Помня първото си каране в Плана – направихме един кратък 12-километров маршрут, но той беше великолепен – имаше по две изкачвания и спускания, съчетани с по-равни участъци между тях. Карахме изцяло по черни пътища и те в по-голямата си част бяха превъзходни.
Оттогава съм карал там десетки пъти, но въпреки това познавам добре само малка част от тази неголяма планина. И това е така не защото съм карал само по едни и същи маршрути (макар че имам няколко наистина любими), а защото черните пътища и пътеки в Плана са наистина безброй.
Плана е хълмиста планина, оградена от три страни от големи шосета: София – Смоков (покрай яз. „Искър“), София – Самоков (през Железница и Ярема) и Дупница – Самоков. От четвъртата страна (север – северозапад) границата на Плана е долината на р. Ведена. И за да разберете защо толкова я хваля, ето няколко причини, за да яхнете байковете и да тръгнете по нейните баири:
Като място село Плана е сравнително близо до София – на около 30 км – и става още по-близо с помощта на автобуса или на собствения ви автомобил. Рейсовете до самото с. Плана (№70 от автогарата в Дървеница) са доста нарядко и не са никак пригодни за качване на велосипеди. Но вместо тях можете да използвате автобуса до Железница, откъдето до с. Плана се стига по шосе с дължина около 10 км и неголяма денивелация (около 100-150 м). Пътят не е натоварен и е със съвсем малък наклон нагоре – толкова малък, че ни се видя равен. През голяма част от него карахме на най-големия венец отпред, а това по моите критерии не е нагоре. Пътят не е натоварен, а природата около него е приказна. Освен това изобщо не е нужно да ходите до едноименното село – някои от най-хубавите маршрути, които не са и никак тежки, започват от Железница и свършват при Дяволския мост на шосето София – Самоков.
Природата в Плана пленява – навсякъде около вас гъмжи от омайни борови и смесени гори и обширни поляни, които през пролетта са неестествено зелени и свежи. Има и открити места, където можете да се насладите на неописуемо красиви гледки към Витоша и към склоновете на Рила. Когато човек попадне на подобни места, чувствата, които изпитва, трудно се поддават на описание.
В Плана има огромно разнообразие от терени и наклони. Това е едно от най-хубавите неща в нея. Можете например да излезете за малко ненатоварващо каране с добра дължина, но без огромни денивелации. Тук-там има и по-стръмни наклони, но като цяло можете през по-голямата част от карането да се реете нагоре-надолу из хълмовете без да се напрягате особено и да изпитвате умора, особено ако изходната ви точка е с. Плана. Разликите във височините между две точки рядко са повече от 100-200 метра и докато речете да се изморите, вече сте стигнали горе и е време да се насладите на спускането. Ако обаче започнете да катерите Плана откъм Самоковското шосе, тогава баирите са по-трудно преодолими. Освен това запалените ХС колоездачи могат без проблем да си сглобят маршрут, който да им отнеме цял ден и да достигне десетки километри дължина със запомнящи се изкачвания. В Плана има чудесни пътеки, много черни пътища, както и доста места за губене – попадал съм на невероятно затънтени кътчета, което също си е част от преживяването. (Някои дори го търсят съзнателно). Знам обаче и за случаи на по-сериозни изгубвания (нищо, че планината е малка), така че внимавайте!
Ще спомена и още няколко неща, които трябва да знаете за планината, преди да тръгнете из нея:
Хубаво е да носите карта със себе си, колкото да ви заблуждава от време на време. Както и с другите планини, картите могат да се използват успешно най-вече относно посоката, но не и относно конкретен път или пътека. Честно казано, можете да минете и без карта, просто карайки от хълм на хълм, но все пак внимавайте да не объркате посоките, че като нищо можете да се озовете доста далеч от планираното. Имайте предвид и това, че както и по другите планини, има пътища и пътеки, които просто не водят до никъде. (Някога са водели, но после са били занемарени и сега все едно че не ги е имало…) Ако на картата е посочена пътека, бъдете готови да намерите или черен път (в по-честия случай), или някоя доста занемарена и едва забележима пътечка. (Това е характерно и за други планини, например Лозенска – почти всички „пътеки“ на картата всъщност са черни пътища). Има и по-поддържани пътеки, като повечето от тях са включени в някои от маршрутите, публикувани на сайта (например тези към Кокалянския манастир и Дволския мост).
В Плана общо взето няма добро покритие за моблните телефони, така че не разчитайте много на тях.
Много от пътищата минават по открити места, така че избягвайте горещите летни дни или поне тръгвайте рано сутрин, за да приключите до обяд.
В повечето части на Плана няма чешми, затова си носете повечко вода, защото си трябва.
Засега смятам да приключа и да ви оставя да изровите карта на планината и да почнете да чертаете маршрути. (Използвайте и тези, публикувани на сайта). Ако ви се кара „здраво“ крос-кънтри, или пък някое по-мързеливо, време е да го направите в Плана. Няма да съжалявате…
