След кратките ни включвания от тренировките в петък и квалификацията в събота, дойде ред да ви разкажем по-подробно и за най-важния състезателен ден – неделята.
След като бях прекарал първите два дни в горната и средна част на трасето, където между другото има чисто нова стартова колиба – едно от многобройните подобрения и нововъведения във Велопарк Пампорово за 2013 г., в неделя имах доста ясен приоритет и това бе най-техничният участък със страничния наклон, корените, праговете и камъните:
Впрочем доста е трудно да опишеш и дори да заснемеш едно толкова интересно място – буквално в 50-60 м са съсредоточени толкова различни препятствия и трудности, че само с камера би могло да се проследи в цялата му дължина.
Още през миналата година този участък претърпя различни изменения – някои от тях се случиха по естествен път от много каране, други пък бяха зададени/оформени от организаторите и създателите на трасето. Сега, за първия старт през 2013 г., отново видяхме тази секция в нова светлина… или по-точно казано, в нова стръмнина. 😉
Като цяло организаторите бяха затворили изцяло линията със завой надясно и стръмно гмуркане в завоя наляво от миналата година, и бяха изправили трасето, но от това то не стана по-лесно, защото към стръмнината, праговете и корените бе добавен и солиден страничен наклон, който постоянно теглеше участниците към външната страна.
Не знам дали има рибарски мрежи, които могат да се похвалят с толкова богат улов, както обезопасителните мрежи отдясно на тази секция.
Като цяло линиите бяха две – по-сигурната бе външната, но по нея човек се смъкваше малко под едно дърво, което трябваше да бъде заобиколено отляво. Влизайки тук през корени и прагове, мнозина едва успяваха да заобиколят дървото, а някои спираха в дюшека или най-малкото убиваха напълно скоростта си и трябваше да се подпират с крак, да се избутват по склона нагоре и т.н.
Другият вариант бе по горната линия вляво, с което десният завой около дървото се отваряше и се взимаше по-бързо. На теория това бе по-добрата линия. На практика това бе така само за тези, които успяваха да преминат с контрол и увереност по нея, защото за останалите имаше един доста неприятен корен в близост до дървото, който често променяше траекторията на движението и запращаше участниците право в дюшека или в мрежите.
Самият заход към секцията също бе доста „крив“ – буквално, защото тук страничният наклон бе още по-стръмен и изровен в сравнение с миналата година.
До обяд състезателите тренираха усилено, а в 13:30 по програма започнаха състезателните спускания.
Както обикновено първи по ред бяха жените и най-сетне можем да кажем, че в тази категория е налице сериозна конкуренция, макар засега тя да е ограничена само между две състезателки – Илинда Евтимова (Gravity) и Ани Томева (Свободно измерение). В квалификацията Ани даде по-доброто време, с което окончателно показа, че предишните ѝ две победи през сезона не са били случайни или плод на някакъв късмет. Илинда, разбира се, също караше на ниво и квалификационното ѝ време бе с около 3 секунди по-лошо. Така борбата за първото място бе с изцяло отворен изход – всяка от двете състезателки можеше да подобри представянето си на финала.
За жалост обаче Илинда падна точно преди големия скок, при излизането от гората. Мястото е много коварно, защото там се стича някаква вада с вода, която превръща част от един десен завой в кална дупка. Повечето участници успяваха да минат възможно най-вдясно, където бе сухо, но някои влизаха в калта и това можеше да означава реален проблем. Уви, точно Илинда го показа нагледно – падането ѝ е било твърде неприятно и състезателката на Gravity в продължение на няколко минути се е съвземала от него, преди да продължи към финалната линия с лошо навехнат пръст и други, по-леки поражения.
Междувременно Ани се спусна по трасето бързо и уверено, сваляйки цели 10 секунди спрямо времето си от събота. Така желязната мацка от Златица, която напоследък влага доста труд и постоянство в подготовката си, вече може да се похвали не само с трета победа за сезона, но и с първо място в международно състезание, макар че в дамската категория то си беше българско. Британската участничка от Банско Уенди Гловър завърши втора.
