Нека започна с обективните характеристики. Както казах, седлото изглежда „големчко“, но всъщност не излиза извън стандартните размери. Впечатлението за извънгабаритност се създава най-вече от издължения и по-широк нос. В средата му е разположен канал, чиято задача е да облекчава напрежението върху слабините. Вероятно с подобна цел там има и повече „мека маса“.
Основата на седалката изглежда стабилна, а релсите са от Cr-Mo стомана, което би трябвало да означава по-ниско тегло и повече здравина. Първото не е трудно да се установи – VL-2055 тежи 280 грама. Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че е шампион в „леката категория“, но все пак е с поне петдесетина грама по-лека от някои други модели на същия производител, които са с релси от обикновена стомана. Релсите вероятно са и основната причина за цената от 49лв, т.е. малко по-скъпа от най-евтините седалки на Velo.
Относно здравината не е имало твърде сериозни „изпитания“. А може и да е имало, но да не съм разбрал. Така или иначе, след цял сезон каране седалката все още е като нова (е, трябва малко да я позабърша от калта…).
Покритието е от изкуствена кожа, а ръбовете на задната част са обшити с кевлар или подобен материал, устойчив на протриване.
Ето, че стигаме и до субективната част – удобството! Макар че в задната част подплънките са минимални и като цяло седлото е твърдо, VL-2055 определено не ви създава чувството, че седите върху дъска. Напротив, първоначалното усещане е много удобно и естествено и то може да се запази доста дълго, преди да започне да става „твърдо“. Нали не сте забравили, че носът е по-мек? Това също допринася за комфорта в началото, но само до време, защото на мен при дълги нанагорни участъци върху твърда и гладка настилка (най-вече асфалт) допълнителната мекота ми донесе и известни напрежения. Вярно е, че в подобни условия е трудно да се нарече удобна която и да е седалка, но съм пробвал по-твърди модели, които конкретно за продължителни гладки изкачвания са по-поносими. Затова пък продуктът „блести“ върху по-грапав терен, където с много твърдо седло задните части доста „страдат“, а с VL-2055 не съм имал никакви проблеми. Към това мога да добавя и фактът, че тестваният модел е по-щадящ при неволно друсване върху него.
Ще отбележа също, абстрахирайки се от удобството за слабините и седалищните части, че за мен VL-2055 е много удобна и като форма – бедрата ми не закачат никъде, дългият нос позволява движение напред-назад, ширината не е голяма, така че не пречи на изнасянето назад. За много ХС ездачи обаче носът може би ще се окаже по-широк от желаното.
В заключение бих определил VL-2055 като седло за ендуро велосипеди и най-вече за хора, чиито карания не включват изкачвания в продължение на часове, а предимно разнообразно каране по сравнително неравни терени. НО това, че аз виждам нещата така, не пречи вие да ги видите по друг начин – все пак става дума за велосипедно седло! Във всички случаи смятам, че формата и твърдостта на VL-2055 дават големи шансове на този модел да пасне на доста широк кръг от хора, така че ако си търсите седло, което да не е твърде „състезателно“, струва си да го пробвате. При мен определено остава „на въоръжение“.
За контакти:
OneDistribution
www.onedistribution.com
