Маршрутът е вдъхновен от влизането на България в Шенгенското пространство и възможностите, които то ни дава да пътуваме през т. нар. „зелена“ граница, т.е. да преминаваме извън КПП. Границите, установени най-често след войни, са прекъснали здрави връзки между населени места, пътища, които са използвани векове наред, но днес са забравени от всички, освен шепа местни хора. Разделени са райони, които чисто географски представляват едно цяло и хората са ги обитавали като такова. Отварянето на границата ни дава възможност да „открием“ тези връзки, да разширим кръгозора и да разчупим възприятията си, а в тясната хипотеза на нашето хоби – да открием нови маршрути. Името, с което нарекох за себе си маршрута, очевидно е заигравка с Витоша 100, защото се оказа, че обиколката на Славянка (известна по-рано като Алиботуш) също е около 100 км, самата планина е близка до Витоша по височина, а маршрутът отново е технически лесен, преминава през населени места, пресича асфалтови пътища. Разликите обаче не са за пренебрегване – денивелацията е по-голяма, местата са много по-диви, безлюдни и изолирани и го има интересният „международен“ елемент.
Планът беше да премина маршрута за един ден, като на теория това трябваше да е възможно, но не се получи. Подобно преминаване изисква стегнато, спортно темпо, докато настройката ми явно не беше такава, защото отделих доста време за гледане, снимане и бележки. Освен това, изкачванията си ги бива, а явно не бях достатъчно аклиматизиран за горещото време. Към това се добавиха закъсняло тръгване, една промяна на маршрута в движение, която доведе до допълнителни километри и денивелация и две спуквания на гуми, и реших, че ще пренощувам в страхотната х. „Славянка“. Хубавото е, че си бях предвидил резервен ден и умишлено направих прехода в средата на юни, когато дните са най-дълги.
Като стана дума за сезони, от гледна точка на температури най-приятни биха били пролетта и есента, особено като се има предвид, че маршрутът не се изкачва до твърде голяма надморска височина, а в тези части на България (и Гърция) винаги е по-топло. От друга страна обаче, ако човек иска да го направи за един ден, дългите летни дни предлагат много повече светли часове. Затова преценете момента за преминаване с оглед на собствените си планове, сила и издръжливост и т.н.
Маршрутът може да бъде разделен на два или даже на три дни, като районът на Гайтаниново, Тешево, Лъки предлага и няколко възможности за нощувки, вероятно такива има и в някои от гръцките села (във Ватитопос/Търлис нямаше, в Катафито/Каракьой предстоеше отваряне). Има я, разбира се, и х. „Славянка“, която е много след средата на маршрута, но пък дава възможност за по-дълго каране втория ден … ако на някого не му стига. Също така, понеже става дума за обиколка, може да я започнете от всяко населено място по маршрута, което ви се стори по-удобно. Аз избрах с. Петрово в община Сандански.
Маршрутът умишлено минава през селата и полетата и следва „главни“ черни пътища, което го прави по-малко МТБ, като може би има някои възможности за скъсяване и повишаване на техническата трудност чрез подсичане на склонове по пътеки и по-малко използвани пътища, но не са ми известни. Имах за цел и да преценя дали може да се премине с гравел колело и за мен отговорът е, че това не е добра идея, би било по-трудно и бавно поради състоянието на част от пътищата и значителните изкачвания. Разбира се, ентусиасти с големи гуми и касети може би биха ме опровергали – трудни пътеки в маршрута няма, така че защо не?
Последни уводни думи, но много важни: През лятото на 2024 г. при медийното отразяване на големия горски пожар в Славянка в много материали беше коментирано, че от гръцката страна на границата НЕ СА ПРЕМАХНАТИ ВСИЧКИ ПРОТИВОПЕХОТНИ МИНИ. За радост, не се е налагало на повечето от нас да се сблъскваме с подобна опасност по нашите земи, но по тези места явно това е тема и то каква! Не открих много информация, но в медиите се говореше именно за района на Петрово, от където тръгва маршрутът. Все пак обаче влязох в Гърция близо на доскоро съществувалото село Лехово, а не в недостъпен район, което дава някаква сигурност. Влизането в България пък бе на място с ясни следи от джипове, така че смятам, че имаше добра вероятност да е безопасно. На картата bgmountains видях, че мини са отбелязани в района източно от Цари връх, във високите части, което е далеч от местата, през които преминах. Все пак обаче нека всеки има предвид тази опасност. Важно е да се знае и че от българска страна е имало десетки хиляди мини, които са премахнати в края на 90-те. Да се надяваме, че работата е свършена перфектно, 100 %, но и да си даваме сметка, че дори една мина да е останала, не е добре да сме тези, които стъпват на нея.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Обща дължина: 100 км
Обща положителна денивелация: 2600 м
Тип маршрут: Крос-кънтри / Приключенски
Ниво на физическо натоварване: високо (за тренирани колоездачи)
Ниво на техническа трудност: ниско
Терен:
– Черни и макадамови пътища ~75 км
– Асфалт (включително с много лошо качество) ~ 25 км
Храна и вода: В гръцките села има магазини, кафенета и чешми, ако х. „Славянка“ работи, може да разчитате и на нея, но дългите изкачвания изискват да разполагате по всяко време с поне 2 литра течности и храна за половин ден.