При твърдаците също имаше изненада – победителят в квалификацията Никола Христов (Drag) явно бе паднал лошо някъде по трасето, защото вместо да запази 20-секундната преднина от събота, която сякаш автоматично му отреждаше първото място, той реализира 20 секунди изоставане спрямо това време, и 6 секунди спрямо най-доброто за тази група при финалните спускания. За радост на Drag обаче отново техен състезател бе най-бърз – Явор Дашев:
На второ и трето място останаха Георги Ралевски от Extreme Motion и Димитър Мънев от отбор „няма“, както сполучливо се пошегува водещият на събитието Боян Шахов (Пупи), който за пореден път се представи добре в тази роля.
Ред бе и на най-младите ни надежди в спускането да премерят сили. Някои от 15-16 годишните бяха впечатляващо бързи и уверени дори по най-трудните линии, което пролича и по близките времена в категорията. Първото място в тази група зае Мартин Ненчев, следван от Ибрахим Асанов (Underground Riders) и Пресиян Нанев (Champion Racing Team).
За жалост точно в тази категория станахме свидетели и на неприятен скандал. В първоначално обявените резултати Мартин Ненчев бе на второ място, само на 5 стотни от младежа на горната снимка – Микаел Памукчиев.
Малко след това обаче организаторите сложиха ново класиране, в което името на Микаел изобщо не фигурираше. Причината за това? Оказа се, че той не е навършил необходимата възраст, за да участва в надпреварата. Как точно е успял да се запише не зная, но след като бе установено това, организаторите нямаха друг избор, освен да го извадят от класирането.
Това пък доведе до грозни разправии между родители, отбори и като цяло между хора, които би трябвало да са приятели и съмишленици в спорта. Твърде жалко, наистина! Факт е, че Микаел кара страхотно и е само въпрос на време да се превърне в един от най-добрите ни състезатели по спускане. Факт е обаче и това, че трябва да се играе по правилата и не е редно да се сипят обвинения, че някой е „натопил“ другиго, при положение, че е налице нарушение. Дано занапред не ставаме повече свидетели на подобни ситуации…
Докато младежите летяха надолу по склона, небето притъмня и точно за 10-15 минути облаците се сгъстиха и натежаха от дъждовни капки, които започнаха да шумолят по листата над мен при преминаването на група Ветерани. В горната част на трасето обаче дъждът е започнал още преди това и за „старите кучета“ виражите вече са били покрити с тънък и хлъзгав слой от фин прах, смесен с вода. При нас в долната част на трасето обаче бе още сухо и едва при последните карачи в тази група дъждът започна да се усилва – сложихме дъждобраните и се приготвихме за зрелище при техничния участък.
Като цяло класирането на ветераните остана почти незасегнато от метеорологичната обстановка. Добри Добрев (Champion Racing Team) отново бе най-бърз, следван от Костас Калочеретас (Гърция), който се оказа и рожденник, и Николай Желев (Shore Invaders).
При мъжете обаче „шоуто“ започна с пълна сила. Слагам го в кавички, тъй като макар бурята да направи състезанието още по-интересно и с непредсказуеми обрати, тя на практика превърна надпреварата в игра на късмета. Някой би могъл да възрази, че в тези условия резултатите също зависят от уменията – спор по това няма. Но за да разчиташ на умения по разкаляното и хлъзгаво трасе, предполага се да си го карал поне 1-2 пъти в това състояние, а никой от участниците не го бе правил. След два дни и половина слънчево и топло време и почва с перфектно сцепление, резкият метеорологичен обрат изправи участниците в двете най-бързи групи пред едно ново и напълно непознато трасе, по което не бе сигурно дали ще изгубиш повече, ако караш внимателно и максимално предпазливо, или ако гониш време, но паднеш. Всъщност в UCI групата едва ли имаше и един състезател без падане, но за това след малко…
Докато караха мъжете, дъждът вече бе заявил трайното си присъствие – надеждите да се окаже просто „на облак“ се размиха като тънкия слой кал по корените и камъните на най-техничния участък. Макар че в дълбочина почвата все още беше суха, страничният наклон и блесналите от влагата корени принудиха мнозина да преминат секцията „на един крак“, а няколко души приключиха в мрежите или дюшеците.
