Santa Cruz 5010 – първи впечатления

Чисто новият модел 5010 бе представен през лятото на 2020 г. Идеята на Santa Cruz е това да бъде един много игрив и пъргав байк със 140/130 мм ход на окачването отпред/отзад, сравнително лек, но и с добра геометрия за спусканията. За повече подробности можете да погледнете тази статия: https://mtb-bg.com/2020/06/18/santa-cruz-обнови-и-модела-5010.

Буквално няколко седмици по-късно, благодарение на Santa-Cruz-Bicycles-Bulgaria, аз имах възможност да го покарам два дни по пътеките над Банско в рамките на една МТБ Академия, проведена там. За жалост ангажиментите ми като инструктор не оставиха почти никакво време за занимания с велосипеда – настроих го криво-ляво и го карах двата дни, но без да имам време за много промени и експерименти, нито пък за детайлни снимки. Правя това уточнение, защото определено имах нужда от още проби, за да си съставя по-пълно мнение за някои неща. По принцип даже предвиждахме и следващи карания с него, но нещата се завъртяха така, че нещо не достигнаха време и организация за такива. Това обаче не пречи да споделя няколко неща за 5010, защото макар и само за два дни, в Банско човек може да покара по доста разнообразни и добре поддържани трасета и да добие добри начални впечатления за един байк. А конкретно в случая с 5010 може да се каже, че той е направен точно за такива терени, така че едва ли можех да намеря по-добро място за първа проба.  

Първото нещо, което е важно да уточня е, че байкът не беше със стандартна окомплектовка. Купен е с такава, т.е. като основа е ползван вариантът R Carbon C 27.5, който е с 12-скоростно задвижване Sram NX Eagle, вилка Fox 34 Rhythm и тегло 14.22 кг според сайта на производителя. Цената за България на тази стандартна окомплектовка, която е и начална за модела, е 8622 лв. Веднага след пристигането му обаче колелата са подменени с по-леки (използващи карбонови капли Black Peak), а заедно с тях и гумите – собственикът бе избрал WTB Trailboss отзад и Vigilante отпред. Някои периферни компоненти също бяха подменени. В резултат реалното тегло на тествания от мен байк беше около 13.6 кг – доста приятно не само за изкачванията, но и за вдигане във въздуха от бабуни, камъни и скокчета.

За карбоновата рамка на 5010 едва ли мога кажа нещо по-малко от това, че е произведение на техническото изкуство. Тя изглежда перфектно изваяна, с ниско спускаща се горна тръба, качествени лагери, защитни елементи на ключови места като долната тръба и задния триъгълник. Е, цветът може да се стори леко провокативен за част от мъжката аудитория, но не е баш розов, малко по-тъмен е и на живо е доста приятен. Пък и не е единствен, може да си го купите и в синьо. Може би знаете, че буквата C в името означава, че рамката е направена от „по-стандартни“ карбонови платове, което значи малко по-високо тегло и малко по-ниска цена в сравнение с варианта CC, при който се използват още по-леки платове, но и по-скъпи. За мен беше голяма радост да видя за пръв път на живо универсалното ухо за заден дерайльор UDH – този стандарт е разработен от Sram и се надявам, че бързо ще бъде възприет от повечето производители, за да може оттук нататък тази толкова елементарна част да НЕ бъде уникална за всяка марка и модел планински велосипед (разбирай, скъпа и трудна за намиране).  Байкът използва най-новото поколение окачване VPP с ниско разположен над средното движение заден амортисьор, минаващ през „тунел“ под седалковата тръба. От една страна, като външен вид такъв дизайн ми допада много, да не говорим, че има и някои технически предимства – например по-нисък център на тежестта. От друга страна обаче, недостатък се оказа това, че в тясното пространство около шока нямаше как да измеря прецизно началното сгъване (sag), така че се наложи да настроя окачването с около 30% sag, само че измерен „на око“.

Геометрията на 5010 е очаквано добра, с типични за модерен АМ байк стойности. От нея най-интересен ми беше големият ъгъл на седалковата тръба – при равни участъци го усещах малко странно (не неудобно, просто различно от повечето байкове, които съм карал), но при стръмни изкачвания беше доста ефективен. Във всеки случай през втория ден вече бях свикнал с тази новост. В наши дни всеки нов байк, дори и за крос-кънтри, вече е с „модерна геометрия“, което обикновено означава по-дълъг преден триъгълник, ниско средно движение, малък челен ъгъл и, в крайна сметка, по-централно разположение на колоездача и по-стабилно поведение на велосипеда. 5010 не е изключение от тези тенденции, но в никакъв случай не мога да кажа, че съм усетил пробваният размер М да е дълъг – напротив, рамката ми се стори компактна и много удобна за моя ръст (170 см), направо перфектна! Това не е учудващо, като се има предвид, че ефективната горна тръба е 587 мм – това даже е по-малко, отколкото при някои по-стари байкове, които съм имал или карал. От друга страна, хоризонталният обхват (reach) е 450 мм, т.е. предният триъгълник е достатъчно просторен, без да се стига до крайности. И макар че в наши дни повечето хора отдават най-голямо значение именно на reach-а, аз продължавам да се ориентирам в размерите и чрез стойността на ETT, която в случая ми пасваше идеално.

