Кокаляне – Кокалянски манастир

Не помня как точно сме открили пътеката от Кокалянския манастир към Дяволския мост в Плана планина, но в първите години на MTB-BG.com това бе една от най-популярните пътеки за каране край София и има защо да е така! Теренът е доста разнообразен, на места техничен и труден (при тогавашните велосипеди някои участъци си бяха сериозно предизвикателство), а допълнителен бонус беше фактът, че правехме много хубава комбинация с возене с автобуса до Железница, каране през махала Елата и покрай вр. Манастирище по билото на Плана и спускане към Дяволския мост (има още 2 пътеки към него, чието актуално състояние не съм проверявал), откъдето се прибирахме на самоход към града. Такова каране се получаваше хем достатъчно дълго, хем сравнително леко, защото спускането надвишаваше чувствително изкачването. Описаната схема вероятно е напълно приложима и в наши дни (не съм сигурен какъв е режимът за качване в автобусите, но може да се организира и с поддържащ транспорт от приятели, семейство или байк-превозвач), но в началото на април 2024 г., когато ми се прикара доста по въпросната пътека, реших да направим един кръгов маршрут, започвайки от кв. Кокаляне и завършвайки пак там. Получи се чудесна пролетна разходка с елементи на яко напиняне по баира, свежи цветове, страхотни панорами към Витоша и познатото интересно спускане през Кокалянския манастир, само че без частта от пътеката над манастира, защото за нея имах информация, че в момента е трудно проходима, а не искахме да окъсняваме много.

Впрочем със съвременен АМ/ендуро байк техничните участъци по пътеката далеч не ми се видяха толкова трудни, колкото едно време. Да, има ги, но със сигурност спускането е по-лесно от повечето популярни витошки пътеки – „Хотелската“, „Кривата“, пътеките над Бояна. Така че макар формално техническата трудност на маршрута да е висока, на практика по-голямата част от пътеката е със средна трудност и само на няколко места я надвишава.

Други важни неща, които трябва да знаете за маршрута, са:
– Пътеката от Кокалянския манастир до Дяволския мост не е единствената включена в маршрута. Има още една кратка пътека между Кокаляне и моста, която в тази посока е с наклон предимно надолу и е чудесна загрявка за това, което ви очаква по-късно. Изкачването покрай р. Ведена в първата си част също е по пътека. Изобщо, пътеки не липсват!
– Макар че дължината на маршрута не е голяма, изкачванията на места са доста стръмни и ако не сте с е-байк, със сигурност ще се наложи тук-там да побутате. С е-байк може да се каже, че маршрутът е 99% караем, стига да имате и добра техника на каране. Във всеки случай сумарното изкачване е достатъчно, за да ви натовари прилично, без да ви преумори.
– На две места се преминава през р. Ведена. Има изградени бродове, но през пролетта водата обикновено е достатъчно дълбока, за да си намокрите краката. Ако това ви притеснява, може да свалите обувките си и да преджапате боси (за мен лично това е доста досадно „упражнение“) или да изчакате лятото/есента.
– Като стана дума за сезони, идеалните за каране по маршрута са пролетта и есента – тогава хем е най-красиво, хем е прохладно. През лятото също става, но е желателно да тръгнете по-рано сутринта и да приключите преди жегите. През повечето време по маршрута има сянка, но на билото е открито.
– Кокалянският манастир е една от популярните туристически забележителности край София, така че в почивни дни по пътеката може да срещнете и повечко туристи – карайте с повишено внимание!

Началната точка е големият паркинг в южния край на яз. Панчарево. Наоколо има и други паркинги, ако на него случайно няма свободни места.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: Големия паркинг в южния край на яз. Панчарево; https://maps.app.goo.gl/Nuibhg9uSf5QgdFD6
Дължина: 21.5 км
Изкачване: 700 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5-2 л; по маршрута няма чешми
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 8.2 км
– черни пътища – 7.6 км
– пътеки – 5.7 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От паркинга (т.01) поемаме към моста над р. Искър и точно преди него (т.02) свиваме вдясно по пътека покрай реката. След малко достигаме един бент/водопад и пътеката се изкачва стръмно преди него вдясно, после правим остър завой по черен път вдясно (т.03) и в т.04 излизаме на Самоковското шосе в края на кв. Кокаляне. Пресечете с повишено внимание и карайте по шосето наляво (към Самоков) само 250 м до т.05, където при левия завой трябва да се отклоните вдясно по стръмна пътека с остатъци от стъпала. Тук повечето хора ще трябва да избутат. След стотина метра в т.06 излизаме на улица и започваме стръмно изкачване по нея в южна посока между къщи и вили. Следваме само основната улица направо, пропускайки пресечките и отклоненията (повечето от тях са наляво) – такива има в т.07, 08, 09 и 10. В т.11 (1.8 км) трябва да завиете остро надясно по черен път, като тук теренът се заравнява и се открива страхотна гледка към Витоша. След малко пътят завива вляво и се спуска по поляната до т.12 (2.0 км), където вляво има частен имот.

