Sprint Addicted Elite – впечатления след 230 км

Моделът Addicted бе представен за пръв път през 2014 г., предизвиквайки сериозен интерес у потребителите, но тогава така и не стигна до магазините. Затова пък още от началото на 2015 г. двете му разновидности, Elite (с цена 1999 лв.) и Eco (1666 лв.) се предлагат в търговската мрежа, а една бройка от по-скъпия вариант се озова и в мен за проба. Така че в следващите редове ще прочетете първите ми впечатления от този велосипед, които със сигурност ще бъдат допълнени в бъдеще, когато се натрупат още километри с него, тъй като тази зима определено не бе от най-безснежните. 

Първи впечатления

Впечатления след 230 км

Заключение

Sprint Addicted Elite

Размер: 42 см
Тегло: 14.70 кг (с мои педали Crank Brothers Candy SL)
Цена: 1999 лв.
Продължителност на ползването 3 месеца, 230 км

Обща характеристики, рамка и компоненти

Addicted e велосипед от съвсем нов тип за портфолиото на Sprint. Ако при „сестринската“ и по-скъпа марка Shockblaze сме виждали не един и два велосипеда с двойно окачване и хубави компоненти, то Sprint до момента си позволяваха подобна окомплектовка само при някои твърдаци. Това ще рече, че Addicted, наред с модели като Radical и като карбоновите No Limit и Ultimate, отразява цялостното преориентиране на марката към все по-широко навлизане в средния клас. За потребителите това е повече от добре, защото се увеличава изборът на прилични велосипеди с добри окомплектовки на цени, които са доста по-достъпни от тези във високия клас. Велосипедът, който тествах, е пример именно за такъв продукт.

Ще започна с това, че въпреки цената си, Sprint Addicted Elite всъщност е някъде на границата между начален и среден клас велосипед с двойно окачване. Зная, че това са повече от две средни работни заплати, но фактите са такива – при велосипедите със задно окачване, ако говорим за смислени продукти, цените започват от ниво около и над 1500 лв., като по-евтината версия на Addicted всъщност е чудесен пример именно за добър „мек“ велосипед от начален клас, който да може да се кара любителски в планински условия и да няма съществени забележки към рамката или функционалността. 

При тествания от мен Addicted Elite задвижването Shimano Deore, задният амортисьор Rock Shox Monarch RL и донякъде вилката го приближават значително към средния клас, но само дотам – продуктът си остава любителски позициониран, далеч от теглото, компонентите и цената на високия клас ХС велосипеди. И това всъщност е добре, защото при много производители „ножицата“ между достъпен твърдак и достъпен велосипед с двойно окачване е доста широко разтворена и преходът към „мека“ рамка се възприема като скъпо начинание. Модели като Addicted правят тази стъпка много по-лесна, макар и с някои компромиси, както ще видим по-надолу.

Това, че Addicted е с 27.5 колела, за мен е от най-малко значение – приемам го просто като част от общата тенденция, като белег за модерност, но реално и с 26, и с 29-цолови колела подобен велосипед би имал почти същата стойност и същина за потребителите. Докато сме на тема размер на колелата обаче ще кажа, че гумите Continental X-King малко ме изненадаха с широчината си – 51 мм със сигурност не са 2.2 инча, колкото е изписано на стените им. Това като че ли  повече доближава велосипеда до усещането на 26-цолов – със сигурност не усетих някаква съществена разлика спрямо такъв. Иначе шарката на гумите е доста универсална и осигурява добър баланс между сцепление на различни терени и добро търкаляне на твърди настилки.


Рамката е с алуминиеви хидроформовани тръби, като горната и долната са с променливо трапецовидно сечение. Видът на байка определено е модерен и приятен, конусовидната челна тръба не само увеличава коравината в кормилната област, но е и добра предпоставка за надграждане в бъдеще. Външният път на жилата и ушите за стандартна QR главина отзад са сред нещата, които подсказват, че рамката е по-евтина и любителски насочена, но първото със сигурност не влияе по никакъв начин на качествата ѝ (броните и маркучите минават от долната страна на долната тръба, което е чисто решение от гледна точка на външен вид и често срещано в наши дни, макар за мен да има и по-добри), а второто е напълно закономерно при такъв клас велосипед. Ушите за задната спирачка са IS, а седалковата тръба е с вътрешен диаметър 31.8 и с ухо за директен монтаж на предния дерайльор, което е още един белег за съвременност.

