Представяме ви още един дългосрочен тест, покриващ цял сезон каране. Този път става дума за заден амортисьор на тайванския производител X-Fusion, който в края на 2009 г. се завърна на българския пазар и продуктите му бързо се наложиха като една от най-добрите алтернативи в началния и среден ценови клас.

Първите ми впечатления от този продукт вероятно сте прочели още в статията за Dragomir F7. Именно това е рамката, върху която събирах впечатления – за съжаление нямаше как да го пробвам върху други, но пък внимателно се „ослушвах“ за допълнителни мнения от потребители, ползващи го на различен от моя велосипед.

С оглед на това, че статията за този продукт се появява в края на 2010 г., трябва да направя едно важно уточнение. За 2011 г. X-Fusion обнови изцяло серията О2, за което ще можете да прочетете по-нататък в отделна статия. В основата си продуктите запазват досегашните си характеристики, като се надявам, че са станали още по-добри. Имената на някои модели са сменени, като тестваният тук се доближава най-много до модификацията RCX.

Сред моделите O2 за 2010 г. PVA е най-скъпият, тъй като разполага с регулируема платформа – система за амортизация, която намалява клатенето на задницата при педалиране, но запазва шока активен при среща с неравности. На разположение имате 4 степени, като при първата амортисьорът е напълно отключен, а при последната се втвърдява много, но въпреки това не е напълно заключен и можете да разчитате на него за по-големи или остри препятствия. Истината, както често се казва, е по средата, поне що се отнася до педалирането и то не само по пресечен терен. Втора и трета позиция осигуряват една от най-хубавите платформи, които съм ползвал до момента – нежеланото сгъване на задницата е намалено до минимум, като при втората степен това важи най-вече за каране в седнало положение, докато третата се бори успешно и с душманския натиск при изправяне над седалката. Същевременно окачването остава активно спрямо неравностите на терена, като при по-неравни настилки предпочитах втората позиция, а при дълги гладки изкачвания третата бе идеална. Втората позиция без никакви проблеми може да се ползва и при каране надолу – няколко пъти ми се е случвало просто да забравя да отключа напълно шока и чак долу да установя това. Разбира се, ако искате да извлечете максимума като комфорт и сцепление при спускане, най-добре е да използвате първата позиция. Що се отнася до четвъртата степен, тя почти заключва шока, оставяйки „вратичка“ за най-сериозните и ръбати пречки пред задното колело. За изкачване по асфалт и гладки черни пътища именно тя би трябвало да е логичният избор, но при моята рамка клатенето на задницата бе по-осезаемо така, отколкото на третата позиция. При други окачвания ефектът вероятно ще е различен. Единственият по-сериозен недостатък на платформата PVA се оказа шумът при отваряне на клапата, т.е. при отключването на шока в резултат на неравности по терена. Чува се едно отчетливо тропане, което в началото може да ви накара да си мислите, че нещо не е наред с амортисьора. Няма място за паника – най-лесният начин да се успокоите е просто да върнете лостчето на първа позиция (напълно отключен), за да видите как потропването ще изчезне.

Като стана дума за спускане и изобщо за работата на шока в отключено състояние, аз останах изключително доволен. За жалост мога да го сравня директно (на същата рамка) само с един по-евтин продукт на SR Suntour, но ако разширя сравнението си и с впечатленията от други шокове на други рамки, X-Fusion PVA остава един от амортисьорите, които ми харесват най-много, особено в този ценови клас. Производителят твърди, че пневматичната му пружина е доста линейна и това вероятно е така, тъй като ходът на задницата бе плавен и с лекота смекчаваше най-различни по размер камъни, улеи и прочие благини по пътеките и черните пътища. В същото време „вродената“ прогресивност на въздушната пружина бе точно колкото трябва, за да не продънвам окачването си. Не съм голям смелчага по отношение на скокове и падове, но при нормално каране, дори и по силно пресечен терен, нито веднъж не съм сгъвал шока съвсем докрай, дори когато съм го карал с начално сгъване между 30 и 40%, което е малко повече от препоръчителните 25-30 %.

С тази рамка и за моите килограми (65) налягането в пневматичната пружина бе около 120-130 psi. През целия експлоатационен период не е имало никакви сериозни загуби на въздух, само няколко пъти се е налагало да проверявам и коригирам леко налягането във въздушната камера.

Като стана дума за поддръжка, до момента единственото, което съм правил, е да почиствам редовно тялото му от кал и прах. Конструктивно той е направен така, че уплътнението между тялото и въздушния кожух да пропуска по малко масло – то има мажещи функции и наличието му не бива да ви плаши, тъкмо обратното. Една от основните причини все още да не съм дал шока си за профилактика е, че семерингът все още пуска от въпросната смазка, в резултат на което не съм усетил и влошаване на работата. Важно е след всяко по-дълго каране да забърсвате масълцето и полепналата по него мръсотия, за да не се набива последната в уплътнението – по този начин ще удължите максимално периода на експлоатация и интервалите за профилактика. Все пак, една година каране ми се струва достатъчно, така че скоро ще го „заведа“ за пълно сервизиране, макар реално да няма никаква наложителна причина да го правя.

Дотук би трябвало да сте разбрали, че X-Fusion PVA предлага доста възможности за реглаж. Освен четирите позиции на платформата (синьото лостче), има и върток за настройка на връщането. И двата регулатора работят на степени, като при този за връщането те не са най-отчетливите. По-лошото е, че понякога нагласената позиция за връщането се измества при опериране с лостчето за платформата, така че е добре веднъж на няколко карания да я проверявате и донастройвате. Случвало ми се е да намеря регулатора завъртян докрай (към най-бързо връщане), при положение че за моите предпочитания базовата настройка е някъде по средата.

Диапазонът на реглажа за връщане е добър, но от самия шок има какво още да се желае в това отношение. Настройването с червения върток засяга връщането, без да се влияе от скоростта на сгъване/разгъване. Това ще рече, че ако искате в началната част от хода шокът да се разгъва максимално бързо при дребни до средни неравности, той ще го прави и при по-големите препятствия, когато е използвал почти целия си ход, а подобен откат може да е опасен или най-малкото некомфортен при по-дългоходови велосипеди. Затова аз се придържах към настройка в средно положение, където намерих приличен баланс между отзивчивостта и контрола при разгъване след сериозен удар. Предполагам, че не е реалистично да очаквам в този ценови клас система за амортизация, която да е чувствителна към скоростта на разгъване.

Теглото на продукта е „в норма“ – не е най-лекият на пазара, но в никакъв случай не е и тежък – в „златната среда“. Същото може да се каже и за цената. Има доста по-евтини шокове, но доколкото съм имал среща с такива, като работа и функционалност не могат да се сравняват с представения тук продукт. Дори в серията О2 има по-достъпни модели, които са отлична алтернатива, в случай че не ви трябва платформата PVA. Ако обобщя горните редове, бих казал, че с този продукт на X-Fusion получавате доста срещу парите си и аз лично бих го сменил само с шок от по-високия клас, и то не с всеки такъв. А защо не и с новото поколение O2, за което производителят твърди, че са премахнати много от недостатъците, към които изразих забележки по-горе.

За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com