Maxxis High Roller 2 26×2.4 EXO

Когато преди няколко месеца Уан АД решиха да направят гумите ми безкамерни, за да пробвам уплътняващата течност NoTubes, едната ми гума така или иначе беше за смяна и реших направо да започна на чисто с два нови High Roller-а на Maxxis от второто поколение на този модел. Размерът 26х2.4 бе изкушаващо голям, а на картинка шарката на протектора изглеждаше обещаващо, така че смело поръчах да ми приготвят две такива. В следващите редове ще прочетете впечатленията ми от тях.

Продукт: Maxxis High Roller 2
– еднокомпонентен протектор MaxxPro с дурометър 60a
– сгъваем борд
– EXO – допълнителна защита на стените
Размер: 26×2.4 (61-559)
Тегло: 950 грама
Цена: 59 лв.
Продължителност на ползването: 7 месеца / 650 км
Продуктът е ползван съвместно с:

Велосипед Dragomir F7, капли Mavic EN521 Disc, уплътняваща течност Stan NoTubes

Други модификации на модела/продукта: Предлага се и във вариант с трикомпонентен протектор, както и в DH варианти с двуслоен каркас и няколко вида каучукови смески за протектора. От 2014 г. се предлага и в размер 26х2.3 с двукомпонентен протектор.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

 


На първо място ще припомня, че в МТБ-БГ има ревю и за предишното поколение на модела, можете да си го припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/347-test0048. Имайте предвид, че това първо поколение още не е спряно от производство и продажба – явно Maxxis го считат за достатъчно успешно, и с право!

Освен това за новия модел може смело да се каже, че си е гума за спускане с голям обем, голяма широчина и съответстващо на тях тегло. В този смисъл тя е съвсем различен продукт от първия High Roller в по-тънките му и леки варианти. Всъщност теглото от 950 грама (което е осреднена стойност между 930 г за едната и 970 г за другата гума, по каталог е 920 г) беше нещото, което ме изправи пред труден избор дали да монтирам точно тези гуми – това беше с около 150 грама повече на колело спрямо предишните ми, но така или иначе се очертаваше да ползвам този велосипед предимно надолу, така че реших да се прежаля. Мнозина прибързано ще отчетат подобно тегло като недостатък, но то не може да се разглежда изолирано от другите характеристики на гумата и най-вече от големината ѝ – балонът е огромен (60.5 мм широчина и 54 мм височина), без преувеличение мога да кажа, че този размер 2.4 на Maxxis e по-голям от някои стари 2.5 гуми на същия производител. В този смисъл ще повторя, че High Roller 2 по никакъв начин не е предназначена за ХС/АМ велосипеди – в най-добрия случай този еднослоен вариант може да се счита за АМ/ендуро продукт, макар че най-точно е да се каже, че си е олекотена гума за спускане/фрийрайд.

Впрочем като конструкция гумата е сгъваема, с кевларен борд, така че теглото идва най-вече от многото материал (заради големия размер) и от допълнителната защита на стените – без да е двуслоен, каркасът има допълнително покритие отстрани, наречено EXO protection, което да предпазва стените от скъсване и пробиви, а вероятно добавя и някаква структурна устойчивост. Материалът на протектора е MaxxPro 60a – не е най-меката каучукова смес, но не е и най-твърдата. За бюджетно ориентиран продукт е добро решение, по-добро отколкото при по-евтините  гуми, които обикновено са 70а. Като плюс на подобен материал може да се изтъкне и добрата му износоустойчивост – засега двете гуми са почти като нови, ръбовете все още не са изцяло затъпени, за намаляване на височината на грайферите не може и дума да става. Като недостатък обаче, при равни други условия, по-твърдият материал доставя по-лошо сцепление, особено на проблемни настилки. За това обаче ще си говорим след малко, тъй като поведението на гумата зависи и от шарката.

Преди това обаче искам да се върна към защитата EXO, от която съм много доволен. Както споменах, гумата я карах като безкамерна, с уплътняваща течност Stan NoTubes. През тези няколко месеца на доста места по стените и протектора забелязвах малки петънца, свидетелстващи за тънки пробиви, най-вероятно от тръни. Спомням си и поне няколко сгъвания до капла, а терените, по които карах велосипеда, бяха от най-безмилостните за гумите – високопланински каменисти пътеки, югозападни още по-каменисти улеи, все неща, които лесно биха видяли сметката на някоя тънкостенна гума. По двата High Roller-а засега няма нито един разрез, няма дори и твърде сериозни надрасквания, така че в отплата за високото тегло получавате надеждна и здрава гума, която държи на агресивно каране.

Информация за шарката от Maxxis

Макар че в общ план шарката на новия High Roller напомня в достатъчна степен на стария, разлики има, и то съществени. За онагледяването им ще използвам една картинка, която самата компания разпространи при представянето на новия модел – четящите английски могат направо да се запознаят с оригиналните текстове, а за останалите ще осигуря свободен превод с малко допълнителна информация, прочетена и на други места.

