Градешница - Глогово - Куката

*Текст: Любомир Ботушаров; снимки: Любомир Ботушаров и Явор Марков*

При първото ми ходене пеша до панорамната площадка Куката над с. Глогово си казах, че трябва да отида там и с колелото. Още преди да пукне пролетта на 2024 г., това се случи и се спуснахме по една много технична пътека обратно към селото – карането беше страхотно и интересно, получи се добър маршрут за любителите на най-трудни терени, направихме и много снимки, онагледяващи трудните участъци и красивите гледки в района. Този първи маршрут обаче със сигурност не е лъжица за всяка уста – мнозина биха се „задавили“ от многото скали и камъни по него и вероятно биха останали с неприятни чувства. Затова още в края на това запомнящо се каране си казах, че ще потърся по-лек и нормален вариант за кръгов маршрут през Куката, който да е подходящ за по-широк кръг от хора. Имах и конкретни идеи накъде да го търся, тъй като според картите от билото на рида към с. Градешница имаше черен път…

И ето ни през 2025 г., малко преди Гергьовден, в един чудесен пролетен ден – скромна, но надъхана група от трима в центъра на с. Градешница (или Градежница, в зависимост от източника на информация), където поставихме началото на маршрута. Карането започна с дълго и плавно изкачване по асфалт до с. Глогово и през него, докато в един момент пътят стана черен, каменист, а след това и доста стръмен. Знаехме си го отпреди, но сега стръмните участъци нагоре като че ли ни се сториха още по-върли. Панорамите пък бяха още по-зелени и пъстри, което компенсираше напрежението в краката. И така до Куката – пътят ни бе познат, но от това нито зорът, нито удоволствието бяха по-малки. След Куката покарахме дълго по панорамния билен черен път, като отново редувахме спускания и изкачвания, преминавахме покрай въртопи и други карстови форми и хвърляхме погледи ту вляво (запад) към долината на р. Еловия дол, ту вдясно (изток) към селата Галата и Български извор и приличащите на зелен килим голи склонове към тях. В един момент пътят леко „подивя“, но без да се стига до храсталясване, а малко след това наклонът най-сетне се обърна само надолу в посока с. Градешница. Лошото е, че пътят натам, поне в горната му част, се оказа леко обрасъл и с много ниско надвиснали клони, които влошаваха видимостта и ограничаваха възможните линии за преминаване. След това се „поотпуши“ и подкарахме по-бързо и спокойно, достигайки в един момент чисто нов панорамен заслон над с. Градешница – отново великолепно място за почивка. След него пътят стана по-стръмен и изровен, но това бе за кратко, тъй като селото бе на един хвърлей разстояние.

В крайна сметка това, което мога да обобщя като характеристики на маршрута, са:
– Изключително панорамно и красиво каране – още от тръгването в долината човек е заобиколен от стръмни склонове с надвиснали скални венци, а когато се качи над тях, нещата стават още по-хубави за очите и душата.
– Макар че не е много дълъг, маршрутът в никакъв случай не е лек – сумарното изкачване не е малко, а наклонът на места е такъв, че би накарал повечето хора да побутат за здраве. Ако обичате предизвикателни изкачвания, тук ще намерите такива!
– Като техническа трудност карането е средна работа – минава се изцяло по черни пътища, които в по-голямата част от маршрута не са твърде стръмни, трудни и изровени, но има и кратки участъци, които може да затруднят дори напреднали колоездачи, и към които трябва да се подходи внимателно.
– Макар че се минава и през гористи участъци, през повечето време ще сте изложени пряко на слънчевите лъчи. Затова, ако решите да пробвате маршрута през лятото, желателно е да започнете в по-ранните сутрешни часове. Идеалните сезони за каране по него са пролетта и есента.
– Като цяло по маршрута няма много кал, но на много места почвата е такава, че след обилни дъждове става тежка и лепкава. След влажни периоди обикновено са необходими 2-3 дни, за да изсъхнат пътищата.

