Обиколка на север от Елена и яз. Йовковци

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Това е един дълъг и интересен веломаршрут за планинско колоездене по основния рид на север от гр. Елена и яз. Йовковци, но той си има особености и затова не на всеки ще се хареса. Подходящ е за любителите на по-диви природни кътчета и приключения с велосипед в тях. Както повечето такива маршрути обаче, в него може да очаквате на места стръмни изкачвания, леки „храсталясвания“ (т.е. леко обрасли и занемарени пътища), изровени участъци, коловози и други изненади при спусканията и изобщо всичко, което е характерно за по-рядко посещаваните части от планините.

Всичко хубаво, което този веломаршрут може да предложи – китни и поддържани къщи в селата, непокътната природа,  гледки към яз. Йовковци – е достъпно и чрез по-кратките маршрути в същото направление (вариант 1, вариант 2 и разходката до Дърлевци). При тях липсва дивотията и за повечето хора това би било плюс. Ако обаче сте от тези планински колоездачи, които не се страхуват да навлязат в по-обраслите пътища, да побутат по тях нагоре и да се поуморят с малко повече дължина и денивелация, просто защото тези „несгоди“ им харесват и ги приемат като приключение, тогава именно това е обиколката, която може би ще ви привлече най-силно.

Започвайки от центъра на гр. Елена, първо караме продължително по асфалт и малко черен път през страхотните села Блъсковци и Търкашени, та чак до уединеното село Дърлевци, в което улиците никога не са били асфалтови, но пък повечето къщи са образцови. От него започва стръмната част на изкачването към билото – не е много дълга, но бутането е почти гарантирано. След това се понасяме с кратки изкачвания и спускания по цялото протежение на рида, издигащ се северно от Елена и яз. Йовковци. Колкото по-далеч по него отиваме, толкова по-див и занемарен става черният път. В един момент пътят тръгва надолу и се спуска към язовира стръмно и с коловози, след което маршрутът продължава по крайбрежието в източна посока – пак с изкачвания и спускания. Отново, колкото повече се доближаваме до цивилизацията, толкова по-хубав става пътят – преди с. Яковци вече караме по асфалт, а от него до Елена следваме едно от главните шосета в района.

Най-подходящите сезони за каране по маршрута са лятото и есента, докато още властва „циганското лято“. Влажните месеци не са препоръчителни, защото почвите в района са меки и лепкави. Затова, ако решите да го пробвате напролет, подберете период, в който поне няколко дни не е валяло.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: гр. Елена, централен площад; https://goo.gl/maps/ZLpBGybdkcgKi2GdA
Дължина: 35.6 км
Изкачване: 800 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 4-7 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л; не разчитайте на много чешми по маршрута
Храна: за цял ден; по маршрута няма много магазини и заведения за хранене
Терен:
– асфалт – 14.0 км
– черни пътища – 21.6 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От центъра на гр. Елена (т.01) поемаме по главната улица в западна посока. В т.02 сме направо, след това в т.03 (0.4 км) следваме главната улица надясно. В т.04 (0.73 км) трябва да се отбием с остър десен завой надясно и веднага след това наляво (т.05), следвайки табелите към селата/махалите  Блъсковци, Марафелци и Търкашени. Напускаме града по тесен асфалтов път, който се изкачва с умерен наклон към споменатите населени места.

В т.06 (4.0 км) достигаме кръстовище с три разклонения. Продължаваме по пътя надясно, който е към селата Блъсковци, Търкашени и Дърлевци. Тук започват да се редуват изкачвания и спускания, наклонът на повечето места е лек. Следвайки само основния път, преминаваме последователно през с. Блъсковци (т.07) и с. Търкашени (в т.08 е отбивката към селото, което е вдясно от пътя, ние продължаваме направо!). След Търкашени асфалтът преминава в чакълиран черен път, който продължава да подсича склона, редувайки леки изкачвания и спускания. В т.09 (9.3 км) пропускаме черен път вляво и малко след това навлизаме в село/махала Дърлевци, където ни чака и кратък стръмен баир, за да достигнем центъра (т.10, 10.2 км), който по същество е една слънчева поляна между дворовете на добре поддържаните къщи.

