – велосипедно опознаване на високите планини на западните ни балкански съседки. Тогава изкачихме и спуснахме с колелата най-високите планини на Македония – Кораб (Голям Кораб 2764) и Шар (Титов врв 2747). Разбира се, това беше само началото, защото съм чел, ходил съм, гледал съм сто пъти по картите, че в Македония има още много високи планини. Нямаше как да не отидем отново и да се качим на колкото може повече от тях. Така и започнахме с Иван Пенчев да планираме този roadtrip. Искахме за 8 дни да стъпим на поне шест планински първенеца и по възможност да не прекалим от „препускане и возене“ с буса всеки ден. Една нелесна логистична задача.

След не особено кратко време планът и списъкът с планините, или още наречени от нас „покриви“, бяха готови. Ето ги и тях: Кораб (2764), Баба (2601), Якубица (2540), Галичица (2255), Ябланица (2257), Бистра (2163). Разбира се, пътуването предразполагаше и силна група, съставена от стабилни географи-колекционери, ендуро-пионери, неуморни ездачи и широко скроени балкански души. Правилната група се събра. Имахме и нужната Дозвола за движение во македонски шуми, но това е друга история. Без да съм многословен, споделям емоции и картини от експедицията „Македония по покривите“ 2024.
Ден 1 | София – ресторант с плескавици – хижа „Караджица“ (1540)
Пътуването ни няма как да мине без аклиматизационно ядене на македонски плескавици в Скопие. След това вече сме готови да атакуваме и първата планина. Оставяме буса след Црвена вода, където асфалтът преминава в лош, прашен и каменлив път. Яхваме колелата и започваме да се изкачваме по горския път към хижа „Караджица“. Срещаме малко хора, предимно албанци. Покрай планинските села, или по-скоро навсякъде покрай пътя, се виждат отпадъци. Нещо, с което явно трябва да свикнем. След 13 км с + 600 метра сме на хижа „Караджица“ в северното подножие на планината Якубица.


Автоматично засядаме на панорамната тераса при барчето на хижата, бирата е в стъкло, а гледката към високата планина и долината на Вардара на север е страхотна. От хижата може би очакваме малко повече ред, чистота и уют. Въпреки всичко си лягаме сити, трябва да сме готови за първия „покрив“. Утре се качваме на „Пъпа на Македония“ – така местните наричат мраморния връх Солунска глава, извисяващ се баш у средата на северномакедонската държава.
Ден 2 | Хижа „Караджица“ – връх Солунска глава (2540) – село Нежилово

Караме нагоре по хубав почвен път. Стигаме местността Бегово поле, където вече сме над 2000 метра. Няма никой в планината. Следваме търпеливо камионния път, построен заради военната база на върха. От хижата до върха имаме 20 км с 1150 метра изкачване.

Виждаме вече и върха пред нас. Пътят става все по-каменлив. Замирисва на дъжд и почва приятно да прикапва – разхлажда и помага срещу прахоляка.

Гледка на запад към карстовите полета на планината Якубица.

Доволни се снимаме на пирамидата на върха. Още повече, че едни сърби ни черпят с крушова ракия. Всичко е спокойно и настроението е приповдигнато. 🙂

Пускаме навигацията за Солун. Тя със спокоен глас казва, че следват над 11 километра пътека с 1700 метра отрицателна денивелация до село Нежилово. Отгоре изглежда, че ни чака забава. Нямаме търпение грайферът ни да стъпи на тази дълга пътека.


Спускането е много въздушно в горната си част. Много бързо върхът остава далеч зад нас.

Влизаме в зоната с клека и пътеката става технична и бавна, точно за ценители. Умората и удовлетворението, справянето с техничните участъци и острите завои вървят ръка за ръка. За фон имаме отвесните карстови стени на връх Солунска глава.

Пътеката, без да губи стойност, навлиза в зоната на тъмните смесени гори. На хижа „Чеплес“ ни чака хижарят. Пръстът му е на „спусъка“ на кенчетата с бира.

