Макар че сме в средата на есента, със сигурност ни очакват още достатъчно дни с ниско слънце, затоплящо приятно въздуха, цветни дървета, покрити с шума пътеки и каране в тези приятни условия. Затова добавям още няколко места, които в МТБ Справочника вече имат вид на цялостни дестинации, съдържащи достатъчно полезна информация.
Ивайловград
Като се замисля, в Ивайловградско карах за първи път точно през есента. Но може и да се лъжа, защото беше преди доста години. Районът обаче наистина е от тези, към които човек има повод да се завръща отново и отново, и най-вече есенно или пролетно време.
Ако сте ендуро карач и търсите винаги и само технични пътеки надолу, тази дестинация не е за вас. В Ивайловград и околностите му карането е спокойно, плавно, точно като заобикалящия релеф от преливащи един в друг хълмове и сгушени в подножието или накацали по склоновете им села с интересни имена и с още по-интересни истории или облик. Да вземем за пример с. Мандрица, което е единственото албанско село в България и където преди години бе изграден голям хотелски комплекс, наречен „Букор Щепи“, което в превод означава „хубава къща“. Или пък селата Сив кладенец и Костилково, които за жалост са почти напълно изоставени (когато бях там за последно, май нямаше постоянно живеещи хора в тях), но точно това им придава един хем призрачен, хем романтичен и пленяващ вид. Бродейки из този пограничен регион, можете да видите къщи на по 200 години, диви животни като лисици и чакали, характерни неща от местния поминък и много културно-исторически забележителности – някои от тях датирани още в античността. Общото за всички маршрути в Ивайловградско е, че теренът като цяло е лек – черни пътища, при това в повечето случаи с лек или среден наклон. Пътеки все още не съм срещал, макар че може и да има… Това прави района подходящ за всякакви семейни или групови карания, в които водещ е не адреналинът, а сливането с природата и бита на хората, защото атмосферата по тези места е наистина уникална.
Ако сте в София или в Северна България, Ивайловград се явява една от по-далечните дестинации, така че си предвидете поне 3-4 дни за каране там, за да оправдаете максимално по-дългото пътуване. Имайте предвид също така, че макар почвите като цяло да са сухи и да изглеждат песъчливи, при хубав дъжд много бързо се трансформират в лепкава и хлъзгава кал, така че за посещение там подберете период, за който синоптичните сайтове показват само слънца.
Сливен
Снимка: Димитър Щуров
Колкото и да е парадоксално, пиша тези редове без да съм карал по тези толкова популярни напоследък пътеки. Всички мои приятели, които вече са ги пробвали, говорят за Сливенския Балкан само със суперлативи; всички GPS следи и видеоклипове в Справочника, предоставени от тях и от местния клуб Blue Rock потвърждават думите им, но ето на, понякога се случва аз да съм най-изостаналия… Е поставил съм си за цел тази есен най-сетне да се срещна със сливенските пътеки, но както казах, за много от любителите на ендурото те вече са добре познати – дълги, разнообразни, някои от тях доста трудни и скалисти.
За момента GPS данните са организирани предимно във вид на отсечки, т.е. вкарани са отделните пътеки. Това е така, защото най-често хората, които желаят да покарат с ендуро байкове по Сините камъни, ползват за качване или лифта до м. Карандила, или извозване с бусове, или някакви схеми с лични автомобили. По този начин в рамките на един ден могат да се направят няколко спускания.
Както казах, терените над Сливен не са за начинаещи, нито за „кекави“ велосипеди. Ако се случи каменистите пътеки да причинят някоя щета по байка ви, добре е да знаете къде може да потърсите помощ – веломагазин и сервиз „Шампион“. Добри Добрев преди години бе активен състезател по спускане и е „наследствен“ веломеханик и колоездач, така че винаги можете да разчитате на компетентна помощ от него за всякакъв клас велосипеди. Освен това той е и посредник на популярния германски онлайн магазин HiBike и макар че можете да получите поръчаните продукти безплатно на адреса си, не изглежда никак лоша идея да ги вземете и на място и да ги пробвате директно по местните пътеки. 🙂
Петрич
Няма как да говоря за каране през есента (че дори и през зимата) и да не стигна до Югозапада. Петрич и планините Беласица и Огражден са мои любими дестинации вече над 10 години (можете да намерите няколко статии за тях в сайта), като в този регион човек може да намери абсолютно всякакъв тип каране – от леки разходки по асфалт и черни пътища през дълги ХС карания с дължина над 40 км и солидна денивелация та до популярните пътеки и трасета за ендуро и спускане над града. За високите части на Беласица е най-добре да изчакате до лятото, защото през зимата и пролетта те са покрити със снежна шапка и са много популярни за любителите на ски-преходите. В ниските части на планината обаче се кара добре дори и през зимата – по южните склонове на съседната планина Огражден зимата също прилича по-скоро на гръцка. Длъжен съм обаче да предупредя, че много от наличните в Справочника маршрути са описвани отдавна и не са проверявани скоро, така че някои от тях може доста да са се променили и то в посока храсталясване – имайте едно наум и не планирайте твърде смели диви преходи през кратките есенно-зимни дни.
