Изпитателни хроники – май 2021, част 1

По стечение на обстоятелствата месец април се оказа нулев откъм каране за мен, затова и нямаше подобна статия тогава. Затова пък месец май започна с чисто нов велосипед Cube Stereo 150 C:62 Race и с още няколко продукта, които получих или си купих за ползване покрай него. Някои от тях са ми предоставени с изцяло рекламна цел (например една фланелка) и за тях няма да пиша ревюта, но при повечето други една от основните задачи е да ги изпробвам и да споделя впечатления. Тъй като продуктите не са малко на брой, разделих статията на три части. Да започваме…

Cube Stereo 150 C:62 Race

Макар че е в мен само от един месец, новият ми велосипед вече навъртя доста километри и определено мога да напиша много неща за него, които в максимално съкратен вид биха звучали така: байкът е страхотен! 🙂 От друга страна, все още не съм го карал достатъчно по трудни, стръмни и технични терени, за каквито е предназначен такъв тип байк. Затова си наложих самоограничение до няколко кратки и бързи впечатления, за да може повечето подробности и дребни детайли да останат за самостоятелната статия по-нататък (вероятно през лятото). И така, ето в телеграфен стил най-важното до момента за Cube Stereo 150 C:62 Race:

Цена: 6099 лв.

Тегло: 13.6 кг в оригинален вид без педалите, размер М. След като му сложих педали с тегло 320 грама (вж. по-надолу в статията), преминах към безкамерни гуми и смених седалката (с тестовата Pro Turnix Performance), в момента байкът тежи 13.8 кг. Не е никак лошо за ендуро 29-ка и определено го усещам като плюс това намаляване на теглото (над 1 кг) спрямо предишния ми байк!

Съществена заслуга за ниското тегло има изцяло карбоновата рамка на велосипеда – и преден триъгълник, и задница, все са от въглеродни нишки. При това имайте предвид, че C:62 означава „по-обикновени“ карбонови платове, т.е. при по-скъпи модели с означение C:68 може да се очаква още по-ниско тегло. Компонентите също са подбрани разумно и балансирано, така че хем да съответстват на предназначението на байка, хем да не добавят излишни грамове.

За окачването на този етап мога да кажа преди всичко, че е комфортно и го усещам естествено и добре балансирано за моите нужди. Не съм забелязал някакви ясно различими „фази“ или „зони“ в работата му – напротив, бих казал, че то съвсем плавно преминава от мека и отзивчива работа в началото през достатъчно ефективно използване на хода в средната част до втвърдяване в края. Ако трябва да го опиша другояче, при 30% начално сгъване (с раницата на гърба, иначе са 25%) и разнообразно каране използвам голяма част от хода, но все пак не стигам лесно до края му – за целта е необходимо сериозно натоварване, т.е. скок на равно или друго подобно „издевателство“. Засега май само веднъж или два пъти го сгънах докрай, така че за мен прогресията изглежда идеална. При педалиране в седнало положение не усещам някакво сериозно „клатене“ на задницата (нито пък виждам такова, но то е и малко трудно да следя шока при такова разположение). При педалиране в изправено положение сгъване и разгъване се усеща, но пък за такива случаи (и изобщо за по-дълги изкачвания по асфалт или гладки черни пътища) на разположение има лостче за заключване на шока.

Едно от нещата, които ми правят впечатление, е че байкът през повечето време е доста тих, включително и защото храповият механизъм на задната главина е почти безшумен. За сметка на това при напъване на педалите често се чува някакво скърцане/пукане, което тепърва ще установявам дали е от средното движение или от някъде другаде. Не е „на умряло“, но все пак наличието му е досадно.

Единственият реален проблем, който имах в първите 3-4 карания, беше луфт в чашките. В първия момент не се досетих каква е причината – затягах, регулирах и с ръка трудно се усещаше дали е от тях, по-скоро го чувах/усещах при каране. В крайна сметка се оказа, че стерженът на вилката е отрязан може би с 0.5 мм по-високо, отколкото трябва, и капачката за лапата не успява да обере напълно хлабината, макар и визуално, и „на пипане“ нещата да изглеждаха в ред. Най-тънката дистанционна втулка, която намерих в онзи момент, бе 2.5 мм и с добавянето ѝ проблемът бе решен.

За компонентите ще говоря по-подробно в пълната статия, но ето бързи междинни впечатления за някои от тях:

– Вилка Rock Shox Lyric Select 160 мм – за момента съм много доволен от нея.

– 12-скоростна система Sram GX Eagle – със смесени чувства съм, като цяло работи и сменя добре предавките, обаче на някои от тях се чува шум, от време на време се случват и някакви спонтанни прескачания на веригата; на всичкото отгоре вече успях да ударя леко дерайльора (вятърът събори колелото, докато го снимах), вследствие на което ухото може би леко се изкриви и скоростите се разцентроваха – с помощта на още 1-2 човека успяхме да ги вкараме в правия път, но ще трябва да посетя и сервиз скоро. Важно е да отбележа, че предният венец е с 30 зъба, което с оглед на големите колела е плюс, защото осигурява достатъчно ниски предавки дори за най-стръмните изкачвания.

– Колела – комплектът на Newmen изглежда доста добре и засега нямам никакви оплаквания. Гумите Maxxis Minion (DHF отпред и DHR отзад) са ми сред любимите, така че очаквано се разбирам добре с тях още от първото каране. По принцип не харесвам тая мода със светлокафявия цвят на стените, но конкретно при тази цветова схема на байка стоят добре.

