Зимна МТБ приказка в Копривщица с IztreshTeam

Текст: Любомир Ботушаров
Снимки: Любомир Ботушаров и Ясен Желязков

Копривщица е място, където до момента съм карал само няколко пъти, но винаги съм оставал възхитен и много доволен. Възрожденският град е сгушен надълбоко и нависоко между гънките на Средна гора, а в близост се издига внушителната снага на Балкана, така че откъм гледки и красоти мястото е един път! Достатъчно е човек да се изкачи по някой от ридовете над града и да излезе на облите била, за да зарее поглед в 360-градусовата панорама. Самият град със старинни къщи и калдъръмени улици, погледнат отгоре изглежда още по-уютен. Такива в общи линии бяха спомените ми от предишни МТБ разходки над Копривщица – приятни, понякога дори дълги ХС преходи, в които водещи са били съзерцанието на пейзажи и приятното „търкаляне“ нагоре и надолу по черни пътища, а тук-там дори и по някоя пътека. Бих обобщил всичко това с израза „средногорско очарование“.

В последните години обаче към тази спокойна и идилична картина започнаха да се появяват нови щрихи, загатващи за навлизането на едно течение от МТБ модернизма, родеещо се с ендурото. Художникът, който добавя тези нови краски и линии, е Ясен Желязков от IztreshTeam. Макар че през по-голямата част от живота си той е бил столичанин, преди няколко години решава да се пресели в Копривщица, за да се наслаждава пълноценно на планинския въздух, чистата храна и благотворното въздействие на слънчевите лъчи. И понеже е от хората, за които с пълна сила важи приказката „Залудо работи, залудо не стой!“, Яската бавно, но с постоянство (и с ценна помощ от приятели) прекроява склоновете над града – открива стари и забравени от всекиго пътеки, прокарва нови отсечки, оформя виражи, строи мостчета през деретата. В резултат на това над Копривщица вече има няколко пътеки, които са възродени и направени специално за планинско колоездене, а има и още няколко „в проект“, които чакат реда си. Още тук ще кажа, че за новости и информация относно трасетата и развитието им можете да следите Facebook страницата на MTB Trail Park Koprivshtitsa.

Поканата от Ясен да му гостувам, за да ме разведе из тези средногорски потайности, бе с давност поне една година, но понякога за най-хубавите и желани карания човек най-трудно намира време. И след като трите най-подходящи сезона отминаха, без да успея да отскоча до Копривщица, дойде зимата и февруари ни изненада с пролетни температури в първите дни, които стопиха снега на височина докъм 1300 м. Преди да дойде следващата студена вълна, стоварих малко багаж на прага на „Къща без име“ и с Яската подготвихме набързо велосипедите.

В първия ден компания ни правеше и Добромир Добрев от Bike Ventures. Той също бе дошъл по покана на Ясен, за да консултира местната управа за изграждането на пъмптрак в една от градските градинки – сега това съоръжение вече е факт и със сигурност ще допринесе още повече за превръщането на града в предпочитана МТБ дестинация. Все още не съм го пробвал, но нямам търпение…

Както и да е, през февруари 2021 нашата работа бе по гората. Докато се съберем, наближи обедно време, позатопли се и затова се отправихме директно към една от най-важните цели – пътеката „Корона“. Името никак не е случайно – Ясен изгради по-голямата част от това велотрасе през пролетта на 2020 г., когато придвижването из страната бе забранено и повечето хора разполагаха с ограничен периметър за действие, но пък с неочаквано много свободно време. Хронологично това е втората велопътека, която той направи, но в нашето каране тя бе първа поред.

Пътеката започва под билото (в подножието на вр. Свети Илия), източно от града. Изкачването до началото ѝ е кратко, но на места бая стръмно. Следвахме основно черен път, но на някои места Ясен е направил и подсичащи или заобикалящи пътеки, за да осигури по-приятно и разнообразно усещане за колоездачите. Като цяло може да се каже, че повечето изкачвания над града са „острички“, и ако човек иска да направи в един ден няколко спускания, трябва да си приготви чифт силни крака, а на места да е готов и за малко бутане, особено когато се понатрупа умора. Мислейки как би могъл да облекчи гостите си, тази пролет Ясен си направи и специално ремарке за ATV и го кръсти „МТБ карета“. Чрез него той може да осигури извозване на 3-4 човека по черен път до началото на пътеките, спестявайки им около 300 м изкачване. Разбира се, от това би имало смисъл, когато човек иска да направи максимум спускания в рамките на един ден. Ние нямахме подобни амбиции, така че с удоволствие се поизпотихме нагоре, загрявайки хубаво, преди да достигнем „Корона“-та.

Началото на пътеката е доста скрито, човек трябва да знае къде е или да следи изкъсо GPS-а. Причината за това е, че в средната си част пътеката все още не е завършена и поради тази причина досега Ясен не я е популяризирал широко и не ѝ е направил „параден вход“. Секциите, които са завършени обаче, мога да опиша само с възклицанието „Уаау!“.

“Корона“-та е много разнообразна пътека, направена е за карачи с повече опит, макар че в никакъв случай не бих я нарекъл трудна. По-скоро е от този тип пътеки, които позволяват каране на скорост, но поддържането на тази скорост и на ритъма изисква (и подканва) човек да си играе с терена, да натиска байка в завоите, да изпомпва бабуните и всичко това се случва в една приказна борова гора, която дори през зимата бе зелена и свежа. Има и някои по-стръмни места, но като цяло трасето е изградено в много приятен стил – с умерен наклон, игриви завои и други готини елементи за технично каране, но без да е стресиращо или напрягащо.

