Обувки Shimano ME7

МЕ е съкращение от Mountain Enduro, а ME7 е актуалният топ-модел на японския производител сред обувките за ендуро и all-mountain каране, който бе представен в края на 2016 г. и замести модела М200, който преди години бе лансиран като първата състезателна ендуро обувка на марката. В началото на 2017 г. получихме един чифт за тестване – за мен пробата бе изключително интересна, тъй като до момента не бях карал с такъв тип обувки и имаше доста детайли, от които исках да добия впечатления.

Продукт: Обувки за планинско колоездене Shimano ME7, предназначени за педали с автомати (SPD)
Размер: №42
Тегло: 751 грама
Цена: 380 лв.
Продължителност на ползването: 6 месеца / 400 км

Налага се да започна с почти „ироничното“ уточнение, че до момента все още не съм карал с тези обувки в ендуро състезание. По принцип аз предпочитам да карам АМ/ендуро велосипед с платформи, а за твърдаците залагам на педали с автомати. Бях готов заради пробата да покарам в някое състезание и с автомати, но не бях готов да направя това в дъжд и кал, а тъй като и за първи, и за втори кръг от Българските ендуро серии прогнозите бяха валежни, не посмях да рискувам и да монтирам за тези стартове педалите с автомати. В крайна сметка в Търново не валя, а на Витоша ни удави, но МЕ7 така и не стигнаха засега до състезание под краката ми. Бързам да ви успокоя, че това не е някакъв голям пропуск, тъй като в състезанията обикновено не карам по-бързо, отколкото в обикновените си карания – даже обратното, обикновено съм по-предпазлив, по-бавен и с по-малко агресия, защото пестя сили и се пазя от грешки. Така че несъстезателните карания, които направих с тези обувки, особено с „мекия“ си велосипед, със сигурност не бяха по-лош тест за тях от състезанията.

Външният вид на обувките определено е спортен/състезателен и това го прави доста противоречив. Сред обкръжението ми някои хора ги харесаха много, заради изчистените линии и прибрания дизайн, докато други ги заклеймиха като по-грозни и от ХС шпайкове (аз лично не смятам ХС шпайковете за грозни, но в общи линии такъв беше смисълът на коментарите). Моето лично мнение за визията на МЕ7 е някъде по средата – абстрахирайки се от функционалността, за която ще стане дума след малко и която според мен оправдава напълно дизайна, от определени ъгли ми харесват много, от други не толкова, а от трети ми се струват малко грозновати. Както виждате от горната снимка, освен в черно и синьо, обувките се предлагат и в маслинено-зелен цвят.

Формата следва функцията – за МЕ7 това важи с пълна сила! Всеки човек може да има своите субективни естетически предпочитания, но абсолютно всеки детайл в тези обувки е подчинен на определена функция, а не просто на дизайнерско хрумване. Затова в следващите редове ще се съсредоточа именно върху тези елементи и технологии, които недвусмислено позиционират продукта като топ-модел в каталога на Shimano.

Започвайки от подметката, при нея е използвана технологията TORBAL. Споменавали сме я в последните години – името е съчетание от английските думи torsional balance и идва да покаже, че коравината на подметките, в които са използвани въглеродни нишки за „втвърдяване“ на конструкцията и ефективен пренос на енергията към педалите, е балансирана така, че да не намалява комфорта и да осигурява податливост в определени зони. Мога веднага да потвърдя това от личен опит – освен каране, в тези 400 км до момента има и доста ходене, при това не само по утъпкани пътеки и пътища. Противно на очакванията ми (които бяха базирани върху чужди впечатления от ХС обувки с подобни корави подметки), МЕ7 бяха съвсем нормални и удобни за ходене, а още повече за каране. В първия момент човек може да ги усети малко по-странни в средната част – това е нормално, тъй като точно там е най-коравата зона, докато в задната част на подметката и отпред около пръстите е оставена повече гъвкавост. С това усещане обаче се свиква и по никакъв начин не ми е пречело при ходене, а при каране съвсем изчезва.

Много важен детайл са удължените канали за монтаж на пластините за педалите, което означава, че в сравнение с повечето други обувки на Shimano (и не само техните), при ME7 имате по-голям диапазон за реглаж на „парчетата“, особено в посока назад. Досега винаги съм фиксирал пластините максимално назад, за да попадне оста на педала над възглавничката на ходилото ми. При тези обувки си позволих (след прочетени препоръки на едно-две места, че по този начин кракът ще се чувства по-добре, особено при спусканията) да дръпна скобите още малко по-назад, като дори не достигнах края на каналите, т.е. имаше мегдан за още по-радикална настройка. Нагласени по този начин, при първото каране имах нужда от известно свикване – най-вече с това да нацелвам автоматите на педалите, тъй като по навик ги търсех с по-предната част на обувките. Когато мозъкът ми обнови тази информация, мога категорично да кажа, че за мен новата настройка се оказа по-добра – краката ми бяха с една идея по-стабилни, а при дълги карания и спускания напрежението върху ходилото бе по-малко. Заслуга за това обаче вероятно има и коравата подметка, т.е. не мисля, че се дължи само на позицията на пластините.

