Стрелча - вр. Вълк – яз. Калаващица

Текст: Любомир Ботушаров
Снимки: Любомир Ботушаров, Сергей Булах и Светослав Пейчев

Връх Вълк е разположен точно над гр. Стрелча и е един от по-внушителните в тази част на Средна гора – може би защото е гол и се откроява над околността, която е покрита с красиви гори.

Върхът е пресечна точка и на много маршрути – както за пешеходен туризъм, така и за планинско колоездене. В този смисъл настоящият веломаршрут е само един от многото възможни по този склон, като може би е най-логичният и лесно достъпен откъм града. Иначе има и по-дълги варианти, при които можете да се изкачите през вр. Вълк и да продължите към хижа „Бунтовна“ и от нея по хубава пътека да се спуснете към с. Кръстевич, откъдето по асфалт да се приберете обратно към Стрелча. Възможен е и кръг в обратна посока – изкачване през хижа „Бунтовна“ и спускане от вр. Вълк към Стрелча (включително видяхме и една пътека, сечаща напряко част от пътя, по който се изкачихме, но нямаше как да я проверим и остана за друг път). Тези варианти обаче изискват цял ден, докато описаният тук позволява да го отметнете и за половин ден, ако не се мотаете много. А пък ако искате да го „давате“ лежерно, може да откарате поне няколко часа, защото има къде да направи човек приятни почивки.

Изкачването е сериозно. Кара се само по черен път, но той редува стръмни баири и равни участъци за почивка. Към края има и няколко особено „остри“ секции, в които вероятно ще се наложи да бутате. Това пък е добър повод да разгледате със затаен (или пресекващ) дъх 360-градусовата панорама към околните средногорски ридове, Стара планина и Горнотракийската низина. Маршрутът е изключително панорамен във високата си част, дума да няма!

Спускането е по черни пътища, но е доста вълнуващо и в никакъв случай скучно! Първите няколкостотин метра от върха са стръмни и скоростни, после се кара в страхотна букова гора, където менюто предлага и коловози, и естествени „виражи“, и други заигравки за по-опитните и смели колоездачи. След средата теренът става по-лек и предвидим, но това е предпоставка за по-висока скорост. Всичко това продължава няколко километра, докато достигнем яз. Калаващица, откъдето с едно кратко изкачване излизаме над „Базов лагер Стрелча“ и се спускаме обратно към града.

Веломаршрутът е перфектен за пролетта и есента. През лятото жегата по тези места е сериозна, но ако изберете по-хладен и облачен ден или пък тръгнете рано сутринта, няма да е проблем да преборите баира. Началото е в центъра на гр. Стрелча. Добре е да имате уред за навигация – не че ориентацията е толкова сложна, но все пак маршрутът не е кратък и е добре да можете да сверявате позицията си по него.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: площада пред Община Стрелча; https://goo.gl/maps/NokLXR7pZVemySDr7
Дължина: 32.5 км
Изкачване: 1050 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=6.5)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5-2 л
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 2.2 км
– черни пътища – 30.3 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

Заставайки с лице към общината в т.01, се спускаме надясно покрай стълбите и продължаваме по улицата покрай парка (ул. „Богдан Овесян“) в източна посока. В т.02 (0.4 км) продължаваме направо покрай балнеохотел „Роза“, който е от лявата ни страна, и след още стотина метра (т.03) сме наляво покрай него и веднага след това (т.04) улицата се раздвоява и се изкачваме по дясната, напускайки града. В т.05 (0.8 км) завиваме надясно по черен път, който се изкачва право нагоре по поляната – караме по него, пропускайки отклонения в т.06 и т.07. В т.08 (1.6 км) отдясно идва широк черен път с трошено-каменна настилка, който продължава нагоре покрай къмпинга „Базов лагер Стрелча“. Вие обаче трябва да намерите един слабо забележим черен път вляво, който отива към близката горичка – по него изкачването е по-приятно. В т.09 пропускаме черен път вляво, а в т.10 друг път вдясно.

