България по принцип е слънчева страна. Сравнена с много държави в Северна Европа, тя има много повече слънчеви и топли дни, но за разлика от страните в най-южната част на Стария континент, горещините през лятото са по-поносими.
През 2014 г. обаче нещо се обърка. Като започнаха едни обилни дъждове още от пролетта, не спряха чак до средата на август, често придружени и от по-ниски температури.
Затова не се изненадваме от мъгливата утрин, която ни посреща. На фона на прогнозата за времето, единственият въпрос е дали ще вали днес, или ще поизчака някой следващ ден. Зареждаме се с енергия чрез закуска от пържени филийки и поемаме по пътеката към билото.
Винаги е трудно да буташ по пътека, която изглежда толкова добра за спускане, колкото тази над хижа Вежен, но ни успокоява мисълта за другите хубави пътеки, които ни очакват по билото. Заради обгърналите планината облаци няма особен смисъл да се качваме до върха, така че хващаме подсичащата пътека, която на много места ни позволява да караме. Потапяме се в мъглата, всичко тъне в сивота и само в отделни случаи стръмните склонове около нас прозират през гъстата пелена.
Достигайки билото, първото, което правим, е да нахлузим наколенките, защото оттук нататък по-голямата част от маршрута ни е надолу.
Започваме завладяващо спускане по една от най-добрите пътеки, които съм карал. Понякога стръмна, понякога равна, предимно почвена, но с доста коловози и завои, пътеката по билото към хижа „Ехо“ е истинска високопланинска класика, а в по-хубаво време от това, което уцелихме ние, човек може да се наслади и на обширни панорами във всички посоки. Особено красиво е напред, където се редуват върховете и зъберите на старопланинското било. Чат-пат някои от тях се показват срамежливо между облаците и ни позволяват да ги снимаме. За щастие повечето от тези височини подсичаме, така че на този етап все още се наслаждаваме предимно на спускане, но малко преди хижата се налага отново да нарамим велосипедите.
Хижа „Ехо“ се намира на самото било, точно под връх Юмрука, и е една от най-популярните хижи в Централен Балкан – не само защото е разположена на едно от най-красивите места, но и заради липсата на друг достъп до нея, освен по пътеки, които са недостъпни за моторни превозни средства. И това са някои от най-хубавите пътеки в района.
Точно по една такава продължаваме и след хижата – отново по билото в посока хижа „Козя стена“, която също може да съперничи на „Ехо“ по недостъпност и красива локация, но може би е с малко по-спартански битови условия. До нея пътеката ни принуждава на няколко пъти да носим велосипедите, тъй като на места билото е много насечено и се редуват кратки, технични спускания, които ни предизвикват, с кратки и също толкова стръмни изкачвания, които изключват мисълта за каране нагоре.
Тези кратки мъки обаче биват възнаградени със следващото спускане, основното за деня. От хижа „Козя стена“, та чак до с. Чифлик, ние преодоляваме над 800 м височина, карайки предимно през сенчести широколистни гори. В началото е типична горска пътека с много приятни завои и някой камък тук-там за повече техничност. После продължаваме по широка и много бърза пътека, по която на много места дрифтенето е естественият начин за завиване, а в последните няколкостотин метра отново ни очаква технична част с повечко наклон, корени и по-остри завои.
Единственото, което може да подобри деня след такова каране, е минерален байсейн, а с. Чифлик е правилното място за това. Разбира се, не пропускаме и обилната вечеря в къщата за гости „Стомните“, където отсядаме тази вечер. Тя, както и други семейни хотели в района, представлява реставрирана стара къща на възраст поне 100-150 години, при което са запазени конструкцията и повечето външни и вътрешни архитектурни детайли и обзавеждане, но са добавени модерна баня и хотелски комфорт. От тези удобства обаче се ползваме само докато спим, защото останалите часове, макар и малко, прекарваме в тихия и уютен двор.
Снимки: Владимир Русев, Димитър Щуров, Любомир Ботушаров и Мануела Дренска
Всички снимки от втория ден можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkanche-2014-day2