Преди да се появи имотът, точно през него наляво започваше пътека от Кокаляне към Дяволския мост, означена на картите като „Цар Ясенова пътека“. Сега пътеката започва направо през една ливада покрай имота и в т.13 се включва в старото си „трасе“. Пътеката е горска, сенчеста и много приятна – в посока към Дяволския мост наклонът е предимно надолу, но има и леки изкачвания. В т.14 отдясно се включва друга горска пътека.

В т.15 (3.4 км) излизаме при Дяволския мост над р. Ведена. Минаваме по него и в края му започва пътеката към Кокалянския манастир. Макар че после ще се спускаме по нея, сега трябва да я атакуваме нагоре – за повечето хора това ще означава бутане, тъй като и наклонът е сериозен, и настилката не е много стабилна. След 200 м (и една серпентина) в т.16 пътеката се разделя. Наляво в обратна посока е към манастира, а другата пътека е над р. Ведена с табели и синя маркировка, указващи към Железница. Продължаваме изкачването по нея, като на места може да се кара, а на други ще трябва да бутате за кратко. В т.17 (4.4 км) отново достигаме разклон и макар че синята туристическа маркировка е по дясната пътека надолу, по-добре е да продължите вляво с още малко изкачване до т.18 (4.6 км), където вече да започнем леко спускане по пътека надясно, образувала се върху основата на някогашен черен път. По тази пътека достигаме в т.19 (5.8 км) един занемарен асфалтов път, изграден с неясна за мен цел по времето на комунизма (вероятно районът е бил проучван/подготвян за изграждане на язовир, съдейки по няколко запечатани шахти наоколо, две от които са напълно срещуположни).

Продължаваме с плавно изкачване по асфалтовия път, който (ако изключим изхвърлените отпадъци покрай него) е много приятен. В т.20 (8.5 км) обаче е време да изоставим асфалта – спускаме се наляво в обратна посока към брод през реката и продължаваме по черния път след него. В т.21 пропускаме черен път вляво през реката и продължаваме направо покрай нея, като след малко достигаме втори брод. След него идва поредното (и последно) сериозно изкачване – по черен път, който ни извежда към билото на Плана планина. Преди това обаче пропускаме отбивки вдясно (т.22) и вляво (т.23).

В т.24 (12.1 км) излизаме покрай разни стари къщи и колиби на заравнената билна част на Плана, където се откриват и чудесни панорами към Витоша. Първо продължаваме по основния черен път вляво, след 50-100 м (т.25) пък сме надясно, а в т.26 (12.5 км) при Пурешовите кошари сме отново надясно.

В т.27 (13.1 км) достигаме разклон, при който приключваме с изкачването, и ако носите допълнителна защитна екипировка, тук може да я поставите. Започваме със спускане наляво по черен път, който често е с коловози, а след дъжд може да е и доста хлъзгав. След кратка горска част пътят се спуска шеметно през широки ливади с Витоша като декор отляво. В т.28 (14.4 км) има разклон – карайте по десния път. След малко той завива вдясно и влиза в гората. Като цяло е скоростен и сравнително гладък, но на няколко места се образуват дълбоки локви с коловози, така че за тях е важно да намалявате и да намирате начин да заобиколите (може и с пренасяне на места).

В т.29 (16.2 км) достигаме Кокалянския манастир. При портата му направо продължава пътеката към Дяволския мост – тук започва най-голямото забавление! Завои, камъни, бързи участъци, тесни секции с дере от едната страна, всичко има в тази пътека!

При второто за деня достигане на Дяволския мост (т.15) имате два варианта. По-лесният, но по-неприятен, е да следвате маршрута по Самоковското шосе до кв. Кокаляне. В делнични дни трафикът е поносим. Вторият вариант е да се изкачите обратно по Цар Ясеновата пътека и оттам да се спуснете към Кокаляне – със сигурност откъм трафик и безопасност това е по-добрият вариант, но пък трябва да са ви останали сили в краката (или ток в батерията). 😉