Седалковата тръба е също така и с извивка, но тя е разположена сравнително ниско и не пречи на свалянето на седалката с поне 10-12 см. Вярно е, че ако се опитам да я сваля в най-ниско положение, извивката пречи, но при ХС каране това рядко е необходимо, а и ако беше мой личен велосипед, има поне 2-3 см, които мога да отрежа от кола, така че този детайл може да е проблемен само за хора с най-малък ръст, които обаче така или иначе биха имали нужда от по-малка и по-къса рамка. Затова пък ниско спускащата се горна тръба с извивка малко преди да достигне седалковата, е добре дошла за хора с всякакъв ръст, тъй като прави рамката по-лесна и безопасна за обкрачване.

Ставите на окачването са с капсуловани лагери, а задницата е достатъчно широка, за да сместим без проблем гуми с размер до 27.5х2.35.

Окачването е четириставно от типа Horst Link и генерира 100 мм ход. Задният амортисьор е Rock Shox Monarch RL с реглаж на разгъването и с лостче за заключване, което винаги е полезно при каране по асфалт или по-гладки черни пътища. Един малък проблем е това, че заключването действа със забавяне – в първия момент окачването продължава да работи, но след половин до една минута вече е заключено. Засега още не съм посещавал сервиза на производителя, тъй като реално това забавено действие не ми е пречело, но съдейки по други велосипеди, които съм карал със същия модел шок на Rock Shox, това не е съвсем нормално.


Вилката е Rock Shox 30 Gold TK със 100 мм ход, въздушна пружина и реглаж на разгъването плюс дистанционно заключване от кормилото. Дистанционната команда е с лостче, подобно на шалтер, което заключва вилката, и бутон, който я отключва. От гледна точка на ергономичност е удобно, макар и не най-доброто, което съм ползвал, но в отключено състояние лостчето стърчи нагоре от кормилото, което го прави уязвимо при падания, а при невнимателен потребител може да пострада и при обръщане на велосипеда за ремонт или транспортиране (затова в такива случаи гледам да заключа вилката). Реглажът на разгъването съвсем не е от най-фините, само с 4 позиции и с пластмасов регулатор, който е малко мек, но при този ценови клас няма как да се очакват „всички екстри“.


Задвижването е с компоненти Shimano Deore, като е важно да отбележа, че задният дерайльор e от типа Shadow, но е без допълнителния стабилизатор за рамото, т.е. не е Shadow+. Този избор вероятно е направен както с оглед на цената, така и на предназначението на велосипеда – предполага се, че при ХС каране необходимостта от допълнителна стабилизация на веригата не е толкова голяма. Скоростите са 2х10 с предни венци 24-38 зъба и задна касета 11-36 – това осигурява широк набор от предавки за всяка ситуация и също кореспондира добре с предназначението на велосипеда. Командите са с двупосочно действие на освобождаващото лостче, така че имаме избор дали да оперираме само с палец или с палец и показалец. Те разполагат и с дисплей, показващ ориентировъчно на коя предавка сме.


Много приятно ме изненада наличието на гумени предпазители около броните в областта на челната тръба, така че да не протриват боята на рамката или на вилката. Ако сте загрижени за нея обаче, добре е да не разчитате само на тях, защото имат склонност да се разместват.

Спирачките са Avid DB3 и са ми добре познати и от други велосипеди в този ценови клас. Характеризират се с прилична работа и модулация, с много удобни лостчета, а към това мога да добавя и похвала към Sprint, че са заложили 180 мм диск отпред, така че да има запас от спирачна сила за по-тежки или по-бързо каращи колоездачи. От друга страна, не липсват и някои дребни проблеми – в задната спирачка явно има въздух, който води до променлива „твърдост“ на лостчето, а наличието на регулатори за отдалечеността, които не изискват инструменти, е добре по принцип, но в конкретния случай те се въртят по-трудно, отколкото очаквах. За всичко това, разбира се, Sprint нямат „вина“, а специално въздухът в спирачката е нещо, което подлежи на гаранционно сервизиране, но засега просто не ми е останало време да закарам байка за такова.


