Първи впечатления от карането на е-байк

В средата на август получих покана от Bike Center да пробвам тяхната нова серия от услуги, наречена Experiences, за да добия непосредствени впечатления за това какво е да караш електрически маунтин байк.

Може да ви прозвучи странно, но до този момент не бях карал сериозно подобен велосипед, въпреки че популярността им нараства с всяка година. Както и повечето от вас може би, бях гледал, слушал и чел за различните предимства и недостатъци на е-байковете, за това как едни ги възхваляват до небесата, а други ги презират като някакви превозни средства за инвалиди; но аз лично бях пробвал електрички само за кратко на паркинги или други подобни „несериозни“ терени, които не могат по никакъв начин да дадат реална представа за възможностите им. Сега най-сетне дойде време да покарам е-байк по истински  пресечен терен. Фактът, че имах придружител и съветник в лицето на Пано от страна на Bike Center, който вече бе натрупал доста опит, бе допълнителен плюс, защото в карането на е-МТБ има някои тънкости, които човек може да научи и сам по един или друг начин, но ако има кой да те въведе в тях, нещата стават доста по-бързо, ефективно и забавно.

Карането, което направихме, включваше наистина от всичко. Започнахме от магазина и шоурум на бул. „Черни връх“ и се изкачихме през Драгалевци и Драгалевския манастир към Боянското езеро по една пътека, която винаги съм харесвал много, защото включва технични и интересни елементи и при изкачването. След това се спуснахме по „колоездачната“ пътека от езерото до Бояна и започнахме второ изкачване през Бялата вода, алеята към Дендрариума и пътя към Копитото, за да се спуснем по „Кривата“ към Княжево, завършвайки с „Княжевското трасе“ (включващо малки скокове и виражи) и финиширайки като истински класици в „Дедо Мацо“. За беда не си бях взел GPS-а, но по груби сметки дължината е била около 25 км, а сумарното изкачване около 1000 м. „Взехме“ ги за около 3 часа, което включваше и доста спирания за снимки и обсъждания в първата част на маршрута, т.е. реалното каране не бе повече от 2 часа и половина. След карането в батерията оставаха около 40%.

За протокола ще кажа, че велосипедът, с който направих първото си е-МТБ кръщене, е Specialized Turbo Levo с алуминиева рамка, 150 мм ход на окачването и тегло около 23-24 кг, който е от т.нар. електрички с пълна мощност, за разлика от някои олекотени модели (например Turbo Levo SL), които са с по-слаб мотор и по-малка батерия. В следващите редове обаче няма да ви занимавам със самия байк и техническите му характеристики. Не само, че не е това целта на статията, а и би било несериозно да пиша ревю на базата на една проба, и то без да имам опит с други марки и модели. Това, което искам да споделя, са впечатленията, които остави у мен това първо каране на хубав и сравнително скъп е-байк – какво ми хареса, какво ми беше трудно, какви са разликите спрямо обикновен планински велосипед…

Разбира се, ще започна с изкачванията – не само защото такава бе хронологията на карането, но и защото именно там човек очаква да усети най-голяма разлика между електрически и „нормален“ велосипед. Противно на детското желание да „набримча“ байка в режим TURBO и да се радвам на необичайното ускорение по стръмните улици на Драгалевци, предпочетох първо да тествам най-лекия режим ECO, за да разбера какво би било, ако трябва да пестя батерията за някое по-дълго каране. Дори и с това минимално подпомагане, изкачването става доста по-приятно и щадящо. Най-простичкото сравнение, което мога да направя е, че при лек до среден наклон нагоре и гладък/твърд терен усещането е сякаш човек кара по равно, а пък при стръмни наклони и „по-рошав“ терен влагах сила като при нормално изкачване. В общи линии при ECO през повечето време карах без да се задъхвам сериозно, но все пак усещайки в известна степен наклона. При този режим има и най-голямо значение избора на предавка, но за това след малко. Вторият режим е TRAIL и при него вече имах на разположение една твърде осезаема сила откъм мотора. До него прибягвах при най-стръмните и технични секции от изкачванията, а с активирането му наклонът се превръщаше в забавно техническо предизвикателство, но без да ме съкрушава физически. Казано най-просто, дори стръмните баири се превръщаха в приятен и забавен за каране терен, а не в такъв, който да ме „закотви“ с бавен каданс, ниско над кормилото и в почти спряло положение, с учестен пулс и затруднено дишане или, по-разумното, бутащ колелото. Още по-брутално е усещането в режим TURBO. При него, честно казано, се чувствах като че ли карам кросов мотор – не че съм карал такъв, но усещането за мощност при този най-силен режим се различава напълно от обичайното каране на велосипед и дава възможност с лекота и скорост да преодолявате наклони, които в нормалния случай се бутат. Аз лично бих ползвал режима TURBO в малък брой случаи – или когато искам да се забавлявам по определен тип пътеки нагоре, или когато целта е да стигна максимално бързо до спускането, без да пестя батерия. В общия случай обаче първите два режима, ECO и TRAIL, са напълно достатъчни и оставят доста по-естествено усещане при каране.

