Август не е месецът, в който съм си представял, че ще карам из тази погранична планина, но така се случи. И се оказа доста подходящ, макар че за мен този район е най-красив през есента и горещо ви препоръчвам да пробвате през септември или октомври някои от маршрутите, които скоро ще се появят в МТБ-БГ.
Моята любовна афера с планината над Кюстендил започна точно преди 10 години, като съм запазил от нея няколко свидетелства, включително и описание на един дълъг маршрут, подходящ за двудневно каране. Между другото, той все още е актуален и е едно от най-добрите карания в района, но с уточнението, че черните пътища са се поизровили, така че е подходящ за хора, които имат поне средни умения в спускането. Планината толкова ни хареса, че още през следващата година отново карахме по гънките ѝ – първия път с променлив успех, но с незабравими спомени; втория път намерихме още един хубав и дълъг маршрут.
И след това животът ме завъртя в други посоки. Всяка есен, през октомври, се сещах за наситените цветове, студения полъх и черните пътища на Осогово, но все бях зает с други карания или още по-лошо, с некарания. Жадувах да се върна там, да проуча и опиша още маршрути, да проверя туй-онуй, но зимата все идваше твърде бързо. И така се изниза едно десетилетие… Междувременно Павел Козарски и други хора направиха над Кюстендил трасе за спускане, което е много популярно; все повече хора са пробвали и някои от другите пътеки над града, така че планината вече не е толкова непозната. Но за масовия ХС колоездач тя може би все още е неизследвана територия, а точно за любителите на черни пътища и каранията от един баир към друг Осогово предлага богати и интересни възможности.
Така се стигна и до лятото на 2017 г., когато получих неочаквано обаждане от Травентурия, които заедно с Българска фондация „Биоразнообразие“ са се заели да разработят Осогово като туристическа дестинация за хората, търсещи спокойни и природосъобразни преживявания в планината. Работната задача бе ясна – да се проучат и открият маршрути за планинско колоездене, по възможност достъпни за по-широк кръг от хора. И макар че за мен лятото бе по-натоварено от всякога, може ли да се изпусне такава работа? Намирането на компания за тридневно каране в делнични дни не е лесно, но един човек все пак откликна на поканата ми – това беше Стефан Захариев от сдружение „С раница и колело“, който също е запален почитател на Осогово и имаше голям мерак да открие още от потайностите ѝ. По една случайност улучихме период с много слънце, но с прохладни температури – тъкмо след едно кратко застудяване, така че условията за каране бяха просто перфектни. Изобщо, как да ви кажа… след три дни и 120 км каране бях готов напълно да оправдая безсънните нощи за наваксване с „канцеларската“ работа, а жаждата ми не намаля, а тъкмо обратното – стана още по-силна!
Детайлно описаните маршрути ще започнат да се появяват съвсем скоро, но преди това ви предлагам една кратка фоторазходка по пътищата на Осогово.
Ден 1
Велосипедите са готови за подвизи. Повечето карания започват от кръговото кръстовище в местността Трите буки, под едноименния хотел. Заслонът и чешмата правят мястото много приятно, особено когато лъчите на слънцето все още се опитват да стоплят хладния утринен въздух. Поемаме покрай хотел „Руен“ по приятни черни пътища към м. Предела.
В началото пътят е равен и се кара предимно в плътната сянка на гората, като само на отделни места „отваряме прозорците“ с изглед към основното било на планината. След подсичането на Черни връх (има такъв и в Осогово!), започва същинското спускане към Предела, което прекъсваме само на едно място, за да се насладим на приятния кът за почивка до чешмата на Дончо Петров (на паметната плоча стои това име, макар че може да го срещнете и като Дончо Христов).
Местност Предела също е приятно място за спиране с добре поддържания параклис. Там ни проверяват и граничните полицаи – както и в другите погранични планини, задължително е да носите в себе си лична карта, а ако сте повече от 2-3 души, трябва да се обадите предварително на „Гранична полиция“ и да ги уведомите за пребиваването си в района и за планирания маршрут.