Още няколко километра чудна пътека и сме в рибарника на Нежилово. А там – пивка македонска ракия, пъстърва на скара, жива музика, шумът на чистата карстова река. Доволни и сити сме вече по леглата.
Ден 3 | Село Нежилово – връх Пелистер (2601) – село Ниже поле
Рано сутринта поемаме с буса към Битола и планината Баба. Спираме в град Прилеп, за да грабнем по едно прясно пиво „Крали Марко“. Ясен ни качва до 1370 метра с буса и поемаме по пътя към връх Пелистер. Намираме се в Национален парк „Пелистер“ – най-старата защитена територия на Македония. Стари бели мури, каменни реки (като на Витоша), красив планински ландшафт, дива флора и фауна заслужено се опазват от закона. Караме кротко нагоре.

На върха има радио и телевизионна станция и заради това има прокаран и камионен път. Каменливостта му се увеличава с надморската височина и на места става неприятно стръмен. За това и не се зачудваме да хванем преките пътеки нагоре с колело на гръб. Тренираме вече за следващите дни, където този прийом ще бъде на почит.

В шеги и закачки групата е на връх Пелистер (2601). Гледаме на 360 градуса и разпознаваме планините, както орнитолозите познават птици. Денят обаче е понапреднал и не се мотаме много, защото ни очаква още немалко возене.

Друго си е надолу. Кефим се и бързо спускаме пътеките. Следващата цел е Големо езеро и едноименната хижа. Следваме основното било и дори ни чака и малко положителна денивелация. Успяваме с едно подсичане да спестим малко време и изморително изкачване.

Връх Пелистер (високият в дясната половина на хоризонта), сниман от пътя за Големо езеро.

На Големо езеро сме. Хижата не работи, но пък езерото може да разхлади морните ни крака.

Очаква ни страхотната пътека към Ниже поле (6 км и 1050 метра надолу). Може би в Македония тя има най-много видеа в социалните мрежи и тубата. Сигурни сме, че това не е случайно. Тръгваме…


Буквално нито един метър не разочарова! На места има избор между две и повече линии, коя от коя по-интересни. Слънцето вече е паднало ниско над билото и цветовете са много красиви.

В Ниже поле нощуваме в прекрасна къща с много интелигентен и гостоприемен домакин. Всички заедно хапваме, пийваме, мезим обилно и се веселим. Отново се чува реката през отворения прозорец…
Ден 4 | Село Ниже поле – проход Липова ливада – връх Магаро (2255) – Охридско езеро
И тази сутрин сме отново на път. Возим се покрай Преспанското езеро, слушаме тематични хитове и се качваме към планината Галичица. Това е карстова планина, която разделя Охридското от Преспанското езеро. Спираме на прохода Липова ливада (1570) и се отбиваме за третото кафе за деня в планинарски дом „Спиродон“. Хижарят, планински спасител, казва: „На вървот не можете со тачаци“ (в кой смисъл обаче, не пояснява). „Не се притеснявайте!“ отговаряме и поемаме нагоре.

След много кратко педалиране се озоваваме с колела на гръб. Това е единственият полезен похват за справяне със стръмната и каменлива пътека. Избираме да направим траверс на върховата част с качване по западната пътека и слизане по източната. Така бяхме разбрали, че е най-добре, от едни македонски байк-консултанти. Да видим… дали не сме “Lost in translation”. 🙂

Ами това е красивото на Магаро (2255) – гледката към Преспанско и Охридско езеро и още десетки планини в Македония, Албания и Гърция. Прекрасно време и условия за съзерцание. Групова снимка не се знае защо няма. През цялото време над главите ни минават самолети и хеликоптери, гасящи голям пожар близо до нас в планината.


Започваме слизането по другата пътека. То се оказва доста доста спънато и технично. Съжаляваме, че не се върнахме по същата, по която се качихме. Тази не е за всеки вкус.

Въпреки това се кефим и за нула време сме обратно в планинарския дом на бира, диня, пъпеш и айрян.

Продължаваме със спускането към Охридското езеро. Гледката е изключително впечатляваща. Надолу подсичаме западните склонове на Галичица. Редуваме пътеки с тесни като тунел пътчета в широколистните гори. Не след дълго сме вече на брега и се настаняваме в приятно хотелче – комплекс от много на брой уютни къщички. То е разположено над шумотевицата на главната крайезерна улица, с прекрасна гледка към езерото и планините наоколо. Домакините са много учтиви и гостоприемни, а дворът е тих и релаксиращ.

