Cross Xtreme 29

Xtreme е нов модел не само за нас, но и за каталога на Cross. Той е в продажба за първа година, но всъщност е продължение на една не съвсем нова концепция – за състезателен ХС велосипед на достъпна цена. В случая – цена в началния клас.

Xtreme и Xtreme Pro

Можете да срещнете тествания от нас байк или само с името Xtreme, или като Xtreme Eco (от икономичен, достъпен, на англ. economical). Във всички случаи това е различен велосипед от модела Xtreme Pro, който бе лансиран една година по-рано и е с много по-висок клас окомплектовка. Двата байка обаче образуват една серия и  имат доста общи черти. Името им идва не от „екстремно каране“, а от „каране до границата на физическите възможности“, т.е. това са ХС велосипеди, предназначени по-скоро за спортно и състезателно настроени хора.

На първо място е важно да знаете, че те споделят напълно еднакви размери и геометрия. Рамките, макар визуално да си приличат, са различни – Xtreme Pro е с тройно изтънени тръби, конусовидно чело, вътрешно окабеляване и цялостно е по-лека, но като мерки и пропорции са еднакви.

Иначе и двата модела се предлагат във варианти с 29 и 27.7-цолови колела, като разлики в окомплектовките и цената почти няма (с изключение на компонентите, които зависят пряко от размера на колелата).

Накратко, за да приключим с тези уточнения, ако представеният тук велосипед ви харесва, но искате да бъде с по-висок клас оборудване, търсете Xtreme Pro.

Cross Xtreme 29 2017

Размер: М, 46 см, 18 инча
Тегло: 14.8 кг с оригиналните педали
15.05 кг с платформени педали
Цена: 999 лв.
Продължителност на ползването 5 месеца, 350 км

Рамка и геометрия:

Рамката на Xtreme може и да е по-евтина, но не ѝ личи много! Хората с опит ще познаят, че това е начален клас велосипед, заради правата челна тръба (а не конусовидна) и наличието на отвори за добавяне на степенка, но във всяко друго отношение рамката има доста добър вид.

Тръбите са с най-разнообразно сечение и приятни геометрични форми, а стените им са с променлива дебелина (изтънени в средната част и по-дебели в двата края), за да се намали теглото. Челната тръба е доста дълга (140 мм) и зад нея долната и горната тръби образуват масивно съединение. Горната тръба е с форма на обърнат трапец, долната е по-скоро с правоъгълно сечение, което обаче променя формата си от вертикално сплесване при челото към хоризонтално при средното движение, което си е за класическия стандарт с резба. Задният триъгълник също е оформен с достатъчно извивки и предимно правоъгълни форми на тръбите, за да осигури достатъчно коравина и място за ХС гуми с нормални размери (до 2.35, предполагам, макар че нямах точно такива, за да пробвам).

Жилата и маркучът за задната спирачка минават по долната тръба, което по принцип е добър вариант (с оглед на изчистен външен вид, носене на велосипеда на рамо и прочие), но това, че броните за скоростите не са цели, може да означава нужда от по-честа поддръжка при каране в кал и влажни условия. Задният спирачен апарат е разположен вътрешно в рамките на триъгълника, а както вече споменах, освен отвори за монтаж на калници/багажник, има и два отвора за монтаж на степенка, което може и да не е точно състезателен детайл, но в този ценови клас е по-скоро плюс.

Важен детайл (с оглед на ХС предназначението на байка) са двата чифта отвори за поставяне на бидони.

Смея да кажа, че от по-достъпните рамки на Cross, като форма на тръбите и общо излъчване Xtreme ми харесва най-много. Това важи и за графичното му оформление, макар че тук нещата рязко се разделиха на две – в обкръжението ми едни хора сметнаха велосипеда за много красив, а други за много нашарен и претрупан. Към коя група ще бъдете вие, не зная, но подобна поляризация в мненията поне е гаранция за това, че байкът изпъква визуално.

