„Водолаза“ е доста странно име за пътека, особено когато е на място, заобиколено само от високи планини – Рила, Пирин и Родопите. Затова ще започна с неговото обяснение. То включва и факта, че пътеката е създадена от велоклуб „Крива спица“ и беше част от маршрута на Перпендикулярна вселена 18 през лятото на 2024 г. Като казвам „създадена“, имам предвид буквално, защото оригиналната пътека по този склон представлява (и в момента) един прав занемарен дърварски улей, пълен с клони, листа и какво ли не и напълно неподходящ за каране. Ако не бе трудът, положен от „Крива спица“, щях просто да попадна там, да отчета, че няма пътека която да става за каране, и толкоз. Точно така се случи с една друга „пътека“ по същия склон, която присъстваше на картата, но не и на терен. „Водолаза“ обаче си е там, вече е карана от над 100 човека в рамките на един ден и за повечето от тях бе една от най-добрите пътеки изобщо в рамките на тазгодишната Перпендикулярна вселена. Та за името говорехме… то е измислено от основните създатели на пътеката и отразява няколко характерни „гмуркания“ по нея, при които стръмното става още по-стръмно, а денивелацията се губи рязко като при скок във вода.
Както вече се досещате, щом говорим за стръмно, пътеката не е от лесните. Всъщност по нея има множество възможни линии – гората е рядка и при направата ѝ теренът е използван максимално ефективно, като при много от трудните секции са добавени и по-лесни варианти. Но все пак трудността си е висока. Като се има предвид наклонът на самия склон, „Водолаза“ е една учудващо разнообразна пътека, в която има и завои от различен тип, и стъпаловидни секции с прагове, и естествени скокчета, и още много други неща. Иначе казано, не е някакъв „бесен шус“ право надолу, а е доста по-разчупена. Почвата също е идеална – песъчлива, с доста иглички от дърветата, тя изсъхва бързо след дъжд, а в разгара на лятото беше прашна и суха, но все пак „държеше“ учудващо много.
А сега да кажа нещо и за изкачването… Има различни варианти, по които можете да достигнете до началото на „Водолаза“. Представеният тук е най-краткия и най-стръмен. Ама наистина стръмен! Толкова, че дори хора с е-байкове ще срещнат на места предизвикателство – не толкова заради недостиг на мощност от мотора, колкото заради необходимостта и от добра техника на каране при такъв наклон. На почти всеки с „био“ байк ще му се наложи да бута на някои места, освен ако не е много силен и много амбициран.
Честно казано, първоначално мислех изобщо да не публикувам точно този най-кратък и стръмен вариант. После обаче се оказа, че и другите не са „идеални“, така че в крайна сметка всеки си има плюсове и минуси, а читателите ще могат да си изберат най-добрия за тях. Както стана ясно, тук минусът е стръмното изкачване. Плюсовете обаче са, че това е най-бързият и директен начин да стигнете до пътеката, при това пътят се ползва редовно и въпреки бруталния наклон като цяло е в добро състояние. Освен това след дъжд и изобщо в преходните сезони, тук може да очаквате най-бързо изсъхване и най-малко кал. Така че това са достатъчно причини все пак да публикувам маршрута и дори да започна именно с него.
Заради споменатите характеристики на почвата, южното изложение и не толкова голямата надморска височина, маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно. През лятото е добре да атакувате баира сутрин по хлад, след което може да навестите и градския минерален басейн – не случайно началната точка е поставена именно при него. В съседство е и общинската минерална баня. Така ще може да продължите „водолазната“ тенденция и след края на карането.
(Ако предпочитате, може да започнете карането и от центъра на Якоруда, като има поне два варианта да стигнете до банята и басейна – единият е по главното шосе и след края на града се отбивате вдясно; другият вариант е по главната улица „Цар Борис 3“ в югозападна посока и след напускане на града, при включването в главния път, търсете от другата му страна мост над р. Места, по който ще излезете при банята.)
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: паркинга при общинския минерален басейн на Якоруда и спирката на теснолинейката; https://maps.app.goo.gl/y1AVARXgxpFcotUk6
Дължина: 6.3 км
Изкачване: 350 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.0 л; по маршрута няма чешми, освен в началната точка.
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 1.2 км
– черни пътища – 3.3 км
– пътеки – 1.8 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От паркинга при басейна (т.01) продължаваме още 300 м по асфалтовия път между басейна и жп линията на теснолинейката до един прелез (т.02), където асфалтът завива остро надясно, а ние продължаваме по черен път наляво към планината, минавайки покрай разни стопански дворове. В т.03 пропускаме черен път вляво и нагоре сме само по основния път, който навлиза в долината на един поток. В началото пътят не е твърде стръмен, но в един момент наклонът се увеличава значително и може да се наложи да бутате на няколко места. В т.04 (2.8 км) достигаме разклон, на който сме по левия път с още малко изкачване.
В т.05 (3.4 км) излизаме на поляни, където пътят се заравнява и се разделя на две. По-главният продължава да се изкачва наляво. Вие обаче трябва да продължите по десния, като тук започва спускането и е добре да си сложите каквато защитна екипировка носите.
Тръгнете по черния път, но карайте съвсем бавно, за да не изпуснете началото на пътеката в т.06 (3.6 км). Точно след ляв завой на пътя пътеката е надясно, като в началото е трудно забележима – изглежда като изоставена и затревена горска просека. С навлизането между дърветата обаче линиите стават доста по-ясни. На много места имате избор между повече от една линия. В т.07 пътеката завива надясно и след един стръмен участък се кара по тънък ръб над един черен път, който е вдясно под нас. В т.08 (4.4 км) излизаме на въпросния път и го пресичаме. От другата му страна трябва да внимавате, защото има поне две пътеки (разделят се в т.09). Едната тръгва по-остро вдясно и изглежда като улей – не е вярната! „Водолаза“ продължава по-скоро направо, почти в посоката на черния път, който пък свива вляво. Веднага след пътя прегазваме едно дере и от другата му страна пътеката продължава вдясно, като тук става доста права и скоростна, без да е с голям наклон. В края обаче се пригответе отново за стръмни и технични участъци.
В крайна сметка пътеката завършва при линията на теснолинейката в покрайнините на Якоруда – т.10 (5.3 км). Оттук тръгнете покрай жп линията в западна посока (обратно на града) и след 30-40 м пресечете внимателно релсите и се прехвърлете на асфалтовия път (т.11). Карайте в посока Банско около 700 м до т.12, където е отбивката към басейна и банята, откъдето тръгнахте.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
