Трещеник – Семково (под Сухото езеро)

Текст: Любомир Ботушаров
Снимки: Любомир Ботушаров и Борислав Камилов

Между курортите Трещеник и Семково със сигурност могат да се измислят и други маршрути за планинско колоездене, но този категорично е най-добрият във всяко отношение – предлага страхотни гледки, вълнуващо и предизвикателно спускане, поносими изкачвания и достатъчно сянка във втората част от карането, когато се очаква да е станало по-топло. Впрочем като се има предвид, че маршрутът е разположен изцяло над 1600 м н.в., по него винаги може да разчитате на прохлада и по-ниски температури, което го прави особено подходящ за каране през лятото. Затова пък през пролетта ще трябва да изчакате снегът да се разтопи поне до ниво 2000 м, т.е. най-добре е да го карате чак от юни нататък.

Като физическо натоварване карането не е особено трудно, поне за хора със средна или добра физическа подготовка. Натрупването на положителна денивелация е разделено в 2-3 изкачвания – едното е в началото на маршрута, другото е след средата, а третото е в края. Техническата трудност обаче е висока, защото пътеката, която започва под Сухото езеро и се спуска към Семково, определено изисква добри умения. Все пак може да се каже, че най-трудна е последната част от нея – става дума за няколкостотин метра, в които пътеката е стръмен улей с доста камъни в него; има и странична линия, по-лека като терен, но не винаги е лесно човек да задържи нея.

Важно е да уточня, че пътеката попада в рамките на Национален парк „Рила“ и, доколкото успях да разбера, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на нормите за управление на тази защитена територия, преминаването по нея е възможно за групи до 5 човека след предварително съгласуване с Дирекцията на Националния парк.

Маршрутът започва от центъра на курорта Трещеник, където между двете хижи („старата“, която е по-скоро хотел, но през 2024 г. не работеше, и „новата“, която беше отворена) има паркинг. В първите 3-4 км се изкачваме по хубав асфалтов път до м. Нехтеница, където от една чешма с мощна струя се излива леденостудена рилска вода – може би най-вкусната, която може да намерите. Целият район (чак до яз. Белмекен) е част от голям водосборен басейн и ще го разберете щом поемете по черния път в посока Сухото езеро – той е „равен“ (т.е. следва почти една и съща надморска височина с леки изкачвания и спускания) и на много места по него има бентове и други хидросъоръжения, заради които всъщност и изграден и е поддържан в добро състояние. Малко след Нехтеница има и една отбивка до м. Мочура край Баненска река – ще достигнете до красиво езерце с кът за почивка на брега, където да отдъхнете, съзерцавайки извисяващите се над вас върхове – Сухата вапа, Налбант и др. За пътеката вече говорих достатъчно, а хижа „Семково“, която е следващата важна точка по маршрута, също е на много приятно и красиво място (има дори езеро и патици в него!), така че желанието за почивка идва от само себе си. Връщането към Трещеник е почти изцяло по черни пътища, като в първите няколко километра предимно се спускаме, след това се изкачваме (на места стръмно), после караме малко „родопско равно“, макар че сме в Рила, и за финал се изкачваме още 1-2 км по асфалт.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: курортен комплекс Трещеник над Якоруда; https://maps.app.goo.gl/q3effhmAaMgUAi3P6
Дължина: 32.4 км
Изкачване: 680 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1 л; по маршрута има вода на ключови места като м. Нехтеница, преди х. „Семково“, а също преди и по време на последното изкачване.
Храна: за половин ден; в х. „Семково“ се предлага храна, но не разчитайте само на нея, вземете и нещо в раницата.
Терен:
– асфалт – 5.7 км
– черни пътища – 23.9 км
– пътеки – 2.8 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От паркинга в курорта Трещеник (т.01) започваме със стръмно изкачване по асфалтовия път нагоре до т.02 (0.4 км), където завиваме остро надясно и продължаваме изкачването по приятен асфалтов път през иглолистна гора към м. Нехтеница. В т.03 (2.3 км) наляво се отклонява черен път с червена туристическа маркировка към хижа „Семково“ – това е стандартният туристически маршрут към нея. Ние обаче ще я достигнем по друг начин, затова продължаваме нагоре по асфалта и в т.04 (4.1 км) достигаме местността Нехтеница, където има табло за Национален парк „Рила“, навес, чудесна чешма с ледена вода, паркинг и асфалтът свършва.