И колкото повече време минаваше, толкова повече се засилваше дъждът. Най-бързите от квалификацията вече караха изцяло в кал и това се отрази твърде лошо на представянето им – водачът от квалификацията например, Димитър Гайдов (True Riders) завърши едва осми, Георги Георгиев, Руси Славов, Георги Радев и други силни претенденти също нямаха късмет.
Имаше все пак двама души от челото на квалификацията, които успяха да подобрят представянето си на финала и това бяха румънецът Раду Яносиу Ханган (Румъния, Cheile Gradistei) и Павел Козарски от тима на Go Ride Kona. Те заеха съответно първо и второ място, а трети, отново с доста стабилно преминаване в най-трудния участък, остана Стиван Стефанов.
В UCI категорията бавни състезатели нямаше, но за да разберете колко точно се бе влошила обстановката, ще кажа, че най-доброто време тук бе с 20 секунди по-лошото от това в квалификацията. Точно за тази най-силна група дъждът премина направо в порой, а за няколко минути и в градушка! Колкото бе интересно да гледаме как изобщо успяват да преминат трудната секция в тези условия, толкова беше и тъжно да виждаме как някои от най-добрите просто стават жертва на лошия късмет или на желанието си да постигнат по-добро време. Голямата разлика между тази група и всички останали бе, че тук много от участниците все още се опитваха да минат със скорост, близка до тази от карането на сухо, и в интерес на истината някои почти успяваха!
Алекс Бонд (Великобритания, Nukeproof) например безспорно направи най-доброто минаване в този участък, бързо, стабилно, единствено с леко подпиране на рамото в дюшека, но на други места явно е паднал, защото в крайна сметка остана четвърти.
Андриотис Константинос (Гърция, Planetbikes Alpinestars), трети в квалификацията, влетя смело, но в след праговете се хлъзна на корена и заигра сложен танц с колелото си, успявайки да вземе два завоя по този начин.
Преди това Росен Ковачев (Gravity), българинът с най-добро време от квалификацията, дойде забързан отгоре, но на страничния наклон преди големите корени изгуби контрол и падна надясно по склона, озовавайки се на няколко метра под трасето. Излизането обратно отне почти минута, при което той бе застигнат от Дан Станбридж (Великобритания, Dirt Norco Race Team), който на свой ред падна и в крайна сметка завърши на незавидната 12-та позиция.
Мартин Бочуков (Ram Bikes) геройски се хвърли със скок през корените, в опит да повтори заучената от сутрешните тренировки линия, но набраната скорост само го запрати с по-голяма сила в мрежите.
Най-бърз сред българите беше Боби Крумов от Ram Bikes, който зае седма позиция.
Последният по трасето, най-бързият в квалификацията, Емир Дейвис (Великобритания, Ram Bikes) успя да премине почти безпроблемно на това място и даде второто най-добро време в състезанието.
Трети остана испанецът Жорди Баго (Saracen Fireeye), който в квалификацията бе дал десето време и сякаш бе останал незабелязан, преди да се качи на подиума.
А победител в състезанието стана един добре познат на българската публика британец – Робърт Смит. Бърти направи едно от най-чистите минавания на трудния участък – със сигурност не най-бързото, но пък добре премерено и сигурно – ако и останалата част от спускането му е била такава, това ни дава рецептата за най-добро време в подобни условия. За съжаление не разполагам с хубава снимка от финалното му спускане, тъй като в притъмнялата гора и пороя успешните кадри бяха горе-долу колкото безпроблемните минавания, но без да има съвпадение между тях. 🙂
В крайна сметка, при такива участници в UCI групата, състезанието винаги щеше да е оспорвано и интересно. Още в квалификацията се оформиха поне няколко фаворити за първото място и въпросът беше кой от тях ще успее да надгради най-много карането си на финала. Разразилата се буря промени този въпрос в посока кой ще успее да го влоши най-малко. 🙂 Шегата настрана, но кошмарните условия всъщност увеличиха шанса на някои от участниците, тъй като за/срещу всички в категорията играеше и голяма доза късмет. Това също е част от състезанията и заради подобни драматични моменти всъщност ги харесваме, така че Pamporovo Bike Cup 2013 беше едно образцово събитие във всяко отношение!
