През 2014 г. имах щастието да бъда част от едно наистина незабравимо каране и пътуване, продължило десет дни надлъж и нашир из татковината. За него ще ви разкажа в 10 поредни дни, като във всяка от тези статии ще има само няколко снимки плюс връзка към отделна галерия, където ще са и останалите. Като се има предвид, че на трима човека от групата основната задача бе да снимат, а имаше и четвърти фотоапарат, едва ли ще се учудите, че имаме да споделим доста визуален материал. Местата и пътеките, по които минахме, също предразполагаха към това.
Важно уточнение, преди да започна самия разказ е, че той е написан за публикуване и в чуждестранни медии. Такава беше една от целите на пътуването ни. Затова българският читател ще намери в него някои неща, които звучат очевидно и може дори да изглеждат не на място. Можех, разбира се, да го редактирам и да ги махна, но не исках, защото тогава вече би бил друг разказ, а не този, който съм написал на един дъх скоро след като приключихме карането.
Съставът на нашата малка експедиция включваше Мануела Дренска (главен инициатор и организатор), приятелят ѝ Кристоф и моя милост, Митко Щуров и Владо Русев в ролята на фотографи и позьори.
А по щастлива случайност точно днес, когато започвам да публикувам материалите от Балканче 2014, заглавната снимка, която бях предвидил, стана и Снимка на месеца:
Ако получите обаждане за 10-дневно каране из българските планини, трябва да имате много сериозна причина, за да откажете. Когато Мануела ми се обади с подобно предложение, веднага зарязах и пренаредих лятната си програма, за да се включа, още повече, че в групата имаше и други приятели, с които обичам да пътешествам по гори, долини и върхове, а плановете за каране бяха насочени и към райони, които все още не бях посещавал.
Мануела, или за по-кратко Ману, е байк инструктор и водач в Алпите, но е родена в България и един от най-новите ѝ проекти, Балканче, е свързан именно с представяне на тази непозната за много хора страна, която е истински рай за планинско колоездене. С умерения си климат и над 50% от територията на страната, заети от планини, подобно определение не е изненадващо, но истинското чудо започва, когато човек опознае поне няколко от тези планини (официално са 37, като повечето са в южната част на страната), защото те са много различни една от друга и всяка от по-големите има своите собствени чар и обаяние. Казвайки това, вече е ясно, че не само 10, но и 100 дни не са достатъчни човек да разгледа и пробва всичко, което България може да предложи на планинските колоездачи, но все отнякъде трябва да се започне…
Заради това, че турът ни бе проведен през лятото, Ману избра маршрути основно в две от най-високите планини – Стара планина и Рила. Стара планина е една от най-големите в България и разделя страната на северна и южна част, тъй като се простира по цялата дължина от западната граница до морето на изток (над 600 км). Нарицателно планината е известна и като Балкан, което има значение на планина, планинска земя и се използва с него и в съседни държави. Най-накрая, оттам идва и името на проекта „Балканче“, който ни събра заедно за това приключение, така че нямаше как да не го започнем именно в Стара планина. Рила пък е най-високата планина на Балканския полуостров (и на шесто място в Европа), с типичен алпийски облик, но в по-малък мащаб, и също предлага отлични условия за търсачите на технични високопланински пътеки. Като бонус добавихме и Витоша – емблематична за столицата на България планина, която се издига непосредствено над гр. София и в която хиляди хора са направили първите си „стъпки“ с велосипед по планински терен.
Нашият ендуро или Allmountain тур включваше каране по едни от най-хубавите и технични пътеки, налични в описания триъгълник. Тук е и мястото да кажа, че българските планини са различни от това, което познаваме в Алпите или други известни байк дестинации. До върховете на най-високите планини и до началото на най-дългите пътеки се минава с бутане по почти вертикални черни пътища и носене на гръб по стръмни пътеки сред спиращи дъха величествени пейзажи. За всички търсачи на приключения репертоарът може да бъде допълнен с някои нови и некарани пътеки. Това обаче понякога води до незабравими и трудни карания през диви места, където маршрутът може да не е съвсем удачен за колела.
Тук ще бъде списъкът с връзки към всичките десет дни, когато бъдат публикувани.
Ден 1, София – Рибарица – хижа „Вежен“
Ден 2, хижа „Вежен“ – хижа „Ехо“ – хижа „Козя стена“ – с. Чифлик
Ден 3, Беклемето – хижа „Добрила“ – вр. Амбарица – с. Черни Осъм
Ден 4, Троян – Сопот – Калофер
Ден 5, Калофер – хижа „Рай“ – хижа „Левски“ – Карлово
Ден 6, Калофер – Сопот – Боровец
Ден 7, комплекс Мальовица – Зелени рид – Урдини езера
Ден 9, Витоша, Алеко – Черни връх – Бояна
