От Рожен до Горно Лопово и обратно

Щипещото усещане от обливането с топлия душ на разранените ми от разни клонки и храсти пищяли ме събужда, въпреки че минава 1:00 часът през нощта, а ставането бе в 6:00 предишния ден. Болката е почти приятна – щом чувствам такива неща по това време, значи карането е било от онези пълноценните, изпълващи целия ден от край до край. Подсушавам се с хавлията и преди да се предам във властта на умората, която всячески се опитва да накара мозъка ми да ѝ обърне внимание, прехвърлям още веднъж спомените от последните 19 часа…


Планът

Със Зеро още от зимата крояхме план за спускане по една дълга пътека от хижа „Пирин“ към Рожен. За мен това е едно от тези карания, които чаках с години, защото все не намирах време да го реализирам. Карал съм в района на Мелник и Рожен неведнъж, описал съм няколко маршрута в сайта, които са подходящи за ранна пролет, късна есен и дори през зимата. Знаете, там климатът е мек и приятен, зимата е почти без сняг, поне в ниските части. Хижа „Пирин“ обаче е достатъчно високо, така че при предишните ми скитания през и над пясъчните отвеси и пирамиди винаги съм опирал до снега на ниво около 1000 м н.в. Затова тази дълга пътека я бях заглеждал само на картата, бях чувал и от приятели за нея, но с достигане от хижа „Беговица“ през Солища, включващо носене през клекове… не, благодаря! Зеро пък я бил ходил преди 20-30 години пеша, така че неговата информация имаше стойност колкото на цитат от античен автор, който описва преминаването на някоя войска през някакъв проход, примерно. Но важното е, че и двамата имахме мерак да я видим на какво прилича.

Няколко месеца взаимно се надъхвахме и мотивирахме, надявайки се да улучим уикенд, който да отговаря на следните условия – хем и двамата да сме свободни, хем и времето да е хубаво. Той начерта едни проектомаршрути за изкачването и спускането, аз леко ги доукрасих. Очакваха ни над 20 км изкачване и, което е наистина впечатляващо, между 13 и 15 км спускане! Общо малко над 40 км. Уж нищо работа, ама и ние пък не сме ХС състезатели, така че първоначалният ни график включваше преспиване някъде в района, за да може да тръгнем рано и да имаме на разположение цял ден.

Трудна работа се оказа това с уикендите и преспиването и с наближаването на лятото ставаше все по-малко вероятно да осъществим карането тази пролет, докато не си казахме „Абе давай за един ден, то се е видяло! Ще се скапем от път, ама поне ще си струва!“.

Както го решихме, така се събрахме набързо 6 човека… за една кола! То Зафирата кола ли е, микробус ли е… до тоя момент знаех, че наглед компактният миниван на Опел има учудващо просторен багажник, но бях пропуснал, че в него се крие и трети ред седалки. Та така, стартът бе насрочен за 18 май, събота, по прогноза слънчев и леко прохладен ден.

Реклама

Реализацията

Шест човека в една кола може и да е много изгодно откъм разходи за път, но си отне един кръгъл час, докато всички бъдат събрани от разни точки на града и натоварени в това чудо на германската автомобилна промишленост. После имаше и разтоварване, нали се сещате… Във всеки случай началото на карането бе поставено в 11 ч, което все още бе доста близо до първоначалния план. Горе-долу не повече от час закъснение.

През първите седем километра натрупахме почти толкова метри надолу, колкото и нагоре. Пътят към с. Кашина ми е добре познат и всъщност е чудесна загрявка, пък и тези части са по-открити, така че ако ставаше дума за някакъв солиден баир под югозападното слънце, можеше да ни вземе здравето още в началото. Тъкмо когато пътят тръгна наистина нагоре, се появиха горите. За да не ви отегчавам с дълго описание на изкачването, което включваше и почивки, и търсене на една чешма и други разни замотавания, ще кажа, че това беше едно от най-леките и приятни набирания на височина, които съм правил. Както спомена Оги някъде към средата му, „По такъв път мога да си катеря цял ден!“. То в общи линии така се и получи. Като започнахме в 11, та в местността Горно Лопово, т.е. на билната седловина, стигнахме чак към 17 ч.

