Съвсем скоро след официалното представяне на второто поколение на модела F6, Drag ми го предоставиха за една седмица, за да добия първоначални впечатления от новата рамка и велосипеда като цяло. Аз се постарах да го покарам надалеч и нависоко, по разнообразни терени, включително някои много трудни пътеки, като в крайна сметка навъртях 150 км и дори свикнах с новия байк дотолкова, че след това се почувствах по-особено върху моя собствен. Все пак имайте предвид, че заради краткото ползване на продукта, няма как да имам впечатление от надеждността и качеството на компонентите в по-дългосрочен план. Между другото, тъй като F6 се явява по-евтина алтернатива на модела Dragomir F7, с който имам доста добро познанство, сравнението между двата продукта е неизбежно и дори бе зададено като една от целите на този тест.

Веднага обаче трябва да отбележа, че съпоставянето на двете рамки бе трудна задача, тъй като велосипедите бяха с коренно различен клас компоненти. Моят личен F7 е предимно с части от среден и висок клас, като съм наблегнал на такива, които да са леки, но и много здрави и подпомагащи карането надолу – вилка Rock Shox Lyrik, здрави колела с широки гуми 2.4 и скоростна система Sram X-9/X-0. За разлика от него, F6 бе сглобен с компоненти  до среден клас, така че да се предлага на цена малко под 2000 лв. Сами разбирате, че е трудно при такава постановка да изолирам качествата само на рамките, но ще се опитам да го направя поне по отношение на характеристиките, за които това е възможно.

Друго важно уточнение е, че байкът, който ми бе предоставен, все пак бе мостра. Това ще рече, че повечето компоненти по велосипеда, който ще се продава в магазините, ще са като изброените по-долу, но за някои ще има промени, включително шока и вилката.

Геометрия:

Стойностите са измерени от мен (с помощта на снимка и CAD софтуер за измерване ъглите на геометрията) при посочената окомплектовка и на места може да се разминават с данните, посочени от производителя.

Окомплектовка: 
Велосипедът е каран с компонентите,  изброени по-долу.

Налага се да продължа с уточненията, като кажа, че велосипедът бе с по-голям размер, отколкото е подходящ по принцип за моя ръст. F6 ще се предлага в три размера – М (17 инча), L (19 инча) и XL (21 инча), но това бе единствената мостра и нямаше как да ми дадат подходящия за мен размер М.

Геометрията на F6 е доста близка с тази на F7, като рамката е малко по-къса – реалната и ефективната горна тръба, както и междуосието. Трябва да призная, че по някои показатели новият продукт, макар и по-евтин, е по-добър – средното движение е доста ниско – едва 337 мм, което от моя гл.т. е голям плюс – вярно, че с по-големи гуми и по-дългоходова вилка вероятно ще се покачи с 1 см, но стойността пак ще е добра.  Челният ъгъл на практика също е с един градус по-малък – 68° при вилка 140 мм срещу същата стойност за F7 при вилка 160 мм. Освен средното движение, ниско е нивото и на горната тръба, така че въпреки високата (за мен) седалкова тръба, усещах байка компактен и много сходен с моя собствен. Тези подобрения, в комбинация с късата лапа, допринесоха за това да не усетя размера на рамката, въпреки че би трябвало да ми е голяма. Нещо повече – тъй като колът на седалката опираше в някакъв ръб и не можеше да се свали с повече от 6-7 см, наложи се да карам с необичайно висока за мен седалка по някои  много технични пътеки и за мое голямо учудване не изпитах неудобство. Заслуга има и широкото кормило – 710 мм (по принцип карам с 680 мм). Единственото ми опасение по отношение на геометрията е дали рамката няма да е малко къса за хората с ръст 175-185 см, каквито се очаква да ползват размер 19 инча – предполагам, че те ще имат нужда от лапа поне 60 мм или дори 75 мм и изнасяне на седалката по-назад.

Ще се повторя, но двете рамки от серията F имат много общи черти. Изработката при F6 изглежда също толкова добра, но определени детайли подсказват, че рамката е по-евтина – челната тръба е обикновена, без масивния вид с променлива дебелина на стените и подсилката между нея и долната тръба при F7; тръбите на задницата са с правоъгълно сечение, но липсва хидроформоването и някои допълнителни подсилващи детайли; кобилицата и шокът са захванати към две общи успоредни пластини, заварени почти по цялата височина на седалковата тръба и част от долната – това решение изглежда здраво и надеждно, но по-тежко. Във всички случаи обаче не бива да забравяме в какъв ценови клас е поставен моделът F6 – от тази гл.т. рамката изглежда отлично. При нея се срещат дори елементи като асиметрични стойки на веригата, капачки на лагерите при ставните връзки и др. Водачите за жилата и маркуча на задната спирачка са от горната страна на горната тръба – вярно, че естетически не е най-чистото решение, но аз лично го предпочитам пред пътя от долната страна на долната тръба. За разлика от стария F6, при второто поколение има достатъчно място за по-широки задни гуми (поне до 2.4 без проблеми).

За съжаление нямам данни за теглото на рамката, но предполагам, че ще е малко по-тежка от тази на F7. Като се има предвид теглото на целия велосипед, рамката би трябвало да е доста лека, особено за този ценови клас. При посочената окомплектовка мога доста лесно да си представя как 1-2 кг отлитат, заедно с прилична сума, разбира се. Мисълта ми е, че в този си вид F6 е велосипед, годен за постепенно и смислено надграждане с по-хубави компоненти, а рамката предоставя достатъчно добра основа за това.

