Още когато писах първата част на статията, знаех, че втора е неизбежна. „Пясъчните“ хълмове над с. Полена криеха още богатства, а и отвъд тях се виждаха златоносни райони – само трябваше да разровим. Зимата бе студена и снежна, но в началото на март вече бяхме готови да подновим търсенето на златни пътеки северно от селото.
Изкачихме се по краткия черен път към махала Добрин, покарахме по равното било, свързващо хълмовете и се спуснахме по една стръмна корениста пътека, някогашен дърварски път, към долината на Суха река, защото основната ни дейност за деня бе планирана от другата ѝ страна.
Познат рид, познато изкачване, което този път ми се стори по-стръмно и трудно, познати панорами с пирински декор. Непознатото, поне за мен, започна при отклонението по една подсичаща пътека към Димова махала, откъдето започна баш интересното.
Щуров се беше качвал по една пътека до тази махала, сега беше редно да я караме в правилната посока. И не само това, но и да намерим някои нови части от нея, съкращаващи черния път. Това последното по традиция бе свързано с известно количество лутане през тръните – за едни повече, за други по-малко. В крайна сметка с подлепени гуми се озовахме на правилното място и да, струваше си! Пътеката е хубава най-вече с това, че не е много трудна (някога вероятно е била дори коларски път) – доста хора биха могли да се пробват по нея, а ако я карате бързо, нещата стават и интересни, защото в шумата не липсват изненади, а към края има и по-технични участъци.
Придвижването обратно към рида над Полена бе свързано предимно със стръмни баири и бутане – не държа да си го спомням в детайли, пък и защо да развалям магията, която се вижда на снимките, с някакво прозаично потене и пуфтене. В крайна сметка при златодобива по традиционни способи винаги се гледа блясъкът на добитото, а не къртовския труд за изваждането му от земята. Та и при нас така.
Фокусирани върху крайната цел – да проучим още няколко от пътеките, спускащи се в гънките на хълмовете към Полена, разделихме групата на две. После на още две. В крайна сметка всяка от тези щурмови части слезе по различна пътека, като за групата на Щуров е спорно дали това е правилният израз. 🙂
За разлика от първата статия, тук събрах всичко важно в тази увертюра, за да може да се насладите нататък на снимките, които най-добре илюстрират това приятно каране. Към някои от тях може да има откъслечни коментари, но ще гледам да не смущавам въздействието им без причина.
Познато било…
Непознато спускане
Познато изкачване
И познати фрийрайд заигравки, но този път с нови манИкени
Познати декори
Непознатото започва, забулено в клонки
Познати баири, но в непозната посока
Нашата групичка намира непозната пътека
А групата на Щуров завършва по познатия начин:
Снимки: Димитър Щуров и Любомир Ботушаров
Още снимки от карането, както и тези от статията в по-голям размер, можете да разгледате в този албум: https://mtb-bg.com/gallery/polena-gold-rush-2.
Описание на пътеките (като маршрути) можете да намерите тук:
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5229-gpstrack-2017-dimova-mahala
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5230-gpstrack-2017-polena-4
Ако желаете и вашите разкази за интересни карания да бъдат публикувани в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
