София е най-големият български град с повече от 1 млн. жители и като столица непрестанно привлича нови хора, но това многолюдие не е единствената причина за широкото разпространение на планинското колоездене тук. Почти като в приказка, градът е заобиколен от общо пет планини, три малки и две големи, всичките напълно различни една от друга и предлагащи безкрайни възможности за каране на велосипед. И все пак, доминираща сред тях е Витоша, която се издига до височина 2290 м непосредствено над самия град, приютявайки в полите си и някои от най-скъпите квартали.
Именно към нейния най-висок връх, наречен Черни връх, се отправяме в събота сутринта, като за улеснение на натежалите си крака се качваме до курортния комплекс Алеко с транспорт. Достъпът е възможен също и с лифтове, а пътеките, по които човек може да кара в тази планина, са десетки, от всяка една страна. Има трасе за спускане, както и няколко маркирани велопътеки в режим на споделено ползване с туристите, но сред цялото това многообразие ние избираме една от най-дългите, разнообразни и представителни пътеки – от Черни връх до Бояна.
Каквото и да напиша за нея, то ще се повтаря с описанията на други пътеки, но в продължение на почти 20 км, от които повечето са с наклон надолу, преминаваме през всякакви форми на релефа, през всякакви почви, наклони и растителни пояси. Началото е много технично, следва по-бърза, но в никакъв случай скучна част, в гората отново се редуват бавни и бързи участъци, срещаме се и с характерните за тази планина каменни реки, а в последната си част спускането е по суха, камениста пътека с възможност за избор между серпентини или стръмен улей с прагове и едри камъни. За финал се прибираме по равна пътека над града, която също предлага някои вълнуващи завои с висока скорост.
Между другото, Черни връх е едно от най-посещаваните места в Българските планини и през уикендите там се изсипват стотици хора – от малки деца до хора на преклонна възраст, които с еднакъв ентусиазъм покоряват тази близка до София цел. Попадайки сред цялото това многолико множество, ние решаваме да изпъкнем с весела фотосесия по скалите на върха, при която всеки заема някаква шантава поза. Да се чуди човек откъде намираме енергия и за такива маймунджулъци…
Снимки: Владимир Русев и Любомир Ботушаров
Всички снимки от деветия ден можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkanche-2014-day9
