Може би си спомняте статията от 2013 г. за това как да превърнем гумите си в безкамерни с помощта на уплътняващата течност Stan NoTubes. Още там споменах, че една от основните цели бе да пробвам този продукт. Иронично или не, аз съм сред хората, които много са закъснели с тази проба, и това се дължи главно на моята консервативност и мързел, а не на нещо друго. Много мои приятели направиха гумите си безкамерни още преди години, повечето останаха доволни и „заклети“ почитатели на тази система, имаше и такива, които останаха разочаровани. Казвам всичко това, защото на фона на дългогодишния опит на други хора, споделен и във форума на МТБ-БГ, моите впечатления са закъснели и едва ли са толкова важни, но все пак се надявам да са полезни – най-вече за хората, които тепърва ще се чудят дали да направят тази стъпка.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Препращането към статията за конвертиране и използването на снимки от нея тук не е случайно, защото в следващите редове ще се занимавам главно с резултатите, а не със самите технически действия по превръщане на гумите в безкамерни. Те са описани в цитираната статия и е напълно безпредметно да ги повтарям и тук. Ще добавя обаче някои бележки, свързани с практическата употреба в рамките на достатъчно дълъг период от няколко месеца.

Едното нещо е споменато още в статията за конвертирането и представлява може би най-съществения ми упрек към производителя, макар че в моя случай не доведе до до никакъв проблем, но все пак: изберете внимателно размера на гумената бандажна лента за уплътняване на конкретния модел капла. В случая е наистина приложима поговорката седем пъти мерете, веднъж… вземете. В бързината ние с Цуцо сложихме не най-подходящия размер и макар че, повтарям, това не доведе до никакви проблеми, ще опиша защо стана така, за да не повтаряте и вие нашата грешка. На първо място, широчината на каплата, изписана върху опаковката на бандажните ленти, се отнася до разстоянието между външните ръбове на бордовете! Всъщност ние точно тук сгрешихме – гледайки въпросната стойност, в бързината решихме, че става дума за ETRTO, т.е. за широчината между вътрешните ръбове на каплата и понеже моята беше широка там 21 мм (а външно е 28 мм), избрахме Standard Rim Tape, която беше най-близка. Последваща проверка в сайта на NoTubes обаче показа, че те боравят с външната широчина, а не с ETRTO. Вярно, грешката в избора си е наша, не мога да я прехвърля на производителя, но критиката ми към него е, че не е отбелязал какво точно има предвид, като посочва широчина на каплата, защото все пак има и стандарти в тая област и е нормално човек да очаква производителите да се позовават на тях…

Както и да е, грешката я направихме, но за щастие се оказа, че въпросният размер бандажна лента е наистина доста универсален и всичко работеше без проблеми, без изпускане на въздух или нещо друго.

Другата ми бележка е във връзка с доливането на уплътняваща течност. Както ви е станало ясно от статията за конвертирането, през определен период от време трябва да добавяте по половин или цяла доза течност, защото тази в гумата постепенно се изпарява, а отделно част от нея се използва и за запушване на малки пробиви и за уплътняване, така че в един момент отвътре всичко вече е сухо и гумата може да започне да спада. Въпросът е през какъв период и колко трябва да доливаме NoTubes? В статията за превръщането са посочени ориентировъчни периоди и количества, но реалните зависят от много фактори – големина на балона, температури при каране и при съхранение, интензивност при карането и дори, ако щете, трънливост на пътеките. 🙂 В резултат мога да кажа, че при мен периодът за добавяне на  половин доза уплътняваща течност (30-40 мл) е около 2 месеца и около 3-4 месеца при добавяне на цяла доза (60-70 мл).

Трябва да отбележа, че от възможните методи за доливане на течност, аз практикувам най-лесния – развивам главата на вентила и сипвам течността през него. По този начин не ми се налага да „разпечатвам“ външната гума и да я дундуркам после, за да се запечата отново хубаво. Не е необходимо и да ползвам компресор, нито дори голяма помпа, макар че такава винаги е от полза. Недостатъкът на този метод е, че демонтиращата се глава на вентила постепенно се захабява от това затягане и развиване (обикновено се прави с клещи) и може би в някакъв момент ще трябва да я сменя, но засега не се е налагало.

И за да не стане статията съвсем хаотична, в каквато посока съм я подхванал, ще се опитам да внеса някаква структура, като отбележа основните цели, които човек обикновено си поставя при превръщане на гумите в безкамерни: намаляване на теглото, защита срещу пробиви от тръни и други остри предмети, защита от спукване при прещипване на вътрешната гума (при сгъване на външната до ръба на каплата) и, като следствие от това, възможност за каране с по-ниско налягане.