Едно от нещата, които трябваше да науча в началото, е да сменям предавките. Звучи нелепо, зная. Но особено при средния режим на подпомагане силата на мотора вече е достатъчна, за да се отплесне човек и да забрави, че байкът разполага и със скорости. А всъщност, ако искате да пестите батерията, а и да карате с по-близко до естественото усещате, добре е да ползвате предавките и да избирате такава, при която и на мотора да му е по-леко, и на вас да ви е приятно, но без да се возите на празни обороти.

От друга страна, наличието на тази допълнителна мощ, достъпна с едно натискане на бутона, определено променя начина на каране и подхода към изкачванията. Бих казал, че при е-байковете човек сякаш разполага с още един комплект скорости. Ето какво имам предвид… Да речем, че карате по лек до умерен наклон нагоре и сте на подходяща предавка в режим ECO. Въртите си леко и равномерно, не се задъхвате, слушате птичките и лекото жужене на мотора. И ето, че пред вас се изправя участък, който е с по-голям наклон и по-труден терен. С обикновен байк няма кой знае какво да направите – минавате на най-ниска предавка и се опитвате да преодолеете секцията с добра техника и доста усилия, или пък слизате и бутате. С е-байка имах избор между това дали да продължа изкачването на по-ниска предавка, с повече усилия от моя страна, но все пак и с леко подпомагане от мотора, или просто да превключа на следващия режим TRAIL и да продължа изкачването сякаш нищо не се е променило откъм наклон, като остава единствено нуждата от добра техника на каране, което даже прави нещата забавни. С други думи, при изкачванията е-байкът добавя още една променлива, при това твърде съществена – това е степента на подпомагане.

Който е карал по пътеката от Драгалевския манастир към Боянското езеро на Витоша, знае, че тя включва няколко много интересни технични секции нагоре, включително три преминавания през каменни реки – първото се кара без проблеми, второто е невъзможно за каране (освен може би за някой траял-факир), а третият каменен траверс е много техничен, но възможен за преминаване – с лек наклон нагоре и сравнително големи камъни и дупки между тях, но все пак е преодолим с добра техника. Досега го бях минавал и с твърдак, и с двойно окачване, но нямах търпение да видя как ще е с е-байка. Трябва да призная, че при първия опит стигнах само до средата и се запънах в един камък. Не че има нещо странно и необичайно в това по принцип, но конкретната причина бе лошо приложена техника от моя страна, заради това, че още не бях свикнал напълно с теглото и силата на е-байка. Вторият опит бе на друга предавка и успехът дойде с лекота (което звучи странно за байк, тежащ 23-24 кг). С този пример искам да илюстрирам факта, че е-байкът може да ви направи бързи в изкачванията, но не и да ви даде техника на каране. В този смисъл карането с електричка по технични терени нагоре е едно доста предизвикателно и интересно занимание, защото в някаква степен силата от мотора изисква и добра техника за овладяването ѝ. Всички знаем, че при спускането (където гравитацията работи еднакво добре за всеки от нас) едни се справят по-добре, други не чак толкова. Е-байковете пренасят това и при някои от изкачванията, т.е. дават достатъчно сила, така че физическият фактор да намалее за сметка на техническият.