Периферните компоненти са предимно Truvative Stylo T20 с 680 мм кормило. Седалката е Selle Italia X1 и е с по-спортна насоченост, а също се оказа и доста удобна за моите задни части, поне при по-кратките карания, които съм правил до момента. Ръкохватките, които се притягат с шестограни към кормилото, също са с тънък профил и много удобни.

Колелата са с главини Shimano и капли Mach 1Neo Disc.

На снимките се вижда достатъчно добре как всички компоненти следват единна цветова схема, за да се получи завършен и визуално приятен продукт. Разбира се, дали е повече или по-малко красив, това винаги е субективна преценка – аз и преди съм казвал, че графиките с прави линии и по-остри ръбове/ъгли ми допадат, така че на мен Addicted Elite като външен вид определено ми харесва.

Геометрия:


Както виждате и от таблицата, Addicted се предлага в три размера – бидейки далеч от великански ръст, за себе си избрах най-малкия, още повече че данните за геометрията при него изглеждаха тъкмо такива, каквито харесвам, и това се потвърди на живо. Всички посочени от производителя стойности съвпадат с моите измервания за размер 42 см, като към тях ще добавя и още няколко важни разстояния. 

Височината на средното движение е 318 мм (в ненатоварено състояние), което е доста ниско до земята и макар че говорим за байк с малък ход на окачването, това си остава много добър показател. Даже бих казал, че ако карате по вкопани в земята пътеки или по някакви много технични с високи прагове, трябва да внимавате да не закачите педалите или средното движение – на мен още не ми се е случило, но това е главно защото не съм го карал по точно такива терени. Известно е, че аз съм почитател на по-ниското средно движение, известно е и защо – първо, с такова велосипедът е по-стабилен, и второ, когато човек е по-близо до земята, някои неща изглеждат по-малко страшни, а и завиването е по-лесно и приятно. Всичко това може и да звучи не чак толкова важно при ХС велосипед, но всъщност е важно при всеки един, независимо  за какво каране е предназначен. И особено полезно може да е точно за такъв модел, който е насочен предимно към любители, към хора, които едва ли ще го карат по най-агресивния и бърз начин, но те също могат само да спечелят от подобна характеристика, дори и да не го усетят толкова ясно.

Междуосието е 1100 мм, напълно стандартно с оглед ъглите на геометрията. От таблицата се вижда ясно, че като дължина Addicted e в идеалната среда (поне по моите критерии), а челният ъгъл 70° е съобразен с ХС-насочеността на модела, но все пак е с една идея по-малък, което също дава едва доловимо предимство при спускане по стръмни и технични терени. Ъгълът на седалковата тръба е посочен като 72°, но от чертежа горе се вижда, че тази стойност е измерена при по-наклонената част на извитата седалкова тръба, което означава, че ефективният ъгъл е малко по-голям, вероятно около 73 или 73.5°, което е добре за позиционирането на тежестта при изкачване и за ефективността при педалиране. Към всичко това обаче искам да добавя още нещо важно – лапата е с дължина 75 мм, а не 90 мм, както би очаквал човек при повечето ХС велосипеди. В моите очи това също води до по-добро управление, по-удобна при спускане геометрия, която по „неусетен“ начин помага за по-лесно преодоляване на някои терени.

Като обобщение за геометрията ще кажа следното – тя е с ясна ХС насоченост, но не е „състезателно наточена“, а е по-скоро любителски ориентирана, така че хем да осигурява добра и ефективна позиция за педалиране и изкачване, хем да е малко по-удобна и комфортна при спускане, макар че във всички случаи е далеч от характеристиките на АМ велосипед. А от това следва, че с оглед цената, предназначението и потенциалните купувачи на Addicted, геометрията е отлична.


