Ако сте проследили другите маршрути, които публикувах от района около Якоруда и Трещеник, лесно ще се досетите, че това каране може да се разглежда като комбинация от няколко вече познати пътеки и пътища, но свързани в една доста по-дълга обиколка. Започвайки от града, се изкачваме продължително по асфалтовия път до курортната местност Трещеник и оттам още малко нагоре до местността Нехтеница, намираща се на около 2000 м н.в. Оттам се кара по черен път в западна посока, който редува леки изкачвания и спускания, но общо взето следва една и съща надморска височина, защото обслужва поредица от хидросъоръжения. Под Сухото езеро пътят преминава в горска пътека, която първоначално не е много трудна, но после става доста стръмна и технична, спускайки се в посока хижа „Семково“. Важно е да уточня, че пътеката попада в рамките на Национален парк „Рила“ и, доколкото успях да разбера, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на нормите за управление на тази защитена територия, преминаването по нея е възможно за групи до 5 човека след предварително съгласуване с Дирекцията на Националния парк. От хижата се продължава първо в източна посока към Трещеник, но в района на вр. Торица се отклоняваме в южна посока и се спускаме по черни пътища до пътеката със странно име „Водолаза“, която е един изключителен завършек на карането. Важно е да имате предвид, че GPS данните за спускането са записани по време на „Перпендикулярна вселена 18“, като тогава организаторите бяха маркирали някои кратки странични пътеки около черните пътища, но е възможно още до следващата година те да са напълно изчезнали. Затова в частта между вр. Торица и пътека „Водолаза“ най-сигурно е да карате по черните пътища, без да се опитвате да улучите тези успоредни пътеки.
Подходящият период за каране по този маршрут е от месец юни до края на септември. Едната причина е голямата надморска височина – преди месец май във високите части на маршрута може все още да има снежна покривка. Освен това, ако не го минавате в състезателно темпо, ще ви трябва хубав, дълъг ден, каквито преобладават в летните месеци.
Техническите данни за маршрута са достатъчно красноречиви – нужно е да имате и сила в краката, и добри умения за спускане, тъй като и в двете направления трудността е висока. Освен двете технични пътеки, за които споменах, черните пътища между тях също са доста коварни и включват стръмни и изровени участъци, които изискват бързи и адекватни реакции. „Дивотията“ също не е за подценяване, възможности за изгубване и объркване не липсват, така че е важно да имате GPS навигация. Изобщо, карането си е сериозно, но пък е едно от най-добрите в района. Може да го направите и значително по-леко, ако се качите с автомобил до Трещеник и започнете оттам, като впоследствие с друга кола или с такси се върнете, за да си приберете МПС-то.
Началото на маршрута е от „пазара“ на Якоруда – това е един паркинг, намиращ се между главния път покрай града и центъра. В събота той се превръща в пъстър пазар, където местните хора купуват и продават всевъзможни стоки. Излишно е да казвам, че тогава няма да намерите място за паркиране точно там. В останалите дни обаче мястото си е точно паркинг и обикновено има само 1-2 сергии с плодове и зеленчуци.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: „Пазара“ (централния паркинг) на гр. Якоруда в близост до центъра; https://maps.app.goo.gl/zSQYUHAycfPZDqaz8
Дължина: 47.5 км
Изкачване: 1360 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)
Физическо натоварване: високо (КФН=8)
Продължителност: 5-10 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5 л; по маршрута има доста чешми, но от хижа „Семково“ към Якоруда по-скоро няма, така че при хижата заредете достатъчно вода.
Храна: за цял ден; в хижа „Семково“ има храна, но не разчитайте само на нея; в хижа „Трещеник“ не винаги има – там е добре да попитате предварително.
