Ladakh 2006, част 6 – Мархи (3390м) – Рохтанг (3975м) – Гондла (3160м): 65км

Добрутрото не беше кой знае колко ведро. Същите тежки облаци се стелеха наоколо, онези летящите “брадати” също се мернаха, а и селището вече беше пълно с военни камиони, цистерни и туристически поток. Направо лудница.

Естествено не получихме кафе от “мениджъра”. Обаче, мед ми капна на сърцето, като разбрах, че знаят за България покрай Веселин Топалов. Все пак Индия е страната на шаха и явно ценят успехите в този спорт. Топалов стана световен шампион именно срещу индиеца Ананд. Браво Веско!

На ступата (религиозен храм) отсреща ни направи впечатление, че “грееха” два познати надписа – Coca Cola и Pepsi. Те бяха вапцани върху стената на храма! Попитахме нашите любезни домакини що чинят там. Бяхме „светнати”, че това е реклама. Е да де, ама какво дирят на стената на храма?! Отговор – реклама! Без коментар.

Хайде напред, пардон, нагоре! Пътят до първия проход Рохтанг няма с какво да се спомене. Все същото – мъгла, несекващ трафик и десетки серпентини. Деляха ни само 17км от върха, нищо и никакво разстояние, но когато максималната скорост е 6-7км/ч, пиши ги 3 часа бъхтене. Стига аритметика.

С Явор обикновено се движехме заедно. Рядко единият или другият се отделяше напред. Общо взето спазвахме винаги някаква дистанция. Дали заради височината, дали заради някаква вътрешна необходимост, карахме в мълчание от темерутизъм!

Асфалтаджиите бяха на пътя също от ранни зори. На визитната им картичка пише, че са от племето Бихари. Този народ обитава равнините на изток от Делхи, но поради невероятната бедност, се налага да работят на височина от 5000 метра, строейки пътища. Наема ги армията, винаги имаше военен с тях, да леят асфалт за 80 рупии на ден, като освен това им осигурява храна и подслон.

Под Рохтанг налетяхме на “голям” туристически център – бира–скара, развлечения, разходки с мулета, кончета, стада добитък, някаква невъобразима кир и тарапана. Все едно бяхме на Боровец или Банско през зимата и няма сняг – само кал, стотици хора и местни тарикати. Тук дадохме всичко от себе си, за да се измъкнем по-бързо.

На Рохтанг сме! Честито другари! Посрещна ни вятъра, който не спря да ни млати. Накара ни да наизвадим целия зимен гардероб, най-вече „наполеонките”. После изпостреляхме няколко кадъра за обща култура и толкоз.

Предстоеше първото голямо спускане – 22км. От другата, северната страна на прохода времето беше различно. Слънцето разкъса облаците и пред нас светнаха величествени гледки на ледници, скални зъбери и отвесни бездни. Отвори ни се душата и ни се допя, основно Black Sabbath (беден репертоар). Малко след превала срещнахме първия самотен офанайм (фелосопедист-енциклопедист). Младежът много бодро въртеше нагоре, което ни усъмни. Ние веднага сметнахме наум багажа му, който беше видимо по-малко от нашия, и решихме, че там се крие “заека”. А юнака само ни поздрави и ни отсвири. Егати възпитанието.

Юруш надолу! Не усетихме как се спуснахме в долината на река Чандра при Грамфу. В Коксар за малко да пропуснем да ни отметнат в тефтера на полицията.

След моста над река Чандра асфалтът изчезна яко дим и по макадама работата загрубя. В рамките на по-малко от 2 часа сменихме фасона, от зимната колекция преминахме към шорти и цветни потничета. Настана голяма борба с пясъка и скритите камъни. Да не говорим за прахта, която вдигаха десетките автомобили. В едно изречение, сменихме климата – от мусонния Юг към полупустинния Север.

Към края на деня излезе проблемът къде да спим. Навъртяхме доста километри в търсене на сгодно място. Всеки по-равен терен беше зает от ниви и канали за напояване. В крайна сметка докопахме една малка тераска с няколко върби и опънахме бивака. Бяхме точно над пътя, което ни накара да гасим челниците при всяка преминаваща кола. Въпреки шумкарлъка бяхме разкрити от двама момци, но без последствия.

Още докато разхвърляхме бивака, от манастира под нас се разнесе вечерната молитва. Спряхме да създаваме хаос и заслушахме песента. Тя изпълни цялата долина, качи се чак до стърчащата тъмна грамада на шестхилядника над нас и прехвърли нощта. Беше магическо. После ядохме!

През нощта се будихме на няколко пъти да гледаме вилнеещите електрически бури на югозапад от нас. Така и не опънахме палатката. А то така и не заваля. Беше топло за 3160м. Направо жега.

{gallery}trails_travel_old/ar093_part06{/gallery}