Впечатления при каране

Няма как да не продължа темата с геометрията, тъй като за мен това е може би най-важната характеристика на един велосипед. Затова ще повторя, че при любителско/туристическо ХС каране, за каквото е предназначен този модел, геометрията е чудесна. При изкачванията постигането на ефективна и удобна стойка върху велосипеда при моя ръст и при този размер бе напълно естествено. Същото важи и при спусканията, където велосипедът се държи стабилно и приятно, а по-късата лапа в комбинация с добре оразмерената горна тръба и ниското средно движение допринасят за малко по-комфортна позиция спрямо състезателен ХС байк например. Всичко това важи с пълна сила при лежерно каране по черни пътища или леки пътеки.

При по-агресивно каране по трудни и технични пътеки нещата малко се променят и започва да се усеща по-големият челен ъгъл, но дори и на такива терени геометрията не предизвиква основните трудности – те идват по-скоро от цялостната окомплектовка, която просто не е предназначена за такова каране. По-специално, започва отчетливо да се усеща недостатъчна коравина във вилката, която със своите 30 мм горни тръби и QR предна главина просто не е предназначена за хардкор изпълнения. Ходът на окачването, широчината на гумите – тези неща също започват да не достигат, когато теренът стане много груб и скоростта по-висока.

Като стана дума за окачването, тук тепърва ще събирам впечатления поради едно почти нелепо стечение на обстоятелствата. Старата ми помпа за  амортисьори се оказа негодна за постигане на фина настройка на налягането във вилката (донякъде и в задния амортисьор), тъй като при развиване от вентила изпускаше част от въздуха. Така че от петте карания, които съм направил до момента, две бяха с по-меко окачване от идеалното, а другите три с малко по-твърдо, отколкото трябва. По принцип регулирането на късоходови велосипеди е по-пипкаво, защото при тях 5% разлика в началното сгъване могат да рефлектират много по-осезаемо върху цялостното усещане за работата и качеството на окачването. Едва няколко дни преди написването на тази първа част от статията си купих нова помпа за амортисьори и успях да настроя окачването с оптимална за мен твърдост, но следващите карания ще покажат дали е така и на практика.

За момента мога да кажа, че окачването е прогресивно, което се вижда не само при симулация в софтуер от типа на Linkage, но се усеща и при каране, тъй като дори при малки скокове с не особено меко приземяване не успях да сгъна задния амортисьор докрай. Той самият, бидейки с малък ход, стандартен обем на въздушната камера и стандартни, средни фабрични настройки за амортизацията, може би дори леко засилва прогресивния ефект (т.е. втвърдяването към края на хода). Като цяло подобни характеристики са „безопасни“ с оглед на масовия потребител, и макар че може би ограничават малко ефективната употреба на максимална част от хода на окачването (особено в средната част), служат и като буфер срещу по-сериозни натоварвания или срещу по-мека настройка на задния амортисьор.

Във всички случаи от велосипед със 100 мм ход на окачването няма как да се очаква дълбочина и чувствителност, както при АМ/ендуро байк, но категорично мога да кажа, че амортисьорите на Addicted изглаждат много от средните по размер неравности, които с твърдак се усещат отчетливо, особено при по-висока скорост. В този смисъл байкът определено е по-комфортен спрямо такъв с твърда рамка, особено при любителско и по-лежерно каране по терени с ниска или средна трудност. Също така искам да похваля вилката, която макар да не е от най-коравите или с най-фини настройки, работи меко и отзивчиво, при това го прави дори и при ниски температури, с което не всички евтини вилки могат да се похвалят. Засега окачването изглежда достатъчно ефективно при педалиране, заключването допълнително помага при асфалт или гладки настилки, с тази особеност на забавеното му включване отзад, която споменах.

Цялостно Sprint Addicted не е от най-леките велосипеди, но при подобна цена няма как да се постигне твърде ниско тегло. В никакъв случай обаче не мога да кажа, че върви тежко – вярно, няма ги характерните лекота и ускорение на състезателните ХС велосипеди, но по асфалт и черни пътища с умерен наклон велосипедът се движи леко и приятно и само по най-стръмните баири започват да се усещат килограмите му. Ако решите да го надграждате, рамката позволява това и вероятно с внимателен подбор на компонентите могат да бъдат спестени поне 1-2 кг, но едва ли това е най-оптималният подход за байк от подобен клас – по-скоро си заслужава да бъде каран в оригиналния вид колкото се може по-дълго от хора, които нямат намерение да надскачат любителското, туристическо ХС каране, но предпочитат да го практикуват с повече комфорт и със задно окачване.