И като се откри една панорама към заснежените пирински върхове, сякаш на една ръка разстояние… да ти се прииска да си художник със статив, канава, четка и бои! Уви, ние сме си обикновени колоездачи, най-много някой телефон или фотоапарат да се намираше под ръка. Не проявихме кой знае какво творчество и към почивката – приютихме се в един заслон с умопомрачаваща гледка към тая велика природа и вдъхновено нагънахме кой сандвич, кой нещо друго за ядене. В заслона нямаше чешма, но пък имаше вино… не се възползвахме!

В последните километри нагоре ни занимаваше дилемата дали да слизаме към хижа „Пирин“ (още 1-2 км към нея), както първоначално възнамерявахме, или да спестим този един час, защото не знаехме какво ни очаква надолу. Падналите през пътя дървета във високата част, нарязани само колкото да се промуши джипка през тях, ни подсказаха, че и тук снегът е бил много и тежък, а първите 1-2 километра от пътеката по карта изглеждаха равни и подсичаха един горист склон. Така че мъдро решихме да пропуснем бирата и хижата (то и не беше сигурно, че ще има бира там!), за да не изпуснем светлото. 

Още в първите стотина метра от горската пътека се убедихме, че дърветата са там и се спотайват, повалени от снега, надявайки се някой заблуден будала с велосипед да се нахака на тая пътека и да преоткрие специфични фитнес упражнения като вдигане на байк и клек под дърво. Както казах, този „гимнастически салон“ бе с дължина около 1.5 км, прескачайки от дере към дере, и ни отне още един кръгъл час.

Отървахме се чак когато пътеката свърна наляво и започна да се спуска по ръба на един рид. На много места беше пообрасла и покрита с дебел слой шума и клонки, но поне нямаше паднали дървета. Забавата започна с пълна сила, особено в някои участъци, които бяха по-чисти и позволяваха човек да се „вейне“, както би казал Камбата, на когото бяхме пратили хабер да дойде, но не успя да се откопчи от служебните ангажименти. Пътеката всъщност се оказа изненадващо лека като наклон и терен – техничното в нея идваше предимно по линия на протягащите се храстови клонки и прикритите от шумата камъни и клони, но като цяло теренът тук нямаше нищо общо със суровия камънак на върховете, надвиснали някъде там горе над нас.

В един момент пътеката прерасна в черен път и разстоянието до последната контрола (параклиса „Св. Илия“) започна да се скъсява с още по-бързи темпове. Устремът ни обаче бе прекъснат на една стръмна поляна с необятна панорама към Рожен, Мелник и цялата околност, набраздена от пясъчни отвеси, както и към планините, заграждащи татковината ни от югозапад – Алиботуш (Славянка), Беласица и Огражден. Спирането първоначално бе заради гледката, но после се оказа, че тук някъде пътеката се шмугва в гората. Табели имаше, пътека според GPS-а също имаше (маркирана при това), но на практика ние виждахме само храсти, шума и стръмен горски склон. Залезът наближаваше, затова решихме да не изпускаме питомното – продължихме по черния път и по-надолу намерихме отново пътеката, която там беше доста ясна, но откъде точно идваше – само тя си знае.

Цялото бързане беше заради последната контрола. Както казах, това беше параклисът „Св. Илия“, където е и гробът на Тодор Александров. От него надолу се спускат две пътеки, които добре си спомнях. Надясно към Кърланово е технична, но все пак позволяваща някаква скорост пътека, която днес не ни интересуваше. Наляво беше черешката на тортата – тясна, доста технична пътека с остри серпентини, пречкащи се камъни и изискваща отличен баланс и прецизно дозиране на спирачките. От любимите на Зеро! От тая пътека спомените ми бяха по-далечни и не съвсем ласкави – тогава пътеката на някакви места се губеше и бяхме карали в коритото на пресъхнал поток, като „карали“ в някои моменти не бе точната дума. Сега обаче туристическият човекопоток от Рожен към параклиса явно се е засилил, защото пътеката бе доста ясна и добре поддържана – това не я беше направило лесна, но поне не се наложи да се чудим къде точно минава.

Сметката излезе точна – 40 км каране и финал точно преди залез слънце. Който желае да го пробва, ето описание на маршрута: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/7447-route-2019-rojen-gorno-lopovo.

Още снимки можете да разгледате тук: https://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/rojen-gorno-lopovo-2019.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>