Тук трябва да завием остро наляво по широк черен път с валирана трошено-каменна настилка. Той обслужва множество водохващания и други хидросъоръжения в югозападна посока и се движи около кота 2000 м с кратки изкачвания и спускания, като по-скоро преобладават спусканията. Още в началото, след първото кратко изкачване, в т.05 (5.0 км) има разклон, на който си струва да хванете десния път, след още 150 м (т.06) пак надясно и след малко ще се озовете на брега на прекрасно езерце в м. Мочура, като тук има изграден и кът за отдих с маса и пейки (т.07). След това леко, но заслужаващо си отклонение, се връщаме назад до основния черен път (т.05) и продължаваме по него в посока югозапад. Някъде около 12.5 км след началото на маршрута черният път става по-занемарен. Тук някъде има и „скрита“ пътека надясно и нагоре към Сухото езеро, но с велосипеди не си струва бъхтенето до него – ако държите да го посетите, бихте могли евентуално да ги скриете някъде в гората и да се качите пеша.

Маршрутът следва пътя до неговия край, който е около т.08 (13.0 км) – там вече може да се каже, че пътят преминава в пътека – отначало по-широка, после става типично горска и се стеснява, като продължава да подсича склона и да държи една и съща височина. В т.09 (14.1 км) на една поляна отдясно идва маркирана туристическа пътека (зелен и жълт цвят) от Сухото езеро към хижа „Семково“. Тук вече започва спускането. Отначало пътеката не е много стръмна и технична, макар че в никакъв случай не е и лесна. В т.10 завива надясно и малко след това наклонът се увеличава, а препятствията започват да стават по-сложни. В един момент пътеката се превръща в стръмен улей, като на места нямате друг избор, освен да карате в него, а на други може да се хване по-лека линия встрани, макар че и това изисква прецизност и добри умения.

В т.11 (15.6 км) пътеката излиза на черен път, по който надясно с кратко изкачване излизаме към хижа „Семково“ (т.13). Преди това вдясно има хубава чешма. Хижата е изградена на много красиво място, има си езеро, предлага храна. Тук почивката е задължителна.

След нея поемаме в обратна посока по пътя, по който дойдохме – наклонът вече е надолу. Тук-там има и някое изкачване, но в следващите 3-4 км караме предимно надолу по основния черен път с червена туристическа маркировка, където успеете да я видите. На доста места вляво и вдясно има дърварски просеки и черни пътища, които трябва да пропускате. В т.14 (18.3 км) пътят се раздвоява – десният е по-добър и ясен. След това в т.15 пропускаме един черен път вляво и веднага след това в т.16 (18.9 км) завиваме по черен път остро вляво, изоставяйки по-главния, който продължава направо. След още 700 м в т.17 достигаме кръстопът и продължаваме направо, като пътят преминава за кратко в горска пътека и се спуска стръмно към близкото дере.

От другата страна на потока (т.18) започва изкачване – първоначално е по много стръмен, занемарен и изровен черен път, но това е за кратко – само 100-200 м. После наклонът става по-нормален, теренът също се подобрява, макар че като цяло тук няма много „трафик“ и пътят е по-скоро занемарен, но все пак ясен. В т.19 (21.0 км) пропускаме черен път вдясно и продължаваме изкачването наляво. След още 2 км в т.20 пропускаме черен път вляво. Тук наклонът вече е малък, даже може да се каже, че пътят е по-скоро равен с леки изкачвания и спускания.

В т.21 (24.0 км) туристическата маркировка продължава по пътека направо, а ние завиваме вдясно по черния път. След малко излизаме на една поляна (т.22), където се срещат няколко черни пътя. Продължаваме по този направо – след малко той става широк и добре утъпкан камионен път, с променлив наклон (малко надолу, малко нагоре) и приятен за каране, като на места се откриват и красиви гледки нагоре към върховете и надолу към долините. Има и доста разклонения и раздвоявания на пътя, като тук са отбелязани само по-важните. В т.23 сме наляво, в т.24 също държим левия път. В т.25 (26.9 км) и 26 (27.8 км) отляво се включват други пътища, ние сме направо. Малко след това в т.27 започва изкачване, като има по-стръмен пряк път, а има и заобикалящ път със серпентини (GPS следата е по него). В крайна сметка в т.29 сме надясно по основния път и след пресичането на едно дере излизаме на обширни ливади с накацали върху тях къщи и колиби – това е махала Манови колиби.

В т.30 (29.6 км) следваме основния път наляво към поредния дол (има и чешма!), после надясно в т.31 и направо в т.32 все по основния път. Минаваме покрай стари и нови къщи и в т.33 (30.5 км) излизаме на асфалтовия път от Якоруда към Трещеник. За финал ни очаква кратко, но стръмно изкачване по асфалта, като в т.34 (32.1 км) се отклоняваме вдясно по равен черен път и той ни отвежда на поляните при хижа „Трещеник“ и до паркинга, откъдето тръгнахме.