В резултат на всичко това бих направил следното обобщение по отношение на изкачванията. Ако искате е-байк, за да намалите умората при каране нагоре и да стигате по-бързо до спусканията, единствената разлика, която усетих спрямо стандартен, е именно в лекотата на педалиране. Винаги имах режим, при който дори на стръмен наклон да въртя като по равно. За мен това е напълно в реда на нещата и ако имах е-байк, сигурно щях да го ползвам често за някакви кратки карания, в които да преминавам определени маршрути два пъти по-бързо от обичайното. Напълно разбирам и хората, които чрез е-байк искат да компенсират недостатъчни физически възможности – някой друг може да гледа подигравателно или презрително на подобен подход, но аз мисля, че е по-добре тази група колоездачи (която впрочем е твърде разнородна – от хора с наднормено тегло и слаба физическа активност до такива, които поради възраст или нещо друго вече не могат да се натоварват в нормална степен) да изпитва удоволствие от карането и да се забавлява по пътеките, вместо да стоят вкъщи или да бедстват и да се чувстват зле при изкачванията. Зная, че тези изречения няма да се харесат на читатели, за които подпомагането нагоре е някакво предателство на „правата вяра“ и на идеята за колоезденето изобщо. Разбирам и тяхната гледна точка, но не я споделям, защото за мен тя е твърде „спортна“ и гледа на велосипеда повече като на средство за физическа активност, а пък аз гледам на него като средство за забавление и удоволствие. И точно тук стигаме до това, че за планински колоездачи с опит и афинитет към по-технични терени, е-байкът разкрива едни нови възможности за забавление нагоре – в никакъв случай не говоря за адреналин като при спусканията, но във всеки случай изкачванията стават много по-живи, интересни и разнообразни, а на моменти дори и еуфорични. За мен при обичайните ми карания баирите почти винаги са нещо, което трябва да преодолея с бавно темпо и почивки, за да стигна до хубавите спускания. С е-байк, ако теренът е подходящ, достигането до връхната точка може да е почти толкова забавно, колкото и спускането след това.

И ето, че заговорих за спускане… какви са първите ми впечатления с електричката надолу? В рамките на маршрута, който направихме, имаше три различаващи се едно от друго спускания. Първата пътека, от Боянското езеро към Бояна, е по-скоро бърза и на места груба, но без някакви много остри и спънати завои. По нея не усетих съществена разлика спрямо стандартен АМ/ендуро велосипед, освен това, че е-байкът си тежи на мястото и намаляването на скоростта се случва малко по-бавно, но пък и газенето на препятствията сякаш се случва малко по-лесно и неусетно. Ниският център на тежестта прави велосипеда много стабилен и имаше ситуация, при която сгреших една линия и за момент се приготвих за проблеми, но байкът мина през „неправилните“ камъни сякаш изобщо не се интересуваше от тях. Не мога да кажа дали съм бил по-бърз или по-бавен, отколкото с моя велосипед. Субективното усещане беше, че се спуснахме с обичайната за мен скорост, но тя сякаш не се усещаше толкова висока, колкото с обикновен байк.

Второто спускане бе по „Кривата“ – излишно е да казвам, че това си е пътека със сериозна трудност и е прилично изпитание за всеки велосипед и колоездач. В първата ѝ част, която е по-права и скоростна, затвърдих усещането за стабилност и непоклатимост на електричката. На някои от серпентините обаче, макар че ги минах без изключение, малко се поизмъчих. Трудността идваше от две неща. Едното е теглото на велосипеда, което изисква човек да го натисне доста по-уверено и солидно, а на сухия и ронлив терен с все още непознати гуми и поведение на байка, не смеех да карам достатъчно агресивно или пък просто той се съпротивляваше на въздействията ми повече, отколкото съм свикнал. Другото нещо, което ми пречеше, бе по-бавното спиране и очакването байкът да се ускори от теглото си по-бързо, ако пусна спирачките. В комбинация тези фактори доведоха до това, че задържах спирачките по-навътре в завоя и когато ги пусках, вече бях закъснял, т.е. колелото вече бе преминало точката за плавно изписване на завоя и съответно трябваше да си помагам повече със задната спирачка или просто да завия по-бавно и спънато. Сигурен съм, че поне част от тези проблеми могат да бъдат преодолени, ако натрупам по-дълъг стаж с велосипеда, за да свикна с теглото и поведението му. Но като за първо каране на такъв тип пътека (технична и по-скоро спъната) електричката ми се видя по-трудна за управление.

