Както знаете, в събота вечерта (21 юли) в Пампорово като част от програмата на Националния шампионат се проведе и отворена среща на тема планинското колоездене и Българския колоездачен съюз (БКС). Повод за тази среща станаха няколко неща, които се случиха по-рано през тази година – промяната в ръководството на БКС, обещанията за отваряне към планинското колоездене, последното Общо събрание на съюза, на което председателят на Управителния съвет Петър Бончев обяви своя избор за човека (Николай Титев), който да оглави Комисията за планинско колоездене, която ще е помощен орган към УС и ще отговаря за изработване на правила, задвижване на промени и решаване на поне част от натрупаните проблеми в планинското колоездене като официален спорт. За всички тези неща, както и за състава на бъдещата комисия, стана дума на срещата в Пампорово, в която всъщност взеха участие доста голяма част от заинтересованите по темата хора и организации – клубове, състезатели, представители на отбори, на БКС.
Ще изпреварим малко нещата, като кажем, че след тази среща сме значително по-оптимистично настроени, отколкото след събранието на БКС няколко дни по-рано. Основната причина за това е предложеният състав на бъдещата комисия, както и това, че председателят ѝ и нейните членове имат яснота за това какво има да се върши, имат и планове, имат представа и за възможните пречки и усложнения, макар че им пожелаваме да срещат по-малко такива.
Още тук в началото ще уточним, че този път статията ни ще представлява изложение и коментар в едно, а не разделени. Първо, защото повечето заинтересовани деятели бяха там или имаха представители, т.е. можеха сами да се информират, изкажат и да си съставят мнение. На горната снимка виждате залата в началото на срещата, но до края ѝ почти всички места бяха запълнени. Второ, защото технически ни беше трудно да запишем/запомним всички изказани мнения, предложения, критики и т.н.
Срещата бе открита от Ники Титев, който обясни какви са целите на въпросната комисия, какви са основните и най-важни задачи за решаване – създаване на правила за работа на самата комисия, създаване на единни правила за състезанията по планинско колоездене, които ще се отнасят до тези от тях, които ще са включени в националния календар на БКС, създаване на ранг-листа и т.н. Отново ще направим важното уточнение, че статутът на тази комисия не е уреден никъде, нито в закон, нито в устава на БКС, но създаването ѝ е продиктувано от съображения планинското колоездене в рамките на БКС да се структурира и развива от хора, занимаващи се активно с него, имащи необходимия опит и желание.
Така бързо стигаме и до състава на комисията, предложен от Ники Титев. Доколкото никой в залата не възрази срещу него и не направи други предложения, това са хората, които той ще предложи за утвърждаване на УС на БКС: Симеон Стоилов, Калин Рахнев, Николай Стамболийски и Николай Костадинов. Всички те би трябвало да са добре познати на нашата аудитория, но все пак ще ги представим накратко.
Симеон Стоилов бе един от най-добрите ни състезатели по спускане, преди да поеме функцията на един от най-добрите организатори на състезания (някои от най-големите DH надпревари са в портфолиото му), а също и на един от най-дейните представители на МТБ общността в Българския колоездачен съюз, където Симо от години се опитва да прокара промени и да предизвика полезни действия по отношение на планинското колоездене. Всъщност Ники Титев отдели много време на представянето на Симо и на свършеното от него до момента и това внимание бе напълно заслужено, тъй като благодарение на неговата работа до момента с някои от задачите новата комисия ще може да стартира не от нулата, а от доста по-добра база. За нас присъствието на Симо в комисията е нещо много добро – не само заради огромния му опит, но и заради заявените от него неща в изложението му (за тях малко по-късно).
Калин Рахнев също едва ли има нужда от представяне – също отличен състезател по спускане, водач на един от най-големите и силни отбори в момента, член на клуб „Крива спица“, човек със силен афинитет към експериментите, ако щете към научния подход в състезанията и подготовката за тях, с желание и доказани качества в обучението и подготовката на добри състезатели и млади таланти, инициатор/съорганизатор на няколко големи състезания. Също така и човек, който говори малко, но никога не казва излишни неща.