GPS следи за два дни по начина, по който преминах аз:
– Ден 1 – 77.6 км
– Ден 2 – 22.4 км
Препоръки
Навигация: GPS трак силно препоръчителен – маршрутът включва обрасли и немаркирани участъци.
Екипировка: Планински велосипед, дълги дрехи, резервни гуми, инструменти.
Храна и вода: Носете достатъчно – има села, но не навсякъде има магазини.
Граница: Носете лични документи – маршрутът преминава в Гърция.
Описание на маршрута по етапи
- Начало: село Петрово
От центъра на селото, където има и чешма, следва кратко спускане по асфалт, пресича се река срещу някакъв комплекс, може би винарна, и след това се завива вдясно по черен или по-скоро макадамов път. - Изкачване към Лехово
Този път стига до с. Лехово, като набирането на височина се редува с кратки спускания, а настилката е от едри, твърдо вкопани едри камъни и пясък, на места пътят е отнесен. На петия километър се минава покрай нов обект – постройка, фотоволтаици, може би има и лозя, като след това пътят става все по-обрасъл. На осмия километър се отклонява път вляво, който продължава в посока към границата, а макадамът завива вдясно към обезлюденото село Лехово. Ако се тръгне по отбивката теоретично може да се скъси етапът с преминаване на границата, но какво е положението на терен не е проверено, защото продължих до селото и от него се насочих към граничната бразда. - Пресичане на границата
От Лехово се излиза на юг-югозапад, по обрасъл черен път през някогашни ниви. Продължава се само направо, на едно място се преодоляват гъсти храсти и се излиза на път, който се движи успоредно до граничната бразда, в непосредствена близост до нея. По него се завива вдясно/на запад, като самата бразда от българска страна е преградена от стена от гъста бодлива растителност. Успоредният път обаче води до пролука при 79-а гранична пирамида, където се преминава, след което следва връщане на изток по гръцкия път, също успореден на браздата.
По този гръцки път се достига до руините на старото село Лехово, чиито жители са се преместили от северната страна на границата и са основали новото … което вече също е изоставено. От руините се отличава една камбанария. Следва спускане по хубави черни пътища до Сенгелово (Ангистро). Преминава се покрай овцевъдни обекти, където би могло да има срещи с овчарски кучета. - Гърция: Сенгелово и околностите
Сенгелово/Ангистро е красиво село с магазин, църква, детска градина. След селото се кара през полето на югоизток по перфектни черни пътища и леко се набира височина, като след това котловината се напуска с изкачване по серпентини към седловината между Сенгелска планина и Алиботуш. - Второ сериозно изкачване
Изкачването е по хубав черен път, но е дълго и натоварващо. От серпентините се разкрива красива гледка към котловината, Беласица, Сенгелска планина. Малко преди най-високата точка се достига Т-образно кръстовище с път, който изглежда още по-поддържан, а мястото се маркира от малък разбит тухлен кантон. Тук вариантите са два – надясно по този път би трябвало да се стига до Крушево/Ахладохори – следващото село по маршрута, като това (на теория/карта) изглежда по-главният и поддържан път. Аз продължих наляво с изкачване за кратко покрай изоставена гръцка застава на 28 км от карането. След още километър се достига до седловината, на която личат военни съоръжения и се разкрива страхотна гледка към планината Славянка с Гоцев връх, а вдясно към планините Шарлия, Черна гора, Сенгелска, Сминица.
Оттук започва спускане отново до Крушево/Ахладохори по черен път с големи обли камъни, обрасъл с трева. За любителите на технични терени, това може би би била най-забавната част от маршрута (но не очаквайте нещо кой знае какво), а ако някой някога реши да прави гравъл преход, то по-главният път вдясно от кантона би трябвало да е по-подходящ. При спускането гледките към Крушевската котловина са страхотни. - Крушево, Кърчево, трето (най-)сериозно изкачване
Каменистият път навлиза в крушевското поле и продължава до селото през ниви.
Крушево/Ахладохори е голямо село, в което има търговски обекти и поне 4 чешми. От него започва най-дългото изкачване за маршрута. Тук загубих време и сили поради следното: начертаният маршрут продължаваше по черни пътища до следващото село – Кърчово/Каридохори. От Крушево се излиза по черен път, който се спуска в дол. Самият път е скалист и отнесен и стига до река, която през юни беше доста пълноводна, с преминаващ над нея живописен средновековен мост. На картата пътища до Кърчево има и от двете страни на реката, но в действителност теренът е доста тежък – изровени скалисти пътища и много бодлива растителност. Подготвеният трак ме отведе не по моста, а по същия бряг, като пътят става доста обрасъл и преминава в изкачваща се пътека, която достига до останките от крепост – главната забележителност в района. Теренът – стръмна пътека, бодливи храсти и възможността пътеката съвсем да се изгуби, наличието на множество черни пътища между селата, но без яснота кои всъщност са използваеми, в комбинация с изоставането, натрупаната умора и очакваното голямо изкачване, ме накараха да се откажа от прехода в този вариант и да си „почина“, като се върна в Крушево и се насоча към Кърчово по асфалтовия път между селата. Това стана с цената на изкачване обратно по каменистия път. Асфалтовият път редува изкачвания с кратки спускания и позволява част от денивелацията да се вземе по възможно най-лесния начин.
