Давид Качон | Перу – близо до небето

Най-новото видео на Давид Качон е от Южна Америка и освен че е супер завладяващо за гледане, е придружено и от интересна история и страхотни снимки, които ви представям в следващите редове…

Текст & каране: David Cachon
Снимки: Fernando Marmolejo

Преди да направим тва пътуване, когато чуех за Перу, си представях обичайно Мачу Пикчу. Нормално е, това е една от най-големите туристически атракции в света и е разположена в южната част на страната. Като цяло обаче в Юга туризмът не е от този тип, който търсехме ние – бяхме жадни за приключения, предизвикателства и екшън. Затова нашата дестинация бе Северът, Хуарас бе обозначен на картата ни като център за „оперативната ни дейност“, която предвиждаше да се движим свободно между планините Кордилера Бланка и Кордилера Негра. След всичко това мога да кажа, че сега представите ми за тази страна са съвсем различни – страна, където планините докосват небето, където природата е брутална и където практикуването на екстремни спортове е едно невероятно преживяване!

Столицата

Приключението, както обикновено, започна на летището. 11-часов полет ни делеше от Лима, а когато кацнахме там, две млади момчета, супер запалени по всякакви екстремни спортове, ни посрещнаха и ни отведоха до Мирафлорес – един от най-богатите райони на столицата, където започнахме да разбирамe величината, която тя достига. Градът е огромен, а все още нищо не бяхме видели.

Ако трябва да съм честен, при такива пътувания аз обикновено съм в ролята на турист, който се е оставил в ръцете на местните водачи, или казано другояче, в този момент все още не знаех всички детайли в плана за каране. Когато пристигнахме в хотела, напълно готови за режим „дрямка“, момчетата ни „зарадваха“ с новината, че можем да си починем час-два, преди да продължим с 8-9 часа път  към Хуарас (около 400 км, включително през планински проходи). Е, приключенията го изискват и колкото и тежко да ни се струваше пътуването в този момент, нещата, които ни очакваха, го оправдаха напълно.

Напускането на Лима бе дълго и интересно. Според данните, които имам, населението на града наброява около 9.5 милиона, което е близо 30% от това на цялата страна. Брутално е! В покрайнините на града видяхме гигантски „разширения“, т.е. нови квартали с къщи, докъдето ти стига погледът, разположени в един подреден безпорядък.

По-нататък можахме да се насладим на несравними гледки по крайбрежието и към планинските вериги в региона Анкаш. През първите 4 часа се движехме по Пан-Американската магистрала, след което поехме по друг маршрут към Sierra Altoandina, опитвайки попътно и местната кухня. Най-високата точка за деня беше Conococha (4100 м н.в.), където зърнахме и първите снежни върхове, преди да се спуснем към град Хуарас, намиращ се на „скромните“ 3092 м н.в. Там нашият хотел ни очакваше, за да ни осигури заслужена почивка преди ранното ставане в 6 часа на следващата сутрин.

Реклама

Wilcacocha Lagoon

Нощта не бе от най-добрите – сънувах кошмари, потях се и не успявах да заспя дълбоко. Тези проблеми обещаваха труден ден. Адаптацията към надморската височина се оказа по-бавна от очакваното. За пръв път в живота си не атакувах закуската, няма апетит, беше ми замаяно и главата ме болеше при резки движения. Сервитьорката ми препоръча чай от кока, който приех с облекчение, защото всяко нещо, което можеше да ми помогне в този момент, бе добре дошло.

Ян, водачът ни, дойде да ни вземе от хотела и се засмя, когато разбра в какво състояние съм. Преди да потеглим минахме  през аптеката и в следващия момент вече гълтах хапчета срещу височинната болест, която ме бе налегнала. Всички реагираха на състоянието ми като на нещо нормално и често срещано сред чужденците, дошли по тези места.

Натоварихме байковете в пикапа и потеглихме към Laguna Wilcacocha, райски оазис, разположен в Кордилера Негра, на около 50 минути от Хуарас и на 3470 м н.в. От тази точка можехме да се насладим на почти цялата планинска верига Кордилера Бланка с главните ѝ върхове.  Ян ни даде кратки инструкции и започнахме шеметно спускане по пътеки, които ни позволиха да оценим величествените пейзажи на заобикалящите планини с височина до 6000 м, които ни обикаляха от всички страни и ни караха да се чувстваме малки и незначителни. Спускането бе дълго, но пътеките бяха бързи и забавни – не можех да се спра, макар че главата ми още не бе изцяло на мястото си. Първоначалният план бе да се спуснем до долу, да хапнем нещо и да приключим деня, но Ян видя, че съм се посъживил и уговори шофьора да ни закара не към хотела в Хуарас, а към пътеките над града, които някои от неговите приятели бяха изградили и поддържат в добро състояние. Преди няколко години е имало дори и състезание, така че някои от скоковете все още бяха в приличен вид. По тях прекарахме следобеда, преди да приключим изтощени днешната сесия.

Portachuelo, 4765 м н.в.

На следващия ден станахме рано и след закуската потеглихме към планините. Напуснахме Хуарас и пристигнахме в Юнгай (2500 м н.в.), откъдето започнахме изкачване към Кордилера Бланка по лъкатушещ черен път. Малко по-късно достигнахме Llanganuco – невероятен глетчер в Huascarán National Park, където посетихме тюркоазените езера Orconcocha и Chinancocha и се отправихме към най-високата ни цел – Portachuelo de Llanganuco (4765 м н.в.), където гледката към околните 5- и 6-хилядници е наистина впечатляваща.