Впечатления след 230 км

Както се разбира от подробните първи впечатления, които споделих след началните 100 км, тогава още не бях настроил окачването идеално, а и бях карал велосипеда предимно по леки терени. В следващия един месец и още над 100 км каране поправих тези пропуски, така че определено имам какво да споделя.

Щом си купих нова помпа за окачване, с която да настроя по-прецизно налягането във вилката и шока, избрах подход, който е леко встрани от „официалната ХС доктрина“ и си оставих 30-33% начално сгъване отзад вместо „стандартните“ за такъв тип каране 25%. Това се оказа много добре за окачването на Addicted – както вече споменах, то е прогресивно, така че с 30% саг возията стана по-комфорта, цялостното усещане при спускане по-меко и приятно, защото използвах по-голяма част от хода, и въпреки това не достигах края му при малки скокове и други по-сериозни натоварвания. Препоръчвам подобна настройка на всеки, който иска да се възползва максимално от комфорта на окачването, както и на хората, които евентуално ще карат Addicted с повече хъс при спусканията. Вярно е, че и сгъването при педалиране малко се увеличи, но първо, при общ ход на задницата 100 мм лекото клатене при шока не беше особен проблем, а наред с това има и заключване, ако за някого е важно да усеща велосипеда почти като твърдак.

Като стана дума за заключването на шока, забавеното му действие бе почти „излекувано“ от повишаването на температурите през пролетта, т.е. оказа се, че ниските зимни температури са били една от причините за тази особеност.


Снимка: Димитър Щуров

С всяко следващо каране Addicted все повече ми харесваше. Въпреки, че теглото на велосипеда не е съвсем ниско, надолу той върви много леко и повратливо, което ми позволи да го карам без проблеми дори по някои технични и не съвсем лесни пътеки и да изпитвам само удоволствие от това.

Специална похвала заслужават и гумите, които ме изненадаха много приятно, въпреки че са по-тесни от очакваното. Оказа се, че не само се търкалят добре, което се очаква от ХС ориентиран модел, какъвто е X-King, но се справят съвсем прилично и при спусканията, и то в доста разнообразни условия. Особено се впечатлих, когато на една суха, прашна пътека със ситни камъчета по повърхността „предобрих“ един завой и предната гума поднесе, но вместо да избяга изпод мен, успя да намери отново сцеплението и продължих към следващия завой, а не към дерето.

Заключение

Sprint Addicted Elite е чудесен любителски ХС велосипед с много добра окомплектовка за цената си, който е комфортен при каране по леки или средно пресечени терени, а няма да се уплаши и от по-технични предизвикателства, макар че там ходът на окачването и цялостното ниво и предназначение на компонентите проявяват ограничаващ ефект. Смятам, че той би бил подходящ за всеки любител на несъстезателно, любителско ХС каране от типа велотуризъм, който желае повече комфорт и контрол при спусканията, но без да се налага да остави една торба с пари за велосипед от по-висок клас. Също така, този модел на Sprint ми изглежда като подходящо звено в еволюцията от евтин твърдак към скъп АМ/ендуро велосипед, каквато много хора претърпяват в рамките на няколко години, трупайки постепенно умения и лични предпочитания. Хубавото при Addicted Elite е именно това, че като замисъл, окомплектовка и цена той попада точно на границата между начален и среден клас велосипед с окачване (т.е. подходящ е и за начинаещи, и за хора, които вече имат някакъв опит, но не и с „мек“ велосипед), но може да достави радост и на напреднали потребители, стига да не очакват чудеса по най-стръмните и технични пътеки (той минава и оттам, но все пак по-бавно от АМ/ендуро машина). За 2000 лв. този модел предлага отлична геометрия за любителско ХС каране, прилична, модерна рамка, макар и с неголям ход на окачването, и добро оборудване, което няма да ви остави насред планината.

За контакти:
„Макском“ ЕООД
тел.032 600 870
http://maxcombike.com/

{gallery}products_test/2015/test-2015_sprint-addicted_pics{/gallery}

„ВИП ОФИС СЕРВИЗ