Третата пътека (Княжевското трасе) е с лек наклон, малки виражи и предимно малки скокчета. По нея, особено след „Кривата“, се караше с лекота и без никакъв проблем държах темпото на Пано, който е един от хората, които не само са работили доста по трасето, но и го карат съвсем редовно. Пропуснах само два скока, с които не бих рискувал на сляпо, но иначе изпомпването във виражите и излитането от по-малките скокове не бе по-различно, отколкото с обикновен байк. Може би при по-големи скокове теглото на електричката би променило нещата , но такива летежи са извън смелостта и възможностите ми. Разбира се, неща като оли (bunnyhop) бяха по-трудни, т.е. байкът е по-скоро газещ, отколкото игрив, но в никакъв случай не е бавен или скучен!

Като обобщение на впечатленията ми от спусканията ще кажа, че е-байкът ми напомни за карането на DH байк, макар че на такъв съм се качвал за последно преди повече от 10 години и съвсем не мога да разчитам на ясни спомени. Във всеки случай обаче електричката (с уговорката, че е само първо каране) ми хареса при по-прави и груби пътеки, както и по специално направени/подобрени велотрасета, но ме затрудни леко при по-спънатите и технични „криви“ участъци – горе-долу същото бях усетил навремето и с велосипед за спускане.

А като обобщение за целия експеримент, който като емоции ми държа влага дори и на следващия ден, мога да обобщя, че карането на е-байк не е по-добро или по-лошо, но със сигурност е по-различно и, поне за мен, беше много забавно! Да го отричам или да го превъзнасям е точно толкова безсмислено, колкото споровете „ХС срещу DH“. Според мен електричките просто осигуряват още един, нов и различен вид каране – за някои приятен и интересен, за други може би излишен или дори дразнещ. Както бих си купил ХС бегачка, ендуро байк и DH велосипед за различните видове трасета и каране, така бих си купил и е-байк за преживявания, които никой от другите видове не може да осигури в точно този вид.

За съжаление към настоящия момент от моя гледна точка има един сериозен ограничаващ фактор и това е цената – имайки предвид, че за един и същи клас и оборудване тя е поне с 50% по-висока (да не кажа даже 100), все още не са много хората, които могат с лекота да си купят такъв велосипед като втори или трети. А за мен лично смисълът на е-байка с пълна мощност е най-вече като допълнителен, който в определени случаи (всъщност поне в половината случаи!) бих предпочел пред обикновения. Все пак на въпрос дали бих заменил сегашния си байк за електрически (като единствен велосипед), отговорът е не, но причината за това е до голяма степен и някакъв тип горделивост (от типа все още имам достатъчно сили, за да се изкачвам без подпомагане) и „данък обществено мнение“. Е, има го и моментът, че на определени пътеки карането с лек и пъргав велосипед като моя просто ми харесва повече, но от един ден проба не мога да преценя дали няма да свикна и с по-голямото тегло на е-байка дотолкова, че да не ме ограничава.

Във всички случаи това пробно каране ми хареса и то много! Затова съвсем от сърце бих препоръчал на всеки, който иска да опита или пък е изправен пред дилемата дали да похарчи солидна сума пари за е-байк, да намери начин да пробва преди това такъв, но да го пробва както трябва – на разнообразен терен с прилична дължина, изкачвания и спускания. Ако нямате достатъчно близък приятел с електричка, който да ви я даде за проба, Bike Center Experiences е добър вариант да навлезете в света на е-байковете, а предполагам, че подобни програми, насочени към клиентите, ще стават все повече. Затова опитайте при първа възможност, не боли! Даже е твърде вероятно да приключите карането с широка усмивка.

---