Няма как да не се и изкъпем. Водата в езерото е приятно топла и чиста, на хоризонта са само планини. Плуваме и знаем, че ни чакат.

Няма как да не покажем това. Изпращаме деня от терасата с бира в ръка.

И това… Домакините приготвят традиционни гозби под асмата. Ракията е от фризера. Всичко е на ниво.
Ден 5 | Охридско езеро – връх Црн Камен (2255) – Охридско езеро
Днес е като почивен ден, в който няма да се местим от мястото за настаняване. Отиваме обаче да изкачим и спуснем връх Црн Камен в красивата планина Ябланица. Планината зад която вчера се скри слънцето. Паркираме в село Горна Белица (1430) и поемаме по пътеката към върха.


След недълго носене и бутане излизаме от горския пояс и започваме да усещаме жегата. Разхлаждаме се, както можем…

Отъпканата пътека към върха странно започва да се отделя от начертания трак по картата. По тази „нова“ туристическа линия обаче наклонът е толкова приятен, че ни позволява да въртим доста нагоре.

Разбира се, на места си е по-разумно да си починем от каране… носейки. 🙂

Дори последните метри преди Црн Камен са си караеми. Тъй като ще спускаме по пътеката за качване, знаем какво удоволствие ни очаква.

Ето я и пирамидата на Црн Камен (2257), най-високия връх на Ябланица. Хубавото време ни предразполага да не бързаме и да се насладим на панорамата, да вкараме в кадър всички планини от македонската ни експедиция. Албания също презентира пред нас голяма част от планинските си красоти. За жалост се виждат и доста горски пожари, с които македонците смело се борят през целия август.


Започваме спускането. До селото имаме малко повече от 6 километра и 800 метра спускане. Летим, летим, много е хубаво…

Караме, а някои дори намират време за снимки. Тук спускаме на фона на една друга албанска планина, която заслужава внимание – Шебеник (2253 метра).

Стигаме село Горна Белица. Отзад се виждат Струга, Охрид и езерото. Натискаме си „trail hunting“ копчето и продължаваме да търсим приключения през хубавите широколистни гори надолу към селата в подножието на планина. Натъкваме се на стари пътеки, забравени пътища, обрасли ливади, биропиещи дървосекачи, виа ферата (за малко да не разберем и да я спуснем, ха-ха) и в крайна сметка завършваме с ледена бира и домашен албански сладолед в оживеното село Вевчани.

Още една красива и прохладна вечер ни очаква над Охриското езеро, в нашия уютен хотел. Съзерцаваме как слънцето залязва отново над планината Ябланица. Е, вече гледаме с други очи.
Ден 6 | Охридско езеро – Маврово – почти връх Меденица (2163) – Бигорски манастир
Време е да продължим пътуването си на север за още порция покриви. Возим се с буса, без да бързаме към Национален парк „Маврово“ и планината Бистра. Очаква ни не трудна задача – изкачването на първенеца й връх Меденица (2163). Паркираме на 1650 метра на високо плато и върхът изглежда много близо.

Започваме изкачването по пътеката към върха. Вече сме влезли в ритъм и всичко се случва много спокойно и плавно. Бутаме по пътеката и сме на малко заравняване на 170 вертикални метра под върха. Обръщам се назад, за да видя останалите от групата. В далечината на около 3-4 километра на изток изненадващо пада светкавица, после втора. Без колебания с Васко взимаме единодушно решение за евакуация с фрийрайд по тревистите склонове на юг. Насочваме се към овчарник, където може да се подслоним, ако гръмотевичната буря се приближи.


Всички стигаме заслона и домакинът ни кани вътре. Вади прясно сирене и като всеки уважаващ себе си овчар изважда флейтата, за да посвири. Опитваме се да пеем с него, без особено голям успех. През това време наблюдаваме, че бурята може би няма да мине през връх Меденица и над нас. Загубата на денивелацията обаче е довела и до загуба на мотивация за повторна атака към върха. Изпитвам разочарование, защото до момента всичко в експедицията вървеше по план. Вярвах, че и днешният ден ще мине „по вода“, но уви.