Външната част на подметката използва каучукова смес от Michelin с двойна плътност, която осигурява отлично сцепление във всякакви условия. Говоря най-вече за сцепление с различни терени, като тук важна роля играят и агресивните грайфери, наподобяващи тези на туристически обувки. Не мога да си спомня всички настилки, по които съм ходил с МЕ7 – бяха предимно сухи, но сигурно е имало и някое минаване през река или по мокри камъни. Във всеки случай не си спомням обувките да са се подхлъзвали и да съм изпитвал нестабилност с тях, въпреки наличието на скоби за педалите – като цяло те попадат под нивото на грайферите и не тропат много при ходене по плочки например. Ще се повторя, но останах много доволен и дори изненадан от доброто представяне на МЕ7 при ходене – сцеплението е почти като с туристически обувки, нивото на комфорт бе неочаквано високо. За удобното усещане значение имат и висококачествените, дебели, абсорбиращи и прецизно оформени стелки.

Горната част на обувките е изработена от изкуствена кожа, която е много мека и приятна на пипане, а засега изглежда и много здрава – никъде не се е напукала, нагънала или одраскала значително. Върховете на обувките са от твърд и корав гумиран материал, който предпазва пръстите в случай на удар, а над тях е използвана много интересна мрежеста материя, която се грижи да доброто проветрение на ходилата. В този смисъл МЕ7 са трисезонни обувки, но в най-студените месеци или ще трябва да ги покриете с гамаши, или да ползвате други, по-плътни обувки. Първите ми карания с тях бяха през февруари-март в Югозапада и в комбинация с вълнени чорапи там нямах проблеми – усещах при спусканията струя по-хладен въздух да навлиза през пръстите, но в Кресненското дефиле температурите са благоприятни (около 5-10 градуса) и не ми беше студено на краката. При температури под нулата със сигурност не бих карал с толкова отворени обувки. Затова пък в топлите летни дни краката ми се чувстваха съвсем приятно, въпреки че обувките доста плътно прилепват към тях. Засега не ме е сварвал голям дъжд, но специално над пръстите няма какво да спре водата, ако се кара на мокро. За останалата част от обувките съм по-скоро оптимист – първо, че изкуствената кожа няма да пропусне всяка капка, и второ, че обувките няма да подгизнат, защото по тях няма излишен материал и дебела омекотяваща подплата.

Реклама

Избирайки точния за мен номер, МE7 прилепнаха към крака ми като обувката на Пепеляшка. Нямаше стягане, нямаше и отпуснатост – точно като втора кожа. Единствено около кокалчето на десния крак обувката ми убиваше при първите 2-3 карания, но след това или тя поомекна, или кожата ми загрубя. Точно с това кокалче съм имал период на свикване с още няколко модела обувки (от различни производители), така че изводът не е в моя полза – явно нещо съм дефектен точно там. 🙂

Голяма заслуга за удобното прилягане на обувките има системата за стягане, която се състои от два елемента. Speed lacing се нарича шнурът с плъзгаща се катарама, който стяга частта между пръстите и глезена. По-лесно „завързване“ до момента не съм пробвал – просто дръпвате с ръка сдвоения край на връвта и плъзгате катарамата надолу, докато постигнете желаното ниво на стягане. След това краят на връзката се залепва чрез велкро към капачето, което от своя страна покрива цялата тази част от обувката и така не остават никакви стърчащи краища, нито пък път за проникване на пясък, бодили или прочие досадни елементи откъм пътеките. За основното стягане около глезена се грижи пластмасов назъбен ремък с щрамер. Shimano го наричат обърнат щрамер, защото за разлика от по-стари техни модели и от други производители, при МЕ7 катарамата е закачена към горния ремък, докато зъбната лента е прикрепена неподвижно към страничната част на обувката. Тази конструкция е избрана с цел да защити щрамера, защото ако той е фиксиран в долната странична част, става по-уязвим за удари, които могат буквално да го изкъртят, докато при обърнатия дизайн в катарамата остава известна податливост. За първи път ползвам колоездачни обувки с щрамер и останах изключително доволен от тези на Shimano – реглажът е достатъчно фин, бърз и удобен, а веднъж стегнати добре, обувките не се отпускат по време на каране и нямат нужда от допълнително притягане. Разкопчаването също е пределно просто и бързо.