В Дърлевци продължаваме по основния черен път/улица, който се изкачва с 1-2 серпентини между къщите и в т.11 напускаме селото. В т.12 (11.1 км) пътят за момент се раздвоява и отново се събира. В т.13 (11.5 км) излизаме на подсичащ черен път, който е леко занемарен, но все пак ясен. Само за момент тръгваме по него наляво и веднага след това вдясно и стръмно нагоре по един доста изровен и занемарен черен път, който може би се ползва основно от ловджии. Тук вероятно ще трябва и малко да побутате, докато излезете на билото. Там през лятото ви очакват тучни треви и цветя, както и приятна гледка към околните баири.

Продължаваме все по билния път в западна посока. В началото пътят е затревен и леко обрасъл. В т.14 (12.9 км) отляво идва друг черен път и, продължавайки напред, трасето става по-ясно и утъпкано. След още 300 м (т.15) се включваме в широк и утъпкан от дърварските камиони път, като в следващите 1-2 км караме по тази своеобразна горска „магистрала“, пропускайки всякакви отклонения – такива има предимно вляво, по-ясните са в т.16, т.17 и т.18.

В т.19 (15.4 км) широкият камионен път завива вдясно, а ние продължаваме леко вляво по билото, следвайки ясен, но не толкова широк черен път. След още 300 м (т.20) вляво тръгва трудно забележим затревен черен път – ако го видите, пропуснете го. Реем се по широки и пъстри поляни с леки изкачвания и спускания. В т.21 (16.6 км) билният път завива надясно – следваме него. В т.22 (17.9 км) пък продължаваме по билото наляво, пропускайки друг черен път вдясно.

В т.23 (18.6 км) достигаме пореден разклон и продължаваме по билния път направо, но тук той вече става по-занемарен. Очаква ви кратко, но стръмно изкачване по едно от последните възвишения на билото. След това наклонът се обръща и пътят тръгва надолу. Карайте с повишено внимание, защото спускането крие много изненади и обрати под формата на улеи, коловози и други трудни участъци. В т.24 (21.0 км) отдясно идва друг черен път и продължаваме спускането наляво в посока язовира. На места се открива и хубава гледка към него, но предвид терена под гумите ви, най-добре е да спрете, ако желаете да ѝ се насладите. В т.25 (22.0 км) пропускаме занемарен път вляво, а малко след това (т.26) според картата и налични на място табели пресичаме туристически маршрут с червена маркировка, макар че пътека изобщо не се вижда. Продължаваме спускането по пътя и в т.27 (22.7 км) отдясно идва друг черен път. Надолу пътят е все така стръмен, но като терен става с една идея по-добър, но и по-каменист. След няколко серпентини стигаме почти до брега на язовира и при последния остър завой (т.28, 24.1 км) пропускаме занемарен дърварски път вдясно и продължаваме по основния път, който върви над северния бряг на водоема в източна посока.

Тук пътят вече е широк, ясен и добре утъпкан. В т.29 (24.3 км) пропускаме черен път вдясно. Следва спускане към едно дере и последно за маршрута стръмно изкачване от другата му страна. Караме само по основния път, следващ крайбрежната ивица. Пропускаме различните отбивки вляво и вдясно – такива има в т.30, т.31, т.32, т.33 и т.34. При последната от тях, в т.34 (27.0 км), ако решите да се отклоните и спуснете по черния път надясно, ще слезете до един скалист нос, който е чудесен за къпане, бивакуване или просто за почивка, преди да продължите по маршрута. Нататък има доста второстепенни отбивки вдясно към брега, направени от рибари и къмпингари. В т.35 пътят се раздвоява, но няма значение кой ръкав ще хванете – във всички случаи в т.36 (28.5 км) излизаме на асфалтов път, който идва откъм с. Вълчовци.

Продължаваме по асфалта надясно покрай брега на язовира в посока с. Яковци. Достигаме го след километър и половина и в т.37 се включваме наляво в главен автомобилен път, идващ откъм В. Търново. По него карайте с повишено внимание заради наличието на повече трафик, особено в почивни дни. Следваме само този главен път, не се изкушавайте да пробвате отбивките към околните села, защото ние не успяхме да намерим проходим вариант за избягване на основното шосе. След кратко изкачване пътят преваля и следва дълго скоростно спускане чак до гр. Елена, където завършваме карането.


с. Блъсковци
с. Блъсковци
с. Дърлевци
с. Дърлевци

Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.