SR Suntour SF11 Raidon X1-P-LOD Air – Представяне и лек тунинг

Търсейки подходяща вилка, която да сложа на твърдака си, попаднах на предложенията за 2011 г. на японската компания, произвеждаща в Тайван, SR Suntour.


Печално известна в близкото минало с не особено качествени продукти и заемаща пазарен дял предимно в ниските ценови класове, от няколко години насам компанията уверено върви напред, подобрявайки забележимо качеството на продуктите си, както и технологиите, използвани в тях, запазвайки донякъде и привлекателната им цена. Това „донякъде” е съвсем естествено и оправдано – новите технологии и по-добрите материали идват на съответната цена, но въпреки всичко вилките на SR Suntour (една от които е предмет на настоящата статия) се очертават като едно отлично предложение на фона на конкурентните продукти.

Разглеждайки каталога на производителя и ценовата листа на официалния им представител за България – „Веломания”, се спрях на моделната линия Raidon Х1 и конкретно на модификацията LOD (Lockout/Damping control), което в превод означава, че вилката има заключване и регулируема скорост на връщането („рибаунд”)

Малко суха статистика:

Продукт:

SF11 Suntour Raidon X1- Р-LOD Air. Еднокоронна вилка с 32 мм анодизирани алуминиеви горни тръби, алуминиев стержен (за тестваната модификация) и уши за главина с 9 мм ос и QR.

Наличие на рогца за V-образна спирачка. (Познава се по присъствието на буквата „Р” в означението на модела. Ако пише „DS” значи, че е само за дискови спирачки)

Уши за дискова спирачка: 160 мм Post мount.

Пружина: Пневматична със стоманена спираловидна негативна пружина. Опция за вътрешна промяна на хода (чрез преместване на специален щифт). Възможни комбинации – 100/120/140 мм.

Система за амортизация: Маслен обслужваем патрон със заключване и реглаж на скоростта на връщане.

Смазване: Semi bath, фабрично с грес.

Тегло:

1850 г по данни на производителя.

Цена: 299 лв.
Продължителност на ползването: 6 месеца / 800 км
Продуктът е ползван съвместно с: Велосипед Drag ZX5 ’09. Капла Mach 1 2.30 Disk, главина Shimano XT FH М765 и спици Mach 1 PRO. Спирачки: Shimano XT BR M775 – 180 мм и Tektro IO – 180 мм.
Други модификации на продукта:

Моделната линия Raidon притежава забележително количество модификации. Освен разглежданият модел LOD (заключване + рибаунд), има модели с 15 мм ос (най-общо се отличават по означението „15QLC”), такива с дистанционно заключване от кормилото (RLD), със заключване без рибаунд (RL) , както и варианти със спираловидна пружина и CrMo горни тръби, по-бюджетно ориентирани, които могат да бъдат разпознати по липсата на обозначението „Х1”. Изобщо, похвално е усилието на Sr Suntour да покрият такова разнообразие, както при използваните материали, така и като конструкция и технологии.


Първото впечатление от вилката, когато я хванах в ръце беше – „Лека е!”… Направо си е лека, наистина.

Веднага я сложих на везната, която показа 1890 гр. с цял стержен ( 255 мм.), което малко ме разочарова но като поразмислих, реших, че все пак 40 гр. разлика от обявената от производителя стойност не е „болка за умиране”… А може би данните са за модификацията без пивоти за V-спирачка, което би обяснило разликата.

Другото – като за цената си изработката определено впечатлява. Няма недоизкусурени детайли, кофти отливки, детайлите изглеждат достатъчно качествени и добре изработени. Е, разбира се, всички „врътки” са пластмасови, но първо – това е нормално за този ценови клас и второ – пластмасата изглежда качествена и стои добре (и е достатъчно здрава, както се оказа, поне засега).

При по-внимателен оглед се забелязват и някои дребни детайли, които производителят е спестил, гонейки финансови резултати, предполагам. Например липсата на скобата за фиксиране на маркуча на спирачката, която съществува при моделите Epicon, но предвид по-ниската цена мисля, че можем да се примирим с това. Като изключим тази дребна липса, останалите разлики са основно вътрешни, за които ще стане дума по-нататък в статията.