Терен:
– асфалт – 18.2 км
– черни пътища – 24.4 км
– пътеки – 4.9 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От „Пазара“/централния паркинг на Якоруда (т.01) минаваме по моста над р. Места, излизайки на главния път (т.02) и продължаваме по него надясно. След 800 м (т.03) ще видите табела наляво към курортната местност Трещеник – минава се през жп прелез с бариера и се продължава надясно между разни стопански сгради. След цеховете, в т.04 пътят завива наляво и започва да навлиза в планината, следвайки долината на р.Честна. В началото наклонът е умерен и приятен, но след 2.5 км пътят прави остър завой надясно и започва да набира височина по стръмния склон с остри серпентини и доста по-голям наклон. Следва дълга предимно права отсечка, където гледките към високите части на Рила ще ви връхлетят фронтално, после пътят върви ту през гори, ту покрай махали с тучни ливади и пасища, редувайки стръмни и не чак толкова стръмни участъци. В т.05 (11.5 км) пътят прави остър десен завой и продължава с последно стръмно изкачване до т.06 (13.1 км), където вдясно има равен черен път, по който ще излезете директно на поляните около хижа „Трещеник“ и през тях до паркинга под нея (т.07, 13.4 км).
От паркинга продължаваме със стръмно изкачване по асфалтовия път през курорта до т.08 (13.8 км), където завиваме остро надясно и продължаваме изкачването по приятен асфалтов път през иглолистна гора към м. Нехтеница. В т.09 (15.7 км) наляво се отклонява черен път с червена туристическа маркировка към хижа „Семково“ – това е стандартният туристически маршрут към нея. Ние обаче ще я достигнем по друг начин, затова продължаваме нагоре по асфалта и в т.10 (17.5 км) достигаме местността Нехтеница, където има табло за Национален парк „Рила“, навес, чудесна чешма с ледена вода, паркинг и асфалтът свършва.
Тук трябва да завием остро наляво по широк черен път с валирана трошено-каменна настилка. Той обслужва множество водохващания и други хидросъоръжения в югозападна посока и се движи около кота 2000 м с кратки изкачвания и спускания, като по-скоро преобладават спусканията. Още в началото, след първото кратко изкачване, в т.11 (18.4 км) има разклон, на който си струва да хванете десния път, след още 150 м (т.12) пак надясно и след малко ще се озовете на брега на прекрасно езерце в м. Мочура, като тук има изграден и кът за отдих с маса и пейки (т.13). След това леко, но заслужаващо си отклонение, се връщаме назад до основния черен път (т.11) и продължаваме по него в посока югозапад. Около 8.5 км след м.Нехтеница черният път става по-занемарен. Тук някъде има и „скрита“ пътека надясно и нагоре към Сухото езеро, но с велосипеди не си струва бъхтенето до него – ако държите да го посетите, бихте могли евентуално да ги скриете някъде в гората и да се качите пеша.
Маршрутът следва пътя до неговия край, който е около т.14 (26.4 км) – там вече може да се каже, че пътят преминава в пътека – отначало по-широка, после става типично горска и се стеснява, като продължава да подсича склона и да държи една и съща височина. В т.15 (27.5 км) на една поляна отдясно идва маркирана туристическа пътека (зелен и жълт цвят) от Сухото езеро към хижа „Семково“. Тук вече започва спускането. Отначало пътеката не е много стръмна и технична, макар че в никакъв случай не е и лесна. В т.16 завива надясно и малко след това наклонът се увеличава, а препятствията започват да стават по-сложни. В един момент пътеката се превръща в стръмен улей, като на места нямате друг избор, освен да карате в него, а на други може да се хване по-лека линия встрани, макар че и това изисква прецизност и добри умения.
В т.17 (30.0 км) пътеката излиза на черен път, по който надясно с кратко изкачване излизаме към хижа „Семково“ (т.19). Преди това вдясно има хубава чешма – напълнете си от нея, защото това е последната чешма по маршрута. Хижата е изградена на много красиво място, има си езеро, предлага храна. Тук почивката е задължителна.
