Във Финале Лигуре като МТБ турист

Италианският курорт Финале Лигуре е добре познато име на ендуло любителите, защото години наред там завършваха Световните ендуро серии. Имало е даже и български участия в някои от тези състезания. Едно е обаче да гледаш как най-добрите карат по няколко яки пътеки, а съвсем друго е ти самият да отидеш там и да ги пробваш. И да разбереш, че те са само част от нещо много по-голямо… Освен този лесно предполагаем факт, в статията на Иво Иванов ще намерите и доста практическа информация, ако решите и вие да пробвате едни от най-добрите пътеки в света.

Здравейте,
Казвам се Иво и карам планински велосипеди по-сериозно от около 3 години. Тази година реших да комбинирам почивката на море и с каране на колело. Разбира се това не е толкова лесно постижимо, тъй като е нужно наличието на планина и морски бряг в непосредствена близост едно до друго. Има подобни места и у нас, но аз се спрях на едно интересно местенце в Италия. Това местенце се казва Финале Лигуре и е домакин и на Световните ендуро серии.

Финале е курортно градче (реално не знам какъв е статутът на това населено място, така че моля да ме извините, ако бъркам), намиращо се в почти най-северозападната част на италианския бряг. Мястото е красиво, с пясъчни и смесени (пясък и камъни) плажове, множество палми, отвесни скали, естествени скални тунели и др. Самото градче е старо и почти няма ново строителство (не очаквайте 5-звезден лукс по хотелите). Пътуването може да се осъществи с автомобил или със самолет. Близките летища са Милано и Ница, като и до двете места летят нискобюджетни компании от София, които предоставят и възможност за пренос на спортна екипировка. След полета имате възможност да избирате между наем на кола или пътуване с влак до Финале. Градчето, както казах, е курортно и има множество места за отсядане и хранене. Всеки може да потърси специализирани байк хотел (ако искате да сте сигурни че има къде да оставите колелото си). Тук ще споделя и малко информация за цените по ресторантчетата, като те варират започвайки от 5 евро за пица „Маргарита“ и 2 евро за бира. Разбира се има и още по-достъпен начин за пребиваване – храна от супермаркета и собственоръчното и приготвяне. 🙂

Но стига толкова общи приказки, нека се върнем на байк темата…

В Финале лифт няма, извозването става с бусове и пикапи чрез местните байк магазини и организации. Цените са почти еднакви и са около 50 евро за цял ден или 10 евро на качване. Преди да кажете, че е много скъпо, искам да споделя, че с едно качване (например до изоставената база на Нато) може да се направят с кратки трансфери между тях около 6-7 трасета с различна дължина. По този начин с две качвания (общо 20 евро) съвсем спокойно може да се накарате за деня и да отидете за 2-3 часа на плаж след това. Ако все пак решите, че ви се върти, то качването е почти изцяло по асфалт, като на места е доста стръмно и тясно и трябва да се внимава с автомобилите и моторите. За собствениците на електрически велосипед качването на самоход е разумният подход.

Двете най-популярни отправни точки за пътеки са: Мелоньо (Melogno) и изоставената база на Нато – първото е на около 16-17 км от центъра на Финале, а второто на 21-22 км. Ето малко кратки напътствия за част от пътеките:

Ако поемете от разклона за базата на Нато точно преди Мелоньо, веднага вдясно по черния път достигате до пътеката Roller Coaster, от нея се разклоняват Poste, Rebel Yell, Cavatappi, Madonna della Guardia, Kill Bill и др. Като за начало препоръчвам да се започне с Roller Coaster и Kill Bill, те са по-ритмични (flowy) и относително равни. Следващото видео е от двете части на Kill Bill:

Cavatappi и Madonna della Guardia са по-трудни и на места много стръмни, с камъни и песъчлива повърхност като Madonna della Guardia е била и етап от световните серии.

Ако се продължи по асфалтовия път от този разклон след няколко километра се стига и до изоставената база на Нато (за ориентир може да се ползват и вятърните турбини, тъй като те са много високи и се виждат отдалеч). Оттук вече има още по-голямо разнообразие от пътеки. По-лесни, но доста по-дълги и супер забавни са Crestino, Cravarezza и Ingegnere (последните две са едно след друго и са разклонение вдясно малко след началото на Crestino). Ако сте тук и независимо от вашето ниво, силно препоръчвам Ingegnere. Други вървящи почти успоредно пътеки са: H trail, 115, Madre Natura и Nato Base. Последната също е била преди няколко години етап от световните серии, ето и видео от нея:

Всички от последно споменатите четири пътеки свършват на почти едно и също място на асфалтов път. Движейки се в посока Финале (надолу по наклона) има няколко кратки отклонения успоредно на асфалта, но са супер забавни кратки пътечки. От асфалта се виждат лесно: първата е вляво, която излиза отново на асфалта, пресичате го и вдясно започва втората. Третата и най-дълга е Sciappa Gumme (скоростна и изпълнена с камъни). Непосредствено на нейния финал е старта на други две пътеки (те са по-технични и стръмни) и се казват Ca Bianca и Little Champery. Little Champery е моят личен фаворит от всички пътеки на Финале:

Ако обаче решите, че не Ви се кара по Ca Bianca или Little Champery, и продължите по асфалта, не след дълго ще стигнете до Pino Morto или след още малко до Neandertal, Cromagnon и др. Тези са, ако сте любители на трасета с изключително много камъни (блъскането е голямо!).

Има и още много, много пътеки (според местните карти общо 120 в региона). Аз лично пробвах и някои други като X Men, DH Men и др., но за тях някой друг път. Към момемнта описах най-лесно достъпните от гледна точка на извозване и прибиране обратно във Финале.

И не забравяйте да хапнете джелато, след каране е още по-вкусно! 🙂

Реклама