Другото, което се вижда при директно сравнение между Raidon и Epicon са малко „по-грубите”, ако мога да се изразя така, форми на арката, ботушите и короната на Raidon-а. При Епикона тези детаили са по-внимателно оразмерени (с цел пестене на тегло, предполагам), което е нормално, предвид по-високия ценови клас, към който принадлежи.

След като монтирах вилката на велосипеда, стана време да я изкарам за първи полеви тест. Да си призная честно, отначало не бях впечатлен от работата й. Заключването работеше без проблем и оперирането с лостчето му е лесно и интуитивно (с което едва ли ви съобщавам нещо ново). Самата „врътка” се държи стабилно и не хлопа. Реглажът на връщането е удобно разположен отгоре, което много ми хареса. Скоростта на връщане обаче не ми допадна… Настройката имаше нужния диапазон, но и при най-отворен рибаунд (респ. най-бързо връщане) вилката връщаше малко мудно. Това не ме смути твърде много, предвид наличието на възможност за обслужване на патрона, и след съответната смяна на маслото с 5W (фабричното е 7.5W) вилката започна да връща пъргаво, когато се налага, а самият реглаж се оказа достатъчно прецизен – нещо, което между другото приятно ме изненада, предвид ценовия клас, в който се позиционира вилката и старата слава на марката…

Сега да поговорим за това, което ме очакваше, когато отворих вилката.

Втулките, набити в ботушите на вилката, са тефлоново-метални и изглеждат достатъчно здрави и добре направени. Смазването им се осъществява с грес (фабрично). Аз реших да изпробвам един друг подход, но за това после…

Въздушната пружина, намираща се в левия крак на вилката не ме изненада с нищо – конструкцияте е позната от миналогодишните модели и е идентична при Raidon и Epicon. Позволява вътрешна настройка на хода, осъществявана чрез преместването на специален щифт. Ходът може да бъде фиксиран на 100, 120 или 140 мм в зависимост от нуждите ви.

Големите изненади дойдоха при поглед в десния крак на вилката. При Raidon X1 2011 г. е използван съвсем нов хидравличен патрон с фабрично означение „FUN042-10”

Характерно за него е, че е, така да се каже, „обърнат”, т.е. тялото му е разположено ниско в ботуша на вилката, а нагоре стърчи единствено шиша с настройката на връщането и заключването. Всъшност конструктивно самият патрон много напомня на заден амортисьор. В долния край се намира IFP (компенсационна) камера със стандартен вентил, позволяващ промяна на налягането в нея. Това дава твърде интересни възможности за донастройка на вилката, което се оказа една много приятна изненада. Както писах по-горе, патронът е обслужваем, което ще рече – с възможност както за подмяна на фабричното масло, така и за ремонти и тунинговане на хидравликата, което доведе до действията ми, описани по-горе.

Другата намеса, която осъществих още след първото каране, се състоеше в замяната на греста във въздушната пружина с трансмисионно масло 75W-90, чиято роля е да уплътнява и смазва буталото на пружината.

Следващата стъпка беше препоръчана в сервизните инструкции, публикувани на сайта на SR Suntour, а именно – замяната на греста, сложена фабрично да смазва втулките, със синтетично масло. Производителят препоръчва да се сипе по 10 ml масло за вилки 2.5W във всеки крак – аз обаче сипах същото количество, но 5W40 синтетично моторно масло и до момента вилката работи добре и без признаци да има нещо необичайно и нередно.

В резултат на тези манипулации (при които няма проблем със запазване на гаранцията, стига да са извършени от оторизиран сервиз), работата на вилката стана изключително приятна. Скоростта на връщане влезе в нормални граници, а след правилната настройка на твърдостта на въздушната пружина, вилката отработваше неравностите съвсем задоволително. Като цяло се усеща лека прогресия във втората половина от хода, но това е нормално за повечето въздушни пружини. На мен лично това ми помогна доста при няколко технични и груби спускания, каквито, искам да натъртя, не се вписват твърде в предназначението на вилката, определено от производителя, и подложих продукта на подобен тормоз единствено в рамките на теста.

