Представи си, че си ХС колоездач и случайно (тук историята мълчи как точно) хващаш златната рибка, но тъй като си любител на природата и нейните чудеса, решаваш да я пуснеш обратно, а пък тя, затрогната от това великодушие, проговаря с човешки глас и ти казва, че можеш да си пожелаеш три неща, които тя да изпълни за теб. Какво би поискал?
– Първо, може би, да си съм сред природата, в красиви и зелени гори, където животните се движат свободни и необезпокоявани, и да съм в приятната компания на задружни приятели.
– Второ, ако може хем да е лято, хем да не е жега, ама и да не вали; сутрин да не е студено, следобед да не е мор… абе да е приятно за дълги карания от сутрин до мрак.
– Трето, да е в края на сезона, да са отминали вече всички състезания, да са приключили тренировъчните програми, да е забравен стресът от класирания, технически проблеми, контузии и т.н.
Всеки знае, че тези неща по принцип са неизпълними накуп, но златната рибка е пропуснала този факт и затова казва: „Само това ли, давай още!“. Започваш да се чудиш с какви още екстри би могъл да разкрасиш нещо, което вече звучи прекалено добре…
– Ами ако може да е и на морето…?
– Може!
– А културно-историческа програма може ли да включим?
– Може!
– А малко гъбки да наберем?
– Защо не, чудесни са за вечеря!
– А ако искаме да е съвсем, съвсем диво и непознато?
– Щом не ви е страх…
– А има ли как при всичко това да спим на някое тихо място извън „лудницата“ на черноморските ни курорти, което хем да е изолирано, хем да е уютно и комфортно и да предлага добра храна?
Тук вече всеки би поклатил скептично глава, но златната рибка само кима утвърдително…
Всичко дотук може и да звучи като приказка, но за няколко от колоездачите в клуб Велораптор бе реалност на 20-21 октомври в Странджа. Не зная дали Калин Русев (ръководителят на този най-успешен в момента български ХС отбор) е намерил златната рибка, но след един успешен сезон с много победи и преди подготовката за следващ с още по-високи цели, част от членовете на клуба се събират на нещо като отборен лагер в тази магическа и все още слабо позната планина, чиито гори слизат чак до пясъчните плажове на южното Черноморие; чиито диви кътчета крият тайните на древните траки и техните светилища; където човек може да си набере билки и гъби, да срещне някой от четириногите обитатели на гората, да се изгуби и да се намери в шубраците…
За своя база велорапторите избират хотел „Света Анастасия“ – той се намира в парк „Росенец“ и няма нищо общо с многоетажните бетонни блокове, с които се изпълни напоследък българското крайбрежие. Уютен, закътан и изпълнен с провинциално спокойствие, но обзаведен в модерен стил, за да предложи на гостите си всички необходими удобства. До него се стига по черен път, а най-голямата изненада за героите на тази история е, че на прага ги посрещат 15 велосипеда за разходки из околностите, т.е. хотелът е и „biker friendly“.
Разбира се, велорапторите няма защо да прибягват до велосипеди под наем, при положение, че с тях са техните верни „ХС бегачки“. На тях те разчитат за приключенския си уикенд из Странджа. И макар че по прогноза очакванията са за дъждове и неприветливо време, Черноморието им подарява два чудесни дни с температури, които са почти летни сутрин и вечер, но типично есенни (т.е. достатъчно прохладни) през деня. Мекото време, все още дългите дни и силата в краката и сърцата провокират групата да натисне здраво педалите и да проникне дълбоко в безкрайните дебри на Странджа. А за да е още по-невероятна историята, обичайните за този район досадни мушички, които се наричат очки и се навират навсякъде, като не дават мира на човека, както и комарите, през есента явно си почиват и така човек може да се любува необезпокояван на всичко останало.
През първия ден от Росенец колоездачите отиват чак до резервата „Ропотамо“ и оттам срещу течението на реката се връщат към базата си, като по пътя срещат ловци (заради които се налага малко да променят първоначалния план), разглеждат тракийско светилище и се възползват от плътната сянка на горите, за да завършат деня с 92 км каране зад гърба си и с прясно набрани гъби за допълнение към вечерята. Маршрутът можете да видите тук: https://www.strava.com/activities/1916065448.
В неделя карането започва от Приморско по маршрута на ултрамаратона „Лъвско сърце“, но по някое време приключенците изоставят добре познатия път и се „забиват“ в някои от най-дивите места, които можете да си представите, откъдето се връщат… познахте, с гъби в раниците и с още 55 км, отчетени от велокомпютрите. Маршрутът за втория ден: https://www.strava.com/activities/1918399199.
Та така… както е известно, в много компании за сплотяване и засилване на колективния дух се организират тийм билдинги, семинари и какво ли още не за служителите; при нас, колоездачите, е по-лесно – просто отиваме и караме заедно! 🙂 Защото един приключенски уикенд с приятелите и съотборници по непознати гори и маршрути понякога е по-добра екипна подготовка за духа и тялото от цял месец тренировки!
Снимки: Калин Русев