– Спирачки Magura MT3 (4-бутална отпред, 2-бутална отзад) – мисля, че за пръв път карам спирачки Magura, а конкретно от серията MT със сигурност не съм пробвал нищо до момента. Силата на спиране е добра, за моите скромни 65 кг със сигурност. Модулацията също ми се струва доста плавна, т.е. спирачките не са по никакъв начин хапливи или резки, даже има една еластичност в лостчетата, които са композитни, която може на много хора да не се хареса. На мен лично лостчетата в началото ми се сториха прекалено „дебели“ и макар че свикнах с тях и не мога в момента да кажа, че са ми неудобни или нещо подобно, все пак разбирам защо много хора с Magura решават да си направят „Shigura“, т.е. да комбинират лостчета Shimano с апарати Magura (и двете системи ползват минерално масло като флуид, т.е. съвместими са). Всъщност това, което малко ме дразни при спирачките, са шумовете, които издават – не само, че доста често „скърцат“ при спиране, но и от самите дискове/накладки се чува един специфичен звук, който съм срещал и при други марки/модели, но това не го прави по-приятен.

Геометрията на байка е съвременна, но не прекалено агресивна – с челен ъгъл 66 градуса, ъгъл на седалковата тръба 75.5 градуса и сравнително ниско средно движение (340 мм). Като дължина рамката е добре балансирана, няма някакви крайности и за мен беше удобна и естествена като усещане от първото качване.

За седалката имах съмнения от самото начало дали ще ми бъде удобна, защото предишни опити с подобна форма не са били успешни. Като цяло задните ми части май предпочитат по-плоски седалки, а тази има наклон от двете страни. За по-кратки карания се оказа по-удобна от очакваното – явно формата ѝ все пак е достатъчно универсална. Така че ако карах предимно маршрути до 20-30 км или пък ползвах често транспорт за изкачванията (много хора така го разбират ендурото), вероятно не бих имал никаква причина да мисля за друга. Но при по-дълги карания (около 50 км) започна малко да ме мъчи и за момента съм я сменил с една тестова, от която така или иначе трябва да събирам впечатления. За по-нататък ще видим…

Тук обаче е важно да обърна внимание на още нещо – колът за седалка е със 150 мм ход и за момента работи перфектно, но за моя ръст (170 см) височината на седалката идва точно на максималната граница (в разгънато положение на кола и вкаран максимално навътре в седалковата тръба) или даже малко отвъд нея. Може би ще трябва да го сгъвам с 1 см под максимума или да търся начин да го огранича до 140 мм разгъване…

Сега няколко думи и за впечатленията при каране. Както казах, теглото е доста добро от моя гледна точка и при изкачванията байкът не е някакво бреме, макар че си е с характерното „по-лениво“ усещане за АМ/ендуро байк – с тези гуми и с толкова ход на окачването това е нормално. И като повечето 29-ки при каране по равен или наклонен надолу терен има доста добра инерция. При спусканията Stereo 150 е стабилен и комфортен велосипед, който минава с лекота през доста неща, които биха се изпречили на пътя му. Байкът завива добре – казвам го, защото зная, че това е задължителен въпрос при 29-ките. В началото трябваше да свикна с по-високото разположение на кормилото (заради по-големия ход на вилката и по-големите колела), но засега нямам проблем с маневреността на байка. Има обаче разлика в игривостта спрямо предишния ми байк, който беше с 27.5-цолови колела, по-голям челен ъгъл и по-малък ход на окачването – при каране с нормална за мен скорост „кубът“ е „по-залепен“ към терена и „по-праволинеен“, т.е. не реагира толкова бързо и рязко на въздействията ми. Това всъщност създава усещане за по-лесно и стабилно преминаване и за повечето хора би било изцяло положителна черта, защото увеличава увереността и създава впечатление за по-добър контрол. До момента съм карал байка предимно по пътеки, които са по-прави и скоростни и там подобна стабилност е добре дошла, но тепърва ще видя как е на по-технични и игриви терени. Т.е. със сигурност е много рано за каквито и да е заключения в тази насока.

Спирам дотук, за да остане нещо и за пълната статия…


Реклама

Педали Cube RFR Flat SL 2.0

Цена: 129.00 лв.

За новия байк избрах тези педали заради цвета им. Шегувам се! Основна причина за избора ми беше теглото. SL идва от Super Light и реалното тегло, което отчете везната ми, е 320 грама – напълно задоволително, даже бих казал отлично за платформени педали, които не са от магнезиева сплав.

Тялото на педалите е CNC фрезовано от алуминиева сплав и е доста изрязано по краищата. В този смисъл размерите им са малко по-малки от тези на повечето други платформени модели – както в каталога на Cube, така и от други производители. Това беше и основното ми притеснение – дали няма по някакъв начин да влоши контакта с тях, но моите крака всъщност не са големи (обувки 42 номер) и RFR Flat SL 2.0 ми паснаха доста добре. Освен това сменяемите шипове са доста тънки и достатъчно високи, така че не оставят особени шансове на обувката да се хлъзга или измества. А самата форма като цяло доста ми харесва и като че ли допринася за по-редки задирания в камъни или други неща край пътеката.

Доколкото разбрах от описанието, педалите би трябвало да са с един капсулован лагер и един плъзгащ (тип втулка). Оста е от хром-молибденова стомана. За оценка на издръжливостта със сигурност ще трябва да мине повечко време – за момента педалите се въртят гладко и „мазно“, но те все още са си нови, макар външно да не изглежда точно така…

Във всеки случай засега съм много доволен от избора си – теглото беше очакван плюс, но и във всяко друго отношение за момента нямам забележки.

За контакти: Bike Center


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.

Оставете отговор

XHTML: Можете да използвате следните маркери: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>