Окачването на Santa Cruz 5010 истински ме впечатли при изкачване и педалиране. Не очаквах да е чак толкова ефективно – имам чувството, че при завъртане на педалите то сякаш леко се разгъваше и заспиваше в това състояние, изобщо не го усещах да помръдва, освен когато задното колело срещнеше нещо по пътя си. В този ред на мисли, изобщо не ми се наложи да ползвам другите два режима на шока, в които той е по-твърд – държах го напълно отключен и не усещах никакво клатене на задницата.

За окачването в режим спускане имам нужда от още малко експерименти, защото не съм сигурен, че го бях настроил достатъчно добре. Както казах, карах го с начално сгъване около 30%, без да мога да съм напълно прецизен. Имаше и едно нещо в байка, което ме ограничаваше – това беше предната гума. Карал съм модела Vigilante във варианта с по-мека каучукова смес и от него бях доста доволен. Тук обаче гумата бе във вариант Fast Rolling, т.е. от по-твърд каучук и още в самото начало по сухите и прашни пътеки на Банско усетих, че не мога да разчитам на достатъчно сцепление от нея при плоски завои без виражи.

През първия ден карахме само по леки пътеки и нямах никакви забележки, но нямаше и кой знае колко работа за окачването. Все пак още тогава успях да усетя, че окачването е доста прогресивно – към края на хода то чувствително се втвърдява и не е лесно човек да сгъне шока докрай, дори и при скокове. Мога да кажа, че при 5010 доста отчетливо усещах отделни „зони“ от хода, в които окачването работеше с различни характеристики. Следобеда отидохме да упражняваме скокове, но аз там не съм особено кадърен, така че не мога да давам оценки. Мисля, че 5010 обича да е във въздуха, стига някой „пън“ като мен да не му пречи да лети свободно.

През втория ден карахме по една естествена пътека с много корени и ръбати камъни, където задната гума подскачаше малко повече от очакваното. Това ме наведе на мисълта, че нещо по настройките не е както трябва. Увеличих скоростта на разгъването с 2 кликвания и това доста подобри нещата, но все още се чудя дали не трябваше и малко да намаля налягането в шока предвид факта, че в рамките на цял уикенд каране изобщо не успях да го сгъна докрай. Подскачащото усещане вероятно се дължеше и на това, че бях свикнал на байк с доста линейно окачване (Oryx T-140), който при сходен ход (140 мм) поема по-меко такива средни по размер препятствия, но пък и много по-лесно се „продънва“ при скокове. Финалните щрихи дойдоха с едно спускане само за удоволствие по дългото трасе „Чалин валог“, което е доста технично и спънато на места, но дава и добри възможности за импровизации и изисква добро завиване, бързи промени в линията и прецизност. Във всичко това 5010 се представи изключително добре и дори забравих за предната гума, тъй като в рохкавата почва тя намираше достатъчно сцепление, за да ми позволи да карам толкова бързо, колкото посмея.

При трансфера до пътеката мога да кажа, че байкът буквално ме спаси от неприятно падане. Тези от вас, които познават трасетата над Банско знаят, че до „Чалин валог“ се стига по един обслужващ черен път, който в един момент се спуска надолу по ски-писта и там е доста изровен, с безброй плаващи камъни с всякакви размери. По принцип в предишни години имаше една сравнително чиста линия през камънака, но когато влязох в участъка с обичайната си скорост (уж предпазлива), се оказа, че нещата малко са се променили спрямо спомените ми и чиста линия вече нямаше. В един момент налетях на някакви камъни, като вече имах усещането, че съм изтървал контрола, даже буквално очаквах всеки момент да се озова на земята и просто се отпуснах доколкото мога и се оставих в ръцете на съдбата. Байкът обаче някак си успя да премине през всичко това, без да ме изхвърли като подивял кон, макар че аз определено се чувствах като каубой при обяздване на буен жребец. В тази ситуация разбрах, че 5010 със сигурност може много повече, отколкото предполагат неговите 130 мм ход.  

Като цяло байкът е страхотен и изключително универсален по моите критерии – въпреки неголемия ход, може да бъде каран доста агресивно и по леки, и по технични пътеки. Нагоре се справяше отлично, теглото му също допринася за живо и пъргаво усещане по пътеките. Сигурен съм, че можех да настроя окачването по-добре за някои конкретни терени – по-груби и неравни, с последователни остри ръбове, но както вече уточних, нямаше кога да правя задълбочени експерименти. Със сигурност 5010 е един от примерите за байк, който бих притежавал и карал като единствен, т.е. който върши добра работа и за карания с повече въртене и изкачвания, и за всякакъв тип спускания, стига човек да не гони състезателни времена, а само чисто удоволствие от карането.

За контакти:
Santa Cruz можете да намерите при следните дилъри на марката в България:
https://allmountain.bg
https://pavebikeshop.com
http://www.jordan-bikeshop.com/

Актуална информация може да виждате и във Facebook страницата Santa-Cruz-Bicycles-Bulgaria

---