Едва ли някой днес знае какви са били варварите, споменавани в историческите анали, но с голяма сигурност можем да предположим някои техни качества – например че са били многобройни, смели, силни и шумни. По това колоездачите, които се събраха на площада пред читалището в с. Варвара на 20 април, приличаха на онези завоеватели от древността, а тези с брадите още повече! В този случай обаче обект за превземане бяха склоновете на рида Алабак и невероятните пътеки, криещи се в току що раззеленилата се гора.
Като същински хуни смутихме спокойния живот в селото, говорейки на неразбираем за повечето му жители език, включващ изрази като „Потъва ми е шокът, трябва да му набримча компресията“, „С колко токена си във вилката?“ или „Тия гуми тюблес ли са?“. По пъстротата си може би приличахме повече на кръстоносци, с шлемове и протектори, всеки „рицар“ със своя герб, само че не под формата на знаме, а като фланелка на гърба. Освен конницата, имахме и сериозни подкрепления – ревящи и пушещи машини, теглещи товарни колесници или возещи конете, старателно вързани, направо върху покривите… Казвам ви, ако бях местен жител в 9:30 във Варвара и не бях с две ракии напред, бих се сериозно уплашил и може би скрил на сигурно място зад дувара!
Като по-модерни варвари, разполагахме и с някои специални средства за документиране на тия колоездаческо-исторически събития – фотоапарати, камери и телефони, преди всичко, че даже и някакви добре дресирани птици, дето да наблюдават нещата отвисоко! Та затуй от цялата работа произлезе и един документален филм за поколенията, който веднага ви представям: https://web.facebook.com/watch/?v=365467877441590.
Във Facebook е с по-добро качество, но ако някой предпочита, може да го гледа и тук (пуснете HD):
Нашествието трая два дни, в които бяха опустошени няколко кръчми и една планинска хижа – освен това домът на местен ятак бе превърнат в щаб квартира, където до късно се лееха одухотворени напитки между одухотворени хора.
В рамките на завоеванието бяха проучени много планински пътища и пътеки в рида Алабак, за което картографите на варварите дори съставиха карта. С помощта на някакви странни за местните хора устройства нашествениците даже записаха скитанията си по околните баири на някакъв непознат език (XML-GPX или нещо от сорта, наречен за по-лесно GPS следа), с което техни последователи с подобни уреди да могат съвсем точно да повторят стъпките им. Вече е установено и и едно от хранилищата на информацията, което варварите използваха за тази цел.
За историците, които желаят да имат на разположение колкото може повече материал, припомням още едно-две места със снимки и информация:
https://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/varvarsko-enduro-2019
https://web.facebook.com/events/2067921396630207/
Изобщо, всички артефакти са налице – изследвани, проучени и описани, така че няма никаква пречка да опитате и вие ендурото с варварски привкус, като безценен помощник в тая насока може да ви е още един важен източник: https://alabak.info/.
Снимки: Андрей Цолев, Любомир Ботушаров, Тихомира Методиева – Тихич, Bike Ventures,
