Елена | На север от яз. Йовковци, вариант 2

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Вторият вариант за веломаршрут на север от яз. Йовковци и гр. Елена в по-голямата си част се припокрива с първия. Едно и също е изкачването към билото през село/махала Велювци. Еднакво е и прибирането към Елена по главното шосе през с. Яковци. Разликата е в спускането, което е по друг черен път и след като сме покарали малко повече по билото на рида.  

В известен смисъл спускането на настоящия маршрут е малко по-добро и предвидимо като терен (спрямо първия), макар че и тук не липсва един участък с коловози и силна ерозия. Тази част от пътя обаче е по-кратка и като цяло по-лесно преодолима, а след това той вече е сравнително добър, макар да си остава дърварски. В този смисъл, макар че маршрутът не е подходящ за начинаещи планински колоездачи и за хора без достатъчно умения и увереност, ако такива решат да го пробват, ще бутат по-малко и ще карат повече. Щом слезем до брега на язовира, карането продължава по покрай него първо по черен път, а после и по асфалт до с. Яковци, където се включваме в един от главните автомобилни пътища към Елена. В т.23 от описанието на маршрута, ако решите, може да се отклоните и спуснете по черен път надясно към един скалист нос, който е чудесен за къпане, бивакуване или просто за почивка, преди да продължите по маршрута.

Като цяло, за мен този втори вариант е най-добрият сред веломаршрутите на север от Елена и яз. Йовковци, т.е. подходящ за най-широк кръг от хора.

Дължината на маршрута също е малко по-голяма спрямо първия – оттам се качва леко и физическото натоварване. Все пак карането в никакъв случай не е тежко и в общия случай не би трябвало да отнеме повече от половин ден.

Изровените участъци и улеите свидетелстват за това, че през по-влажните месеци почвата тук е мека и лепкава, така че не е добра идея да карате по този маршрут след дъжд. Най-добрият сезон вероятно е есента и по-точно периодът на „циганското лято“. Летните месеци също са подходящи, както личи и от снимките, а през пролетта със сигурност ще е много красиво, но трябва да подберете по-сух период от нея.

Като стана дума за красота, в горната част на спускането се разкрива хубава гледка към яз. Йовковци, след това също се кара покрай него. Поддържаните къщи в български стил, които ще видите тук-там по маршрута, също носят естетическа наслада.

Началото е от централния площад в гр. Елена, където има 1-2 паркинга , ако сте се придвижили дотам с автомобил.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: гр. Елена, централен площад; https://goo.gl/maps/ZLpBGybdkcgKi2GdA
Дължина: 23.9 км
Изкачване: 550 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; не разчитайте на много чешми по маршрута
Храна: за половин ден; по маршрута няма много магазини и заведения за хранене, освен в с. Яковци
Терен:
– асфалт – 14.0 км
– черни пътища – 9.9 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Реклама

Описание

От центъра на гр. Елена (т.01) поемаме по главната улица в западна посока. В т.02 сме направо, след това в т.03 (0.4 км) следваме главната улица надясно. В т.04 (0.73 км) трябва да се отбием с остър десен завой надясно и веднага след това наляво (т.05), следвайки табелите към селата/махалите  Блъсковци, Марафелци и Търкашени. Напускаме града по тесен асфалтов път, който се изкачва с умерен наклон към споменатите населени места.

В т.06 (4.0 км) достигаме кръстовище с три разклонения. Продължаваме по пътя направо (север) и нагоре  към селата/махалите Големани, Николовци и Велювци. Пътят е асфалтов, но е стар, тесен и с напукана настилка. Наклонът е умерен. В т.07 (4.9 км) наляво се отклонява път към с. Големани, а в т.08 (5.5 км) надясно е пътят към Николовци. Ние и в двата случая караме направо. В т.09 (5.9 км) пропускаме още една отбивка наляво – към с. Недялковци. След още 1 км (т.10) достигаме първите покрайнините на с. Велювци, като тук асфалтът преминава в калдъръм – следваме го наляво.  В т.11 (7.2 км) пътят се разделя – калдъръмът продължава надясно между къщите, навлизайки в селото. Ние караме направо с по-стръмно изкачване покрай селото, като в т.12 отдясно идва още един черен път.

В т.13 (7.7 км) излизаме на билото и се включваме наляво по широк почвен черен път. Използва се и от камионите за дърводобив. Следва кратко изкачване. След него в т.14 (8.2 км) широкият камионен път завива вдясно, а ние продължаваме леко вляво по билото, следвайки ясен, но не толкова широк черен път. След още 300 м (т.15) вляво тръгва трудно забележим затревен черен път – ако го видите, пропуснете го. Реем се по широки и пъстри поляни с леки изкачвания и спускания. В т.16 (9.4 км) билният път завива надясно – следваме него. В т.17 (10.7 км) пък продължаваме по билото наляво, пропускайки друг черен път вдясно.

В т.18 (11.4 км) достигаме пореден разклон. Билният път продължава направо, а нашият маршрут е по пътя наляво. След кратка равна част той започва да се спуска и не след дълго се появяват коловози и доста камениста секция. След това пътят излиза на стръмни поляни с чудесен изглед към яз. Йовковци, но точно тук е най-трудната и изровена част. След нея теренът се заравнява, вдясно ще видите и самотна постройка. В т.19 (13.4 км) пропускаме път надясно към къщата и продължаваме направо и надолу, като отново влизаме в гората. Тук пътят е ясен и като цяло предвидим – на повечето места има два коловоза, но не са твърде дълбоки и изровени. В т.20 (14.4 км) вдясно тръгва пряк и много стръмен дърварски път – ние продължаваме наляво, пътят се спуска към едно дере и покрай рекичката излизаме в т.22 (15.2 км) на широк и здрав черен път покрай брега на яз. Йовковци.

Поемаме по този път наляво (изток), следвайки брега на язовира. След 200 м (т.23) пропускаме отбивка вдясно и следваме основния път наляво. Ако пък решите да се отклоните и спуснете по черния път надясно в т.23, ще слезете до един скалист нос, който е чудесен за къпане, бивакуване или просто за почивка, преди да продължите по маршрута. Нататък има доста второстепенни отбивки вдясно към брега, направени от рибари и къмпингари. В т.24 пътят се раздвоява, но няма значение кой ръкав ще хванете – във всички случаи в т.25 (16.8 км) излизаме на асфалтов път, който идва откъм с. Вълчовци.

Продължаваме по асфалта надясно покрай брега на язовира в посока с. Яковци. Достигаме го след километър и половина и в т.26 се включваме наляво в главен автомобилен път, идващ откъм В. Търново. По него карайте с повишено внимание заради наличието на повече трафик, особено в почивни дни. Следваме само този главен път, не се изкушавайте да пробвате отбивките към околните села, защото ние не успяхме да намерим проходим вариант за избягване на основното шосе. След кратко изкачване пътят преваля и следва дълго скоростно спускане чак до гр. Елена, където завършваме карането.



Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.