В т.11 (2.8 км) се включваме в главния черен път и продължаваме по него наляво. Оттук до подножието на вр. Вълк следваме само този основен черен път, който се изкачва, следвайки в общи линии билото на рида. На много места има отбивки вляво или вдясно, като не е задължително да обръщате внимание на всичките, но за всеки случай ето списък с разклоненията:
– т.12 (3.5 км) – кръстовище, продължаваме направо и нагоре между обработваеми площи;
– т.13 – разклон, следваме десния път;
– т.14 (4.5 км) – продължаваме надясно по основния път;
– т.15 и т.16 – следваме основния път направо;
– т.17 (5.9 км), т.18 (6.5 км) и т.19 (6.8 км) – пропускаме черни пътища вляво;
– т.20 (7.0 км) – пропускаме черен път вдясно;
– т.21 (7.7 км) – вляво има колиба и черни пътища, продължете надясно по основния път;
– т.22 (8.3 км) – пропускаме черен път наляво и продължаваме по десния (основния);
– т.23 – пътят се раздвоява, след това в т.24 при една ферма двата ръкава отново се събират и продължаваме по основния път, който влиза надясно в гората;
– т.25 – пропускаме пътека с туристическа маркировка наляво;
– т.26 – пресичаме един поток и пропускаме стръмно подобие на черен път покрай него наляво;
– т.27 (9.8 км) – пропускаме черен път вдясно; веднага след това има разклон, където сме по десния път.
– т.28 – пропускаме второстепенен път вдясно и излизаме на открити поляни в подножието на вр. Вълк;
– т.29 (10.7 км) – следваме основния път наляво; след малко в т.30 следваме десния път покрай едно възвишение;
– т.31 – отляво идва занемарен черен път, превърнал се вече по-скоро в пътека – продължаваме напред, следвайки основния път (пропускаме една стръмна пътека вдясно);
– т.32 (11.7 км) – следваме основния път надясно, който тук е стръмен и върви със серпентини по склона; има и преки пътища/пътеки, които са още по-стръмни;
– т.33 и т.34 – държим десния път, левите са по-преки, но много стръмни.
В т.35 (12.6 км) излизаме на подсичащ чакълиран път в подножието на вр. Вълк. Продължаваме по него наляво с лек наклон нагоре и се наслаждаваме на невероятната панорама. В т.36 (13.8 км) достигаме кът за отдих с беседка. Добре е тук да направите по-дълга почивка, защото на върха може да е ветровито. Вляво от нас има малка вилна зона, образувала се покрай стар пионерски лагер. Вдясно е върхът. Продължаваме да го подсичаме по черен път, който прави широк завой надясно, като пропускаме поне две отбивки вляво към къщите (т.37 и т.38). В т.39 (14.5 км) трябва да изоставим основния път и да продължим по стръмен затревен път надясно към вр. Вълк. (Основният черен път направо води към хижа „Бунтовна“, която е близо, и ако имате време, може да се разходите и до нея, но имайте предвид, че за да има готова храна, трябва да се обадите предварително.) В т.40 пак сме надясно и в т.41 (15.3 км) достигаме вр. Вълк.

Панорамата е изключителна! От върха започваме скоростно стръмно спускане по черен път в южна посока, докато излезем на подсичащия чакълиран път в подножието му (близо до т.35) – там продължаваме наляво и скоро навлизаме в страхотна букова гора, където има и едно-две кратки изкачвания, преди пътят да завие надясно и да започне дългото спускане. На няколко места вляво или вдясно има занемарени дърварски пътища (например в т.42) – следвайте само основния горски път и внимавайте за скрити в шумата коловози и камъни. В т.43 (18.3 км) излизаме на една поляна и продължаваме по основния път наляво. Надолу продължаваме да следваме само него, като тук той става по-широк и утъпкан, така че и скоростта се увеличава. В т.44 (20.0 км) и т.45 (20.8 км) пропускаме други черни пътища вдясно. В т.46 (21.5 км) вляво има заслон и отбивка, която води към с. Кръстевич – ние караме по десния път (основния). В т.47 пропускаме второстепенна отбивка вдясно.

В т.48 (24.5 км) има важен разклон, където трябва да поемем надясно по равен път с чакълеста настилка. След малко той започва да се спуска към яз. Калаващица – през повечето време наклонът е лек, но в края става по-стръмен и леко изровен на места. В т.49 (27.0 км) достигаме язовира и го заобикаляме по хубав черен път от лявата (източната страна). В т.50 (27.8 км) преминаваме надясно по стената на язовира и продължаваме по основния черен път право нагоре по склона. Стръмният участък е до т.52, после влизаме в гората и наклонът намалява. Пътят на много места се раздвоява и разтроява – следваме по-ясните ръкави, като на повечето места (и особено в т.53) държим дясно. Минаваме покрай хубав кът за отдих и след него в т.54 (29.5 км) следваме основния път направо, пропускайки други пътища вляво и вдясно. След още 400 м (т.55) пак сме по десния път и след малко (т.56, 30.1 км) се включваме в широкия макадамов път малко над „Базов лагер Стрелча“. Спускаме се покрай него до т.08, където между основния път и този, по който се изкачихме откъм града, има една пътека наляво в гората – спускаме се по нея, излизаме на асфалт в т.57, после в т.58 (31.7 км) правим рязък завой надясно и излизаме при хотел „Роза“ в т.03, откъдето се прибираме към центъра на града.