След нея поемаме в обратна посока по пътя, по който дойдохме – наклонът вече е надолу. Тук-там има и някое изкачване, но в следващите 3-4 км караме предимно надолу по основния черен път с червена туристическа маркировка, където успеете да я видите. На доста места вляво и вдясно има дърварски просеки и черни пътища, които трябва да пропускате. В т.20 (31.7 км) пътят се раздвоява – десният е по-добър и ясен. След това в т.21 пропускаме един черен път вляво и веднага след това в т.22 (32.3 км) завиваме по черен път остро вляво, изоставяйки по-главния, който продължава направо. След още 700 м в т.23 достигаме кръстопът и продължаваме направо, като пътят преминава за кратко в горска пътека и се спуска стръмно към близкото дере.
От другата страна на потока (т.24) започва изкачване – първоначално е по много стръмен, занемарен и изровен черен път, но това е за кратко – само 100-200 м. После наклонът става по-нормален, теренът също се подобрява, макар че като цяло тук няма много „трафик“ и пътят е по-скоро занемарен, но все пак ясен. В т.25 (34.4 км) пропускаме черен път вдясно и продължаваме изкачването наляво. След още 2 км в т.26 пропускаме черен път вляво. Тук наклонът вече е малък, даже може да се каже, че пътят е по-скоро равен с леки изкачвания и спускания. В т.27 (37.4 км) туристическата маркировка продължава по пътека направо, а ние завиваме вдясно по черния път.
След малко излизаме на една поляна (т.28) в подножието на вр. Торица, където се срещат няколко черни пътя. Продължаваме по този направо, но след стотина метра (т.29, 38.0 км) има важен разклон – тук трябва да продължите надясно (юг) покрай вр. Торица. В началото пътят върви с редуващи се изкачвания и спускания, после наклонът ще се обърне предимно надолу. Следвайте основния път, пропускайте разни отклонения – например в т.30 пропускаме черен път вляво; в т.31 (38.9 км) пропускаме отбивки и вляво, и вдясно; в т.32 пропускаме черен път вдясно. В т.33 (41.2 км) сме по основния път надясно, след малко в т.34 сме наляво, а в т.35 (42.2 км) достигаме друг важен разклон, където сме наляво. Надолу караме по основния път, като в т.36 (43.4 км) пропускаме черен път вляво, а след това карайте внимателно и по-бавно, за да успеете да видите началото на пътеката в т.37 (44.4 км). На това място пътеката се отделя вляво през стара горска просека, а черният път продължава леко вдясно.
След малко пътеката пресича друг черен път (т.38) и продължава на юг, като в началото изглежда като изоставена и затревена горска просека. С навлизането между дърветата обаче линиите стават доста по-ясни. На много места имате избор между повече от една линия. В т.39 пътеката завива надясно и след един стръмен участък се кара по тънък ръб над един черен път, който е вдясно под нас. В т.40 (45.4 км) излизаме на въпросния път и го пресичаме. От другата му страна трябва да внимавате, защото има поне две пътеки (разделят се в т.41). Едната тръгва по-остро вдясно и изглежда като улей – не е вярната! „Водолаза“ продължава по-скоро направо, почти в посоката на черния път, който пък свива вляво. Веднага след пътя прегазваме едно дере и от другата му страна пътеката продължава вдясно, като тук става доста права и скоростна, без да е с голям наклон. В края обаче се пригответе отново за стръмни и технични участъци.
В крайна сметка пътеката завършва при линията на теснолинейката в покрайнините на Якоруда – т.42 (46.3 км). Оттук тръгнете покрай жп линията в посока към града и след стотина метра ще достигнете прелез в т.43 – пресечете линията надясно и продължете по улицата покрай нея, навлизайки между първите къщи. В т.44 сте надясно по ул. „Даме Груев“ и след пресичането на главния път и моста над р. Места завършвате отново при „Пазара“.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