Въпреки че се бях посъвзел от височинната болест, бързо разбрах, че карането при тази височина ми коства огромни усилия, особено когато Фернандо ме караше да правя разни спринтове за снимките – буквално имах чувството, че сърцето и дробовете ми ще експлодират. Същото беше и при него – нещата не бяха лесни за хора като нас, които на практика живеят близо до морското равнище (в Сарагоса и Севиля). По пътя обратно към базовия лагер останалите се прибраха с пикапа, а аз реших да се спусна по разни технични пътечки, които много ми харесаха, но и още повече ме умориха – не толкова тялото, колкото мозъкът ми сякаш действаше забавено и мързеливо.

Долу лагерът ни за през нощта вече бе приготвен – палатки за спане, шатра за почивка и хапване и дори палатка-баня, което си е истински лукс в планината. Вечеряхме рано, защото ставането бе предвидено за 4 часа сутринта на следващия ден – щяхме да се изкачим пеша до Лагуна 69 на 4400 м н.в. Още докато привършвахме с вечерята, първите капки дъжд възвестиха, че ни очаква буря, която постепенно се засили, така че бързо се изпокрихме в палатките, но и този път не мога да кажа, че се наспах особено добре…

Yuraccorral – Laguna 69 (4400 м н.в.)

В 4:30 сутринта изглеждаше, че времето започва да се оправя. Закусихме, сърбайки чай от листа на кока, и поехме към Laguna 69. Въпреки недоспиването, тялото ми явно започна да се аклиматизира, защото вече не се чувствах толкова съсипан. Да наблюдаваш изгрева на такова място е неповторимо усещане – планините постепенно се осветяват, снегът заблестява по върховете и всичко e облято в нереални цветове и текстури. За момент човек се чувства гост на боговете. Нощта не беше лека, но това усещане заслужава подобни несгоди.

С напредване на изкачването умората отново се завърна, сякаш дробовете ми загубиха капацитета си и сърцето ми започна да блъска силно. Най-трудно бе в последните метри преди езерото, но напълно си заслужаваше усилията! Не мога да си представя какво изпитват алпинистите, но от този ден започнах да изпитвам още повече възхищение и уважение към този спорт, ако това изобщо е възможно. Пейзажът бе брутален, изумителен, а езерото бе долу под нас, спокойно и сякаш очакващо ни. Нямахме време обаче да слезем до него, защото под надвисващите тъмни облаци решихме, че е добре да се върнем по-бързо по обратния път.

В лагера хапнахме набързо и се отправихме обратно към Хуарас. Бяхме уморени, много уморени и с натежали глави. След душа решихме да хапнем навън и установихме, че апетитът ни се е завърнал, което винаги е добър знак. След вкусни пици с изцяло местни продукти и лимонада, курсът към леглата бе единственият възможен.

Пътеките край Хуарас

Новият ден започна рано, както и предишните. Решихме в него да се завърнем към пътеките около и над Хуарас, защото по-рано те само бяха загатнали колко много могат да ни предложат. Повечето от тях завършват в града, а качеството им е невероятно! Изкачихме се с пикапа до най-високата точка и започнахме със спускане през разни клисури, които бяхме видели в далечината. Навлязохме в тесен каньон, дълбок улей, по чието дъно карах, обграден от високите му стени, по настилка от ситни камъни, с които губех сцепление в момента, в който стиснех спирачките. Имаше от всичко в тези дерета – технични пътеки, които изискваха да използвам уменията си от траяла, за да преодолея отделни участъци; по-скоростни пътеки, където все пак трябваше да внимавам за отвесите отстрани и за разни пукнатини и улеи пред гумите ми; още по-бързи пътеки с приближаването към града. А за финал, спускане по улиците на Хуарас, предизвикващо изумление и усмивки по лицата на местните жители.

Минахме през хотела само колкото да си вземем багажа и продължихме директно към Chavín, където се намира археологическия обект Chavín de Huántar. В миналото този град е бил смятан за най-важния поклоннически център в Андите. В Chavín останахме да нощуваме.

Назад към миналото

Последният ни ден в Севера. Започнахме го с посещение на археологическите забележителности. Това древно място за молитви и богослужение е едно от най-значимите от предколумбовата епоха. Културата Chavín, която е създала този център, е била класово общество, в което свещенослужителите и войниците са трупали богатства, а обикновеното население ги е произвеждало в режим на експлоатация.

След това бе време отново за дълго пътуване към Лима, където пристигнахме едва вечерта и видяхме града още по-жив и енергичен – хора навсякъде, пазаруващи, вечерящи, спортуващи.

Перу ни посрещна и изпрати много добре. Показа ни някои от богатствата си и от хората си. Приятелски и гостоприемни хора. Кухнята им е богата във всяко отношение, но още по-невероятни са планините. Те превръщат Перу във фантастична дестинация за всякакви планински спортове и за всяко ниво – от обикновени любители до амбициозни професионални атлети.

Повече информация за Перу може да откриете тук: https://www.peru.travel

Препоръчвам ви да организирате пътуването си с: https://www.viajesazulmarino.com

https://davidcachon.com/

https://www.twitter.com/davidcachon

https://www.instagram.com/david_cachon

https://www.facebook.com/davidcachon