Беше хубаво, както винаги; трудно, както винаги; забавно, както винаги. И горещо, както никога. Беше Перпендикулярна вселена 11!
Има много за разказване, има снимки за показване, има и толкова неща, които ще си останат само в душата на стотината кривоизбрани перпендикулярци, шетали пет дни по родопските баири под знайните лъчи на слънцето.
Няколко (наистина малка част!) от нещата, които направиха тази вселена такава, каквато беше, са в следващите кадри и редове:
Непристъпни места и спиращи дъха гледки още от първия ден.
Дивотия до шия.
Тонове багаж за товарене и разтоварване.
Някои познати отпреди пътеки.
Родопско равно.
Родопско дивно.
Лагери на невероятни места.
Спускане по невероятни пътеки.
Уникални природни забележителности.
Нови и предизвикателни пътеки.
Родопска идилия.
И още от нея.
Вкусни и пивки почивки.
Танци под дъжда (ако предпочитате, може и кълчене).
Ново начало всеки ден.
Забавления по пътеките.
И забавления покрай пътеките.
Забравени от Бога и хората места.
И още пътеки, чак до края…
А, и обща снимка за финал, направена от Щуров.