Другото, което установих, карайки през зимата при температури под -5° е, че липсваше обичайното за по-евтините вилки „одървяне”. Това, предполагам, се дължеше на смазките, използвани от мен и различни от тези, с които вилката идва от завода.

Поведението при спиране, дори и с мощна спирачка като Shimano XT BR-M775 и 180 мм диск, е достатъчно контролируемо. Не съм усетил сучене в краката, което, разбира се, би могло да се дължи на собствената ми техника на спиране, а също и възможностите ми да „предизвикам” вилката, но тъй или иначе „сученето” й (доколкото изобщо усетих такова) е съпоставимо с това на повечето други вилки, предназначени за главини с 9 мм ос и QR, които съм пробвал.

Към настоящия момент покритето на горните тръби е все още като ново, както и боята по ботушите. Надписите и прочее „красоти” са изработени добре и са отпечатани върху лака/боята, което може да се приеме както като предимство, така и като недостатък – при повреда подмяната им не е възможна без да се наложи пребоядисване на целите ботуши.

Семерингите са идентични с използваните в моделите Epicon и не блестят с кой знае какви качества, но поне за сега удържат. Има какво да се желае относно качеството им, но най-вече пожеланията ми са към защитата от прах и др. замърсители. При Raidon липсва дунапрененият пръстен, предназначен да задържа смазката над втулките, какъвто има при Epicon, но легло за поставянето му има под семеринга, така че при желание човек може да си дооборудва вилката с тази много полезна „екстра”.

Изобщо, като изключим другите положителни усещания, с които ме зарадва продукта, в мен се налагаше убеждението, че това е една изклюичтелно удобна за „довършване” вилка, когато говорим за ползването й от по-претенциозни карачи (което, впрочем, беше и едно от нещата, които обърнаха погледа ми към нея).

Колкото до употребата й в „базов” вариант от не толкова претенциозни ползватели, мисля, че описваната вилка би задоволила напълно изискванията им, предоставяйки и добри възможности за развитие, на съвсем разумна цена при това.

+

Качествена изработка, напълно на нивото на значително по-скъпи продукти.

Внедрени технологии, характерни за по-горните класове вилки на марката (Epicon и прочее) – анодизирани горни тръби, алуминиев стержен, тефлонизирани метални втулки и др.

Новият патрон за маслено смекчаване е неочаквано качествено изработен (и при поглед отвътре) и притежава много добри възможности за настройка.

Реглажът на връщането е най-прецизният, който съм срещал при вилка от подобен ценови клас.

Като цяло не са много, но:

На първо място – семерингите, които биха могли да бъдат по-качествени. Според мен, спънатата работа при студ и мръсотия до голяма степен се дължи на некачествените уплътнения. Макар че замяната на фабричните смазки помогна доста, смятам, че семерингите си остават основният недостатък на тази вилка.

Другите ми забалежки засягат основно не толкова важни детайли, с което човек лесно би се примирил, и с нищо не нарушават работата на вилката. Например липсата на скоба за фиксиране на маркуча/жилото на спирачката при тестваната модификация. Рогцата за V-спирачката стърчат доста напред, което лично на мен не ми допада много.

Инженерите (или счетоводителите) са си спестили „дунапренените” пръстени, служещи за задържане на известно количество смазка над втулките. Не е болка за умиране, че ги няма, но това все пак води, при продължително седене на едно място, до едно „стягане” на вилката в началото. При първите няколко сгъвания обаче, този ефект изчезва.


Написването на тази статия бе възможно и заради съдействието на Пламен Пенев (Пацо) от магазин „Вело 2009“, намиращ се в София на ул. „Тодораки Пешев“, бл. 114А.

Бел. ред. – Изключително сме благодарни на автора, че сподели тази интересна статия с читателите на МТБ-БГ!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>