Вече стана традиция в края на годината, когато снегът затрупа хубаво пътеките, да ви представя десетте най-добри нови за мен пътеки, по които съм карал през изминалия сезон. Хвърляйки поглед назад към записките си от 2018 г., установих, че карането ми, ако не е било повече от други години, то със сигурност е било доста интересно, защото пътеките, по които карах за пръв път, надвишават доволно числото 10. Това направи и задачата за настоящата статия особено трудна, тъй като всяка пътека ми харесва с нещо, но все пак впрегнах целия си субективизъм, за да отсея десетте, които ще запомня като най-хубави.
За съжаление от някои пътеки нямам (много) снимки, защото по една или друга причина карането ми по тях е изключвало снимането като възможност, но се надявам, че това само ще ви провокира да отидете на място и да проверите колко са добри. 😉
Печенешка скала – Велинград
Това е една от пътеките, които направиха пролетта ми наистина вдъхновяваща. Карах я два пъти, като по-ранното каране (през месец април) бе по-добро не само заради липсата на дъжд, но и защото растителността все още не бе избуяла и пътеката бе по-широка и позволяваше по-бързо каране. Два месеца по-късно бях силно изненадан да установя, че пътеката значително се е стеснила и видимостта към някои линии е намаляла, но дори и тогава карането бе доста приятно (е, и доста напоително в крайна сметка).
При двете карания достигнах по пътеката и по различни начини. В първия случай се изкачихме от Велинград през хижа „Самоводица“ и се включихме в пътеката малко след началото ѝ. Маршрутът в този му вид е описан тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6249-gpstrack-2018-velingrad-samovoditsa-velingrad. Втория път започнахме от хижа „Кладова“ – следва се зелената маркировка, първо е черен път, който на едно място преминава в пътека.
Пътеката включва някои технични участъци, поради което е категоризирана като Т4, но в по-голямата си част всъщност не е толкова трудна.
За съжаление нямам снимки, но можете да добиете добра представа от видеото на Павел Сидеров тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/6265-trails-video-2018-pecheneshka-skala-velingrad.
Хижа „Равно боре“ – Варвара
Варварското ендуро без съмнение бе едно то най-хубавите събития през годината. Айляшката атмосфера бе допълнена от толкова много хубави пътеки, че човек трябваше да се понапъне, ако иска да кара всичките. А и някои от тях си бяха напрягащи…
За мен всички тези пътеки бяха нови и непознати и всички са достойни за тази статия, но все пак реших да приложа малка хитрост като избера най-дългата от тях за тази статия. Става дума за дълго, ама наистина дълго и много разнообразно спускане от хижа „Равно боре“ чак до Варвара. Началото е по една сравнително бърза пътека, която преминава в друга – дълга, подсичаща склона над Чепинското дефиле, с неголям наклон, но на места технична; завършекът е по една от двете страхотни пътеки тип улей, които се карат на скорост и като в тунел с естествени виражи!
Пътеката е описана като Етап 4 в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6197-gpstrack-2018-varvarsko-enduro-day1. Както казах, всяка от другите пътеки в нея също заслужава вниманието ви.
Варварско ендуро – ден 2, етап 2
Както виждате, тази пътека дори си няма ясно име, защото не започва от конкретен обект (връх, хижа или местност), а просто от един завой на пътя и се спуска към Варвара. И макар че бе една от по-кратките пътеки през втория ден, макар че е по-дива и „неугледна“ и въпреки че успях да падна на нея, за мен тя бе една от най-надъхващите, защото включваше страхотна горска част със завои и улеи, последвана от по-коварна финална част с нестабилни камъни.
Както вече споменах, всяка от пътеките във Варварското ендуро, включително и през втория ден, заслужава не по-малко място в тази статия, но нали трябва да остане място и за други… Ето го описанието, вие си изберете: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6201-gpstrack-2018-varvarsko-enduro-day2.
Осогово ендуро – етап 5
Положението в Осогово бе сходно с това на Варвара – от петте пътеки, включени в етапите на състезанието, само една ми беше позната (трасето за спускане) и то само отстрани. И тъй като и петте пътеки са сходни като тип почва и препятствия, това прави още по-трудно отделянето на една, за която да кажа, че ми е харесала най-много. Затова с огромна доза условност гласувам за пътеката от петия етап – може би най-лесната и най-бързата, което в онзи момент ми допадна най-много.
Така или иначе, описанието е за всички наведнъж и силно препоръчвам да не пропускате нито една!
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6202-gpstrack-2018-osogovo-enduro
Бунцево
Преди години често ходех на почивка в района над Якоруда и обикаляхме с велосипедите високопланинската част на Рила над Трещеник и Семково, но до скоро изобщо не предполагах какво съкровище се крие от другата страна, в Родопите и по-конкретно край с. Бунцево.
Тази пътека я „дължа“ на Нено Делирадев от Biking Tours и вероятно бих могъл да я карам поне няколко пъти годишно (или дневно!), без изобщо да ми омръзне. Едното ѝ достойнство е, че е забавна и разнообразна – в противен случай трудно би намерила място в тази статия. Другото е, че почвате са песъчлива, така че позволява каране от ранна пролет до късна есен, без значение дали е сухо или вали. Даже след дъжд сцеплението е по-добро.