Оттам продължаваме към билото на вр. Белток, за да се спуснем към с. Слокощица. Както споменах в началото на статията, за мен това не беше нов маршрут, но трябваше да проверим в какво състояние е, защото имахме информация за коловози и проблемни участъци. Наистина, карането не е за начинаещи, но далеч не е и трудно – само на едно място пътят е изоставен и водата е прорязала дълбоки коловози в него – явно МПС-тата тук заобикалят, но късно се усетихме. Там, където се движат по-редовно мотори, АТВ-та и джипове, пътят като цяло е в добро състояние – опасността идва по-скоро от високата скорост, с която може да се кара, защото тогава дори и по-малките коловози могат да се окажат изненадващи и коварни.
Над с. Слокощица решаваме да се отклоним към Граничкия манастир „Свети Лука“ (Гранички, защото е разположен над с. Граница). По принцип по-интересният вариант за спускане е по черния път към Слокощица, но той ми бе познат и искахме да пробваме и нещо различно. Манастирът е добре поддържан и с много хубав двор, но от него надолу спускането е по-асфалт, т.е. всеки „твърд“ любител на пресечените терени би почувствал това като загуба. 🙂
Ден 2
Започваме деня със сутрешна загрявка по един кратък маршрут, който на карта изглежда перфектен за начинаещи. И наистина, спускането по широкия макадамен път, макар и доста подрусващо, е с малък наклон и без сериозни препятствия. Втората част на маршрута обаче (в нашия случай изкачване) се оказа малко подивяла – черният път е от по-рядко използваните, пообрасъл на места и с някои стръмни и леко изровени участъци, макар и кратки. Пак според картите се минава през махала Савойски, от която видяхме само една къща – дали има други и къде са не разбрахме.
Втората част от деня е предвидена за по-сериозно каране. След зареждащ обяд, поемаме с нови сили по пътя към вр. Руен, но целта ни е междинна – малкия и симпатичен заслон „Превала“. Въпреки че туристическата табела, закачена на него, сочи към най-високия връх на планината, нашите планове са в обратна посока – по склона на вр. Човека. Казано най-общо, искаме да обиколим върха, спускайки се по черен път към м. Памука и оттам да се върнем към Трите буки.
Черният път нагоре по склона на вр. Човека е по-стръмен и изровен, отколкото спускането след това, така че се налага на места да побутваме. Има и какво интересно да разглеждаме – освен всеобхватните панорами към вр. Руен и главното било на Осогово, към низината около Кюстендил и към издигащата се отсреща Коньовска планина, срещаме и доста запазен екземпляр от автомобилната продукция на СССР, който сякаш е зарязан насред хвойните, но със сигурност собственикът бе някъде наблизо, най-вероятно жънейки горски плодове.
Скоро пътят преваля и за нас става трудно да гледаме хем него, хем красивите гледки във всички посоки. Спускането към Памука се оказа много разнообразно – черният път е интересен, без да е много труден. Това е един от малкото кръгови маршрути, при които субективното усещане е за повече спускане, отколкото изкачване. За средно напреднали колоездачи това е най-хубавото каране в района.
При влизането в гората се налага аварийно да натисна спирачките – пред мен от нула до сто се ускорява едно диво прасе, за щастие по-уплашено от мен, така че не се налага да пробвам уменията си за катерене по дебелите стволове на буките.
След дълго спускане в буковите гори, пътят започва леко да се изкачва през две дерета и ни извежда на шосето за Трите буки. За да намалим асфалта до минимум, пробваме още един-два черни пътя около шосето и завършваме деня напълно удовлетворени.
Ден 3
Третият ден е посветен изцяло на леките черни пътища, или поне такъв е планът. Като начало отново се завъртаме отново в района на хотел „Руен“ и Черни връх, но при спускането към Предела забелязваме възможност за още един кръгов маршрут около вр. Черни връх. Началото е леко обрасло, но оптимизмът ни отвежда все по-навътре в гората, която пък все повече заприличва на джунгла, макар и не тропическа. Скоро осъзнаваме, че единствените хора, които идват тук, освен нас, са ловците, които са изградили на 1-2 места хранилки и наблюдателници.
На едно място дивата природа запраща клон в дерайльора ми, опитвайки се да ме остави без скорости, но с клещите на Стефан, леко напъване тук-там и употребата на незаменимото средство „свинска опашка“ спасяваме деня и продължаваме карането си.