Николай Стамболийски е шеф на КК „Алекси Николов“. Клубът е от Варна, но състезателите, които получават подкрепа от него са от цялата страна и сред тях са няколко от най-добрите ни ХС състезатели, както и няколко опитни спускачи (основно в категория твърдаци). Между другото клубът има дейност и в шосейното колоездене, което означава още повече опит и още по-добра балансираща/свързваща роля на Николай Стамболийски в комисията.
Николай Костадинов също е представител на ХС средите – един от най-добрите ни състезатели в предишното десетилетие, сега организатор чрез основания от него клуб „Зарата“ на няколко популярни и обичани състезания.
Следващият важен момент в срещата бе изложението на Симеон Стоилов – то засегна както предишни (без)действия на БКС, така и настоящи проблеми, бъдещи подводни камъни, належащи въпроси за решаване и т.н. Симо бе откровен, критичен, открит и обеща да бъде такъв и занапред и да се бори срещу всякакви игрички, интриги и споразумения под масата, каквито често се срещат в бюрократични структури като БКС. Той вероятно спести много от това, което имаше да каже, но това бе само за да не губи времето на присъстващите – от думите му обаче повечето участници в срещата вероятно добре се ориентираха както за това, което има да се оправя в нашата къщичка, така и за бъркотиите в двора на БКС. И Симо, и Ники Титев обещаха да работят за максимална прозрачност не само на комисията (за нейната добросъвестна работа достатъчна надежда ни дават имената на членовете ѝ), но и за всички решения/действия на БКС, които засягат планинското колоездене. Като една от трибуните за постигане на тази цел те посочиха МТБ-БГ – това така или иначе е наша работа/задължение към читателите, така че очаквайте занапред повече, по-полезна и, надяваме се, положителна информация по тези въпроси.
Както споменахме, в началото присъстващите бяха наполовина на тези, които изпълниха залата след първия половин час. Освен това в началото повечето от гостите като че бяха по-сковани във въпросите и коментарите си, но след представянето на състава на комисията и след изложението на Симо всички вече се бяха поотпуснали и заваляха въпроси, критики, развиха се дискусии, спорове, имаше предположения, дори изисквания за определени промени/действия. Няма как да отразим цялата тази шумотевица (освен чрез аудио-запис, но и на него едва ли би се чуло всичко), затова в заключение ще изведем отново най-важните неща, които е добре да се случат в планинското колоездене като спорт и които зависят най-вече от всички нас, или поне от тези, които имат активно отношение към спортната страна на нещата. Чували сте тези неща и преди, но сега те като че ли изкристализираха за много по-голям брой хора, което все пак е само началото.
Планинското колоездене има нужда от структуриране по начина, по който го изисква Закона за спорта. Активно спортуващите (т.е. редовните състезатели) трябва да са обединени в спортни клубове, да са картотекирани към тях и това да става в началото на годината, а самите клубове да членуват в БКС. Повече клубове там означава по-силен глас на планинските колоездачи в спортната федерация, която отговаря за колоезденето в България. Ако планинското колоездене наистина е най-широко разпространения тип в България, то трябва да е структурирано по предвидените в законите начини, ако иска да се ползва от възможностите, които дават същите тези закони. Затова споменахме в началото израза „официален спорт“. Трябва да е ясно, че в момента планинското колоездене в по-голямата си част е неофициален спорт, т.е. такъв, който не е в съответствие със Закона за спорта. Това не го прави незаконно! Прави го обаче несъществуващо, нелегитимно за държавата, за институциите, за оправомощените от нея структури като БКС. И ако по тази верига са предвидени определени възможности (не става дума само за пари, а и за други неща!), то нашият спорт не може да се ползва от тях. Сегашното положение, дори и някои от най-сериозните състезания, всъщност са просто любителска дейност от гл.т. на закона. За всички, които участват в състезания 1-2 пъти годишно, това може да е дори по-добрият вариант, но за редовните състезатели и за спорта като такъв (да не забравяме, че той означава съревнование за излъчване на най-добрите в дадена дейност), то е равносилно по-скоро на пропуснати ползи и забавено развитие. И не ни разбирайте погрешно – едва ли някой очаква БКС да оправи планинското колоездене (като спорт). По-скоро се надяваме, че в добрия вариант МТБ клубовете ще могат чрез БКС да решат наболелите проблеми, а ако си позволим и да помечтаем – някой ден МТБ клубовете да са толкова много и значими, че да променят изцяло облика на самия Български колоездачен съюз.