МЕ7 нямат език в истинския смисъл на думата. Неговата роля се изпълнява от външната част на обувката, която обгръща цялото ходило и влиза под вътрешната страна. Този асиметричен дизайн, макар при първите обувания да иска известно свикване, е много удобен, а и спестява допълнителни шевове, набръчквания на езика и т.н.

Асиметрично е и оформлението на обувките около глезена – вътрешната страна е повдигната, за да осигури защита за кокалчетата при съприкосновение с рамката/курбелите.

От двете страни и отзад глезенът е обгърнат от неопренова яка, която спира навлизането на замърсители от околната среда – песъчинки, камъчета, бодили, клечки, парчета от листа. Изреждам ги толкова изчерпателно, защото при половината ми карания тези досадни елементи са задължителна част и често се налага заради тях да се събувам и да изтръсквам обувките си. С МЕ7 напълно забравих това упражнение, макар че се навирах не по-малко из пущинаците, даже в някои доста гъсти. Това са първите обувки, откакто карам велосипед, при които след каране отвътре не изпада нищо. За мен лично, за моите карания, това е огромен плюс и не мога да опиша колко добре се чувствах от това, че ходилата ми остават чисти и без дразнители около тях. 

Shimano ME7 са и най-леките колоездачни обувки, които съм карал до момента. При 750 грама за чифт, те са по-тежки от ХС шпайкове (което е нормално, защото са и по-високи от тях), но са с около 200-250 грама по-леки от всички АМ/ендуро обувки, които съм пробвал, независимо дали за автомати или за платформени педали.

Както вече стана ясно, топ-моделът на Shimano ме впечатли с много неща. Сред тях е и цената, която е малко плашеща – 380 лв. Зная каква ще е реакцията на повечето хора и зная, че е трудно да се обясни подобна цена. Ще си позволя все пак да изтъкна, че при други специализирани обувки (например за ски, сноуборд, мотоциклети и дори при някои туристически) цени от такъв порядък за топ-моделите не само се срещат, но дори са по-скоро ниски. Трудно е да се очаква различен аршин по отношение на колоезденето. И въпреки това аз самият си задавам въпроса бих ли дал такава колосална сума за обувки? Отговорът не е еднозначен, но се надявам, че няма да е и йезуитски – ако карах само с автомати, т.е. ако исках това да са основните ми обувки (а причини да го искам горе са изброени достатъчно), бих инвестирал дори тази сума в тях. Наред с отличната функционалност, като аргумент имам два чифта други обувки на Shimano – едните са на около 10 години, другите са на 6, и двата чифта са носени/карани много и във всякакви условия и все още са напълно здрави. При подобна издръжливост дори цена като 380 лв. звучи по-приемливо, разпределена във времето.


Заключение

Откъм качество и функционалност мога да говоря за МЕ7 само със суперлативи. Всеки детайл е внимателно премислен и проектиран, обувките са изключително добре балансирани от гледна точка на коравина и комфорт, закопчаването и стягането им е изключително лесно, бързо и прецизно, а защитата на ходилото (както от удари, така и от мръсотия) е на най-високото ниво, което съм срещал до момента. Ходенето е учудващо удобно, а сцеплението с терена много добро. Леки и проветриви, тези обувки могат да се ползват спокойно през трите най-активни сезона (през месеци като ноември или март ще трябва да ги комбинирате с вълнени чорапи), но през зимата е по-добре да им дадете почивка. Заради функционалността и практичността, външният вид може да не се хареса на всеки, но това важи най-вече за хора, които не са карали с автомати – закопчаващите се вероятно са свикнали дори с още по-спортен тип обувки, особено ако имат и ХС стаж зад гърба си. Единственото нещо, което е по-трудно за преглъщане, е цената, но ако смятате това да са основните ви обувки и търсите продукт от висок клас, инвестицията си струва, защото МЕ7 са много универсални и са еднакво добри и за напъване нагоре по баирите, и за спускане, и за ходене по пресечени терени.

+

Корава, но удобна за ходене подметка с отлично сцепление на външния пласт.

Прецизна, бърза и удобна система за закопчаване с връв и щрамер.

Отлична защита срещу навлизане на външни елементи към ходилото, а също и срещу удари.

Много леки и проветриви, подходящи за трите най-активни сезона.

Увеличен диапазон за настройка на скобите за педалите.

Цената им не е по силите на всеки.

Ако често карате в дъжд и кал, МЕ7 очевидно не са подходящи за такива условия.

За контакти:
BG-EUROTRADE Ltd