Описанието на маршрута можете да намерите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6296-gpstrack-2018-buntsevo.
Перпендикулярна вселена 12 | Ден 4, пътеката към Осиково
Така стигам и до летните месеци, в които най-паметното преживяване на две колела отново бе Перпендикулярната вселена, дванайста поред. И в нея имаше толкова нови за мен пътеки, коя от коя по-хубави, че едва се ограничих само с две, които да включа тук. От тях първа поред е пътеката към с. Осиково, която бе първото ни спускане в четвъртия вселенски ден.
Едно, че тази пътека ми пасна много добре като естествен баланс между скорост и техничност, но ще я запомня още повече с участъка от горната снимка, който представляваше една гъсто обрасла папратлива поляна, в която пътека общо взето не се виждаше – само пролука в зеленината, извисяваща се на човешки бой от двете страни.
Описание не само на тази пътека, но и на целия маршрут от петте дни в Родопите, можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6509-gpstrack-2018-pu12.
Перпендикулярна вселена 12 | Пътеката към Кемеров мост
Както казах „преди рекламите“, не може да се мине само с една! Всъщност бих могъл направо да се изхитря и да включа целия пети ден от ПВ-то тук, при това напълно заслужено. В него ден имаше цели четири пътеки и всичките бяха „мой тип“, но в същото време и доволно различаващи се. Затова, преди да „неглижирам“ някоя от тях незаслужено, отново ще дам линк към GPS следата, в която те всички са накуп: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6509-gpstrack-2018-pu12.
И все пак, ако трябва да отлича две от тях като по-добри, това са втората (към Кемеров мост) и четвъртата (към Борино), а ако трябва между тях да избера само една, тази към Кемеров мост бе по-дълга и по-технична, което в крайна сметка означава повече каране! Пък и за нея имам ефектна снимка, благодарение на Щуров.
Бъндеришка поляна – Банско
Една от най-приятните изненади за мен в тазгодишното издание на Ендуро Банско бе неговият четвърти, най-дълъг етап. Той започваше близо до Бъндеришка поляна и се спускаше чак до покрайнините на Банско. Същото „трасе“ се ползва и за състезанието „Който дръзва, печели“, което е тип DH маратон с масов старт. Преди ендурото живеех в заблудата, че това дълго спускане е предимно по черния път на ски пистата, но се оказа, че през повечето време се кара по пътеки и то хубави, скоростни, а на места и технични пътеки, които са толкова забавни и приятни за каране, че даже не успях да се уморя достатъчно в деня на тренировките. Затова пък като се разкаляха за финалния ден, карането в горната част със страничните наклони стана истинско изпитание… Във всички случаи толкова дълго спускане не е за изпускане!
Описание ще намерите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6625-gpstrack-2018-enduro-bansko.
Благо Ендуро, етап 1 – Scorpion trail
Винаги е хубаво, когато се появяват нови пътеки за каране, а тази се превърна в хит директно с първото си представяне в рамките на ендуро състезанието в Благоевград. За направата ѝ Ендуро Уориърс са използвали както остатъци от стара пътека на местните хора и трасето на занемарен черен път, така и изцяло нови линии през горите и поляните, следвайки в голяма степен естествените форми и дадености на терена, благодарение на което пътеката хем е интересна и забавна, хем стои напълно естествена на вид. За мен едно от най-големите ѝ достойнства е, че позволява на по-неуверените да минават по-бавно и безопасно, да заобикалят най-трудните препятствия и да се престрашават постепенно за тях, а в същото време по-бързите и смели карачи имат по пътя си достатъчно предизвикателства, които да ускорят пулса им.
Подробното описание можете да намерите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6755-gpstrack-2018-blago-enduro-stage1.
Предполагам, че пътеката ще е достъпна за каране още в ранна пролет, защото макар да е по-високо разположена от останалите, тя е с южно изложение и слънцето я напича обилно.
Ендуро Гарванец 2018 | Етап 4 – „Корените“
По принцип от шестте пътеки над Згориград, включени тази година в Ендуро Гарванец, като най-най за себе си бих избрал етап пет, т.е. пътеката, която дава името и на самото събитие. Само че тя май беше нова само за мен и то заради това, че миналата година нещо се бях наплашил и се отказах от спускането по нея. С други думи, проблемът си е само мой! 🙂
Затова за настоящата статия избрах етап 4, защото тази пътека бе нова за много хора, а не само за мен. Освен това тя бе и една от по-леките пътеки, но без да ѝ липсва техничност – просто във Враца пътеките с висока трудност минават за лесни, а тези, дето там са трудни… ще ги включа и тях някой ден, когато се науча да ги карам! 🙂
Та така, четвъртата пътека бе сравнително кратка, сравнително бърза и може би с най-много игривост (т.нар. flow). Имаше и някакви корени по нея, но не са толкова много, колкото би помислил човек от името ѝ. Просто на останалите пътеки преобладаваха скалите и камъните! 😉
За описание (не само на нея) вижте тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6807-gpstrack-2018-enduro-garvanets.
А кои са вашите любими нови пътеки за 2018 г.? Можете да споделите в тази тема във форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=194585.
Снимки: Димитър Щуров, Драгомир Стефанов, Любомир Ботушаров, Орлин Койчев, Павел Сидеров
Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