Едно от най-удобните места за настаняване в района е хижа „Беласица. Стопаните ѝ са в близки отношения с активните местни колоездачи, свързани са и с провеждането на много от МТБ събитията, така че планинските колоездачи са винаги добре дошли там. Разположена е над града, на широка и слънчева поляна, а наблизо в гората е изграден страхотен пъмп-трак, по който може да загрявате, разпускате или тренирате. Освен настаняване в обновени стаи със собствена баня и тоалетна, хижата предлага и храна, така че дори да не нощувате там, можете да си я отбележите като подкрепителен пункт при каранията.
В Петрич има и два клуба – Бела Екстрийм и Виво; първият е повече с ХС насоченост, вторият набляга на ендурото и спускането, но във всички случаи в региона редовно има организирани събития, а може да се свържете с тях и за обикновени карания, ако си търсите компания или съвет/информация.
До хижа „Беласица“ води асфалтов път в добро състояние, поради което ендуро карачите и спускачите най-често използват подпомагащ транспорт за каранията си над Петрич. Най-лесният вариант е да се качите с колите нагоре и после шофьорите да си вземат такси, за да ги свалят обратно. При по-големи групи можете да се свържете с местните клубове и те да ви съдействат за ангажиране на някакъв организиран превоз.
Мелник
Друга подобна дестинация, която позволява каране и през зимата, съчетано с винен и културно-исторически туризъм, че дори и с възможност за минерални бани не много далеч, е най-малкият град в България – Мелник. И тук през годините съм правил няколко проучвателни карания, така че описаните маршрути не са малко, но някои от тях може и да са пообрасли или да са се променили в друга насока. Като цяло в Мелнишката околия има от всичко – приятни, леки черни пътища, изкачващи или спускащи се плавно по южните склонове на Пирин; различни пътеки – някои по-диви, други по-често използвани; някои по-лесни, други доста технични. Това включва и околните села – Рожен, Кърланово, Любовище, Горна Сушица и др. Можете да ползвате Мелник и като база за карания в Сандански, в Огражден и изобщо в целия този регион по долината на р. Струма.
Хотел „Мелник“ е един от най-големите в автентичното градче и предлага достатъчно лукс и удобства за всеки, както и голяма механа. В първия момент може би ще си помислите, че толкова голям комплекс не е типичното МТБ място за настаняване, но в семейството на домакините има запален планински колоездач, което означава, че те добре познават страстта и нуждите ни и ще подходят с разбиране и съдействие към всеки гост, който е решил да покара велосипед в този живописен край. В района има достатъчно забележителности за цялото семейство, така че лесно можете да комбинирате карането и със семейна почивка.
Варвара
Павел Сидеров и Сдружение „Алабак“ направиха толкова много за развитието на Варвара като МТБ дестинация, че не мога по никакъв начин да я пропусна, макар за момента все още да не съм успял да привлека в Справочника места за настаняване и хранене. Такива има, разбира се, и лесно ще ги намерите, а пък и пътят дотам не е дълъг – има-няма час и половина, така че дори еднодневните карания са напълно възможни и лесни. За Варвара в Справочника ще намерите много неща – и отделни пътеки (като отсечки), и маршрути, и видеоклипове. Ако нещо не ви достига, винаги може да се консултирате и с чудесния онлайн пътеводител за района, който в много отношения ми послужи като пример за подражание при създаването на МТБ Справочника. Варвара е готова да ви посрещне дори и в по-топли и безснежни зимни дни, макар че тогава бих ограничил височина на каранията, защото на вр. Милеви скали обикновено има сняг.