Xtreme се предлага в три размера – данните за тях можете да видите в следната таблица:

Ние (употребявам множественото число не от официалност, а защото този велосипед като че ли мина през ръцете на най-много изпитатели) карахме най-малкият от трите размера – М, който всъщност не е никак малък. С 460 мм седалкова тръба и 100 мм лапа, каквато производителят е избрал да сложи, този велосипед е подходящ за хора с ръст поне 175 см и на мен определено ми беше дълъг. Всъщност ефективната горна тръба, която не е посочена в таблицата, но е с дължина 600 мм, е съвсем нормална за размер М, особено ако говорим за по-спортна/състезателна насоченост. Лапата обаче е прекалено дълга – още при появата на 29-ките като тип велосипед те донесоха идеята за по-дълга горна тръба, но с по-къса лапа, и в тази концепция има много смисъл. Ако лапата беше с дължина 70 мм, велосипедът щеше да ми е много по-удобен не само при спусканията, но и при изкачванията, защото с дългата лапа нагоре се чувствах малко разтегнат и в не съвсем естествена позиция.

Вече споменах за дължината на челната тръба, която също играе важна роля в геометрията на планинския велосипед, макар понякога това да се подценява. Казано най-просто, от челото зависи колко ниско или високо ще е разположено кормилото и ако при къса челна тръба винаги може да се постигне по-високо кормило, то обратното няма как да стане, а точно такъв е случаят с Xtreme. Още преди изобщо да подкарам велосипеда, свалих лапата с две дастанционни шайби по-ниско и я обърнах с наклона надолу, защото ми беше ясно, че иначе кормилото е твърде високо. Дори и с конфигурацията от снимките обаче нещо в предната част на велосипеда не беше съвсем наред – не можех да завивам агресивно, чувствах се странно, на моменти нестабилно. Първоначално помислих, че освен очевидно голямата дължина на лапата, съм свалил и кормилото твърде ниско – дори го коригирах с една шайба нагоре, но нещата не се подобриха. Чак към края на изпитателния период се сетих, че то си остава твърде високо заради дългата челна тръба – за последните карания сложих лапата под трите шайби, с наклона надолу и управлението почти се нормализира, но дори и в това положение височината на кормилото беше като на АМ велосипеда ми със 140 мм ход, което не е логично за ХС велосипед със 100 мм вилка отпред. Така че за мен това високо чело определено е недостатък – 140 мм биха звучали нормално за най-големия размер на рамката, но при размер М човек очаква нещо като 100-110 мм челна тръба.

Иначе челният ъгъл е 70°, което е добре – не е прекалено забит надолу и с по-къса лапа би осигурил добро усещане при спусканията.

Стойките на веригата са 450 мм – такива са и при повечето други 29-ки на Cross. Вече е ставало дума, че не са най-късите възможни, но пък и не е задължително да са – за повечето хора тази стойност едва ли ще има някакво огромно влияние върху карането им. 

И така, като обобщение за геометрията – цялостно дължината е добра, но препоръчвам веднага да замените лапата с по-къса и да свалите кормилото максимално ниско. В противен случай ще сте далеч от нормалната позиция за каране и вероятно ще изпитвате неудобство. Тези, които вече имат изградени предпочитания към пропорциите на байка, е задължително да преценят дали дългата челна тръба няма да им обърка сметките по отношение на височината на кормилото.

Окомплектовка

На хартия окомплектовката на Xtreme изглежда така:

С други думи, доста е добра, което сме свикнали да очакваме от Cross. Има обаче и някои „подводни камъни“.

Вилката е Rock Shox ХС30 със 100 мм ход, метална пружина и заключване, но не от кормилото. Последното ме изненада – Cross често ползват вилки с дистанционно заключване, дори за модели, където то не е толкова необходимо, а точно при този ХС модел то липсва. Не ме разбирайте погрешно – за мен това не е недостатък. В много други подобни статии съм декларирал, че аз лично предпочитам заключването да ми е на самата вилка, защото рядко ползвам тази функция – такова ми е карането. Така че в личен план липсата на стърчащо от кормилото палче, допълнително жило и т.н. ми хареса, но чисто логически, ако някои модели заслужават дистанционно заключване, това трябва да са точно по-спортно ориентираните, за да може човек при спринтиране и изправяне на седалката бързо да блокира вилката. Както и да е, като за евтина вилка XC30 работи чудесно – мекичка е и отзивчива, в моя случай пружината ѝ отговаряше на килограмите ми и всичко беше точно.