От Предела се спускаме към махала Двете реки по широкия автомобилен път с настилка от макадам. Наклонът е минимален, но прахолякът е страшен. Навесът с масите при разклона за Трите буки е все така гостоприемен със сянката си, а черният път нагоре категорично е много по-приятен от асфалта над Кюстендил – предимно сенчест, с постоянен и не много стръмен наклон, той се вие нагоре и все по-нагоре покрай дерета, поляни, ловджийски наблюдателници и приятни места за почивка, отвеждайки ни обратно до хотел „Руен“ и Трите буки.
Последната снимка улавя главното, което прави Осогово толкова приятна за каране планина – в нея има много спокойствие и уют. Има и много неизследвани територии, така че рано или късно ще намина отново…
Още снимки от карането, както и тези от статията в по-голям размер, можете да разгледате в галерията: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/osogovo-august-2017.
Полезна информация
В долната таблица можете да намерите информация относно места за настаняване и хранене и други полезни услуги на територията на Осогово. Обърнете внимание и на услугата транспорт – тя би ви позволила да правите велопреходи, при които карането започва от високата част на планината и завършва чак в ниското (Кюстендил или съседните на него села), след което да бъдете извозени обратно до началната точка.
| Обект (и лице за контакт) |
Услуги |
Контакти |
| Scott вело и мото сервиз център Павел Козарски |
Продажба, ремонт, наем на велосипеди. Транспорт на велосипеди, мобилна работилница. Водач с английски език, инструктор. |
Кюстендил, ул.„Македонния“ 6 [email protected] 0884200072 |
| Велоработилница Румен Миленков |
Ремонт, поддръжка, продажба на велосипеди. | 0899 823 773 |
| Хижа „Осогово“ | Настаняване, кухня, зала. 35+18 места. Транспорт. | [email protected] тел. 0882815515 и 0896688484 |
| Хотел „Три буки“ | Настаняване, кухня, басейн. Транспорт. | |
| Хотел „Руен“ (бивш ДАП) |
Настаняване, кухня. |
[email protected] |
| Хотел „Лима“ | Настаняване, кухня. |
тел. 078528098 |
| Къща за гости „Старата Ковачница“ Емил Митрев |
Настаняване за групи и семейства. |
с. Сгурво, община Невестино |
| Къща за гости „Чардака“ | Настаняване. |
с. Невестино |
| Къща за гости „Миревата къща“ | Настаняване. | с. Невестино тел. 0898555699 |
| Хотел „Парадайз“ | Настаняване – 29 места, лоби бар, външен басейн, сауна, барбекю, паркинг. |
село Жиленци |
| Хотел и ресторант „Тихият кът“ | Настаняване (29 места), кухня (70 места). |
село Слокощица |
| Вили под наем – „Вратца-1“ | Настаняване. | село Вратца тел. 0885388979 |
| Вила ловен дом „Бор“ | Настаняване, кухня. | 078/52 55 05 (111), 0888 232 302 |
Маршрутът е описан от MTB-BG.com в рамките на проект „Устойчиво бъдеще за хората и природата в Осогово“. Проектът се изпълнява от Фондация ЕвроНатур, Германия, Българска Фондация Биоразнообразие, България и Македонско екологично дружество МЕС, Македония и е финансиран с подкрепата на Германска федерална фондация за околна среда DBU и Франкфуртско зоологическо дружество FZS. Неговата цел е да осигури опазването на изключителното биологично разнообразие в Осоговската планина и да подпомогне прилагането на добри практики за устойчиво развитие на района в сътрудничество с местните общности. Важно средство за постигането ѝ е природосъобразното използване на ресурсите и биоразнообразието. Подцели са подпомагане на устойчивото управление на горите в Осогово; подобряване на знанията за едрите хищници в Осогово като мярка, подпомагаща процеса на вземане на решения, свързани с устойчивото развитие на района; анализ и демонстриране на потенциала на Осогово за развитие на природен туризъм. За повече информация: http://bbf.biodiversity.bg/bg/Ustoychivo-bydeshte-za-horata-i-prirodata-v-Osogovo.p1630-y.
