Вторият вариант за кръгов маршрут, включващ пътеката „Водолаза“ над Якоруда, е малко по-дълъг от първия, по-плавен като изкачване, но и по-див. Като цяло бих казал, че той е по-приятният за каране, особено през лятото, когато по-лекият наклон и по-дебелата сянка са за предпочитане. През преходните сезони обаче, особено през пролетта, по него има по-усойни места и вероятността да се натъкнете на кални и труднопроходими участъци е по-голяма. Освен това, макар че наклонът при изкачването като цяло е по-малък, не липсват вадещи душата баири, особено в по-високата част, а и като цяло при него се изкачваме по-нагоре в планината, така че може да се спори дали е по-лесен като физическо натоварване.
Що се отнася до пътеката със странно име „Водолаза“, която е основна цел и елемент в този маршрут, припомням набързо, че тя е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Името ѝ идва от няколкото характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно. Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии, при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти, но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклона на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава трудно ще намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: „Пазара“ (централния паркинг) на гр. Якоруда в близост до центъра; https://maps.app.goo.gl/zSQYUHAycfPZDqaz8
Дължина: 13.3 км
Изкачване: 440 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 1-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5 л; по маршрута няма чешми, освен в началото.
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 2.7 км
– черни пътища – 8.8 км
– пътеки – 1.8 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От „Пазара“/централния паркинг на Якоруда (т.01) минаваме по моста над р. Места, пресичаме с повишено внимание главния път (т.02) и продължаваме още 50 м по ул. „Даме Груев“ до Т-образно кръстовище (т.03) – там поемаме наляво и караме само по улицата покрай жп линията на теснолинейката до т.05 (1.2 км), където пресичаме релсите и продължаваме надясно по тясно асфалтово пътче, навлизайки в долината на р. Якорудчица. В началото има две отбивки вдясно, които пропускаме (т.06 и т.07), после преминаваме покрай една черква и един хотел (т.08), пропускаме една отбивка вляво (т.09) и навлизаме в планината, като караме само покрай реката с плавен и приятен наклон нагоре.
В т.10 (3.9 км) пропускаме черен път вляво през реката и продължаваме направо покрай нея. В т.11 (5.5 км) пътят отново се разделя, но този път пресичаме реката наляво и продължаваме изкачването в обратна посока, като и наклонът става малко по-голям.
В т.12 (6.7 км) има много важен разклон. По-ясният и хубав път е десният, но вие трябва да продължите по левия, който е леко обрасъл и занемарен. Малко по-нататък има и 1-2 паднали дървета. Възможно е, ако пътят не бъде разчистен, в бъдеще да стане трудно проходим. По този „проблемен“ път трябва да изминете само 200 м, докато се включите в т.13 в друг, по-ясен и по-често ползван черен път, който след това завива наляво и след завоя пропускаме друг черен път (т.14), отбиващ се вдясно. Оттук нататък наклонът е доста стръмен и може да се наложи да побутате. В т.15 (7.7 км) завиваме остро наляво, пропускайки друг черен път направо. След малко в т.16 (8.1 км) ще излезете на едни хубави поляни, където надясно тръгват 2-3 черни пътя. Първите два са в доста лошо състояние и са по-стръмни, така че карайте по най-левия, който подсича склона малко по-плавно, макар че и той е стръмен. След стотина метра в т.17 завиваме в обратна посока и малко след това наклонът става по-лек и излизаме на поредните тучни ливади (т.18), върху които са кацнали и 2-3 симпатични колиби. Тук завиваме вляво и, подсичайки склона, се изкачваме още малко до т.19 (9.1 км), където се включваме в друг черен път, идващ отдясно.
Тук е мястото да си сложите защитната екипировка, защото започва спускането. Първоначално то е по черния път – като цяло няма разклонения и се спускаме все направо до т.20 (10.3 км), където е друг много важен разклон. Тук трябва да тръгнете наляво по затревен черен път, който след малко започва да се спуска. Карайте много бавно и внимателно, за да не изпуснете началото на пътеката след стотина метра в т.21. Точно след ляв завой на пътя пътеката е надясно, като в началото е трудно забележима – изглежда като изоставена и затревена горска просека. С навлизането между дърветата обаче линиите стават доста по-ясни. На много места имате избор между повече от една линия. В т.22 пътеката завива надясно и след един стръмен участък се кара по тънък ръб над един черен път, който е вдясно под нас. В т.23 (11.2 км) излизаме на въпросния път и го пресичаме. От другата му страна трябва да внимавате, защото има поне две пътеки (разделят се в т.24). Едната тръгва по-остро вдясно и изглежда като улей – не е вярната! „Водолаза“ продължава по-скоро направо, почти в посоката на черния път, който пък свива вляво. Веднага след пътя прегазваме едно дере и от другата му страна пътеката продължава вдясно, като тук става доста права и скоростна, без да е с голям наклон. В края обаче се пригответе отново за стръмни и технични участъци.
В крайна сметка пътеката завършва при линията на теснолинейката в покрайнините на Якоруда – т.25 (12.1 км). Оттук тръгнете покрай жп линията в посока към града и след стотина метра ще достигнете прелеза в т.05 и оттам по познатите вече улици се върнете до началната точка.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.