За да няма разочаровани, искам да го напиша съвсем ясно – спускането в този маршрут не е нищо особено от гледна точка на адреналин и емоции, но пък не е и съвсем лесно, т.е. не е за начинаещи. В този смисъл, ако сте поне средно напреднали и нямате проблем с карането по всякакъв тип черни пътища, включително по-стръмни и трудни на места, тогава има смисъл да пробвате маршрута с цел туризъм, т.е. за да се разходите до панорамната площадка Куката и да погледате красотите в района. Ако сте по-опитни и не ви плашат трудните терени, категорично препоръчвам да изберете маршрута над Глогово пред този, а ако все още сте неуверени или начинаещи, тогава най-добрият вариант за достигане до Куката е пеша по някоя от пътеките над с. Глогово.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: центъра на с. Градешница (Градежница); https://maps.app.goo.gl/Ky5rjMaZMUwZxrKY6
Дължина: 23.1 км
Изкачване: 780 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5 л; по маршрута няма чешми, освен долу в селата.
Храна: За половин ден. По маршрута има поне две места, на които човек може да почине и да хапне с гледка към природата. В селата има магазини.
Терен:
– асфалт – 7.7 км
– черни пътища – 15.4 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От центъра на с. Градешница (т.01) поемаме по главната улица в южна посока към с. Глогово. И двете села са дълги и тесни, разположени в долината на р. Еловия дол, така че ви очакват няколко километра плавно изкачване през тях – в т.02 се минава през центъра на с. Глогово, а в т.03 (7.4 км), вече в горния му край, се продължава по лявата улица и след малко тя преминава в черен път, още преди последните къщи на селото. Пътят е с настилка от стабилни, но друсащи камъни и след излизането от селото наклонът започва на места да се увеличава. В т.04 (8.5 км) пътят се раздвоява и сме наляво, а в т.05 следваме основния път със 180-градусов завой наляво, последван от стръмен участък. След него пропускаме една отбивка вляво (т.06) и караме по основния стръмен път нагоре до т.07 (9.4 км), където пътят се раздвоява и трябва да продължите по левия, който е и по-стръмен (след малко той също се раздвоява, следвайте по-широкия десен ръкав). Излизаме на поляни, от които се разкриват и първите панорамни гледки. Пропускаме още един черен път вдясно (т.08) и продължаваме по основния път нагоре между отделни къщи, накацали по склона. Това е махала Къдря. След нея за момент става равно, дори има леко спускане.

При следващите обширни и слънчеви поляни пътят отново се раздвоява (т.09) и се съединява (т.10), след което подсича източния склон на вр. Сокол и от другата му страна се ширва гледка към низината на север от Предбалкана. Колкото и да е изкушаващо човек да се спусне надолу по зелените склонове, очаква ви още изкачване, а началото му (наляво в т.11, 12.0 км) е с такъв наклон, че почти сигурно ще предпочетете бутането. След кратко заравняване, в т.12 пътят отново се раздвоява – по-лесен е заобиколният наляво, който ви извежда на билото и по него се изкачваме до вр. Чута (на картата) или Чука (на табелата, доколкото изобщо може да се прочете нещо от нея).

Ако носите допълнителна защитна екипировка, може би тук е удачно да я сложите, защото следва кратко, но стръмно спускане към входа на панорамната площадка Куката (т.14). Тук със сигурност си струва да направите почивка под навеса (т.15) и да погледнете от самата площадка, надвесена над скалите. След това продължаваме по билния черен път в северна посока, като пропускаме на две места пътеки вляво (има табели към с. Глогово). Пътят като цяло е хубав, редуват се изкачвания и спускания, като някои от тях са кратки, но доста стръмни. В т.16 (16.9 км), след едно от най-стръмните изкачвания, пътят се разделя – следвайте левия, който е по-ясен. Започва стръмно спускане, след него билото отново се заравнява, минаваме покрай още въртопи. В т.17 (18.7 км) и т.18 (19.1 км) има разклони, на които следваме пътя вляво.

В т.19 (19.3 км) е един от най-важните разклони по маршрута, защото основният път продължава леко вдясно, а вие трябва да се отклоните вляво по затревен и леко обрасъл черен път през една ливада. След стотина метра (т.20) вляво има едва забележима и обрасла пътека, а пътят завива вдясно и навлиза в гората – следвайте него! След малко отново излизате на обширни поляни, пътят се движи по края на гората с лек наклон надолу и в т. 21 (20.3 км) достигаме Т-образно кръстовище, където сме по черния път наляво. Оттук вече е само спускане, но в началото пътят е труден за каране, защото хем е изровен, хем е с ниско надвиснали клони и леко обрасъл. После започва да се „отваря“, което позволява и малко по-отпуснато каране, но все пак внимавайте за изненади! В т.22 отляво идва обраслата пътека, която пропуснахте по-горе.

Малко след това, в т.23 (21.4 км) пътят се разделя – левият изглежда по-занемарен и лош, но продължете по него, защото след стотина метра ще ви изведе при един заслон (т.24) на китна поляна над с. Градешница, отново с хубава гледка към долината и околните склонове. Поредното добро място за почивка, преди последната, най-стръмна част от спускането. След заслона черният път на няколко места се разделя на два ръкава, които отново се събират – избирайте този, който ви се струва по-добър като терен. В т.27 навлизаме в с. Градешница, има пешеходен мост над реката, по който излизаме на главната улица и по нея надясно се връщаме до началната точка на маршрута.