Намаляване на теглото

Дали ще постигнете тази цел е доста относително – зависи с какви гуми сте карали до момента, как точно и къде карате. В моя случай не намалих теглото, дори го увеличих, но това няма нищо общо със самата уплътняваща течност, а само и единствено с това, че реших да сменя и външните гуми с нов модел, който да пробвам. И тъй като новият модел (Maxxis High Roller 2 26×2.4) е с доста голям балон и с допълнителна защита на стените, теглото им надвишаваше това на предишните гуми на велосипеда. Сами разбирате, че ефектът щеше да е същият и ако карах с вътрешни гуми. Затова в случая ще трябва да се абстрахираме от моя пример и да погледнем на нещата малко по-теоретично.

Теглото на една бандажна лента с вентил е около 70 грама. Освен нея, за превръщането на една гума/колело в безкамерна система са необходими също и малко от залепващата бандажна лента (прилича на хартиено тиксо), чието тегло не съм имал случай да измеря само за една капла, но го приемам като пренебрежимо ниско (още повече, че и при ползване на вътрешни гуми се слага бандаж, често дори е по-тежък), и 60-70 мл от уплътняващата течност, за които бихме могли да приемем, че тежат приблизително 60-70 грама. Т.е. излиза, че при равни други условия, т.е. запазване на същите външни гуми, продуктите на NoTubes за едно колело тежат около 140 грама. За сравнение, сравнително леки ХС вътрешни гуми тежат около 100-120 грама; средно дебели такива, т.е. по-универсални, тежат от 150 до 250 грама; за дебелите като градински маркуч вътрешни гуми за DH/FR изобщо няма и да споменавам… Иначе казано, в масовия случай при запазване на същите външни гуми, теглото или ще остане сходно, или малко ще намалее; за ХС състезатели може леко да се увеличи; за DH/FR велосипеди може да се реализира и доста сериозно олекотяване.

Важно е да се отбележи обаче, че не с всяка външна гума и не при всякакво каране продуктите биха работели безпроблемно, или по-точно е да се каже, едва ли биха го правили дълго. Имам предвид следното: при моето каране съм забелязал, че външни гуми с ХС насоченост, с ниско тегло и много тънки стени, не издържат повече от няколко карания, преди да се сдобият с брутални срязвания на каркаса. Отворите обикновено са с дължина поне 1 см, т.е. уплътняващата течност не би се справила с тях. С такива гуми, независимо че за някои от тях производителите им твърдят, че са tubeless ready, т.е. готови за конвертиране, аз лично не бих го направил никога. Нещо повече, аз избягвам да карам такива гуми дори и с вътрешни, защото това чисто и просто би значело да си хвърлям парите на вятъра. Спомням си как преди години изхвърлих един такъв комплект само след 400-500 км, преди протекторът им да е започнал видимо да се износва. В този смисъл, ако карате агресивно и по тежки терени и сте го правели някак до момента с тънкостенни външни гуми, трудно ще реализирате намаляване на теглото, защото за безкамерна система е по-добре да си вземете гуми с допълнителна защита на стените. Другият вариант е да пробвате с тънкостенни, но да се приготвите (най-вече психологически, а и като си носите резервна гума) да се омърляте на пътеката, поправяйки сцепена външна гума, оплискана с уплътняваща течност. Ако карате по-леко/по-внимателно/по-бавно и по чисти, предимно гладки пътеки, тогава можете без проблем да сложите уплътняващата течност и в леки ХС гуми, без да очаквате някакви проблеми. Сами виждате, че универсална рецепта и резултати няма, но като обобщение бих казал, че е по-вероятно малко да намалите теглото на колелата, отколкото да го увеличите, ако приемем, че и преди превръщането външните ви (и вътрешни) гуми са били добре съобразени със стила и местата за каране.

Защита срещу пробиви в каркаса

Това е може би най-очевидната полза от уплътняващата течност. Не случайно тя може да се сипе и във вътрешната гума, т.е. и нея може да запуши при спукване от трънчета. Тук, разбира се, говорим все пак за безкамерна система.

Трудно ми е да кажа от колко точно спуквания ме е предпазила течността NoTubes, но със сигурност не са малко, особено в последните 2-3 месеца, когато повечето ми карания бяха в югозападна България по доста трънливи пътеки. Понякога запушените от течността отвори се виждат и разпознават като петна по външната гума – ето примери за такива, макар и вече позасъхнали:

До момента все още не е имало отвор, който NoTubes да не успее да запуши, но и не съм успял да срежа външните гуми, тъй като са с допълнителна защита.