Грайфери А – оформени са по съвсем различен начин, с равна, отсечена задна част (спирачен ръб) и като цяло с променена посока, ъгли и форма на двойката бутони. Целта е да се подобри спирането. Добавен е и плитък напречен канал, който осигурява известна гъвкавост в по посока напред-назад и подобрява сцеплението при спиране и изкачване по твърди настилки. В предната част на грайферите има отчетливо скосяване за намаляване на съпротивлението при търкаляне.

Грайфери B – позната от предишния модел двойка грайфери, чиято форма не е сериозно променена, но са малко по-раздалечени и са добавени надлъжни канали, които ги правят по-гъвкави и податливи при странично натоварване. По този начин се елиминира несигурното чувство, което някои карачи са изпитвали при преминаване от централните към страничните грайфери (т.е. при накланяне в завой).

Грайфери С – проектирани са да осъществят контакт с настилката по-рано при накланяне на гумата в завой, с което допълнително да намалят несигурността при споменатото преминаване от централната към страничната част на протектора. Промяната във формата им също така подобрява спирането в завой.

Грайфери D – също са с леко променена форма, добавен е и канал, който осигурява малко по-голяма гъвкавост. Тя, от своя страна, служи като предупреждение за колоездача, когато започне да достига границата на сцеплението в завоя. Тези бутони също така са разположени и под малък ъгъл с предната част сочеща навън – с това се цели намаляване на недозавиването. Тук ще допълня с информация и от друг източник, че тези бутони карат гумата да започне поднасяне малко по-рано, но с идеята след това да намери опора в другите бутони.

Цялостно може да се каже, че протекторът не е нито много плосък, нито прекалено закръглен – на мен поне ми изглежда в златната среда. Бутоните са разположени сравнително свободно, между тях има достатъчно пространство и гумата лесно се самопочиства, но ще подчертая, че почти не съм я карал в мокри условия, да не говорим за някаква сериозна кал. Предполагам, че ако задържа някъде повече почва, това ще е между страничните грайфери, които са подредени по-нагъсто. Разбира се, това в никакъв случай не е гума за кал, High Roller открай време си е модел за сухи терени, така че именно спрямо тях съм преценявал качествата ѝ.

Газене

Както може да се очаква от гума с подобни размери, тя се справя чудесно с проблемни настилки и препятствия от типа на чакъл, едри нестабилни камъни, коловози, големи неравности и т.н. Не че само гумите имат значение при преодоляването им, но аз лично винаги се чувствам по-уверен с широки гуми и с такива по-лесно държа правата линия през описаните елементи на пътеката и през още много други от типа на каменни секции, корени, улеи и т.н.

Дали контактната площ на гумата с по-голям балон и широчина е увеличена спрямо по-малка гума (при еднакво налягане) е спорен въпрос – покрай многото полемики във форума на тема 26, 27.5 и 29 цола ми стана ясно, че според теорията тази площ не би трябвало да е различна, само е различна формата на контактното петно. Има обаче и примери за това, че на практика нещата може да стоят и другояче. Тук, разбира се, не е мястото за подобни чуденки – за мен субективното положение е, че по-широка гума и с по-голям балон винаги ми дава много повече увереност при спусканията, по-добро спиране, много повече стабилност и High Roller 2.4 бе типичен пример за това.

Спиране

Отлично, поне за моите нужди, т.е. за каране с АМ велосипед (което включва и каране по трасета за спускане). Благодарение на едрите бутони, добре отсечения им спирачен ръб и сериозната широчина на гумата, можех да си позволя ползване на спирачките в почти всякакви условия – стръмни наклони, чакъл, рохкава почва, твърди настилки… High Roller 2 „копае“ здраво и не блокира лесно, особено ако човек знае кога и как да ползва спирачките. Нямам никакви забележки в тази насока.

Завиване

Тук може да се каже малко повече. Като цяло на повечето терени High Roller 2 завива доста добре, поне в рамките на скоростта, с която аз го правя. Като връзка с горните два абзаца ще повторя, че гумата минава уверено през груби терени и позволява дори в завой да пипнете спирачките, ако се наложи (разбира се, не е препоръчително да правите това с каквато и да е гума, но все пак някои позволяват повече грешки от други). В повечето условия тази гума ще ви изведе уверено от завоя, стига да не ѝ пречите да го направи.

На някои по-хлъзгави настилки, най-вече песъчливо-чакълести, High Roller 2 като че ли малко по-лесно/по-рано започва да поднася, ако я сравнявам с най-доброто, което съм пробвал през годините. От друга страна обаче, подобни терени са предизвикателство за всяка гума, често представянето там зависи дори от моментната форма и психика на самия карач. Със сигурност мога да кажа, че не съм карал по-бавно или с повече страх по такива пътеки, нито съм падал или поднасял лошо – просто усещането за нестабилност при завиване на такъв терен може би идваше с една идея по-рано, като дори за това не мога да съм сигурен, без да съм карал и други гуми на същите пътеки. Впрочем подобно усещане лесно може да намери и своето обяснение в по-твърдия материал, тъй като през последните години на същия велосипед съм карал предимно гуми с дурометър около 50-55a.