Задвижването е с 3х9 предавки, което при цена 1000 лв. е чудесна новина, но… точно тук виждаме едно странно решение. Задният дерайльор е Shimano Deore – Уааау! Само че… не настоящото, не предишното, а чак по-предишното поколение, т.е. макар и нов компонент, той е проектиран преди няколко години. Какво значение има, ще кажете. Ами такова, че това Deore, макар и за 9 скорости, не използва Shadow технологията. Припомням, че при по-новите, които са с такава конструкция, движението на тялото на дерайльора напред и нагоре е блокирано, а тук не е. Това пък означава, че при разни резки залюлявания, дължащи се на срещите с по-пресечен терен, тялото на дерайльора удря в рамката. Или иначе казано, при твърде много случаи (дори при слизане по стъпала) отзад се чува едно чукане „на метал“, което в никакъв случай не е приятно и не създава настроение за агресивно каране, дори и когато човек знае каква е причината, т.е. че е нормално при такава конструкция. При положение, че и в серията Alivio, и дори в Acera, настоящите задни дерайльори са 9-скоростни тип Shadow, бих се радвал много повече да видя монтиран някой от тях, а не този престарял вариант на Deore, който по-скоро е подходящ за музея.

Иначе скоростната система работи добре, едва сега към края на пробата изникна нужда от леко донастройване, но това си е в рамките на нормалното, особено за достъпен велосипед, който не е бил жален при каране. За последното свидетелства и цветът на дисковете (не на снимките, там още са нови!), които при едно от най-дългите, стръмни и скоростни спускания за тази година, в ръцете на един от изпитателите ни малко попрегряха. В такива случаи можете да усетите влошено спиране, но то е моментно – при следващите карания спирачките отново си работеха нормално. Няма как да се очакват чудеса от тях при цена на целия велосипед до 1000 лв, но е добре, че предният диск е по-голям (180 мм). 

За част от периферните компоненти вече стана дума. Тук ще разделя нещата на две. В областта на кормилото съветвам бъдещите собственици (а и самият производител за следващата година) да предвидят директна замяна с по-къса лапа и по-тънки ръкохватки. Кормилото е добре, макар че с дължина 680 мм по днешните стандарти е по-скоро в долната граница, но все пак не е тясно, поне за ХС каране. Ако искате по-добро завиване и адекватно разпределяне на тежестта обаче, задължително обърнете лапата с наклона надолу и я свалете максимално ниско – зная, че се повтарям, но при този велосипед това е особено важно заради високата челна тръба.

Колът за седалка ме изненада приятно с разграфявания за височината. Те помагат човек лесно да запомни своето ниво за изкачване, за да се връща към него след спусканията. Упс, забравих – Xtreme е ХС велосипед със спортна насоченост! Като такъв, може да го срещнете и във вариант със скоба за седалката, която е с болт – това ще се хареса на тези, които държат да се спускат с висока седалка. Тестовият велосипед за щастие беше с ексцентрик и позволяваше лесна промяна на височината, от която аз се възползвах при всеки случай. Не обичам по никакъв повод да се лишавам от пълното удоволствие при каране надолу, независимо дали с ХС велосипед или с някакъв друг. Седалката е сравнително твърда и спортна – точно такава трябва да е! Не на всеки ще пасне, това е ясно, но е адекватна на типа велосипед и предназначението му.

Колелата са с капли Crosser X-11, главини Shimano и гуми Continental X-King, които са с широчина 2.2, но реално са доста по-тесни (2.1 в най-добрия случай). Това съм го наблюдавал и при други по-евтини варианти на Continental (и то при същия модел), но доколкото става дума за ХС велосипед, не е някакъв недостатък. С тези гуми се познаваме и от други тестови байкове и като цяло се разбираме добре – търкалят се достатъчно леко и в повечето ситуации имат сцепление или поне го губят предвидимо при по-агресивно каране.

Реклама

Впечатления при изкачване

Въпреки че тежи около 15 кг, велосипедът върви изненадващо леко. Не за пръв път се случва евтин велосипед да ме изненада по такъв начин. Не мога да кажа на какво точно се дължи – дали е на сравнително леки колела и добре търкалящи се гуми, дали на нещо друго, но е факт, който потвърдиха и някои от другите изпитатели.

Има все пак и уловка – тя е, че това важи при по-къси маршрути и карания. С нарастване на времето и километрите, общото тегло на велосипеда започва да се усеща, т.е. в края на деня не мога да кажа, че с него съм спестил много сили.

27-те скорости осигуряват подходяща предавка за всички условия и в този клас трите венеца отпред са оправдани не само заради цената, но и заради универсалността си. Както казах, задвижването работеше без забележки, като изключим тропането на дерайльора в рамката.