Задоволството от това да караш, без да намираш на следващия ден гумите си спаднали от невидими тръни, е изключително голямо. Все още, когато сгазя някоя полегнала бодлива клонка на пътеката, през главата ми минава мисълта дали течността ще я запуши, и при следващото спиране по навик проверявам с ръка твърдостта на гумата, но засега не е имало случай тя да спадне.

Защита от спукване при прещипване на вътрешната гума

„Няма човек, няма проблем“. Същото важи и за вътрешните гуми. Няма как да прещипеш/срежеш вътрешната гума, когато няма такава. И ако съм доволен от това, че тръните вече не ми пречат, още по-доволен съм от това, че забравих що е то „змийско ухапване“. Защото това с тръните е досадно, без съмнение, но при тях в много случаи ремонтът може да бъде отложен за домашни условия, докато при прещипване на вътрешната гума вследствие на това, че външната е срещнала остър ръб с подходяща скорост и се е сгънала до ръба на каплата, карането спира на момента и ремонтът е неизбежен, обикновено точно в средата на някое завладяващо спускане. Без да преувеличавам, мога да кажа, че на определени терени продуктът на  NoTubes буквално ми позволява да карам с по-висока скорост от преди. Имаше моменти, когато аз самият оставах учуден през какви камъни и с каква скорост може да мине велосипедът, блъскайки се директно в тях, понякога дрънчейки на капли, но без да последва досадното „Пссссссст!“. Трудно е да опиша удоволствието от тази свобода при каране – ще я разберат хората, които са имали/имат този проблем с чести прещипвания, но много от тях са открили предимствата на безкамерните гуми по-рано от мен.

Ще напомня обаче тук отново за важността на външните гуми. Те също могат да бъдат срязани при подобно прещипване. Затова е важно да имат допълнителна защита на стените – в противен случай резултатът може да е дори по-неприятен (по-мърляв), отколкото при прещипване на вътрешна гума.

Възможност за каране с по-ниско налягане

Това също е нещо, за което ще се наложи да обясня по-скоро теоретично. То е следствие най-вече от горното, т.е. това, че няма как да прещипете вътрешната гума, позволява да карате с по-ниско налягане, отколкото бихте го правили обикновено. Това на свой ред може да ви осигури по-добро сцепление, по-голяма контактна площ, по-мека и комфортна возия. Все пак не трябва да се залита и в крайности. От една страна, ако често удряте „на капла“, има шанс да срежете дори гума с допълнителна защита или да увредите самата капла. От друга страна, твърде ниско налягане на гумите може да доведе и до негативни ефекти в поведението им, особено при завиване.

Точно такива са и причините аз да не се възползвам реално от това предимство, защото по принцип нямаше накъде да го свалям много. Като цяло аз съм колоездач в леката категория и дори с вътрешни гуми и агресивно каране не се е налагало да надвишавам налягания от порядъка на 2.5-3.0 атмосфери при ХС гуми (с по-малък балон и по-тънки стени) и 2.0-2.5 атмосфери при АМ гуми (с по-голям балон и подсилени стени). С течността на No Tubes и с големия балон на High Roller 2.4 обикновено карах с 1.8-2.0 атмосфери отпред и 2.0-2.2 атмосфери отзад. Не мога да кажа, че съм усетил някаква драстична разлика/подобрение в поведението на велосипеда, а конкретно тези гуми не съм ги и карал с вътрешни, така че става още по-трудно да преценя. В мненията на много други карачи обаче можете да прочетете, че продуктът на NoTubes реално им е позволил да намалят налягането и да усетят предимствата от това.

Проблеми?

Същински проблеми с продукта на NoTubes не съм имал! Вече няколко пъти споменах какъв (теоретично) е най-често срещаният проблем – срязване на външната гума и необходимост от ремонт на пътеката, което най-малкото би било свързано с оцапване, а може и да е малко трудно да отлепите бандажната лента, особено ако сте я ползвали по-дълго време. Всичко това го пиша обаче по информация от други хора – на мен засега не ми се е случвало. И по принцип не би трябвало да се случва често, ако се подберат добре външните гуми.