Единствените случаи, когато предната гума ми поднасяше изненадващо, бяха на друг терен обаче – твърда, равна и много суха пътека с остър, но бърз завой, подканващ към агресивно влизане. Имах 1-2 случая, когато в такава ситуация предната гума поднесе доста сериозно, което бе малко неочаквано. Трябва да отбележа, че в такива случаи повърхността обикновено бе покрита с тънък и незабележим при самото каране слой от прах и съвсем ситни камъчета, което винаги е коварно, но все пак поднасянията бяха неочаквани. За щастие при правилна реакция гумата все пак намираше отново сцеплението, но за мен остава чуденето на какво се дължаха тези ситуации (като оставим настрана това, че явно е трябвало да пренеса малко повече тежест напред). Едната възможна причина е отново по-твърдия материал – даже за мен това е основното подозрение. Някаква заслуга може да има и самата шарка/страничните грайфери.

Във всеки случай държа да подчертая, че това бяха по-скоро изолирани и крайни случаи, част от търсенето на границата на сцепление за всяка нова гума. Когато я достигне, човек обикновено свиква с този лимит и се нагажда съответно – или влиза малко по-предпазливо в такъв тип завои, или пренася малко повече тежест напред. Мисълта ми е, че High Roller 2 в никакъв случай не е нестабилна, лошо завиваща гума – напротив, смея да твърдя, че я карах доста агресивно и не се е налагало да намалявам скоростта заради нея, влизах смело в завоите и в 90% от случаите излизах от тях преди да се усетя. Просто има и едни 10% ситуации, в които е добре да очаквате поднасяне, за да го предотвратите или да му се насладите – зависи какво ви е отношението към такива преживявания на пътеката. 🙂

Търкаляне и изкачване

Старият High Roller се славеше като една от леко търкалящите се гуми сред моделите за спускане и за АМ велосипеди. Ще запази ли и новата подобна репутация? Струва ми се, че да, но с някои уговорки. За пореден път ще се върна към теглото и размера на тестваните гуми – по всички параметри те са по-близо до продукт за спускане, отколкото то такъв за ХС/АМ. Това определя и с какво трябва да ги сравняваме. На фона на повечето още по-тежки и с по-мек материал на протектора гуми за спускане/фрийрайд, новият High Roller се търкаля и катери учудващо добре. Когато се престраших да ги сложа, очаквах велосипедът ми едва ли не де спре нагоре, но той вървеше… вярно, малко по-тежко от преди, но наистина малко, и това би трябвало да се дължи най-вече на увеличената въртяща се маса, а не толкова на големия балон, широчината и шарката. Всъщност шарката и на външен вид, и като усещане при каране, е добре оптимизирана за търкаляне – предната част на централните грайфери е скосена и то под сравнително малък ъгъл, така че да се намали максимално съпротивлението.

Да, велосипедът ми можеше да се кара нагоре и то дори в рамките на преходи с дължина 30-40 км и солидна денивелация. Не, не мога да кажа, че е вървял леко като ХС велосипед и че не съм се поизпотил, но и не съм очаквал подобни неща. Когато си взима големи гуми, човек трябва да е реалист, че получава благини надолу, но и тегоби нагоре. Така е в живота.

Иначе, ако говорим за сцепление и преодоляване на препятствия при изкачване, гума с такъв голям балон и ясно изразени грайфери трудно може да разочарова – не го направи и тази. Стига да имате сила в краката, можете да натискате здраво педалите и трудно ще я накарате да пробуксува, при това трябва да подберете наистина хлъзгава настилка, за да успеете.

Заключение

За целите, за които я ползвах (АМ/ендуро), High Roller 2 се представи много добре, поне на сухи терени, за каквито е предвидена. Трябва да се отбележи, че за такъв тип каране теглото ѝ е в горната граница на поносимостта, но пък получавате голям балон, едри грайфери, широка „стъпка“ и въпреки всичко това, сравнително добро търкаляне. Предполагам, че във варианта с трикомпонентен протектор поведението ѝ ще е още по-добро, но и с MaxxPro 60a нямам почти никакви забележки към продукта, освен че в някои специфични условия поднасяше малко повече, отколкото очаквах. Не съм спускач, но ако бях, бих я ползвал в този вариант на протектора като задна, особено ако се търси добро търкаляне и по-бавно износване, а защо не и като предна, но все пак с по-мека каучукова смес, за да има по-добро сцепление по DH трасетата.

А добрата новина за АМ карачите е, че от месец март на пазара ще бъде и нова модификация на High Roller 2 с размер 26х2.3 (58-559), двукомпонентен протектор, 100 грама по-ниско тегло, готова за превръщане в безкамерна и със защита EXO – всичко това на същата цена!

+

Голям балон, солидни грайфери и добро търкаляне с оглед на размера.

Добро спиране на всякакви терени и добро завиване на повечето от тях.

Защитният слой EXO върши отлична работа.

В някои ситуации при остър завой поднася малко повече или малко по-рано, отколкото очаквах.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.ram-bikes.com