Елена | На север от яз. Йовковци, вариант 1

На север от яз. Йовковци и гр. Елена се простира един планински рид, който предлага поне няколко варианта за веломаршрути, тъй като по склоновете му се спускат различни черни пътища, които можем да хванем от билото. До него пък се стига сравнително лесно и почти изцяло по асфалтов път до село/махала Велювци и още малко нагоре. Възможни са и други начини да се изкачите, разбира се, но този е най-бърз, лесен и достъпен.

Общото между възможните черни пътища за спускане е, че поне в част от дължината си всички те са стръмни и изровени, с коловози, пясъчни наноси и други подобни трудности и изненади. Такъв е и черният път при този първи вариант, описан тук. Това е първото спускане, което направихме в посока яз. Йовковци. Първо не само по време, но и като разположение, така че това се явява най-краткият от маршрутите на север от водоема. Както вече сте разбрали, спускането не е подходящо за начинаещи планински колоездачи и за хора без достатъчно умения и увереност, освен ако не са готови да слязат и да бутат на доста места. Дори да сте опитни и смели, пак трябва да карате с повишено внимание и по-ниска скорост, защото опасните секции понякога идват изневиделица. Затова пък физическото натоварване не е голямо и е точно на границата между ниско и средно.

Изровените участъци и улеите свидетелстват за това, че през по-влажните месеци почвата тук е мека и лепкава, така че не е добра идея да карате по този маршрут след дъжд. Най-добрият сезон вероятно е есента и по-точно периодът на „циганското лято“. Летните месеци също са подходящи, както личи и от снимките, а през пролетта със сигурност ще е много красиво, но трябва да подберете по-сух период от нея.

Като стана дума за красота, в горната част на спускането се разкрива чудесна гледка към яз. Йовковци. Поддържаните къщи в български стил, които ще видите тук-там по маршрута, също носят естетическа наслада.

Щом слезем до брега на язовира, карането продължава по асфалтов път покрай него до с. Яковци, където се включваме в един от главните автомобилни пътища към Елена.

Началото е от централния площад в гр. Елена, където има 1-2 паркинга , ако сте се придвижили дотам с автомобил.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: гр. Елена, централен площад; https://goo.gl/maps/ZLpBGybdkcgKi2GdA
Дължина: 20.9 км
Изкачване: 480 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; не разчитайте на много чешми по маршрута
Храна: за половин ден; по маршрута няма много магазини и заведения за хранене, освен в с. Яковци
Терен:
– асфалт – 14.0 км
– черни пътища – 6.9 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От центъра на гр. Елена (т.01) поемаме по главната улица в западна посока. В т.02 сме направо, след това в т.03 (0.4 км) следваме главната улица надясно. В т.04 (0.73 км) трябва да се отбием с остър десен завой надясно и веднага след това наляво (т.05), следвайки табелите към селата/махалите Блъсковци, Марафелци и Търкашени. Напускаме града по тесен асфалтов път, който се изкачва с умерен наклон към споменатите населени места.

В т.06 (4.0 км) достигаме кръстовище с три разклонения. Продължаваме по пътя направо (север) и нагоре към селата/махалите Големани, Николовци и Велювци. Пътят е асфалтов, но е стар, тесен и с напукана настилка. Наклонът е умерен. В т.07 (4.9 км) наляво се отклонява път към с. Големани, а в т.08 (5.5 км) надясно е пътят към Николовци. Ние и в двата случая караме направо. В т.09 (5.9 км) пропускаме още една отбивка наляво – към с. Недялковци. След още 1 км (т.10) достигаме първите покрайнините на с. Велювци, като тук асфалтът преминава в калдъръм – следваме го наляво. В т.11 (7.2 км) пътят се разделя – калдъръмът продължава надясно между къщите, навлизайки в селото. Ние караме направо с по-стръмно изкачване покрай селото, като в т.12 отдясно идва още един черен път.

В т.13 (7.7 км) излизаме на билото и се включваме наляво по широк почвен черен път. Използва се и от камионите за дърводобив. Следва кратко изкачване. След него в т.14 (8.2 км) широкият камионен път завива вдясно, а ние продължаваме леко вляво по билото, следвайки ясен, но не толкова широк черен път. След още 300 м (т.15) вляво тръгва трудно забележим затревен черен път – ако го видите, пропуснете го. Реем се по широки и пъстри поляни с леки спускания до околностите на вр. Чукара, където в т.16 (9.4 км) билният път завива надясно, а ние започваме спускането към яз. Йовковци. Наляво има два черни пътя – трябва да поемем по втория от тях, т.е. средния. Той започва да се спуска покрай обширни ливади в югозападна посока. Разкрива се и красива гледка към язовира. След малко пътят извива на юг (ляво) и тук започва стръмната и изровена част – карайте внимателно! В т.17 (10.9 км) отдясно се включва друг път, после в т.18 и т.19 надясно се отделят различни ръкави – ние следваме основния път, който е левият. В т.20 (11.7 км) повечето ръкави се събират отново в едно и пътят завива надясно, влизайки в гората. Тук вече състоянието му се подобрява. След няколко завоя в т.21 (13.1 км) излизаме на широки поляни до една ферма в покрайнините на с.Вълчовци. Има вариант да се спуснете наляво през селото, но маршрутът продължава по черен път надясно през поляните – така си осигуряваме още малко спускане по пресечен терен, докато излезем при брега на яз. Йовковци в т.22 (13.8 км).

Тук отдясно идва черен път, следващ брега, а отляво асфалтов път, идващ откъм с. Вълчовци. Продължаваме по асфалта, но не наляво, а надясно, следвайки брега на водоема в посока с. Яковци. Достигаме го след километър и половина и в т.23 се включваме наляво в главен автомобилен път, идващ откъм В. Търново. По него карайте с повишено внимание заради наличието на повече трафик, особено в почивни дни. Следваме само този главен път, не се изкушавайте да пробвате отбивките към околните села, защото ние не успяхме да намерим проходим вариант за избягване на основното шосе. След кратко изкачване пътят преваля и следва дълго скоростно спускане чак до гр. Елена, където завършваме карането.