Цялото кръгче, включващо „Корона“-та, е около 8 км, и макар че разтеглихме времето максимално със снимане и размотаване, остана достатъчно от късия зимен ден, за да покараме още нещо. Този път Ясен реши да ни покаже една съвсем кратка подсичаща пътека над града, още в процес на изграждане, която също си има интересно име – „Тъщата“. Ако се чудите как се е стигнало до него, ето я историята съвсем накратко – докато Яската и ударна група приятели работели по пътеката, при един по-остър ляв завой със стръмно дере отвъд него един от тях се сурнал леко надолу и едвам го извадили от дола. По този повод един от по-духовитите членове на групата се пошегувал, че това място е идеално човек да доведе тъщата с леко отхлабени спирачки. И ето ти го името! Въпреки тази история, пътеката е сравнително лесна, но в никакъв случай безинтересна, още повече че наклонът се мени доста често и това прави карането по-интензивно, макар и кратко. Чрез тази пътека човек може да направи едно бързо кръгче над града – било за загрявка, било за допълване на деня (както в нашия случай), или пък да я използва в рамките на по-дълъг маршрут.

В края на деня дори навестихме едно съвсем кратко трасе със скокове, направено от местните младежи – наличието на такова пък бе съвсем неочаквано за мен…

Вечерта не бе по-малко приятна от деня. Първата част от нея прекарахме в стил „от карането най обичам яденето“ (знаменита мисъл на Пасков, за която се сещам буквално при всеки хубав ден на колелото!), а след яденето най обичам спането в къща на чист въздух.

Сутринта бях готов да вдигна въстание срещу един от малкото врагове на колоезденето – мързела. Той обаче не се виждаше никъде, затова закусихме обилно и отново яхнахме велосипедите, в доста по-ранен час при това. То и повече каране ни чакаше…

Първо се отправихме към „Петровската пътека“, която започва близо до „Корона“-та. Този път обаче заобиколихме малко по-издалеч, за да направим изкачването по-плавно. Стигнахме и малко по-нависоко, съвсем под вр. Свети Илия, като оттам се спуснахме по едни голи поляни с превъзходна гледка към Стара планина. Изобщо, карането с човек като Ясен, който познава района като петте си пръста, бе много интересно за мен с това, че не се придържахме задължително към най-ясните и логични пътища, а често правехме леки забежки, за да хванем някоя кратка пътечка, хубава гледка или интересно спускане.

„Петровската пътека“ е първото целенасочено изградено МТБ трасе над Копривщица. При създаването му Ясен няколко пъти организираше доброволчески групи и така успя сравнително бързо да стигне до завършен резултат, и то какъв! Пътеката, мога да кажа, е сравнително лесна, вероятно дори и хора с по-малък опит ще могат да карат голяма част от нея. Но в същото време е и много красива, доста игрива и при по-бързо каране не липсват предизвикателства. Кръстена е едновременно и на един добре известен в ендуро средите приятел (Петър Савов), който бе от главните помагачи при създаването ѝ, и на реката, покрай чиито дол трасето слиза от билото към Копривщица. Едно спускане по нея определено не беше достатъчно! И на тази пътека началото все още е малко „скрито“, но с помощта на GPS би трябвало да го откриете без проблеми.

Ясен обаче бе приготвил още нещо от копривщенското меню. Поредното стръмно изкачване ни отведе отново на същото било, само че северно от града, в подножието на вр. Киселкова могила. Оттам започнахме спускане по един по-занемарен черен път, разменяйки любезности с едно стадо дивопасящи коне, които също като нас се наслаждаваха на белосаното старопланинско било. Скоро след началото на спускането Ясен свърна вляво по едва забележими остатъци от път, а след това по една още по-трудно забележима пътека, ползвана от местните овчари. Тя подсича целия склон над река Тополница и, редувайки кратки изкачвания и спускания, ни върна точно преди началото на града. Преди да излезем на асфалтовия път, трябваше да преминем по едно тясно мостче над реката, което за мен се оказа най-екстремното изпитание в тези два дни.

Имаше и изненади обаче, не от най-приятните – на няколко места снегът бе повалил дървета върху пътеката, така че карането ни придоби по-скоро характер на инвентаризация на щетите. Освен това в района се извършваше и дърводобив, като един от черните пътища бе „погълнал“ част от пътеката, но за щастие само малка част. Затова засега няма да публикувам GPS следа за тази пътека, преди да е сигурно, че става за каране.

Затова пък в МТБ Справочника съм добавил като отсечки другите три основни пътеки:
„Корона“
„Петровската пътека“
„Тъщата“
Заедно с тях ще намерите и два варианта за качване до началото на „Корона“-та и „Петровската“ – единият е по-пряк и стръмен, другият е по-обиколен и за мен лично по-приятен, още повече, че до него може да достигнете и по „Тъщата“, т.е. става доста приятна и разнообразна обиколка.

Още снимки от тази двудневна зимна приказка можете да разгледате в този албум: https://mtb-bg.com/gallery/koprivshtitsa-february-2021.

Вероятно е излишно да казвам, че перфектните условия за каране в Копривщица започват сега и продължават чак до късна есен. Ако ви трябва водач или някакъв друг тип логистична подкрепа (не забравяйте за „МТБ каретата“), или пък искате по някакъв начин да подпомогнете развитието на мрежата от пътеки там, търсете Ясен Желязков – най-лесно е чрез Facebook страницата на MTB Trail Park Koprivshtitsa.  Аз лично нямам търпение да покарам отново там, защото твърде добре се „нагрухах“ с хубави пътеки и емоции!