В същото време байкът е напълно функционален, с надеждни и работещи компоненти, така че не е проблем да го подкарате сериозно още като излезете от магазина. На спирачките може да се разчита и всъщност доста ми допаднаха, скоростите работеха добре, а наличието на задния дерайльор Deore Shadow е голям плюс. Най-сериозна забележка имам към задната касета – вярно, че е от серията SLX, но с 11-28 зъба не е никак подходяща за АМ велосипед. Това обяснява защо на равен терен велосипедът вървеше леко, но при стръмни изкачвания все не ми достигаха сили. Не съм почитател и на конкретния модел чашки на VP заради високата дистанционна втулка над горната чашка, но при този ценови клас това е най-често срещаният избор. От колелата на велосипеда нямам конкретни впечатления, тъй като не успях да ги подложа на сериозни изпитания, но изглеждат достатъчно надеждни. Гумите Schwalbe Nobby Nic са доказали качествата си, но за мен лично размер 2.25 бе малък – за повечето потенциални купувачи на велосипеда обаче би трябвало да е напълно достатъчен. Може би най-ниският клас компоненти в целия велосипед са курбелите и средното движение с квадратна ос – по мое мнение това е чудесно и безопасно място за спестяване от цената, тъй като с такива части, дори и евтини, съм имал най-малко проблеми през годините. Периферните компоненти (кормило, лапа, кол и седалка) са на добро ниво, като седалката, за моя радост, се оказа доста удобна, въпреки големите си размери.

Вилката също се справяше добре – беше ми интересно да пробвам този вариант на Epicon с регулируем ход (TAD), но имайте предвид, че на пазара F6 ще е оборудван с другата модификация, която е с фиксиран ход 140 мм. Коя от двете е по-добра? Трудно ми е да кажа еднозначно – от една страна, намаляването на хода директно от кормилото ми беше доста полезно и удобно при изкачванията, макар че реалното изменение бе само около 25 мм, а не 40, както е по каталог. На мен ми беше напълно достатъчно. От друга страна, Epicon LOD е малко по-лека и като че ли работеше с една идея по-добре, поне в спомените ми отпреди 2 години. Така че за мен това би бил труден избор, но може би везните са наклонени в полза на LOD. От вилката се чуваше някакво метално чукане при преминаване през някои препятствия, но за краткия престой на велосипеда при мен нямаше как да анализирам произхода му. Не се отразяваше на работата й по никакъв начин, че да се притеснявам излишно.

Така стигаме и до задния амортисьор и работата на окачването като цяло. Предоставеният ми велосипед бе с шок X-Fusion O2 RCX, което бе чудесно, защото той е пряк заместник в каталога за 2011 г. на O2 PVA, какъвто ползвам при F7, но отново наблягам на това, че в магазините байкът ще е с друг шок – по-простичкият О2 RL, който има реглаж на връщането и само две позиции за компресията – отключен и напълно заключен. При RCX производителят не споменава за никаква платформа – тя е заменена от 4 степени на компресия при ниска скорост на сгъване, т.е. при въздействия, породени от педалиране, спиране, дребни неравности и др. Четирите степени са от напълно отключено до твърдо, но все още работещо окачване. Във всички случаи обаче шокът се задейства при по-силни и резки въздействия, за които не действа нискоскоростната компресия. В резултат на всичко това, на практика аз не усетих съществена разлика в принципа на работа между стария модел (моя) и новия RCX. Шокът на F6 обаче бе по-тих, не се чуваше хлопането при отваряне на платформата, с което съм свикнал при PVA клапата. Освен това регулаторите са много по-стегнати и степените много по-отчетливи, което е сериозно подобрение спрямо предшественика му. За моето тегло (65 кг) се наложи да напомпам задния амортисьор до 150 psi. Като цяло работата на окачването на F6 ми хареса много. Велосипедът се справяше отлично с изкачванията, клатенето в задницата дори при отключен шок е малко, а при втора и трета степен на компресията вече е почти недоловимо. До четвъртата степен изобщо не се наложи да стигам. Ако го сравня с моя личен велосипед, окачването на F6 работи по-добре и по-стегнато при изкачванията и при педалиране, докато F7 е с една идея по-мек и комфортен при спускане, като тези разлики може да се дължат както на самия шок, така и на по-малкия ход и различия в коефициента на окачването между двете рамки.

Тук отново ще отворя и скобата за разликите в окомплектовката на двата велосипеда – моят личен F7 и мострата F6. Наблягам на това, тъй като съм убеден, че именно компонентите са причина за по-стабилната и вдъхваща увереност возия на F7. Цялостно той се усещаше по-корав и по-меко работещ при каране на скорост по силно пресечен терен. С F6 бях някак по-неуверен при преминаване през коловози и търкалящи се камъни – това се дължеше основно на по-тънките гуми и на вилката, която обективно няма как да се конкурира с Lyrik-а ми нито по качество на работата, нито като коравина. Казаното дотук обаче не означава, че F6 се плаши от висока скорост или трудни пътеки. Напротив – изтормозих велосипеда доста, но той издържа всичко и се доказа като напълно способен в реални планински условия. И не само го издържа, а беше и достатъчно удобен. Отново искам да наблегна на факта, че бидейки велосипед от типа All Mountain, се постарах да карам F6 толкова агресивно, колкото ми стигаше смелостта – по него останаха и видими следи от тази употреба. Като се има предвид покачването на цените в последните 1-2 години, бих определил тествания байк като доста стойностен продукт, тъй като срещу парите си получавате добре работеща рамка с приятна (за мен) геометрия, подходяща за надграждане, и добре подбрани компоненти, с които можете смело да се отправите към планината. Това не е просто достъпен ХС байк с двойно окачване за каране по хубави черни пътища и леки пътеки – можете спокойно да се пробвате с F6 и по най-трудните терени, стига на вас да ви стиска.

{gallery}products_test/test0085_pics{/gallery}

За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com