Пътеката към село Галичник обаче ни кара да сменим настроението. Усмивките отново се връщат на лицето. Прекрасна и игрива, тънка и панорамна, тя ни дарява с гледки към величествената долина на река Радика и планините Голям Крчин, Дешат и масива на Кораб.

Вече сме в село Галичник – едно от забалежителните села на Македония, архитектурен резерват с богата история, високо разположено над река Радика. Там се гощаваме в култовата гостилница „Баба и деде“. Караме единствения дядо в групата да черпи. 🙂

Продължаваме към село Янче по страхотна пътека с множество серпентини. Те ни карат да упражним и обсъдим различни техники.

Долината на Радика с планините Дешат, Голем Крчин и Кораб.

Притигаме в следващия ни дом по време на пътуването – хотелската част към Бигорския манастир „Свети Йоан“. Изключително красиво и добре поддържано място. Вечеряме в ресторанта към манастира. Всичко е прекрасно и без никакви забележки, даже вече забравихме, че не се качихме на връх Меденица. Мислим и обсъждаме вече кулминацията на пътуването – връх Голям Кораб (2764), най-високият на Македония и Албания.
Ден 7 | Бигорски манастир – връх Голям Кораб (2764) – Бигорски манастир
Неуспешното изкачване на Меденица беше резлутат от късното ни тръгване към върха. Прогнозата за днешния ден е да има струпване на буреносни облаци още в ранния следобед. Затова и взимаме трудното решение да тръгнем много рано. Не искаме да се лишим от възможността да се качим безопасно на връх Кораб. И така… пътуваме с буса по пътя към бившата гранична застава Стрезимир. Разтоварваме и хапваме бюрек с айран. Очакват ни 9 км и 1300 метра изкачване.

В началото успяваме да повъртим малко с помощта на „измъчен“ горски път. След това обаче започваме да носим колелата и да разнообразяваме с бутане.


Небето започва да тъмнее от черни облаци. През цялото време, докато изкачваме, мислим варианти за скриване или бягство от потенциална гръмотевична дейност/атака.

Междувременно изкачването ни предлага и дълги участъци с траверсиращи пътеки, където успешно караме нагоре. Вперили сме поглед ту в тънката линия на пътеката, ту във върха пред нас.

Преди върховата пирамида на Кораб обаче няма как да избегнем неудобството в раменете. В бързо часовникарско темпо достигаме върха.

За втора поредна година стъпваме на Голям Кораб (2764). Планината ни пуска и днес. Облаците са буквално над главите ни, но видимостта изобщо не е малка. Явно валежите и бурята ще ни се разминат. Гледаме с умиление към село Радомире в Албания и хубавите спомени бързо се явяват. Спомени за една от най-запомнящите се пътеки, карани някога. Обръщаме поглед на изток, защото и сега ни очаква прекрасно и дълго спускане, което ще продължим чак до река Радика – 20.5 км с 1900 отрицателни метра. Готови сме!



Спускаме…


Спускаме още и още. Пътеката е сякаш безкрайна. Отсреща е най-високата част на Шар планина с Титов връх (2747).
Вече сме долу. Още един хубав ден за българо-македонското планинското колоездене приключва. Отдаваме се на почивка, почерпка и вкусна вечеря в ресторанта на Мияците, при Бигорския манастир.
Ден 8 | Бигорски манастир – планината Водно (1066) – Скопие – София

Днес айляшки закусваме и пием кафе. Даваме си време и да посетим Бигорската обител. Манастирът е добре посещаван от туристи, дворът и сградите са чудесно реставрирани и чисти. И не на последно място – оттам се виждат зъберите на най-високата планина на Македония – Кораб.


Пътуваме за дома, правим една отбивка за да се качим на планината Водно (1066). Спускаме се по приятна и лека пътека до Скопие. Нещо, което вече се превръща в традиция, заедно с хапването на дюнер с македонска крафт бира в старата част на столицата.

И ето ни в края на тази приключенска седмица, в която успяхме да видим, усетим, изкачим, спуснем много от македонските „покриви“. Доволни сме, леко изморени и замислени. Как да продължим тази започната още през лятото на 2023 година балканско-велосипедна-планинарско-изследователска история?
Дали имаме идея и планове за 2025 година? Мислите ли, че нямаме?! 🙂