Единствените „грижи“, които съм имал с течността на Stan, на практика се дължаха винаги на изсъхването и на нуждата от добавяне на нова доза. Когато превърнахме гумите в безкамерни, случи се така, че две седмици изобщо не карах велосипеда и от това гумите изгубиха част от налягането си. Припомпване и една разходка в парка решиха проблема, но периодът без каране продължи и след още месец и половина, когато най-сетне личният ми велосипед дочака да бъде подкаран, гумите отново бяха спаднали и аз реших за всеки случай да им долея по половин доза. Така ги карах от края на лятото до края на есента – нямаше никакви проблеми, макар че каранията бяха редки.

При едно от късните есенни карания предната „мистериозно“ започна да губи налягане. Наложи се да потопим цялото предно колело във вода и установихме, че мехурчета излизат откъм вентила. Направихме различни експерименти, в резултат на които стигнахме до извод каква точно е предполагаемата причина да издиша по този начин, но е твърде дълго да го обясня, затова ще използвам по-кратката версия, която се потвърди още на следващия ден, когато от София ми донесоха допълнителна течност (в момента бях изчерпал резервите си) – простичко казано, течността в гумата отново се бе изпарила и поради това не уплътняваше добре при бандажната лента в областта на вентила. Щом долях нова доза, проблемът тутакси изчезна и гумата престана да губи налягане, като и до момента е съвсем в ред. Сега пък е дошъл редът на задната.

Отново повтарям, че това не са истински проблеми, не се дължат нито на дефект, нито на нещо необичайно – просто са неща, с които не бях свикнал и поради това в първия момент започвах да се чудя дали има някаква друга причина, или просто е дошло време да долея NoTubes. През тези няколко месеца имах възможност да сравня резултатите си и с приятели, които ползват сходна комбинация от компоненти при близък начин на каране и те потвърдиха, че и при тях периодите за доливане са горе-долу такива. Което пък означава, че е най-изгодно човек да си купи опаковка от поне 0.5 л, за да може с нея да поддържа един велосипед в продължение на 1-2 години.

Между другото, тук ще спомена и цената. Необходима е една първоначална инвестиция, която може и да изглежда скъпа – за мен обаче удобството оправдава цената на готовия комплект. Не е тайна за никого, че ги има и т.нар. „гето тюблес“ решения, т.е. използване на други материали за превръщане на колелата в безкамерни. Ако ви се занимава с такива неща, лесно ще намерите информация за тях, но аз открай време предпочитам да използвам готови и лесни решения, вместо самоделни такива – до последните прибягвам най-вече, когато нямам друг избор. Веднъж като са превърнати колелата в безкамерни, доливането на уплътняваща течност в моя случай със сигурност излиза по-евтино от покупката на вътрешни гуми, особено ако става дума за качествени вътрешни гуми, които са и по-леки. Така че в дългосрочен план за мен лично системата NoTubes е по-изгодна от вътрешните гуми, но подобно заключение винаги е свързано с конкретен стил на каране и обичайни терени за това. В крайна сметка има и хора, на които им се случва да спукат гума веднъж на 1-2 години – те сигурно през всички тези редове са се питали за какво изобщо е цялата работа? 🙂

Заключение

Без да съм правил целенасочени измервания, в рамките на една година обикновено имам около 30-40 спуквания на гуми. Половината от тях са от тръни, другата половина от прещипване на вътрешната гума. За последните 7-8 месеца нямам нито едно, от никой вид! За мен лично това е достатъчна причина да съм напълно доволен от продуктите на Stan и да се превърна в почитател на тази система за превръщане на колелата в безкамерни. С оглед на моя начин на каране и на типа гуми, които по принцип използвам, NoTubes не ми донесе никакви недостатъци, а само предимства, и то доста важни за мен, тъй като трудно мога да посоча нещо, което да ми е по-досадно по време на каране от смяната и лепенето на вътрешни гуми. Признавам, че това заключение няма как да е общовалидно – не всеки ще го сподели и това е напълно разбираемо. Вярно е също така, че подобна система също изисква поддръжка и разходи, но те не са по-големи или по-затормозяващи от смяната на вътрешни гуми – за мен тя е по-неприятна, защото обикновено се случва на пътеката и то в някои от най-хубавите моменти на спускането. Затова ми е лесно да препоръчам на всеки да помисли за превръщане на гумите си в безкамерни, особено ако изпитва досада само при споменаването на спукана гума. Аз лично най-високо ценя тези промени по велосипеда, които ми позволяват да карам по-добре и по-спокойно, а превръщането на гумите ми в безкамерни с продуктите на NoTubes постигна точно това!

За контакти:
Уан АД/Ram Bikes
тел. (02) 9791828
www.ram-bikes.com