За да постигнете максимална ефективност при изкачванията, прочетете пак частта за кормилото и лапата. Иначе като коравина, рамката осигурява добра опора за напъни на педалите, но металната пружина на вилката е доста отзивчива и изисква по-често заключване, поне по асфалт и гладки черни пътища.

Впечатления при спускане

Xtreme може да се кара по трудни пътеки, но определено не е създаден за такива – особено с оригиналната окомплектовка с дълга лапа, която осезаемо „тегли напред“ при стръмни наклони, прагове и други подобни предизвикателства. Не е само до лапата обаче – цялостно велосипедите от този клас не могат да откликнат на желанията на някой по-агресивен карач, но пък и не претендират за това.

Ако говорим за спускане по леки пътеки и по нормални черни пътища, тогава големите колела се справят с лекота и стабилност, но отново с уговорката за максимално „сваляне“ на кормилото (т.е. обръщане на лапата с наклона надолу и поставянето ѝ под дистанционните шайби), защото без такава промяна (т.е. с високо кормило) завиването е малко неестествено (поне за мен).

Байкът бързо набира скорост надолу (характерно за 29-ките) и ако сте свалили кормилото, е стабилен. В противен случай не съвсем. При технични пътеки и остри завои също се справя и пак с ниско кормило е по-добре, а с къса лапа би било още по-добре.

Заключение

Този път ми е трудно да го напиша, защото трябва да е под условие. Не може да не сте разбрали дотук, че ако нещо „куца“ в този велосипед на Cross, то е в кормилната област. Cross и при другите си модели слагат понякога твърде дълги лапи, нареждат дистанционните шайби под тях, т.е. велосипедите идват сглобени с твърде високо стоящи кормила, понякога и твърде напред разположени. Това е поправимо дори без нови покупки (освен ако лапата не се явява много дълга), а в някакъв смисъл е и субективно (възможно е да има хора, които да харесват кормилото да им е високо и дори да успяват да завиват агресивно така, знам ли!?). При Xtreme обаче допълнителен фактор в това отношение е челната тръба, която е дълга цели 140 мм. Това означава, че още в магазина първото, което трябва да направите, е обръщане на лапата и свалянето ѝ по-ниско, за да стане височината на кормилото близка до нормалното. На хора с ръст под 175 см категорично препоръчвам и замяната ѝ с по-къса.

Тъй като аз нямах по-къса лапа, а и късно осъзнах, че високото чело изисква максимално понижаване на кормилото, през повечето време не се чувствах удобно на велосипеда. Простичко казано, пропорциите не бяха моите. Това не го прави автоматично лош и ако нямате амбиции да го карате бързо и агресивно и/или по трудни терени, то всички тези неща едва ли ви вълнуват, но пък тогава и самата статия няма как да ви е интересна и полезна. Пак повтарям, ако искате да карате този велосипед спортно и активно, има нужда да си поиграете с периферните компоненти.

За мен лично всичко това бе малко разочароващо, защото още на снимка Xtreme ми беше харесал като линии и като визия, на живо това се потвърди от формите и изработката на рамката, но нямаше как да му се зарадвам напълно. Ако ме питате за рецепта, която да препоръчам за този модел, тя е по-къса лапа (обърната надолу и непосредствено над чашките), малко по-широко кормило, по-тънки ръкохватки. Такива промени биха се отразили много добре върху управлението на байка, биха го направили по-стабилен, по-добре завиващ и по-удобен както при изкачванията, така и при спусканията. Не е трудно да ги направите, но още по-добре е да ги направят в Cross. И също така е добре рамките за размери от S до L да са с по-ниски чела. 🙂

+

При по-къси карания велосипедът върви учудващо леко, въпреки теглото си. 

Рамката като дизайн и изработка изглежда чудесна и геометрията като цяло е добра за крос-кънтри каране, с изключение на високото чело.

Челната тръба е твърде висока/дълга. 

Лапата е прекалено дълга за размер М.

Задният дерайльор е твърде старо поколение с конструкция, която бие в рамката, което не е приятно.

За контакти:
Cross
http://www.crosscycle.com/


Засега Cross не слагат нищо за предпазване на рамката от веригата, така че не забравяйте още преди каране да залепите нещо подходящо на тръбата.



Снимки: Любомир Ботушаров и Димитър Щуров


Етикети: , ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>