Велоекспедиция Памир 2008: Вер – Хорог

Преди да напуснем къщата на Кабул, направихме едно добро дело. Не си мислете веднага, че сме извършили някаква магария, макар че малко ни трябва. Напротив. Сглобихме колело на племенника на Кабул. За да бъда по-точен, Явор го направи. Забелязахме, че малкият разбойник обикаля  двора, яхнал една гола рамка с кормило. То всичко тръгна някак случайно,  тъй като намерихме някъде по двора предното търкало. Отнякъде младата му леля извади сандък пълен с части за ГАЗ 56 и парчетии от други колела. Лека-полека открихме липсващите елементи, първо се появи задната гума, после Явор обра луфта на вилката, опъна веригата, напомпа „шока“… Честно казано нямаше по-щастливо дете от малкия, сияеше от радост!

Оставихме ги да правят кръгчета на ливадата пред къщата, а ние продължихме по пътя си напред.

Разстоянието до финалната точка на пътуването в град Хорог беше едва 70 км, но ние ги изтъркаляхме за два дена. Беше ни обзела някаква апатия, дори изпитвахме вече лека досада. Спряхме и да снимаме. Въпреки че природата беше впечатляваща – пътят се къдреше свит под гигантските откоси на разни пет-шест хилядници, като току зървахме по някой висящ в небесата ледник или пък сребърната нишка на далечен водопад. Уви, всичко оставихме на спомена.

Слизайки надолу, вятърът също не изчезна, оставаше си постоянна константа. Преминавахме през десетки села, имената на които изобщо не запомнихме. С увеличаването на  човешкото присъствие се появиха и познати „местни“ навици – на едно-две места пак ни замеряха с камъни, в един кишлак пък станахме свидетели отново на кютек. А като капак, същият ден, минути преди да преминем, беше станала жестока автокатастрофа. От колата не беше останало почти нищо. Странното в трагичната случка беше, че повечето мъже, които заварихме там, бяха облечени в бели ризи и черни панталони. Все едно предварително са знаели, че отиват на погребение.

Разбира се,  хубавата страна на „цивилизацията“ беше удвоеното наличие на разните му крайпътни ошхани и магазинчета. Не беше нужно да пресмятаме какво и колко да си закупим, говоря за течности. На една такава лавка срещнахме самотен велопътешественик от Германия. Беше върлинест, сигур близо 2 метра висок, и караше малко странно колело, което беше обуто с 24 цолови търкала. Не се задържа много при нас, въпреки че го поканихме на по бира. Усмихнато изрече „Бирата – това е горивото на колоездача“ и завъртя бавно към целта си, базовия лагер на Еверест. Същият ден засякохме още двама колоездачи от Германия, мъж и жена, които обикаляха цялата планета. После в България научихме, че това са били Уле и Шуле (естествено, това не са истинските им имена), които в края на 2010 година завършиха околосветското си пътешествие.

Нашата „ваканционна“ дружинка достигна град Хорог около обяд. Там веднага се насочихме към “Pamir lodge” – популярно свърталище за пътуващите бледолики. За наш късмет имаше свободна стая – двойка, „идеална“ за четирима ни.