Много от читателите на МТБ-БГ вече са разбрали, че в последните седмици тествам велосипеда от горната снимка – Marin Alpine Trail XR – и даже вече е време да сядам и да пиша за него, макар че карането винаги е по-приятно. 😉
В България Marin Bikes вече могат да се купят на няколко места, но свързващо звено между тях е познатият на много хора Панайотис Гиотакис (Пано) от Bike Ventures, който се занимава с маркетинга (т.е. популяризирането) на марката в страната. Точно той караше с показания горе велосипед през втората половина на 2024 г., той ми го предостави за тестване и пак от него дойде предложението в един делничен ден да покараме по пътеките над Благоевград и да ме запознае с двама британци с типично британски имена – Дейвид и Адам – от тамошния офис на компанията, който всъщност отговаря за дистрибуцията на Стария континент. Кой би избягал от възможността хем да покара хубаво, хем да запише с чиста съвест тези часове като работни? Не и аз, във всеки случай!
Паркирах в средата на седмицата в парк „Бачиново“, свалих велосипеда, проверих туй-онуй по него и в това време Пано и двамата му спътници се изсипаха от една „баничарка“, пълна до тавана с велосипеди и екипировка. Оказа се, че Дейвид е любител на шосейните и гравел велосипеди, така че в карането се включи само Адам, но той пък караше като за двама – юнашки! Неговият байк също беше Alpine Trail XR, така че обсъдихме надълго и нашироко впечатленията си от велосипеда, а междувременно Пано се наслаждаваше на нов е-байк Alpine Trail E2 Bosch с огромна батерия и пълна мощност.
Карането беше супер, но тук няма да разказвам за него, а по-скоро за компанията Marin Bikes и няколко интересни неща, които научих за нея от Адам и Дейвид.
Да започнем с историята… може би знаете, че Marin Bikes е една от марките с наистина дълги традиции. Тя носи името на Марин Каунти – област в Калифорния, която се смята за родното място на планинското колоездене и където е основана компанията през 1986 г. Няма да се спирам на всички обрати и важни моменти в историята ѝ, но ще обобщя, че днес главният офис продължава да бъде в Калифорния (макар и в съседната област Сонома), а имената на много от моделите са свързани с ключови места за планинско колоездене в Марин Каунти. Т.е. може да се каже, че марката все още е американска, макар че британският офис също е с голяма значимост, някои от най-известните ѝ атлети са от Острова, а собственик на целия бизнес всъщност е… един индонезийски производител на рамки и велосипеди.
Както разбирате, дейността на Marin Bikes, включително развойната, се разпростира (поне) на три континента, а продажбите им дори на повече. Интересното в случая е, че марката си има фабрика или пък фабриката си има марка – както и да сглобя изречението, по-важно е следствието, а то е, че компанията може да разчита изцяло на свои производствени мощности и вериги за доставки, изцяло контролира и отговаря за качеството на рамките, а директната връзка с фабриката-производител подобрява развойната дейност и внедряването всякакви промени и новости.
От тази връзка между фабрика-производител и продукт за крайния пазар произтича и една интересна тенденция: макар че в каталога на Marin Bikes има велосипеди с карбонови рамки, повечето нови модели залагат на рамки от алуминиева сплав. Причината е именно в това, че тези рамки се произвеждат в собствената им фабрика и в този смисъл компанията има пълен контрол върху процесите – от проектирането през изработката, сглобяването и тестването до опаковането и изпращането към различните точки по света. За разлика от тях, производството на карбонови рамки е възложено на външни за компанията производители и това прави нещата по-сложни и зависещи от външни фактори. Допълнителен стимул за използването на алуминиеви рамки е желанието на компанията да се позиционира добре в средния ценови клас и да предлага велосипеди, които са с добро съотношение между цена и качество.
Няма как да подмина и рекламния девиз на Marin Bikes, който е „Made for fun“ („Направени за забавление“). Той е достатъчно ясен и недвусмислен, но ако трябва да добавим някаква аргументация към него, тя е, че велосипедите Marin, всеки според предназначението си, са лесни и интуитивни за каране с достатъчно прогресивна, но не крайна геометрия за стила си, която стимулира игриво и уверено каране. Те не са проектирани да дадат всяко възможно предимство на най-добрите състезатели, а да донесат най-голямо удоволствие на масовия колоездач, на каращия за забавление, дори ако това забавление включва участие в състезания. Повече за това мото може да прочетете тук: https://www.marinbikes.com/ww/news-reviews/why-marin-bikes-is-made-for-fun.
Като стана дума за моделите на Marin Bikes, трудно ще е да изброя всички. Можете да ги разгледате подробно в сайта им, а аз само ще обобщя, че продуктите им могат да задоволят нуждите на почти всеки планински колоездач – от рамката за спускане и байкпаркове Quake (180 мм ход, подходяща за двукоронни вилки, с колела 29/27.5), през ендуро моделите Alpine Trail (160 мм ход, 29/27.5), АМ велосипедите Rift Zone (130 мм ход, 29-цолови колела) и San Quentin (твърдак с 29″ или 27.5″ колела), до ХС/АМ твърдаците Bobcat Trail, Bolinas Ridge, Wildcat Trail и Team Marin. Dirt Jump байковете Alcatraz също се ползват с добро име сред „скокльовците“, а любителите на стоманени твърдаци могат да загледат модела El Roy, който е с 63 градуса челен ъгъл, 29-цолови колела и 140 мм ход на вилката. В последните години все по-богат става и асортиментът от е-байкове – в момента и Alpine Trail, и Rift Zone имат по два варианта с електрическо подпомагане, всеки от тях наличен в няколко нива на оборудване.
Вижте повече на адрес https://www.marinbikes.com/, а в България може да намерите велосипеди на марката на няколко места:
- Bike Spot / 1001 Bike Parts (основен дилър за София)
- Bike Ventures (разполагат и с тестови велосипеди, т.е. чрез тях може да пробвате някои от най-популярните АМ/ендуро модели на марката; дават и велосипеди под наем)
- Micro Extreme (основен дилър за Банско, разполагат и с велосипеди под наем)