В Кърчово асфалтът свършва и започва катерене по поречието на река към седловината Бели Пресеки. В началото има три животновъдни обекта, като първият е доста неугледен, разположен е на стеснение на пътя и кучетата се разхождат свободно, но не видях големи овчарки. Кучета имаше и пред втория обект.
Около 50-ия км от началото на маршрута карането върви по брега на река сред гъста гора с орехи и други големи дървета. Постепенно започва набиране на височина, реката остава в ниското, гората продължава, а пътят в тази част е от нестабилен дълбок пясък. С напредването настилката става по-камениста, а гората се примесва с иглолистна.
На най-високата точка на седловината се разкриват гледки към Гоцев връх, оттук започва гръцки маршрут към него и към върховете на Черна гора.
Това изкачване е дълго и тежко и на него е добре да оцените оставащото ви време, особено ако целите да направите маршрута за един ден.
Спускането започва по същия песъчлив черен път, само че изровен на улеи, които предполагат повишено внимание. В началото има табели за велосипеден маршрут, който явно е мислен като международен и сочи към КПП Екзохи/Илинден и Промахон/Кулата – удължен вариант на настоящата обиколка.
След спускане по пясъчния път, което дава възможност за забавления по острите завои, се стига до асфалта над Каракьой, като вдясно от маршрута остава местният язовир.
Каракьой/Катафито и Търлис/Ватитопос са много близо едно до друго, и двете имат кафенета и магазини. Възможно е вместо по асфалта, Търлис да бъде заобиколено през полето от северозапад. - Полета и граница
От Търлис главният път на север през нивите към границата се следва лесно. Не е необходимо да се минава през руините на с. Ловча/Акрино и намиращата се там църква, а може да се кара право на север. Приближавайки границата, след няколко двора с фотоволтаични панели се минава покрай стопанство с кучета. Карайки направо, се стига до браздата, при която се завива наляво/запад и по обрасъл път се кара до пролука през стената от храсти, по която минава явно средищно използван черен път, по който се влиза в България и отново през полета се поема към с. Нова Ловча. - Нова Ловча – Парил – Парилска седловина (четвърто сериозно изкачване)
От Нова Ловча до с. Парил преходът е асфалтов, като изкачването започва от самото Нова Ловча. Точно преди с. Парил има ограден язовир. Асфалтът свършва преди селото и неговите улици са почвени, а самото то е красиво със старите си къщи.
Нова Ловча и Парил са почти обезлюдени села и не разчитайте да намерите магазини и заведения в тях.
Стръмното изкачване на Парилската седловина между Пирин и Славянка започва още от центъра на с. Парил. Пътят е черен и доста песъчлив, на места отнесен от водата, като нестабилният пясък затруднява карането … но поне сме в приятна иглолистна гора.
След навлизане дълбоко в гората, малко след остър, почти обратен завой, надясно има чешма, следва завой наляво и отбивката за х. „Славянка“.
От х. „Славянка“ за около 25 минути каране се достига самата седловина, откъдето има път към с. Тешево, пътека за билото на Славянка (Цари връх, Гоцев връх), а пътят продължава с дълго спускане към с. Голешево. - Голешево и последно изкачване
Спускането в началото е по песъчлив път, а в ниското той е заменен от нещо като макадам, но от дребен камък, който го прави по-приятен за каране.
С. Голешево е характерно с голям брой много стари, но големи къщи. През османския период то е било богато и многолюдно, но днес е почти обезлюдено. В центъра имаше малък работещ магазин във фургон.
Изкачването след Голешево в началото е по тотално унищожен асфалт, след това настилката се подобрява. Не е съвсем безобидно, а и като се има предвид, че е последното по маршрута, няма как да бъде лесно, но не може да се сравнява с останалите назад изкачвания. На най-високата точка се разкриват хубави гледки към Южен Пирин, включително Папаз Чаир, и към високите части на Славянка. - Финал: Спускане към Петрово
Спускането към с. Петрово е приятно, но в началото асфалтът на много места е разбит и се редуват участъци с нормално покритие и потресаващо изровени такива. С планинско колело, обаче, затруднения никой няма да има. Преминава се покрай отбивката за х. „Извора“. Спускайки се, наклонът става по-малък и пътят преминава през тесен дол покрай река, водеща до Петрово.
